Тогава те са още съвсем момченца, но вече звезди. Когато чуват "големи цици", и тримата се обръщат да видят за кого говори Олдхъм, все пак на партито имало толкова красавици. Веднага разбират - Мериън Фейтфул стои само на крачка от тях. Русокоса, с изумителни сочни устни и, Господи, какви... очи! Никой не се сеща да попита откъде Олдхъм е разбрал, че може и да пее. За два дни й пишат песен - "As Tears Go By", а на третия ден тя идва в студиото им и я записва. Песента се изкачва светкавично до шесто място в британските класации, а добрата стара Англия си има нова звезда - Мериън Фейтфул.

Тя е гласът на хипарските 60, една от най-великите жени в историята на рок музиката, преживяла няколко опита за самоубийство, наркотични коми, безпрецедентна бедност, върховна слава, много и все гръмогласни скандали; оцеляла след тежки и продължителни лечения от алкохолна и опиатна зависимост, от рак на гърдата и преди всичко от мрачната любов на чудовището Мик Джагър... "Аз бях много хубава, но не го осъзнавах - казва Фейтфул. - Сега знам, че нищо не е толкова прекрасно както едно хубаво момиче, което не знае, че е хубаво". Днес Мериън е на 60 години - отдавна се е оттървала от прозвището "най-красивото тяло на рокендрола", гласът й доста е паднал от самоубийствения начин на живот, но въпреки това продължава да изнася концерти и да се снима във филми. Тя изпълни две блестящи роли в последните две години - на кралицата на Австрия Мария Тереза във филма на София Копола "Мария Антоанета" и на вдовицата Маги от филма "Irina Palm", номиниран за "Златна мечка" за най-добър филм на тазгодишното Берлинале.

Звезда на 18 години

Faithfull означава вярна. "Какъв идиотски псевдоним имаш, Мериън!", често възкликват онези, които не я познават добре. Мериън Вярната?! Това звучи смешно - та тя e преспала с всичките стоунси. Наистина, Мериън никога не е била моралистка, напротив - тя е момиче с напълно свободни възгледи, пък и през 60-те нямало как да бъде иначе. Но на Мериън бунтарството и сексуалната освободеност просто й текат в жилите. Тя може и да изглежда като "ангел", но никога не е имала ангелски характер, въпреки старанието на монахините от католическото училище, в което учи до 15-ата си година. В родословното й дърво има само принцове и психиатри. Чичо й е Леополд фон Захер-Мазоха - същият онзи, на когото светът дължи понятието "мазохизъм". Майка й е горда австро-унгарска баронеса, а баща й - офицер от британското контраразузнаване. Дядо й пък е сексолог, ученик на Фройд и изобретател на странната "машина за фригидност", която щяла да спаси света, като акумулира енергията на милиони женски оргазми. Но някак си при всичките тези роднини тя има странни представи за света и мъжете, гледа на живота като на авантюра, която трябва да изживееш, без да мислиш за последствията. Затова и започва да пее из лондонските барове без пукнат грош - заради тръпката. И пак заради тръпката се хваща с първото си гадже - Джон Дънбър.

Самият Джон е убеден, че е най-готиният тип на света. Притежава и управлява собствена художествена галерия, личен приятел е с някои от култовите имена на 60-те като Алън Гинзбърг и Джак Керуак. Когато Мериън става звезда едва 18-годишна и още с първата си песен, Джон го приема като лична обида. Мериън по всякакъв начин се старае да съхрани отношенията им, двамата дори сключват брак, купуват си жилище и си имат дете - Никълъс. Само че Джон изведнъж се оказва по-голям хипар от най-голямата хипарка и решава, че е нормално тя да го издържа, а той да разсъждава върху пустотата и свободата. Не й помага дори в грижите за детето. Една сутрин Мериън става, за да затопли млякото на Никълъс, и вижда цяла тълпа мърляви типове в хола си, който прилича на сметище. Побеснява и ги изгонва до един, включително Керуак, Гинзбърг и Джон.

Започва най-дивият, най-вълнуващият период от живота й. Концерти, турнета, фотосесии, безкрайни интервюта... В началото концертите предизвикват ужас у нея - не знае как да се държи на сцената и пее като циментирана, движейки само ръцете си. Но публиката я харесва. Мериън изкарва луди пари и ги харчи с космическа скорост. Малкият Никълъс е непрекъснато с нея, но тя вече си има ново семейство - "Ролинг Стоунс". Мериън пътува с тях на всичките им концерти и турнета - тя, Мик, Кийт, Брайън и приятелката на Брайън - Анита, стават едно цяло. В началото е леко и просто, но после...

