Моето коледно дърво
Поканихме 11 наши известни творци от различни професии да направят своето коледно дръвче.
Ирина Иванова 22 December 2007
На Запад е традиция известни модни дизайнери да отбелязват Коледа със свои версии на най-важния символ на празника – коледната елха. Поканихме 11 наши известни творци от различни професии да направят своето коледно дръвче. Днес ще видите и усетите какви послания ни изпратиха те чрез своите произведения.
Цветелина Алексиева
Коледното дръвче на Цвети е създадено по формулата 2 в 1. То е едновременно коледна картичка и украшение за елха. Можете да изпратите тази картичка по пощата с коледни пожелания - тя е с размерите на стандартен плик за писмо. Получателят на картичката обаче може да си направи от нея украшение за елха, достатъчно е само да сглоби двата изрязани кръга и да ги съедини под прав ъгъл. Върху тези два кръга има лазерна гравюра, която наподобява снежинка, а снежинката се състои от букви. И не просто букви, а цели стихчета.
Над смълчаните полета...
Тихо се сипе първият сняг...
Помните ли?
Цветелина е учила бижутерство в Германия и от там си е “донесла” хубавия коледен обичай четири седмици преди Рождество на масата да слага свещник с четири свещи и всяка неделя дапали по една, докато на Коледа не заблестят и четирите. Цветелина прави бижута от злато и сребро, но много обича да се занимава и с коледна украса. Вкъщи на Коледа задължително изплита няколко елхови венчета и ги украсява със сушени плодове и сладки бисквитки. А докато плете венчетата, си пожелава различни неща за следващата година. Тази година си пожелава вдъхновение.
Виргиния Здравкова
Виргиния на секундата се отзова на поканата на EVA да се включи в проекта “Моето коледно дръвче”. Въпреки натоварената си програма – в момента работи върху колекцията си “Lavazza” – тя сама донесе в студиото своята кукленска, сякаш посипана с цикламен сняг елха. Коледното дръвче на Виргиния наистина е като излязло от стаята на куклата Барби.
Дизайнерката е поръчала дръвчето при единствения производител на изкуствени елхи в България фирма “Грисп PVC Раковски” и той й изпратил мостри. Първото клонче, което изтеглила от пратката, било в цикламено. 6-годишната й дъщеричка Изабела толкова харесала този цвят, че веднага попитала: “Това ли е елхата за моята стая?” И Виргиния решила: “Да, това ще е моето коледно дръвче.”
Заради яркия цвят обаче е предпочела да я украси единствено с тюл в същия цвят, малко перли и... любимите й кристали Swarovski. Вместо звезда на върха на елхата блести голям кристал Swarovski. Коледа Виргиния празнува със семейството си, но задължително на сняг. Любимият им курорт е Пампорово, където обичат да карат ски и сноуборд.
Веселина Сариева
Коледното дръвче на Веселина пресъздава идеята за пътуването. Елхата е преносима, дори може да се нарече портативна и много прилича на тента или на палатка. Направена е от триъгълно парче плат, прикрепено към стената с карфици. След “употреба” я сгъваш, поставяш я в специалната торбичка и продължаваш околосветското пътешествие, без изобщо да си наясно къде ще разгънеш елхата следващата Коледа. Веселина казва, че идеалното място за нейното странно коледно дръвче е в ъгъла на стената на нивото на сърцето.
По този начин елхата изглежда като виртуален 3D-обект. Всъщност това е една минималистична елха, която е елха само защото е триъгълна и зелена. Веселина обаче влага и други неща в нея. “Тя прилича на ръце, събрани за молитва, освен това е като подслон. Подслон, който Господ е направил за нас и под който можем винаги да се приютим. Реших да я конструирам така, че да се поставя в ъгъла на стаята, защото там се концентрират самотни енергии и моето коледно дръвче ще омекоти това пространство, ще го направи по-обло. И не на последно място – моята елхичка носи в себе си идеята за зелен начин на живот.”
