Не съм хубав!?

„Сестра ми е на долния етаж. Да я попитаме колко пъти майка ни е казвала, че сме хубави. От роднини и приятели чуваме: „Майка ти смята, че си най-умният, най-красивият, най-интелигентният.“ Но пред нас – никога. Тя е много топла жена, но смята за излишно на едно дете да му се повтарят суперлативи. Каза ми: „Не че си хубав, но си дългичък, поне на височина го докарваш.“ И в централата на Руен попаднах в навалица, все едно се редяха да мият вагони. Минах много як конкурс – първи, втори, трети кръг, и аз все най-висок. Накрая останахме шест момчета и ни взеха. И се почна по-сладкото, особено по време на Пловдивския панаир. Там най-големите модни къщи – Яница, Руен, ЦНСМ – правеха ревюта, едно сутрин и едно следобед. Режисьор беше Явор Милушев. Отиваш за седмица-две в Пловдив и от теб се иска единствено да си млад и красив. Не се спирахме от купони. Вдигахме Пловдив нагоре с краката. Плащаха купища пари, които в повечето случаи изхарчвахме на място. Случвало се е да се връщам от море, когато ми се обажда организаторката на Художествено-естетическия съвет, който одобряваше коя дреха да се пусне като конфекция. Качвам се на нощния влак, оттам директно в централата на Руен и почват да ми обличат дрехи. На дизайнер плащаха по 10 лв. И по 50 съм взимал. Грабвам ги и пак на нощния влак – връщам се на морето. Така си изкарах последните години от следването.“

„На двайсет приятелите ми ходеха по купони, веселяха се и живееха като айляци, аз бях фокусиран да уча. По наше време, за да си вземеш изпита, един месец не виждаш слънце, не дишаш чист въздух и шансът да си вземеш изпита е да си изключително добър.“ Заки завършва право в Софийския университет, специализира интелектуална собственост във Вашингтон. На 23 години прави собствена кантора. „Слагах си очила, когато отивах на важна среща, за да изглеждам по-стар и да ми вярват. Това, което не направих на 20, го правех на 25, на 30 и досега. Като ми се приходи на парти, проверявам кои диджеи пускат в Ню Йорк, качвам се на самолета, имам приятели там и айде на парти. Ако нямам време да летя, отивам на Solar Fest или в Ялта. Миналото лято на купона на David Guetta или на Tiesto – танцуваме. До мен – хлапе на 16-17, чужденец. Гледа ме известно време и вика: „Бе, пич, ти на колко години си?!“ – „На 46.“ Ококори очи и приключи разговора: „Егати! Не мога да повярвам!“ Мога да пропътувам хиляди километри за парти, но мога да кацна и с близки и приятели на вилата си в Балкана. Тя е тотално откъсната. И цяла нощ да се наиграем на Не-се-сърди-човече, да пием сливова с Гената, да нищим някакви житейски неща, както последния път до пет сутринта. Започнахме в три следобед на чардака. Не-се-сърди-човечето е безумно забавно. Правим си отбори, ако някой много дръпне, веднага всички гледат да го посекат.“

Иначе не съм екстремен тип

Няма да ме видите да се катеря по скали, но се запалих по уейкборд – една дъска, качваш се на нея и те тегли лодка или влек по вода. Запалиха ме приятели. И то дотам, че си взех моторна лодка, за да мога да карам по-често. Лодката е дълга четири метра. Наричам я „корито с изключително мощен двигател“ – ей така двигател и три седалки. По-миналото лято пътувахме с нея трима души от Лозенец на юг до нос Калиакра – 300 км по вода – и в същия ден се върнахме обратно. Движили сме се с 80-90 км/ч, което по вода си е много. Тогава за първи път видях българското Черноморие от морето. Доста по-красиво е, отколкото откъм сушата, включително и презастроените курорти. В края на пътуването, някъде около Созопол, моторът засмука някакъв боклук и блокира. Лодката даде фира. В момента в който двигателят спря, около нас се появи пасаж делфини – 20-30. Едни плуваха пред лодката и я водеха, други – отстрани и се прескачаха. Като се приближихме наистина на безопасно разстояние до Созопол, те си тръгнаха. Беше магично.

е в спалнята, където прекарвам доста време. Оттам работя, когато работя от вкъщи. Имам оборудване, hi fi система и домашно видео. Всичко ми е на ръка разстояние. Ключът на лампата е близо, а на мен са ми дълги и ръцете. Като се прибера, съм толкова уморен, че въобще не мога да се разхождам чак до хола. Понякога толкова рядко влизам там, че като вляза, оставям стъпки по натрупалия се прах.
Събуждам се нито късно, нито рано. Задължително закусвам в леглото, едно-две такива тостчета черен хляб. Сестра ми го прави с домашна машина за хляб. Добавям масло, мед и кашкавал. Аз обичам съчетаването на сладко и солено. И чаша кафе. Много се изнервям, когато пътувам някъде и не мога да си направя закуската. Примерно нямам черен хляб. Това ми е единственото ядене на бавен въглехидрат през деня. С редки изключения на обяд в зависимост от това каква ми е натовареността, но след 35-40 години метаболизмът на мъжа доста се променя. И трябва да се внимава. Не съм съвсем като Кари Брадшоу, която от 88-а не се била срещала с бавните въглехидрати, но сме свели запознанството си до минимум.
Толкова обичам дома си, че ако можех, бих си го взел, докато пътувам, за да си се прибирам в него.

Нацупвам се, когато...

Най-дългото ми пътуване в чужбина е било в Италия, която обожавам, за 40 дни на турне с ансамбъла за народни танци. Танцувам от осми клас (1982 г.), с известни прекъсвания общо 22 години досега и точно танцувайки, съм изпитвал пълното и всеобхватно щастие. Чак се задъхваш от приятното усещане, което обзема цялото ти тяло. Даже много ми се смеят, защото ако не завъртим ей така поне веднъж една „Шопска сюита“ на репетиция, за да се почувствам, се нацупвам. Той е по-труден танц, но много красив. На турнета в чужбина ни гледат като омагьосани – неравноделният такт, динамиката, странните костюми, сложните стъпки – имали сме по 7-8 биса, а сме самодеен ансамбъл.

Скритият талант

Слава Богу, отдавна не съм писал текстове за песни. Това е знак, че всичко е наред. За 46 години съм написал горе-долу 30 текста и всичките отбелязват моментите, в които съм бил нещастен. Лошото на моята зодия Риби е, че сме творчески натури, но рядко твърде добри в едно. И съм й казвал на майка ми: „Добре де, роди ме с толкова много таланти, а всичките – донякъде. Не можеше ли да ме родиш с един, ама да съм гениален – гениален певец или актьор, или нещо?“ Днес оценявам, че така ми е по-добре, защото единственият ми талант, в който съм много добър и ми дава възможност да експериментирам с всичките други, е да съм добър юрист. И понеже не съм бил гениален в нито една от творческите си изяви, не съм се подлъгал да си зарежа професията, за да се опитвам да бъда звезда, певец. И всичко съм си показал на сцена – танцувал съм пред публика, пял съм. Само едно съм оставил скрито. Опитите да рисувам. Имам много бедно творчество като график – четири графики, които красят стената на апартамента на майка ми. Нямам образование и го правя по интуиция и на око, но започна ли да рисувам нещо, не мога да стана, докато не е завършено.“