Гадаене по дантели, Брунония Бари, ик Прозорец: Ако тази книга беше филм, щях да препоръчам да влезете за началото, след това да отидете да изпиете едно дълго кафе и да се върнете за края.
Таунър, жена малко над 30-те, се връща в родния си град Салем, известен в миналото с процесите срещу вещици. Тя е наследила фамилната дарба да гадае по дантели. Гадаенето става като дълго се взираш в дантелата, докато очите ти се премрежат и от шарките не изплува образ.
В историята на Таунър има много загадки – като самоубийството на близначката й и раздялата с голямата й любов, но има и нова любов с един готин детектив, има истински вещици, зли хора и всякакви полезни за една книга съставки. Само че в средата разказът губи темпо, натежава с подробности и на човек му идва да затръшне кориците и това, което се точи между тях. Така обаче може да пропусне края, който е емоционален, динамичен и преобръща цялата история. Истински край, с какъвто малко книги напоследък могат да се похвалят.