Първо спи с Брайън. Случва се след един от безкрайните им вътрешни "хашиш партита". Брайън Джоунс я хваща за ръка и я води в спалнята си, а Мериън е толкова напушена, че покорно върви след него и безпомощно хихика. В началото Брайън несръчно, но много тържествено й разкопчава блузата, а после сам започва да цвили от смях. И май че всъщност не правили секс.

Мик Джагър и Свещения Граал

После идва ред на Джагър. Романът им започва в едно кино. След концерт на стоунсите цялата тайфа по традиция отива на кино и още преди началните надписи се разделят на двойки. По средата на филма двойките една по една се изнасят, а накрая остават само Мериън, Мик и една от беквокалистките, която сваля Мик. Положението е неловко, но ясно - една от двете трябва да си тръгне. И двете обаче продължават да седят от двете страни на Джагър. Филмът отдавна е свършил, а тримата седят, мълчат и не помръдват. Накрая беквокалистката се предава и става. Мик и Мериън отиват да изпият по едно и откарват до среднощ. Водят странен разговор - Мериън го изпитва по история на Англия от периода на крал Артур. Казва си - ако ми отговори на всички въпроси, ще преспя с него. И Мик се справя блестящо - разказва й и за Мерилин, и за Ланселот, и за Свещения Граал... Прекарват вълшебна нощ, а на сутринта и двамата се правят, че нищо не се е случило. Джагър й признава, че мрази от дъното на душата си драматични раздели и женски сълзи. Затова тактиката му е никога да не скъсва с никоя от жените си, а да изчаква те сами да си тръгнат. Подобно на кучетата, които заравят кокала в градината, за да си го имат за черни дни. Но Мериън е убедена - с нея ще бъде различно. И в началото наистина е така.

Само след седмица Мериън се оказва в едно легло с Кийт Ричардс. Честно казано, той й харесва много повече от Джагър и на сутринта тя понечва да му признае, че е влюбена в него, когато той я спира: "Стига, Мериън, знаеш, че Мик е луд по теб, само за теб говори." Мик наистина й се обажда всеки ден и тя скоро решава, че това е съдба. Пък й е писнало да мисли само за пари, тъй като плочите й се продават все по-зле, не изнася концерти, а Джагър може да си позволи всичко. Двамата прекарват заедно Коледата на 1966 г. и Мериън собственоръчно украсява общата им коледна елха.

На следващата година те се превръщат в Краля и Кралицата на нощен Лондон - този нов Йерусалим. Всяка вечер са на парти или сами организират такова, пътуват навсякъде заедно - Бали, Бразилия, Рим, Барбадос... Светът е в краката им.

Мериън е шокирана, когато по време на първото италианско турне на стоунсите около всички тях се разразява грандиозна истерия. За пръв път усещат вкуса на истинската слава. Всички, естествено, умират от любопитство да разберат повече за Мериън. Само че не за Мериън Фейтфул, а за Мериън - момичето на Джагър. Но това не я интересува. Мик е толкова мил и нежен с нея, пък и се грижи за Никълъс, все едно е негов баща. Колко жалко, че всичко рухва така бързо. За една нощ.

Великото опиатно пътешествие

А тази нощ трябвало да бъде романтична. Никълъс току-що е заспал, Мериън и Мик си лягат и той започва да й говори с тихичък, умоляващ глас: "Знаеш ли какво ми се иска най-много от всичко?" Мериън е убедена, че знае, но той продължава: "Искам сега тук да влезе Кийт и да легне при нас. Бих го облизал от главата до петите, честна дума". Кийт Ричардс спи в съседната стая. Мериън разбира две неща - че Мик изобщо не се шегува и че тя изобщо не го познава. Такъв обрат на сюжета не могла да предвиди и макар че Кийт тази нощ не идва, Мериън никога не успява съвсем да забрави думите на Мик. А и не те са капката, която прелива чашата.

Всъщност любовта между Мериън Фейтфул и Мик Джагър е неотделима част от живота на "Ролинг Стоунс" в онези години. Тя черпи сили от сложните, преплетени и объркани взаимоотношения вътре в групата, от музиката им, от екстатичния им начин на живот. Това е истинска lifestyle любов. И когато нещата в бандата започват да се променят, тази любов започва да увяхва.

