Фредерик Бегбеде е 36-годишен и от 10 години работи в рекламата. Кльощавият французин с налудничав вид с един замах успя да се превърне в ужасното дете на френската реклама. Завършил е политология, започнал да пише от 15-годишна възраст, той е самороден талант, комуто не понасят компромисите на корпоративната реалност. Писал е и светски хроники на световни списания като Vogue Cosmo, както и провокативни и обидни литературни рецензии за Фигаро и Воаси. Другите му книги са "Ваканция в състояние на кома", "Любовта трае три години" и "Новели под Extazy". EVA ви представя днес последната му книга, преведена на български от издателство Пулсио, "9,99 лв."

Казвам се Октав и се обличам от APS (верига реномирани френски бутици). Работя в рекламния бизнес: точно така, замърсявам планетата. Аз съм човекът, който ви продава боклуци, който ви кара да мечтаете за всички тези неща, които никога няма да имате. ...Аз ви дрогирам с новото, а предимството на новото е, че то никога не остава ново. Винаги има нещо по-ново от новото, което кара предишното да изглежда старо. Хората от моя бранш не искат вие да сте щастливи, защото щастливите хора не консумират. 

Допингът на търговията е вашата тъга. В нашия жаргон се казва "пост-разочарованието от покупката". Бързо се нуждаете от някакъв продукт и веднага след като го придобиете, вече имате нужда от друг. Хедонизмът не е форма на хуманизма, той е паричен поток. Неговият девиз: Харча, следователно съществувам. Обаче, за да предизвикваш нужди, трябва да разпалваш ревността, болката, ненаситността - това са моите оръжия. А моят таргет, това сте вие.

Плащат ми солено, за да ви лъжа. Получавам 13 000 евро на месец (без да броя служебната кола, опциите на борсата и златната кредитна карта).

...Прекъсвам филмите, които гледате по телевизията, за да покажа моите лога, а те ме изпращат на ваканция в Сен Барт или Пукет, или Лас Кабанес. Предъвквам слоганите си във вашите списания и получавам селска къща в Провансал или замък в областта перигор, или вила на Корсика, или ферма в Адените, или катамаран в Антилите, или яхта в Тропиците. Аз Съм Навсякъде. Вие не можете да ми избягате. Накъдето и да се обърнете, ще срещнете моето царство - Рекламата. Забранявам ви да скучаете. Не ви позволявам да мислите. Тероризмът на новото ми позволява да продавам празнота.

...Аз издавам постановленията за това, какво е Красиво, Истинско, Добро. Аз правя кастинг и избирам манекенките, които след 6 месеца ще ви накарат да се надървите. Качвам ги на билбордове и те се превръщат в топ модели. Моите момичета травмират всяка жена над 14-годишна възраст. Аз избирам кои да са вашите идоли. Тази зима на мода ще са гърди, щръкнали над рамената и обезкосмените п.... Колкото повече си играя с вашето подсъзнание, толкова повече вие ми се подчинявате. Ако възхваля киселото мляко по стените на вашите градове, гарантирам, че ще си го купите. Мислите си, че разполагате със свободен арбитър, но рано или късно ще разпознаете продукта ми по рафтовете на супермаркета и ще си го купите просто ей така, за да го опитате, повярвайте ми, познавам си работата.

Мням, мням...толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък. Обичам да се изпразвам в дясното ви полукълбо. Вашите желания не ви принадлежат повече: аз ви налагам моите. Забранявам ви да си желаете случайно. Вашите желания са резултат на инвестиция от порядъка на няколко милиарда евро. Днес аз решавам какво вие ще желаете утре.

Не е ли отчайващ фактът до каква степен всеки приема тази ситуация за нормална? Вие ме отвращавате, нещастни роби, подчинени на моите капризи. Защо ми позволихте да стана Владетеля на Вселената? Искам да разнищя тази мистика: как в разцвета на една цинична епоха рекламата носи короната на Императрица? От 2000 години насам за първи път в историята на човечеството безотговорен кретен като мен има толкова мощ.

