Какво ли е да си дете на човек, когото виждаш по-често на телевизионния екран, отколкото на живо? Какво ли е да четеш във вестниците за развода на родителите си? Какво ли е да делиш любовта си между майка си и лелята, която те гледа? Едва ли е толкова драматично, колкото ни се иска или колкото сме чели в сърцераздирателните изповеди на децата на холивудските звезди. И все пак... Децата на звездите предизвикват нездраво любопитство. Особено на нашите звезди, които са ни по-близки, защото сме ги виждали на живо и не само в роли. (Абе, не може всичко при децата им да е наред, та той/тя почти не е виждал/а майка си, тези неща цял живот болят, наркотици, алкохол - всичко е последица...) Кой не е следил с интерес всичко, свързано с развода на Аня Пенчева и Сашо Диков, или пък с конфликта между Йосиф Сърчаджиев и извънбрачната му дъщеря Александра? Има ли драма в живота на децата на тези родни звезди? Страдат ли от комплекса на звездното обезличаване, търсейки себе си в избраните професии? Ето ги и двете момичета:

Петя - дъщеря на Аня Пенчева и Сашо Диков, и Александра - на Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев, споделят пред ЕВА какво е да си дете на звезди

петя дикова,

18 г., водеща на МелоТВмания по БНТ: НЯМА НАЧИН ДА НЯМА НАЧИН

Петя е водеща в МелоТВмания от началото преди 4 години и много се дразни, когато я питат дали е в предаването заради родителите си. "Темата не е интересна, изтърка се: имаше кастинг, за него научих от съпругата на Богдан Томов - преподавателка в Американския колеж, който т.г. завършвам, явих се, одобриха ме, не ми знаеха фамилията, нито родителите."

Защо е така стряскащо зряла? "Бях принудена бързо да започна да се грижа за себе си. В този смисъл станах пълнолетна още в седми клас. Сега, като погледна от позицията на 18-те си години, осъзнавам, че при родителите ми рискът е бил огромен. Защото израснах при баба и дядо или при бавачки, а не с тях. Имали са късмет, че съм станала това, което съм: не ги ядосвам, не ги притеснявам с нищо - не пия, не пуша, правя едни скучни работи, като да си стоя вкъщи и да уча по цял ден и цяла нощ. Може би и това не е съвсем редно, не знам."

Според Петя малко хора могат да си представят какво е от едната ти страна високо да стои баща ти, от другата - майка ти. "Невероятно е. Не може да се опише. Първо, когато знаеш, че хората се възхищават на това, което те правят, и ти си поставен малко или много в позицията на почитател. От друга страна, ги има и отношенията родител-дете. Казват ми например да шофирам внимателно или че се притесняват дали приятелите, с които излизам, е добро и т.н. Но най-интересно е третото ниво на общуване - между, ако мога да кажа така, професионалисти. Когато искат съвет от мен за тяхната работа, е страхотен комплимент. Едно невероятно гъделичкане на самочувствието ми. Не на последно място ние сме приятели. Невероятно е, че макар и късно, успяха да станат добри родители. Може би те пораснаха, а може би аз, и това ги улесни, не знам, но се случи."

Петя няма амбицията да се съпоставя или да се сравнява с майка си и баща си в професионален план, а да използва началната сила, която са й дали, за собствен скок.

"Не знам каква е тази убеденост у хората, че всички ние, децата на известни родители, имаме комплекси от тях и сме се юрнали да ги надминаваме. Мисля, че в това отношение хората са много несправедливи. Защото още съм в началото, а те вече очакват от мен нещо голямо. Чакайте! Оставете ме поне да завърша висше образование! Засега не съм тръгнала дори да настигам някого. Но се надявам, че ще вървя напред и нагоре. Има и един много деликатен момент. Децата на всички известни хора стават или зверски амбициозни като тях, или глезени, чакащи на готово, свикнали на лесен живот. Аз определено спадам към първата група. Това, което ще се опитам да направя, е да превърна моя живот в третата следа от клана."