Сривът в тяхната сплотена и странна компания настъпва през февруари 1967 г., в деня на знаменития скандал, когато полиция нахлува в дома на Кийт Ричардс и ги заварва в неописуемо състояние. Мериън Фейтфул се прочува из цяла Англия с това, че посрещнала полицията на вратата чисто гола, обвита в грамадна кожена яка и когато ченгетата се опитали да я пребъркат, тя с царствен жест махнала яката и направила реверанс. Всъщност тази вечер всички те са здраво надрусани с LSD и решават, че полицаите са марсианци. В крайна сметка Кийт, Мик и Робърт Фрейзър (наркодилърът на групата) са закопчани с белезници и закарани в затвора. А за Мериън започват да пишат ужасни неща - че е участвала в оргиите на рокаджиите, които правели с невинното момиче всякакви гадости. Разпространява се слухът, че когато полицаите нахлуват в дома на Кийт, Джагър тъкмо отхапвал от блокче шоколад "Марс", стърчащо измежду краката на Мериън. Това е голяма обида за Фейтфул. Първо, защото в действителност нямало никакъв секс, какво остава за оргии с "Марс". Това било просто тяхното Междугалактическо Опиатно Пътешествие. И второ, защото се смята за пълноправен член на тяхната рок комуна, не по-малко дива от тях самите и се вбесява от мисълта да я възприемат като невинна жертва. Тя дори завижда на Мик и Кийт, че преживяват толкова опасно приключение - арест, съд... В крайна сметка, дявол да го вземе, ако не беше тя, Мик щеше да си остане нагла, подскачаща из сцената маймуна, която не разбира нищо нито от литература, нито от живопис. Тя го мъкне на изложби, показва му албуми и му отворя очите за Рембо и Бодлер. Една вечер му натиква в ръцете "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Той я изчита още същата нощ, а на сутринта казва с горящи очи: "Какъв пич е този Воланд! Най-страхотният от всички!" и написва знаменитата си песен "Симпатия към дявола".

Джагър Сатаната

Арестът прави отлична реклама на стоунсите и те са на върха, когато се случва нещо ужасно. На 15 юни 1969 г. Мик и Мериън се опитват да разгадават съдбата на всеки един от групата с помощта на китайската Книга на промените - И-дзин. Стигнат до Брайън Джоунс и излиза триграмата "Смърт от вода". Опитват пак - отново същата триграма. Сърцето на Мериън се вледенява. Всички знаят, че Брайън е в тежка депресия, като една от причините е, че гаджето му Анита го напуска и се прехвърля при Кийт Ричардс. Освен това самият Брайън е нарисувал надгробен камък на тавана над леглото си. Само две седмици след злокобното предсказание на И-дзин Брайън Джоунс наистина се удавя в собствения си басейн. "Нещастен случай - казват от полицията. - Пил е прекалено много." С Брайън Джоунс си отива част от "Ролинг Стоунс" и съответно част от любовта между Мериън и Мик. По-хубавата част.

В шокиращата си автобиография "Faithfull" Мериън разказва случка от периода непосредствено след смъртта на Брайън, когато започва да изплува сатанинското лице на Мик Джагър. Една вечер Мик и стоунсите имат концерт, а Мериън ги чака в хотелската си стая. Изведнъж Мик връхлита при нея, все още със сценичния грим на лицето си. "Изглеждаше наистина като самия дявол, сякаш бе обсебен от зъл дух. Не мисля, че изобщо знаеше коя съм. От устата му излизаха някакви свистящи, нечленоразделни брътвежи, а очите му излъчваха жестокост. Той ме повдигна и ме блъсна с всички сили в стената, после пак и пак. Не мисля обаче, че знаеше какво прави. Никога не сме говорили за това по-късно."

Ето защо в този период на върхова слава за Джагър и групата животът на Мериън не е особено весел. Мик прекарва цял ден в студиото, а тя го чака вкъщи, както наложницата чака своя султан. В същото време Анита чака Кийт. Двете стават много близки. Събират се, пият кафе, пушат хашиш, понякога се целуват, а после излизат из магазините да похарчат парите на гаджетата си. Един ден всичко това им доскучава и се отдават на по-пикантни забавления. Мик ги заварва заедно в леглото. Гледката предизвиква в него само кикот. Никакви сцени на ревност. Случва се още няколко пъти, но в крайна сметка и лесбийството им омръзва. Мериън се снима в няколко глупави филма. С единия се прочува, но само поради факта, че е първата, която произнася думата "fuck" на екрана. Другият е софт-порно с Ален Делон. Мериън се превива от смях, докато слуша патетичните му реплики и се налага да преснимат една и съща сцена по няколко пъти.

