Диаманти и ръжда в Ню Йорк

Дилън е от семейство на руски евреи от Одеса, но е роден в Минесота, където живее до 17-години и основното, с което запълва времето си, е да слуша радио – кънтри, блус, соул, джаз, госпъл – и да свири на хармоника. Родителите му се опитват да го насочат към по-практични занимания, но всеки път, когато усети натиск, Боб бяга. Между 11-ата и 17-ата си година бяга от дома си точно 10 пъти. На 17 заминава за Ню Йорк и повече не се връща. И разбира, че бягството е важен инструмент на свободата.

В Ню Йорк започва да свири по клубове и да забърква голямата си каша с жените. Той е невисок и кльощав, дори грозноват със забележителния си еврейски нос, но момичетата са луди по него. В онези години – началото на 60-те – Ню Йорк е врящ казан от интересни типове, проклетници с мечти до небето и готови на всякакви грехове. Боб моментално попада директно в „окото на тайфуна“. Запознава се с Алън Гинзбърг и Джак Керуак, поетите на битническата епоха, с младите Марлон Брандо и Джанис Джоплин. Животът на компанията е  наркотици, жени, музика и изкуство. Някъде в тази пъстра тълпа Дилън среща първата си любов – Сузи Ротоло. „Беше най-еротичното видение. С нея попаднах в приказките от 1001 нощи“, споделя Дилън в автобиографичната си книга „Хроники: Първа част“. Посвещава й песни. По-късно прави това за всичките си жени. Ако не друго, всяка от тях има поне по една песен (или едно дете) за спомен от него.

През 1961 г. на един концерт  Боб, вече 20-годишен, среща Джоан Бейз. Тя е на неговата възраст, но вече има албум и я наричат „Кралицата на фолка“. Влюбва се лудо в него, а той моментално зарязва „най-еротичното видение“ Сузи, която прави опит за самоубийство, бременна в третия месец. Оцелява, но губи детето. Дилън никога не коментира тази история.

Любовта му с Джоан Бейз продължава две-три години с раздели и повторни събирания и е истинска легенда. Наричат ги „Кралят и кралицата на фолка“, канят ги навсякъде. Джоан винаги е признавала, че Боб Дилън е любовта на живота й и че според нея и двамата са можели да умрат там и тогава, защото „се обичахме толкова дълбоко“.

В началото на кариерата му Джоан му помага изключително много – кани го да участва в нейните турнета, представя го пред публиката, дели всичко с него. Тогава още не подозира, че човекът, когото обича толкова много, може да я предаде. След като набира популярност, Боб я кани да участва в турнето му Don’t Look Back, но се държи отвратително през цялото време и на практика нито веднъж не я кани на сцената. Отгоре на всичко Дилън, това егоистично чудовище, си позволява да й се подиграва пред публиката. Не Джоан открива това съвсем случайно, че Дилън вече е срещнал Сара Лаундс и двамата живеят заедно в хотел „Челси“. По-късно тя посвещава песента си „Диаманти и ръжда“ на Боб, където излива цялата си горчивина: „Как винаги намираше точните думи, за да съхраниш неяснотата... Аз те обичах, а ти ми носиш само диаманти и ръжда.“

Момичето с тъжните очи

Сара и Боб се срещат в Ню Йорк през 1964 на сватбата на мениджъра на Дилън и приятелка на Сара. Сара Лаундс е на 23 – модел, актриса и не на последно място бивше зайче на Плейбой, омъжена за фотограф и има дъщеря. Боб е две години по-малък от нея и с една глава по-нисък – голобрад дечко. Много скоро след първата им среща той й казва, че ще се ожени за нея и ще осинови детето й. Пленен е от очите й, плуващи в нега, и за него тя винаги си остава „момичето с тъжните очи“. Нарича я „моята Богиня“ и я омагьосва с изречения от типа „Усещам, че дълбоко в себе си ти си черна жена или циганка“. Сара му разказва за себе си – как още като била съвсем малко момиче майка й получила инсулт и тя и брат й трябвало да се грижат за нея, а по-късно починала. Когато Сара била едва 17-годишна, баща й бил ограбен и убит на улицата и тя останала напълно сама. За да се издържа, станала модел и там срещнала съпруга си – фотографа Ханс Лаундс, 25 години по-голям от нея, с два брака зад гърба си.