Петя не изпитва дискомфорт от това, че майка й е приета за най-красивата жена на България. "Бих могла да се комплексирам, ако между двете ни няма абсолютна и безкрайна любов. А при нас я има. Та тя ми е майка! И това е приоритет в нейния живот, нещото, с което най-много се гордее. Даже ми е приятно, когато хората се опитват да ме дразнят, че изглежда по-добре от мен. Разбира се, че изглежда и аз се гордея с това. Редовно си разменяме дрехи, бижута, всичко. Имаме напълно еднакви вкусове. И понеже около нея има хора, които биха искали да видят мама в нещо, което не й стои толкова добре, винаги й давам съвети какво да облече и тя ми вярва. Защото знае, че го правя с любов, а не с лошо чувство. Опитвам се да приличам на нея и това я прави щастлива. Пожелавам си и аз някой ден, като стана майка, да ми се случи същото."

Разказва ми, че в началото, когато започнала да работи, а и сега понякога, трудно изживява лъжата и злобата. Но си обяснява, че тези, които са я наранявали, са го правили или защото се страхуват от потенциала, който виждат в нея, или защото нещо в родителите й ги е дразнело и така са се опитвали да си отмъстят. "Благодарна съм на съдбата, че се научих да осъзнавам тези приказки като знак, че всичко е наред. Щом те критикуват и се опитват да те мачкат, значи си опасна, има нещо в теб. Не искам да говоря колко лошотия, завист и низост съм видяла. Защото за тези 4 години срещнах и прекрасни професионалисти, готови винаги да ми помогнат."

Петя учи, работи, живее на бързи темпове и постоянно хвърчи нанякъде. Понякога не спи по цяла нощ, за да успее да свърши всичко. "Сигурно хората си казват: това момиче какъв живот си живее! Не е така. Заради изискванията, които сама си поставям, и заради хорските очаквания."

Ще кандидатства в Щатите и Англия, но не уточнява точно какво, а само подсказва. "То е ясно - ще стана като него или като нея. И понеже и двамата ми родители умело излизат от ограниченията на своите професии, това, което ми предстои да направя, е сложно. Целта е висока. Много, много "комати" ще трябва "да изям", за да я реализирам. Смятам обаче, че ще успея. От родителите си съм научила: няма начин да няма начин."

 

александра сърчаджиева,

20 г., водеща в МелоТВмания, следва актьорско майсторство в НАТФИЗ: ИСКАМ ТРИ ДЕЦА и да мога да ги храня с изкуство

Александра е водеща в МелоТВмания от три години. В НАТФИЗ е първокурсничка, кандидатствала е само там. "Рискувах, защото не ме влече нищо друго. Ако не ме бяха приели, не знам какво щях да правя."

Александра дебютира в киното доста отдавна. Първия си филм "Мечтатели" снима на 2 г. и 9 месеца. Следват роли във "Вампири, таласъми", в детски телевизионни новели, във френско-българската лента "Версенжеторикс", в "Хълма на боровинките", "Най-важните неща", "Розите цъфтят през всички режими", чиито снимки са започнали миналото лято. Т.е. тя снима, откакто се помни, в последните четири години - доста интензивно.

Пепа Николова била абсолютно против дъщеря й да става професионална актриса. Когато разбрала, че Александра е решила да кандидатства НАТФИЗ, започнали скандали и разправии - тя искала дъщеря й да учи право. "Не ми помогна да се подготвя за кандидатстудентските изпити. По принцип никога не ми е помагала, за което съм й страшно благодарна - не станах глезено дете."

Признава обаче, че познава деца на известни родители, които стават адски разглезени, да не кажа нещо по-силно. "Точно такива стават, защото се вземат на сериозно. Много е страшно да си повярваш, че си велик. Да, родителите ти са постигнали това, което са. Ти обаче кой си? Господин Никой."

Чувствала ли се е като господин Никой в киното на фона на направеното от майка й и баща й? "Като малка все се страхувах дали ще се справя. Защото ако не успея, хората ще кажат: родителите й направиха страхотни роли, а тя - нищо. Твърде ми е рано да кажа дали мога да направя толкова добри неща, каквито са направили те. Но се надявам, дори искам да ги надскоча."

Тя вече добре познава кухнята на артистичните среди. "Клюкарница, всеки гледа да те прецака. Страдала съм, когато са казвали, че успявам, защото съм дъщеря на еди-кого си. Но съм приела, че това ще ме преследва цял живот. В началото много се впрягах. Сега отговарям: да, така е. Защото когато някой е решил, че съм в телевизията или в киното заради родителите си, значи за него е така."

Александра ме уверява, че не би могла да преживее да я натикат някъде с връзки, че за нея това е въпрос на престиж. "Завърших 8-ма гимназия, а можех да уча в английската или в италианския лицей, стига да бях поискала. Е, за какво? Да ме сочат с пръст и да казват: това е връзкарчето?"

Смята, че голяма роля за трезвото й поведение освен майка й е изиграло и еврейското училище, в които е учила до 8 клас. "Евреите знаят как да съхранят децата си. От тях се научих да гледам прагматично на живота и да бъда готова за трудностите, които ме чакат."

А трудностите започват още в детството й. "До 4 клас въобще не бях привързана към майка си. Гледаше ме баба ми, за мен тя беше майка. Пепа снимаше - тогава имаше много филми." Още повече, че Александра расте без баща. Тя и сега не общува пълноценно с Йосиф Сърчаджиев, срещат се само по делови въпроси. "Спомням си как цял месец майка ми пътуваше всяка вечер до Правец да работи и аз оставях вкъщи сама. Една вечер, преди да тръгне, започнах да се моля пред иконата на Богородица. Когато ме попита защо се моля, й отговорих: Ами да не дойде тази вечер колата да те вземе. Сега си давам сметка, че сигурно в този момент сърцето й се е разкъсало."

Разказва ми друга случка от "звездното" си детство. Много искала да празнува единайстия си рожден ден. Обаче майка й била на работа и тя трябвало да бъде с нея. Пепа дори нямала време да й купи подарък. Александра не може да забрави как стояла на един стол и плачела, докато майка й играе.

"Хората си мислят, че ние, децата на известните родители, си щракаме с пръсти. Глупости. Знаят ли какво е да оставаш сам с дни, да те гледат комшии, те да ти носят храна, да спиш в чужди къщи, да се прибереш у дома и да няма на кого да кажеш мамо."

Като прави равносметка на детството си, Александра преценява, че сигурно много се е ядосвала на майка си в някои моменти, защото много й е липсвала. "Сближихме се, след като баба ми почина и останахме само двете. Чак тогава я усетих. Между нас се получи една връзка, която сега е много-много силна."

Спомня си как шокирала Пепа, когато след 7 клас взела твърдо решение да учи в Израел. "Съобщих й го пред магазина до блока и тя за малко не припадна. Успя обаче да събере сили и да ми каже, че не може да ми се бърка, макар да не знае как ще живее без мен. Кандидатствах, приеха ме, отказах се в последния момент. Може би, защото нещо вътре в мен не е можело да се раздели с мама. Много я обичам."

Питам и нея защо е така респектиращо зряла. "Израснах преждевременно, защото от малка съм контактувала само с възрастни. В училище например ми беше скучно. Не ме интересуваха нещата, от които се вълнуваха съучениците ми - да си купят дрешка, как ги е погледнал някой в дискотеката... Аз мислех как да направя еди-какво си, за да постигна това и това, как ще ми се развие животът."

Александра и сега е изпълнена с планове, които мечтае да постигне, без непрекъснато да се спъва във високата летва, поставена пред нея от родителите й, или може би точно заради нея. "Искам да стана актриса, да направя хубави роли, да създам семейство и да имам три деца. Да живея нормално, без да се чудя как ще им купя хляб, ако днес ги заведа на кино. Да имам до себе си мъж, който ме обича. Да отида в Египет и Индия - има нещо, което ме влече към тези страни. Да контактувам с нормални и готини хора и да живея в по-нормален свят."