Когато четеш Бегбеде, започваш да разбираш Краля-Слънце. Никой друг не може да бъде толкова самовлюбен като един французин, бил той писател или крал. Или като героя на Бегбеде в „Помощ, простете“– Октав, познатият ни от „9,99” Октав, който вече не е рекламист, а моделхънтър, ловец на модели, запратен от Съдбата във вид на най-голямата компания за козметика „Л’Идеал” (има ли някой, който не се сеща?) в Русия – страната на съвършените блондинки, вечните ягодови полета на най-прекрасните нимфетки. Октав трябва да открие съвършеното момиче, ягодката, която не е нито съвсем зелена, нито вулгарно зряла, за да я поднесе на козметичния гигант, който спешно се нуждае от ново рекламно лице за продуктите си. Неустоимо момиче жена, което ще накара 3 млрд. жени да купуват кремове. И той се хвърля с цялата самоотверженост и цинизъм на мъж на 40 да изброди неизбродимото – всички големи и покварени руски градове с техните заринати с кока клубове и партита на олигарси, всички гнусни и по руски забити провинциални места, където красотата избива като плесен върху бедността. И я намира – Лена, от Санкт Петербург. Заради нея си струва да скъса презерватива, който е нахлузил на душата си, заради нея си струва да направи на пух и прах храма „Христос Спасител”, който „новые русские“ тъкмо съградиха като символ на мощта на петрорублите. Бедни ми Октав, защо не загина край Париж?
ИК „Колибри“