Сестро Морфин

По същото време - в самия край на 60-те - наркотиците бавно, но сигурно влизат в живота на Мериън Фейтфул. Тя пише баладата "Сестро Морфин" - за наркоман, който живее доза за доза. След по-малко от година сама става героиня на тази балада. Един ден се прибира вкъщи неочаквано и чува, че Мик разговаря с един от продуцентите в хола им. Продуцентът казва: "Влагаме във вас 30 милиона, Мик, и искаме някакви гаранции. Твоята Мериън е непредсказуема, влияе ти зле. Отърви се от нея и всичко ще е наред." И Джагър - най-любимият, най-близкият й човек - смирено отвръща: "Да, прав си. Ще измисля нещо."

Мериън не казва на Мик, че е чула разговора, а после всички заминават за Сидни, откъдето стартира австралийското турне на стоунсите. Тя усеща, че животът и любовта й се разпадат. Трябва да бяга, да се спасява. Мик е предател и е жесток, но тя не може по никакъв начин да се застави да го напусне, да го зареже. Една нощ изчаква той да заспи и нагълтва шепа сънотворни. Изпада в кома. Иска да умре, защото това й се вижда единственият начин да напусне Джагър. Единственият, за който има сили. Но не умира. Когато идва на себе си, вижда, че Мик седи до леглото й му прошепва: "Дивите коне не успяха да ме отнесат." Няколко дни по-късно Джагър слага тази строфа като рефрен на една от най-известните си песни - "Диви коне".

По ирония на съдбата връзката между Джагър и Фейтфул приключва така, както и започва - в киното. Само че този път не в киносалона, а на снимачната площадка. Филмът се казва "Представление" и в него участват Мик, Мериън и Анита. Мик изпълнява ролята на загадъчна рок звезда и влиза в образа като нож в масло. В един момент всички разбират, че имитира покойния Брайън, но най-вече го разбира Анита - Брайън Джоунс бил първата й голяма любов. И тя се влюбва в Мик-Брайън, а той се влюбва в нея. Това предателство Мериън не може да прости, защото чака дете от Мик. Така и не успява да го роди - прави аборт от нервно напрежение. Не й пука. Отново започва да практикува стария начин за бягство от реалността - наркотиците, които бавно я подчиняват на себе си. Хвърля се да отмъщава на Мик, с когото й падне. Художници, музиканти, дори един принц - Станислав Клосовски де Рол. Той я сваля много настойчиво, а една нощ се изкатерва до стаята й по водосточната тръба. Мериън решава, че тези усилия заслужават поощрение и двамата добре се забавляват в леглото. Той я води на вечеря, на която присъстват висшите аристократични кръгове, но тя е толкова дрогирана, че когато поднасят супата, припада и забива нос в чинията. И пак изпада в кома - този път по-продължителна. Нейният продуцент-откривател Андрю Олдхъм дори издава по спешност "The Best of Marianne Faithfull", като на обложката слага единствено нейна снимка в черна рамка, а надписите са с готически букви като върху надгробна плоча. Лекарите отново успяват да върнат Мериън към живота, но тя доста се стъписва, като вижда последния си албум. The Best й прозвучава като The Last. После си казва: "Какво пък! Умряла - умряла. Повече няма да чуете за мен."

С глава в стената

И скача в пропастта. Спира да пее, няма никакви пари освен мизерните сто лири, които "Стоунс" й плащат за авторските права на песента "Сестро Морфин" и които й стигат единствено за храна и за кокаин. Подстригва късо косата си, напълнява много, тъй като се тъпче само с пържени картофи. Премества се да живее в Сохо, който в онези години все още не е онзи вълнуващ бохемски квартал, а средище на наркомани, обитаващи порутени, мръсни складове без вода и електричество. В един от тези складове живее и Мериън - кралицата на нощния Лондон отпреди няколко години. Ходи, облечена в едни и същи джинси и черна фланелка и няма пари за нищо. Освен за наркотици. Джон Дънбър, първият й съпруг и баща на Никълъс, завежда дело срещу нея и го печели без проблем, така че тя трябва да се раздели с детето си. През цялото време Джагър, който знае за състоянието й, иска да се срещне с нея, но тя отказва. Един ден се съгласява. Срещата преминава мъчително, тягостно, с дълги паузи на мълчание. И двамата въздъхват с облекчение, когато се разделят. Мик повече не й се обажда. Месеци по-късно той се жени за Бианка, тази бляскава блудница. В деня на сватбата им Мериън се напива безпаметно и прекарва нощта в полицейския участък.