Веселина е собственик на галерия “Сариев” в Пловдив и инициатор на голяма част от интересните събития в културния живот на града. Всяка Коледа тя приготвя специални курабийки, които окачва на елхата у дома. Другият задължителен аксесоар за коледното дърво е чайниче от старинно стъкло, принадлежало на нейната прабаба.
Проф. Дора Рускова, НАТФИЗ
Проф. Рускова отдавна е влюбена в човешката ръка като обект на един театрален спектакъл. Тя е автор на забележителното представление “Музиката в моите ръце”, с което се дипломира випуск 2007, специалност “Актьорско майсторство за куклен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.
Техниката, която ние аматьорски наричаме “светещи ръце”, е проста – актьорите, облечени в черно, оцветяват ръцете си с ултравиолетови бои, поръчвани от Франция и доста скъпи, между другото. При специално сценично осветление тази част от ръцете им, която е оцветена, започва да фосфоресцира в съответния цвят. По този начин от тъмното изведнъж изникват пауни, петли, риби, звезди...
EVA си пожела едно коледно дръвче, а като допълнителна екстра получихме и сняг, и звезди. В направата на нашата елха участваха 17 души от първи курс куклено майсторство.
“Точка и точка”
Рада Дичева и Яна Юнакова от Студио за идеи и дизайн “Тochka&tochka” заявиха, че са ни измислили човекоелха. Дори не една, а две. После се облякоха в странни зелени дъждобрани, обуха зелени гумени ботуши, сложиха си по една картонена шапчица със звезда на главата и се украсиха от главата до петите с коледни лампички. Вероятно си мислите, че не ги пуснаха да светят. Пуснаха ги и в края на снимките навсякъде ухаеше на препечен найлон от дъждобраните. Ето това значи да изгориш за идеята...
Но освен човекоелхи, ни бяха подготвили и велосипедоелен – колелото на Яна бе превърнато в същински Рудолф с чифт весели рога. А когато ги попитахме защо така, те отговориха, че идеята им за весела Коледа е свързана със смешни материали като найлон и картон. Иначе и двете правят великолепни керамични аксесоари за дома, които можете да разгледате в тяхното студио.
Екатерина Лашова
Керамичните чаши на Катя Лашова, имитиращи смачкани от едната страна пластмасови чаши, са абсолютен хит в момента. По принцип ги прави бели, но за празниците ще изработи специална колекция в коледни цветове - червени, зелени и златни. Казва, че за нея чашите са ежедневие и я обясняват най-добре. Затова и нейното коледно дръвче, предоставено за нашия проект, е композирано от “смачканите” чаши.
Тази година Катя най-после осъществи една своя стара мечта и направи керамични играчки за коледна елха – звездички, лунички и т.н. С тях със сигурност ще украси дръвчето вкъщи, но се надява нейните играчки да донесат повече празнично настроение и в други български домове. С керамика се занимава от 1996 г. Учила е малко в нашата Художествена академия, след това в Белгия и Париж.
Нейни неща можете да откриете в магазините “Дом за ангели” на Кърниградска, “Кика” на Шипка, “Акценти” на Фритьоф Нансен. На Коледа Катя Лашова ще бъде в Истанбул с приятели французи, на които иска да покаже какво представляват истинските ориенталци, за да не си мислят, че ние сме такива.
Николай Сърдъмов
Ники пръв донесе в редакцията ни своето коледно дръвче – брошка. Две миниатюрни елхички от силикон, стъклени мъниста и алпака, които на пръв поглед приличат на таралежчета със зелени прозрачни бодли. “Ако коледното ти дърво – обяснява Ники – е под формата на брошка, празникът е непрекъснато с теб, тъй като просто е окачен на дрехата ти”.
Николай Сърдъмов е на 32 години, изработва бижута от благородни и не дотам благородни материали, някои от които сте виждали на страниците на EVA. Празнува Коледа традиционно – у дома, с най-близките си хора, защото “никой не готви така вкусно, както готви мама”. Случвало се е да прекарва празника и във Виена, където двамата с неговата съдружничка и приятелка Лили Плоскова, дизайнер на аксесоари, имат магазин, в който продават нещата, които правят.