Искам да се махна оттук. Да се забия на някой пустинен остров, вземайки със себе си мангизи, дрога и курви. По цял ден ще гледам как Тамара и Сорая мастурбират, лъскайки бастуна ми. Ама не ми стиска да си подам оставката. Ето защо пиша тая книга. Моето уволнение ще ми позволи да избягам от златната си клетка. Аз съм вреден, спрете ме преди да е станало късно, моля ви! Дайте ми стотина хиляди и аз ще изчезна, кълна се. Какво съм виновен, ако обществото е избрало да замести Господ с продукти за масова консумация?

...Няколко дена по-късно, Саут Бийч, Маями. Памелаандерсънки във всякакъв размер, жанклодвандамовци колкото ти се иска. Ние всички сме Friends. Подлагаме се на UV-лъчи, преди да покажем лицата си на слънце. За да оцелееш в такъв свят, трябва да си или сводник, или порнозвезда. Дрогираме се, защото алкохолът и музиката не стигат, за да ни дадат смелост да си говорим. Живеем в свят, където единственото приключение е да се чукаш без презерватив. Защо винаги търчим след красотата? Защото светът е грозен, че чак да ти се доповръща. Искаме да сме красиви, защото искаме да сме по-добри. Естетическата хирургия е последната идеология, която ни е останала. Всички с еднакви устни. Светът е ужасен от идеята за човешкия клонинг, но той вече съществува под името на "пластична хирургия". Във всички барове Шер пее: "Вярваш ли в живота след смъртта?" От сега нататък трябва да си задаваме въпроса за живота след човека. Едно съществуване от възвишени пост-човешки същества., отървали се от несправедливостта на грознотата, където Маями ще е световна столица. Всички ще имаме едни и същи закръглени невинни чела, кожа, нежна като коприна, очи като бадеми, всички ще имат право на дълги ръце с перлено лакирани нокти, ще се раздават месести устни, високи скули, мъхести уши, чипи нослета, фини коси, издължени и парфюмирани вратове и най-вече заострени лакти. Заострени лакти за всички! Напред към демократизацията на лактите. Както скромно спомена в едно интервю Полина Порижкова: "Доволна съм, че хората ме намират за красива, но в крайна сметка това е въпрос на математика: количеството милиметри между очите и брадичката ми."

С Чарли говорим мобилно, нагазили в морето. Караме огромен Jeep по плажа. Въпреки смъртта на Мароние, снимките за Слабина не бяха отложени - прекалено много разходи бяха вложени в подготовката за производството му. По едно време Чарли извади от джоба си малка кутийка с тленните останки на Марк Мароние. Той поръси водата с тях. Марк би искал същото: да се носи по вълните на Маями. Бяха останали малко по ръката му и тогава ми хрумна нещо. Помолих го да протегне ръка към слънцето. Наведох се. И така шмръкнах това, което оставаше от моя приятел, Марк Мароние. I've got Mark Maronnier runnin' around my brain! (Марк Мароние тече в мозъка ми!)

Ако срещнете едно единствено грозно момиче в този град, моля да ни предупредите. Тези, които навсякъде другаде са статистически анормалните (красивите и мускулестите) тук представляват нормата; почти стават скучни (да си припомним все пак, че съм привърженик на скуката). Винаги ще се намери една по-красива и по-млада жена от предишната. Сладко мъчение. Но Завистта е един от седемте първородни гряха. Маями, чифтосан с градовете Содом, Гомор и Вавилон!

В Коконът Гроув някакъв разхожда шест чихуахуата и събира лайната им с гумена ръкавица. Той се сблъсква с търговци на салса и със скиори на ролкови кънки. Групичка от загоряли същества говорят по мобилните си пред Колъни. В Маями се намираме във вътрешността на една огромна реклама. Рекламата не копира живота, а животът копира рекламата. Розови Кадилаци с неонови светлини по покрива вибрират по ритъма на chicanos рап. Толкова красота и богатство могат да предизвикат само въртоглавие. В News Cafe разглеждаме топ-моделите, но предпочитаме да ги разсъбличаме.

Тази година Брус Уебър заснема серия фотографии за Calvin Klein на крайбрежната Оушън Драйв. Излизането на тези страници реклама по модните списания в цял свят прави от Маями столицата на модата. Маями е градът, където фотографът е принц. Ако нацистите се бяха възползвали от рекламната сила на едно такова място, са можели да убият десет пъти повече народ. Кристи Търлингтън беше открита на плажа от един "бойскаут талант". Преди да го застрелят на 15 юли 1997, Джани Версаче реализира всичките си модни каталози тук. Същества на ролери, кубинки с бакърена кожа, гейове по шорти се пързалят по тротоарите с очи, скрити зад последен модел Oakley. Всички тези неща не си противоречат. В крайна сметка, нацистите победиха: дори черните боядисват косите си руси. Правим всичко възможно, за да заприличаме на радостната хитлерова младеж - Hitlerjugend, с плочки Galak по коремите. Антисемитите получиха това, което искаха: Уди Алън разсмива момичетата, но те все пак предпочитат да си легнат с русия ариец Роко Сифреди (звезда от порнофилмите).

Под сянката на една окапала палма ние наблюдаваме Volleypaooza, двудневен турнир, на който екипи от манекенките на всички агенции за модели се състезават. Стивън Майсел и Питър Линдбърг са съдии. (Между другото, през останалите 363 дена те продължават да арбитрират планетата.) Перфектни същества в червени и черни бикини забиват върху парещия пясък. Капки пот, примесени със солена вода, летят от русите им коси и се приземяват върху пъпчетата на приятелките им, които се смеят. От време на време лекият океански бриз кара кожата им да настръхне; дори отдалеч, ние можем да се наслаждаваме на деликатното потреперване на ръцете им. Върху крехките им рамена разпръснатите песъчинки се превръщат в златисти фини пайети. Това представление наранява сърцата ни с една монотонна отпадналост. Това, което ни убива най-много, е белотата на зъбите им. Само ако бях записал диск, който да се продаде в 10 милиона екземпляра, нямаше да сме на това дередже. А, да, екипът с червените бикини победи във Volleypaooza. Капитанът на екипа-победител е на 15 години; до нея Камерън Диас, Ума Търман, Жизел Бюндхен и Хедър Греъм изглеждат като четири стари риби тон. Престанете да си въобразявате, че мислим само как да изчукаме тези чудесни момичета. Не ни пукаше за техните вагини. Това, което искахме, е да погалим клепачите им с устни, да докоснем челата им с върха на пръстите си, да се излегнем до телата им, да ги слушаме как разказват за детството си в Аризона или Южна Каролина; да гледаме сериал по телевизията като чупим орехи до тях и само от време на време да преместим кичур коса зад ухото им; разбирате ли за какво говоря? Ние знаем как да се грижим за вас, ще поръчваме суши от рум-сървиса, ще танцуваме бавно на Angie на Ролинг Стоунс, ще се смеем като си разказваме спомени от училище; да, защото ние имаме едни и същи спомени (първото напиване с бира, смешните прически, първата любов, която е и последна, дънковите якета, купоните, хард рока, Междузвездни войни, всичко това), но красавиците винаги предпочитат педерастите с дебели пачки и шофьорите на Ферари и затова планетата куца. Не, не съм сексуален маниак, но няма израз, който да казва маниак на белите дробове. А, може би да, ето: аз съм "белодробен маниак".

Вечеряме на яхта под наем с няколко второстепенни звезди. След десерта Енрике Задника се обзалага с едната от тях, че не може да си свали гащичките и да ги метне на тавана, за да видим дали ще се залепят. Момичето го прави, а ние се смеем, въпреки че няма нищо смешно (гащите й падат в чинията със спагети). Светът е една проститутка. Да плащаш или да бъдеш платен, това е въпросът. Грубо казано, до четиридесетте ни плащат, след това ние плащаме, така си е - в Трибунала на Красотата нямате право на обжалване. Плейбои с четиридневни бради гледат дали ги гледаме и ние ги гледаме как те гледат дали ги гледаме, и така се получава един безкраен балет, който напомня на "кривите огледала", старо забавление на съборите, нещо като лабиринт на огледалата, където се блъскаш в собственото си отражение. Спомням си като малки как излизахме оттам със синки, защото не можехме да избегнем да се удряме в самите нас.