После пътува, живее ту тук, ту там, опитва се да се лекува, после пак се срива, влюбва се, разделя се... В една от многото клиники за наркомани, през които е минала, Мериън среща един несретник - Бен Брайъли. Той също е наркоман, болен от хепатит, блед като Дракула, но тя го намира за съвършено неотразим. Няколко месеца след първата им среща двамата се женят. Мериън не може да се оплаче от живота си. Той е точно такъв, какъвто тя смята, че трябва да бъде - истинско приключение с неочакван край. Ето - сега седи и пие с наркодилърите и аутсайдерите от Сохо, утре Дейвид Бауи я кани да запишат дует ("I've got you, babе") и тя излиза пред многохилядна публика със странна шапка, с която прилича на Тутанкамон, и пее с продран глас, от който настръхваш. След този дует Мериън решава да се върне в музиката и го прави с успех - албумът й "Broken English" се продава добре и за него тя получава 45 000 лири, които прахосва за седмица - за обувки, шапки, чанти и кокаин. Следват безконечни обиски и арести, тя се премества в Ню Йорк и един ден казва КРАЙ!

Живот след смъртта

Случва се, след като в малко кафене, близо до евтиния хотел, в който е отседнала, при нея идва жена, която я е разпознала и е страхотно развълнувана, че е срещнала самата Мериън Фейтфул. "Вие сте мой идол, аз съм ваша страхотна почитателка, имам всичките ви плочи - бръщолеви жената, - толкова ви завиждах, че сте красива и известна, и заради Джагър, разбира се." А после жената пита: "Но какво е станало с вас, едва ви познах, да не сте болна?" Мериън смутено казва: "Да, болна съм, трябва да си взема лекарствата, извинете", и се измъква от кафенето. По пътя към хотела си мисли за две неща - кое точно от многобройните, прилежно сгънати в чекмеджето й пликчета с бял прах да вземе, и за това, че всъщност жената искаше да види онази, другата Мериън, която отдавна не съществува. Красивата, веселата, слабата, облечена в кожени дрехи, насмешлива Мериън, украсата на всяко лондонско парти. Онази Мериън, в която са били влюбени не само всичките стоунси, но и Боб Дилън, и Джими Хендрикс, и Рой Орбисън. Но тази Мериън вече я няма. От нея е останала само обложката, пък и тя вече е доста поизхабена.

Фейтфул се прибира в стаята си, отваря чекмеджето с "лекарствата", взима пакетчето с добре пресован китайски хероин и се отправя към банята. Минути по-късно Мериън е в дълбок наркотичен шок, но все още жива. В съседната стая спи нищо неподозиращият й съпруг. По-късно тя признава, че всеки път, когато е изпадала в кома, е разбирала, че всичко, което така я измъчва, всъщност е глупаво и напълно без значение. И всеки път й се отщява да умре. "В съзнанието ми започва да пулсира едно изречение - в крайна сметка винаги имам изход, защото винаги мога да напиша една песен." Мериън оцелява и този път. Идва на себе си и отваря очи. Пронизва я ужасна болка, защото при падането си е ударила главата в ръба на ваната и е счупила челюстта си. Не може да помръдне краката си, но се повдига на ръце и допълзява до стаята, където спи Бен, оставяйки след себе си кървави следи. Дърпа одеялото му, за да го събуди. "Помогни ми!", изхриптява тя.

"Аз съм като котките - винаги се приземявам на четири крака", казва Фейтфул, след като приключва последната битка на живот и смърт със собствените си демони. Тя преминава през продължителен курс на рехабилитация и веднъж завинаги приключва с наркотиците. През октомври 2006 г. й откриват рак на гърдата в ранен стадий и след предприетото лечение сега е напълно възстановена, като дори продължава да изнася концерти. Специално за нея Джон Галиано сътвори два черни жакета по мотиви от своята мъжка колекция, а Мадона признава, че Мериън е неин идол. Живее в Париж със своя мениджър Франсоа Равар и казва, че съжалява само, че е била голяма егоистка, лоша майка и също така лоша дъщеря. Обобщава живота си в едно изречение: "Опитах от всичко, но останах вярна на себе си". За любовта си с Мик Джагър днес тя признава, че за нея е било едновременно чест и голямо бреме да бъде негова муза. "За една жена, която иска да бъде себе си и да върви по собствен път, е изключително тежко да живее с велик музикант, какъвто е Мик. Трябва или да се жертваш заради него, или да го напуснеш. Аз избрах второто, но все пак живях с него по-дълго, отколкото която и да е друга след мен."