В ресторант „Глория мар“ сме. Кубрат Пулев го избра, защото е от любимите му места за хапване в София – въпреки че когато става дума за Кубрат, думата „хапване“ количествено не отговаря на действителността. 194 см височина и 114 кг не се поддържат с мус от моркови и пяна от алабаш. Очаквам в ресторанта да влезе мъж, на когото стаята – по думите на Чандлър – е тясна в раменете. Очаквам 15 минути, след това още толкова. Телефонен разговор ме успокоява, че големият ни боксов шампион идва (интересно как ли би реагирала на мое място приятелката на Кубрат, певицата Андреа?).

След още 15 минути очакване пристига. Това, което ме изненадва, когато влиза, е не ръстът, а колко подвижен е Кубрат въпреки размерите си. Едни лукави пламъчета в очите му подсказват, че на масата ще бъде сервирано и чувство за хумор. И много шампионски дух, разбира се. През лятото той победи на ринга Тони Томпсън и вече претендира за един от коланите на световния шампион Владимир Кличко. Мач между двамата засега не е насрочен.
От 4 години нашият боксьор играе в германски клуб, така че е естествено да го попитам най-напред за храната в Германия.

Как са ресторантите в Германия?

Там ми е много трудно с яденето, не е моето. Салатите им са ужасни. Едни марули, едни треви само, шницели, панета. Аз избягвам свинско, пържено. Пътувам по 15 километра, за да ям нещо, което ми харесва. Ходя в български ресторанти. В моя район има предимно немски и италиански. А и италианските не са истински, албанци ги държат.

Ти току-що се върна от мача на Кличко в Москва, където той победи Александър Поветкин. Направи ми впечатление, че Кличко излезе на ринга на песен на Red Hot Chili Peppers. Ти на какво излизаш?

На AC/DC. Самата песен не съм я избирал специално. Попитаха ме преди един мач коя песен да пуснат. Казах им – хубава, надъхваща и известна на всички. Пуснаха тази песен, на мен ми хареса и сега всеки път с нея излизам.

Мислех, че може да е песен на Андреа.

Няма лошо. Тука в България мога да изляза с песен на Андреа, но в чужбина все още няма да я разберат. Все пак и публиката трябва да знае мелодията. Да има настроение.

Ще видим ли голям мач в България?

Мачът на Кличко и Поветкин беше за 23,5 милиона награден фонд. Преди всеки мач има търг кой да вземе домакинството. Който даде най-много пари, той го взема. Ако аз бях излязъл на търга с 30 милиона, мачът щеше да е у нас. Със сигурност ще направя мач и в България. Просто е въпрос на време.

След старта със зелена салата със запечено козе сирене, която Кубрат одобри, сервитьорът идва отново: Това са пресни скаридки „Глория мар“, по специална рецепта. Имат зехтин, лимон, чесън, копър, лют пипер. И много любов.

Кубрат: Желание, най-важното е да има желание.

Как се възстановяваш след мач?

Ако е по-тежка среща – зашиват те и се възстановяваш (смее се). В последния мач ми се отвори аркада от спарингите, ударите са много жестоки. Но беше малка. Тогава няма нужда да се шие. Аз по принцип и големите не ги шия, лепя си ги. Има едни медицински лепенки и съм специалист. Но основно се възстановявам с релакс.

Не се ли притесняваш, че един ден тялото ще ти отмъсти за цялата тази болка?

Виж, аз в това нещо намирам смисъл, красота, удоволствие. Всеки плаща някаква цена. Дали физическа, дали психическа. Дали си дава младостта... Един живот имам и на мен ми харесва да бъда това, което съм. Аз съм закърмен с бокса. Моят баща Венко Пулев беше маниак на тема бокс, а кръвта вода не става. Боксът е моят наркотик.

Усещаш ли болка от ударите при целия този адреналин?

Болката е, ако те ударят в тялото. В главата е просто неприятно. Разконцентрира те, може да загубиш картината, звука и т. н. В трупа като те ударят, може да ти счупят ребро. Да ти спре дишането, черния дроб да наранят. Нещата са си малко гладиаторски. Такъв спорт е, че има единоборство. Но точно в това е изкуството, да получиш дори болка, да й се усмихнеш и да продължиш. Да се пребориш с най-големия си враг, със себе си. Това прави големият шампион.

Изненада ме, че шампионът закъсня.

Случва се 15-20 минути. Идвам от тренировка.

На Андреа закъсняваш ли й?

Много пъти и тя се нервираше в началото. Сега се стремя да бъда по-точен.

А тя закъснява ли?

Тя не. Много е точна. Ако закъсняваме за самолет, което със сигурност става по моя вина, тя е суперпритеснена, а аз все я успокоявам. Може би е от дебилското ми спокойствие. Няма как да имаш всичко. Трудно е да имаш и хладнокръвието, и да си суперточен.

А случвало ли ти се е да изпуснеш нещо наистина важно?

Самолети редовно. Сменям си билета. Даже някой път не стигам и до летището. На средата на пътя обръщам.

Интересуваш ли се от мода?

Да гледам фешън канали – не. Интересувам се дотолкова, че да се обличам хубаво. За съжаление, при повечето дрехи и обувки по магазините и в чужбина няма големи номера.

Има ли нещо, което не би облякъл?

Не ми е проблем да сложа каквото и да е без дамски неща.

Андреа дава ли ти модни съвети?

Много пъти. Както и аз на нея, и тя ми се доверява, защото знае, че имам виждане. За облекло, за цветове, за дизайн, обзавеждане. Окото ми е много чувствително и имам усет.

Харесваш ли минимализма?

Ние сме българи и сме по-цветни във всичко. Аз си харесвам да е малко по-пищно, както и жените да са малко по-интересни.