Дилън разбира, че Сара не е щастлива, и решава да я спаси. „През целия си живот аз съм бил този, когото жените се опитваха да спасяват – и преди, и след Сара. Тя е единствената, която имаше истинска нужда от мен“, казва Дилън. Двамата започват връзка, тя напуска мъжа си, Боб осиновява дъщеря й и тримата заживяват в хотел „Челси“. Не в една стая обаче, в различни. Дилън е известен с отвратителната си невъзможност да прекарва цялата нощ с жените, с които прави секс. Скоро Сара забременява, а на Боб някак му се отщява да се обвърже. Тя обаче се разплаква, а Дилън е известен с това, че не устоява на женски сълзи.

Женят се през 1965 г. на зелена морава под едно дъбово дърво. Тя е в напреднала бременност, той – намусен. На церемонията присъстват само кумовете – продуцентът на Боб и приятелка на Сара. Никой друг не знае за сватбата, дори най-близките приятели на Боб, който и след това упорито продължава да отрича, че се е оженил. Дори в присъствието на Сара.

Годината на техния брак е суперуспешна за Дилън – албумът му „Мъжът с тамбурината“ завладява Америка. Той решава, че е време да си достави малко удоволствие с парите от собствения си успех и двамата със Сара купуват първото си имение – Хай Ло Ха – на Камелот Роуд, с естествен басейн, 11 спални и разбира се, огромен гараж. След като настанява бременната си жена в имението, Дилън, разбира се, изчезва. Отива да записва най-известната си песен „Like A Rolling Stone“. А няколко месеца по-късно, малко след като Сара ражда, катастрофира тежко с мотора си, пиян и дрогиран. След катастрофата изпада в тежка депресия, затваря се в себе си и не излиза никъде почти до края на 1969 г.
 
Най-сладката любов

През тези две-три години, които прекарва почти изцяло в дома си заедно със Сара, Дилън усеща как спокойствието на семейството бавно и подмолно започва да го променя. Вярно, чувства се много болен и уморен, травмиран в еднаква степен от катастрофата и от успеха си, но изведнъж разбира, че му е приятно да се буди до Сара, да закусва с нея, да пият заедно ром на брега на океана, а децата да играят на плажа... Сара с нейните вечни цигански шалове, които купува от битпазарите и си ги връзва на главата... „Тя е най-мистичната жена, истинско бижу”, казва Дилън. Понякога на Боб му се иска да избяга накрай света от тази любов. Така прави винаги, когато се почувства обсебен. „Аз съм скитникът евреин – казва той. – Никога няма да се спра.“ Но той всъщност не се шегува, защото тази ситуация – две години на едно място – никога повече не се повтаря.

Междувременно Сара ражда още едно дете и забременява с трето. Боб пише песен за нея, нарича я простичко „Сара“ и в нея сякаш предрича катастрофата на брака им. „Сега на брега има само водорасли и отломки от катастрофирали кораби... Не ме захвърляй, Сара, и никога не си тръгвай от мен“. И двамата усещат, че щастието им е временно и твърде крехко.

Катастрофата

За Боб е особено важно, че Сара въобще не се интересува от музика. Дори от неговата собствена. Изказва желание да пътува с него изключително рядко. И го чака така, както вярната Пенелопа чака Одисей. Интересува се от астрология и Дилън задължително се допитва до нея за точния ден и час, в които да тръгне на турне или да изнесе концерт. Тя се превръща в негова муза, в негов астролог, оракул и пророк.
Макар че винаги описва годините, прекарани у дома със Сара и децата, като „най-щастливите в живота ми“, бракът все пак не успява да промени Дилън. Той отново потъва в работата си и продължава да кръстосва целия свят, за да изнася концертите си. Подобно на моряците, които имат жени на всяко пристанище, и Дилън има любовници във всяка точка на Америка. В началото Сара приема това и никога не го разпитва за нищо. С течение на времето обаче самотата започва да я разяжда отвътре. Съмненията също.