За тази Коледа си е пожелал така нареченият беловлас старец да му донесе шофьорска книжка. Между другото – аз си пожелах същото.
“А защо са две твоите коледни дръвчета?”, питам аз. “Една за теб и една за мен”, отговаря Ники съвсем в духа на Коледа.
Проф. Греди Асса и студенти
Проф. Греди Асса и неговите студенти от първи курс, специалност “Мода” в Националната художествена академия, ни представиха коледно дръвче от коледни картички. Те са изработени от текстил, изключително забавни са и излъчват уют, тъй като платовете, използвани за композициите, са все дебели и топли. Може да се каже, че картичката те топли все едно е истинска зимна дреха.
Темата е: градът в навечерието на Коледа и студентите са развихрили цялото си въображение, използвайки всевъзможни ципове и копчета. Очевидно се чувстват добре в Академията под крилото на Греди, защото казват, че в момента това е гнездото им. Професорът пък се възхищава на тяхната младенческа интуиция и заявява между другото, че първата партида картички вече се е разграбила.
Ина Дамянова
Ина Дамянова е майстор в изкуството да овладява светлината. Преди шест години основава своето студио за интериор, дизайн и осветление “ID Design”. Коледното дръвче, с което тя участва в нашия проект, всъщност е лампа. Тя поразително прилича на магьосническа шапка с перфорации във формата на снежинки, от които блещукат светлинки.
Коледа е любимият празник на Ина. Тя се смята за щастливка, тъй като живее в къща и може да си украси борчето в градината. Празникът трае няколко дни, които семейството на Ина (синът й и съпругът й, художникът Кольо Карамфилов) прекарва пред камината.
Васил Атанасов
“Не исках да наблягам на косата като мегакрасива материя, за да не заприлича на реклама на шампоан за коса. Поради тази причина реших да не скулптирам дълга коса. Все пак не правя модна фотосесия, а освен това дългата коса щеше да запълни целия кадър. А моята основна идея е чистота. Цялата визия трябва да носи идеята за чистота. Затова направих къса коса с остри форми и бял цвят. И приказката, която разказвам, е най-простата и чиста коледна приказка – едно момиче с една звезда в една гора. Останалото си го изфантазирайте вие.”
Васил Атанасов е в коафьорския бизнес от 16 години. Има два собствени и два франчайзови салона. Обикновено на Коледа е със семейството си в София, но преди две години решава, че е време да отиде да види Дядо Коледа и заминава за Лапландия. Там не само се среща с “този корумпиран старец”, но дори установява, че той знае няколко думи на български.
Никола Тороманов
EVA се обади на Тороманов и му предложи да участва в проекта “Моето коледно дърво”, в който различни хора ще правят своите елхи. “И по какво ще се различават тези елхи? По топките ли?” – попита Тороманов нахакано. “Надяваме се да е по нещо друго, защото всъщност всички топки са еднакви” – отговори ЕVA още по-нахакано. И той се нави да участва.
Истината е, че Никола Тороманов Фичо (както го наричат приятелите му), може и да не се появява на сцената, когато става въпрос за получаване на награди (той има два “Аскеер”-а, два “Икар”-а и цял куп номинации за десетте години, през които работи като сценограф), да не дава много интервюта, но на инициативата на EVA откликна веднага. Той без съмнение е най-талантливият български сценограф в момента. Негови са забележителните декори за “Крал Лир”, “Марат Сад”, “С любовта шега не бива”, “Кралят-елен” и др.
В момента работи по първия филм на Явор Гърдев “Дзифт” и по нов проект на Мариус Куркински. На въпросите ни за Коледа той беше лаконичен, като заяви, че празнува Коледа вкъщи, домашното коледно дърво е естествено и не го украсява той и че елхите по принцип са анонимни като народното творчество. Коледното дърво, с което той участва в нашия проект, е истинска дървена кръстачка и виртуално дръвче от... думи.