Кецове за душата

Днес гледах филма „Кецове“ (реж. Иван Владимиров и Валери Йорданов) и за пореден път установих, че не съм добър човек.

25 October 2011

Днес гледах филма „Кецове“ (реж. Иван Владимиров и Валери Йорданов) и за пореден път установих, че не съм добър човек. Добрият човек не завижда, а аз – да. Завидях на свободата, която имаха в себе си героите на филма. Завидях на лицата им – уникални, своенравни, сложни, различни до смелост. Бих сложила тези лица, уголемени, срещу компютъра си, за да ме сритват всеки път, когато спра да се съпротивлявам.

Надявам се публиката да подкрепи филма с краката си, отивайки в киносалоните. Струва си да види как пълнят кадъра Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов (ако Райън Гослинг не беше изиграл убиеца със сърце в Drive, Валери можеше да го направи – как гледа тоя човек!). Много впечатляващи дебютанти – за „непрофесионалната“ Ина Николова вече доста се писа, плътността й мачка, много симпатичен е Васил Драганов, най-мекия образ от всички и, моля, запомнете това име – Иво Аръков, току-що завършил студент, играе със сигурност в „Козата или коя е Силвия” в Народния, в „Кецове“ напомня американските черти на Аштън Къчър, но без помен от неговата сладникавост (с червения тишърт на снимката). 

„Кецове“ не е идеалният филм, може би ще ви трябва известна доза търпение за дългите сцени край морето, в които привидно не се случва нищо. Но този филм има сърце и красота и може да те накара посред зима да захвърлиш ботушите и да сложиш душата си в кецове.

Неслучайно Джералдин Чаплин го подкрепи на фестивала в Москва. Жалко, че тя не успя да дойде за премиерата в София, но пък записа обръщение към екипа и то е много, много мило.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР