Модната седмица в Париж отмина с обичайния си разточителен блясък, но ние ще се върнем на нейното неофициално (и вече превърнало се в традиция) откриване със зрелищното модно шоу на френската марка за бельо ETAM. Дългоочакваното събитие този път се проведе в историческата сграда Bourse de Commerce и под името GIRLS ONLY зашемети публиката с перфектна комбинация от музика на живо, светлинни ефекти и най-доброто от колекциите бельо на бранда за новия сезон, стилизирани в различни теми. Сред тях бе и ексклузивната серия Natalia pour Etam, създавана от лицето на марката – супермодела Наталия Водянова – вече пета поредна година. Ден преди красавицата да заеме мястото си на първия ред на дефилето на Etam, имахме удоволствието да й зададем няколко въпроса за модата, дизайна на бельо и животът далеч от дома.
Не е трудно да харесаш Наталия Водянова. Тя просто сияе. Излъчва по детски чиста свежест и нехарактерна за звезди от нейния ранг откритост. Въпреки натоварения й график за интервюта с медии от цял свят е трудно да предположиш, че зад пълния й с любопитство поглед се крие тежко и изпълнено с бедност на границата на мизерията детство, драматична семейна история, грижи за три деца (първото ражда едва на 20), разтрогнат 10-годишен брак... Крехката й момичешка външност, бяла кожа и фини маниери по нищо не издават, че тази година отбелязва своя 31-и рожден ден. В гласа й не липсва емоция и често избухва в смях. Всъщност изглежда точно както би трябвало да си представим една щастлива жена с пълноценен живот в началото на 30-те. Самоопределя се като „доста обикновена особа, доволно оптимистична и 100% искрена“, а доброто си настроение не отдава на някакви конкретни събития: „Трябва да се научиш да приемаш нещата около теб първо от позитивната им страна – това е просто задължително условие за щастлив живот! За мен слънчевият ден, възможността да бъда със семейството си и липсата на неприятности се равняват на абсолютно щастие!“
Разликата между детството на Наталия и настоящия й бляскав живот в Париж е огромна. Израства без баща в руския град Нижни Новгород заедно с двете си сестри Кристина и Оксана (родена с тежко заболяване – церебрална парализа). За да прехранва дъщерите си, майка им Лариса работи на три места, а Наталия така и не завършва училище – тя или се грижи за болната си сестра, или продава плодове и зеленчуци на сергия на местния пазар. „Нямах приятели, в училище не ме обичаха, работех много. И въпреки това не бях потиснато дете. Винаги съм знаела, че всичко ще се оправи“, казва Наталия. Шансът идва с кастинг на френска модна агенция, който се превръща в събитие за града. 15-годишната девойка решава да опита – наясно е, че с липсата на образование не я очаква особено чаровно бъдеще и залогът на външния вид е далеч по-висок. Пробните снимки й осигуряват покана за Париж. Единствената бариера е чуждият език, но Наталия проговаря английски за 12 седмици. На фона на днешните й хонорари получава смешно заплащане за първите си ангажименти като модел (още повече че заделя за семейството си в Русия), докато през 2000 г. лицето й не украсява корицата на немския Elle. Следват покани за дефилета на големи модни марки, фотосесии за списания като Vogue и разбира се, рекламни кампании. „Големите пари се печелят лесно. Само аз си знам колко ми беше трудно да изкарвам малките суми.“
Именно тогава се запознава и с бъдещия си съпруг – английския аристократ и мултимилионер лорд Джъстин Тревър Бъркли Портман. Първият им син Лукас се ражда през 2001 година, следва и пищна сватба в тронната зала в царския дворец в Петерхоф (младоженката е в ушита специално за нея рокля на Том Форд). През 2006-а се ражда дъщеря им Нева, а година по-късно още един син – Виктор. Въпреки майчинството и осигурения семеен живот Наталия не спира да работи: „Семейство Портман никога не са работили. В това число и Джъстин. Те просто притежават много имоти, които им носят големи доходи. Аз бях първата жена във фамилията, която изкарва пари, работейки“, разказва Водянова. Идилията продължава до 2011 година, когато двамата официално обявяват раздялата си. Разводът е без много шум, а не след дълго Наталия разкрива новия принц в живота й – Антоан Арно, син на собственика на модния конгломерат LVMH Бернар Арно.
Междувременно Водянова селектира все по-внимателно модните си ангажименти, запазвайки единствено големите рекламни договори. Новата й страст е киното и след няколко епизодични участия (сред които ролята на Медуза в 3D продукцията „Битката на титаните“) в края на миналата година бе презентиран първият филм, в който тя играе главна роля – “Belle du Seigneur” (романтична драма, базирана на едноименния роман на Алберт Коен, а неин партньор е нашумелият актьор Джонатан Рис Майърс). Не спират и инициативите й за собствената й благотворителен фондация The Naked Heart Foundation, която тя основава през 2005-а (повлияна от трагедията в Беслан) в помощ на децата инвалиди и децата в неравностойно положение в Русия.
Наталия, разкажете ни за новата си колекция Natalia Vodianova Collection for Etam. Какво ви вдъхнови при създаването й?В тази колекция има много естественост, малко винтидж и капка романтика. Винаги се старая да създавам неща, които с удоволствие бих носила аз самата. Доминиращите цветове са черно, бяло и червено. Моделите са богати на детайли и затова ми беше интересно да поработя с класически съчетания на цветове. Има доста игра с дантелата – специална бродирана дантела, която отговаряше на търсенето ми за наистина разкошни материи. Мисля, че се получи чувствено и изящно бельо, същевременно дръзко и елегантно.
Имате ли си фаворит?Моделите в бяло. Изглеждат деликатно и са съвсем фини като кройка. Можете да ги носите под тънък тишърт и да оставите дантелата красиво да прозира. Идеята е да добавите малко романтика в ежедневието.
Лицето ви е из цял Париж. Спомняте ли си първия път, когато позирахте за кампания на Etam? Ох, трябва да е било доста отдавна! Донякъде изпитвах гордост, защото кампаниите на Etam винаги са изглеждали много чувствени, без да са вулгарни, красиви, без да са показни, и всъщност много дискретни! Тогава ми казаха: „Искаме теб. И въпреки че си по бельо, искаме да си усмихната и чудесна, каквато смятаме, че си. Това искаме да заснемем.“ Хареса ми как звучи. (Смях.) И мисля, че все още се получава страхотно. Освен това когато ни задмине автобус, облепен с моя снимка по бельо, и децата ми извикат „Мамо, виж, това си ти!“, знам, че няма какво да ме притеснява. И е забавно, когато приятелят ми пише съобщение на коя улица ме е видял днес.
Преместихте се в Париж преди половин година, как се чувствате в новия си дом и бързо ли се приспособиха децата ви към него? Обожавам го! Винаги съм харесвала Париж. Имам сантиментални спомени – това е първият град, в който живях след Русия, така че е много повече мой дом от всеки друг, в който съм била. Тогава все още нямах деца, животът ми не беше лесен, защото бях в началото на кариерата си, но си мислех колко много можеш да научиш тук. По-късно със сина ми Лукас живяхме за кратко в Ню Йорк и беше доста вдъхновяващо, но животът там тече страшно бързо, трудно е да поддържаш приятелства и не е най-подходящото място да отглеждаш деца. Всъщност всичко, от което децата наистина имат нужда, е внимание. И няма значение къде живееш, стига да си до тях и да си способен на 100% да им го отдаваш.
Била сте много млада и в началото на кариерата си, когато сте решила да родите първото си дете. Срещнахте ли неразбиране от хората около вас? Не им обръщах внимание. Това решение беше между мен и Джъстин и той никога не ме остави да съжалявам за избора си. Освен това в момента, в който забременях, се оказах част от истински бейбибум! Всеки ден излизаше статия за нови бъдещи майки – актриси, певици, знаменитости. Беше доста забавно, че неочаквано и аз бях попаднала в тази тенденция. Но истината е, че раждането бе голям стрес за моето тяло. След него отслабнах драстично и най-накрая бях достатъчно слаба, за да участвам в модните шоута. Кариерата ми тръгна в съвсем нова посока и тогава бях избирана за откриващо лице за много от големите ревюта.
"Трябва да има баланс във всичко, това е най-важното. И точно затова жените трябва да работят."
Смятате ли, че красивите жени по-лесно постигат целите си? Всички хора са красиви. Във Франция има израз, който на английски звучи Bad in the skin – това е, когато се чувстваш некомфортно в собствената си кожа. Има жени, които са изключително привлекателни физически, но някак не излъчват красота. А понякога срещаш хора, от които не можеш да откъснеш погледа си – заради тяхното излъчване, поглед, лекота на движенията.
Има ли нещо в детството ви, към което изпитвате носталгия? Моето детство беше много различно – и преди, и след разпадането на Съюза. Животът не беше красив, имаше голяма рецесия. Първо бяхме принудени да носим униформи, а когато ги свалихме, нямаше как да скрия колко невероятно бедно всъщност е семейството ми. Видях реалния живот и той не беше хубав за мен. Сигурна съм, че хората, които са имали пари и са били в новата власт, едва ли имат същите спомени, но за мен беше изключително трудно. Баща ми беше инженер в завод, който затвориха заради рецесията. Напусна майка ми и се пропи, защото не успя да приеме промяната. Много професори бяха принудени да си изкарват хляба като таксиметрови шофьори или да станат продавачи... А аз напуснах училище, за да помагам на мама, която отглеждаше сама мен и двете ми сестри. Да, 90-те бяха тъжни години... Но, разбира се, уважавам факта, че Русия намери начин да се отвори за света, че хората вече могат да пътуват, да откриват, да са свободни да създават. И че все още има онази сила в спорта и цялата културна индустрия, която кара хората да възкликват: „Уау, невероятно! Това е Русия!“
Майка ви още ли живее в родния ви град? Мислила ли сте да я вземете при вас? Да, тя все още е там. Изцяло е заета с грижите за по-малката ми сестра Оксана, която има тежка форма на детски церебрален паралич. За нея движението е трудно и не е препоръчително да сменя средата си, но тя е добре. Всъщност тя е „голяма риба в малък басейн“. Има пари, има власт, гордост... Мисля, че е щастлива.
Най-добрият съвет, който са ви давали? Да се усмихвам. Даде ми го моят най-добър приятел, когато напуснах дома си. Каза ми: „Трябва да се усмихваш. Вече не си в Русия.“
