Не върви да се сърдиш на някого с толкова дълги крака. Олга Ускова, натурализирана от 17 години у нас руска блондинка, закъснява за срещата ни в хотел “Радисън” с повече от половин час, а когато се настанява на стола срещу мен, не изглежда съвсем съсредоточена. Погледът й фокусира някъде над главата ми. Паркирала е неправилно и следи през прозореца зад гърба ми дали паяк няма да вдигне колата й. Не я вдига.

 Може би магията на блондинките действа и върху нещо толкова бездушно като наказателния паяк? Олга поръчва минерална вода “Перие” и обяснява, че е закъсняла, защото изпращала мъжа си на летището. По-късно ще признае, че държи този мъж вече 7 години и го пуска само в командировки.

Пред мен е нещо като ходещо рекламно послание на Международната асоциация на блондинките, която миналия месец организира Седмица на блондинките в Сити Центъра и Бал на блондинките в “Шератон”. Посланието звучи горе-долу така: “Скъпи, нали не смяташ, че ще се справям вместо теб.” Оля твърди, че само от жената зависи дали мъжът ще й отваря вратата и ще й носи чантата. „Ние, блондинките, не подкрепяме феминизма“, казва тя и се заглежда за секунда в изрядния си френски маникюр. После обяснява разликата между руската и българската блондинка.

 Рускинята блондинствала до връхчетата на косата си, оставяла мъжа да й носи чантата, да я води в Маями и да й купува диаманти. Българката освен това искала сметка в банката и апартамент за децата. “Българки по-прагматични жени“, обобщава с мил акцент Оля. За себе си казва, че не е съвсем рускиня. Навремето баба й и дядо й – набожни полски католици, били изселени от царския режим в Сибир. От тях е наследила тънките си полско-католически кости.

За да стигне до София, Оля изминала седем хиляди километра от родния си град в Сибир. Градът и до ден-днешен е „закрит“, т.е. секретен, и жителите му не са включвани в преброяването на населението, защото в него се обогатява уран. Уранът, от който навремето се произвеждали ракети, бил български и това дава повод на Оля да каже, че е дошла в България да си потърси урановата мина.

Предистория на любовта

И така, живяла си малката Оля в този град - неград, и се влюбила в сина на шефа на завода за уран. Омъжила се, но родителите на съпруга й не били във възторг от случилото се. Мислили как да разделят младите и 5 години по-късно измислили. Свекърът бил направил съвместна фирма с български бизнесмен и пратил Оля да работи в българския офис. После по израза на самата Олга “като дойдох тук и видях българските мъже, се предадох на чара им. Като истинска блондинка не можах да устоя на мъж с визитка “Президент”. Влюбила се в българския шеф на фирмата, обаче не било писано и на тази връзка. След едно свое пътуване до Русия научила, че мъжът е починал.

 На това място в разказа си тя се замисля за малко и доуточнява: “Убиха го. Показаха ми гроба му.” Но понеже – пак по нейни думи – една блондинка не може да бъде дълго сама, в живота й се появил българин номер две. Този човек се казвал Драгомир и бил истински дракон. Огнената му същност прозряла самата Ванга, която навремето казала за него: “Махнете оттук този дракон.”

Оля разбрала какво е истинска любов, но също така и какво е балкански мъж. Тя му родила момче – малкия Никита Георгиев, който днес е на 9 години, свири джаз на пиано, отглежда краставици на балкона и при запознанство сериозно произнася двете си имена, а после учтиво пита: “Как сте?”. Любовта на Дракона съответствала на размерите му – 1,97 м ръст и 120 кг тегло, и се разпростирала върху още 6 деца, които той без изключение бил признал за свои. Според него един мъж трябвало да има една улица деца и една улица жени и да държи ключовете в себе си.

 Много сложен беше този човек, казва Оля, която си спомня как трябвало да приготвя по три ястия за всяко хранене на своя дракон. Тя, блондинката, сибирската фея, не издържала дълго на този режим и избягала. 5-6 месеца по-късно – толкова продължавали свободните периоди в живота й, се появил Той. Шерифът на сърцето й.

Емин Гаджиев е американец от азербайджански произход. Или азербайджанец с американско гражданство. Бивш кагебист и настоящ изобретател. Говорещ седем езика. Завършил е Нефтохимическия институт в Баку – люпилня за някои от най-богатите олигарси. После и КГБ академия, същата, която година по-късно завършва и Путин. Специалността му е научно-технически шпионаж и сред постиженията му е, че успява да се сдобие с обвивката на американската совалка “Спейс”, за което е награден с орден.

 Всичко хубаво, но идва перестройката. Започва конфликтът между азери и арменци, а майката на Емин е арменка. Семейството живее 3 години, затворено в апартамент в Баку, за да оцелее. Тогава Емин емигрира в Сърбия, където лежи за кратко в затвор, после е освободен и бяга в Щатите. Изтегля и семейството си.

На 41 година се озовава във Флорида, изкарва полицейска академия и е назначен за помощник-шериф. Всяка година трябвало да минава на стандартен тест за физическа издръжливост, който включвал бягане на 10 км и правене на лицеви опори. На 11-та година чувства, че му липсва мотивация да държи теста и се пенсионира. Но понеже е близък приятел на губернатора на Флорида, онзи му разрешава да отвори външнотърговско представителство на щата… в София. И така Емин се озовава в българската столица, където на една бизнес среща попада на Олга. Тя е председател на Руския бизнес клуб и на срещата е трябвало да обсъждат делови въпроси, но…

“За първи път ми се случваше да видя един мъж и веднага да го пожелая физически”, спомня си Оля. Докато той й говори по бизнес дела, тя си представя горещи сцени с него. И ето че седем години вече са заедно. Блондинката и шерифът. Ходят по светски събития. На Бала на цветята, който се организира за първи път през май м.г. Или на благотворително парти в резиденция “Бояна”, където Гаджиев в ролята си на изпълнителен директор на Руския съюз на геолозите в България откупува марков часовник за благотворителна кауза.

Летящата чиния

Миналата година бившият КГБ резидент популяризира едно свое откритие – малка летяща чиния за мирни цели, за която очаква международен патент и смята да подаде документи за Нобелова награда. Проекточинията побира до осем души, развива 350 км/ч. и може да се използва като малък самолет. Гаджиев има и други изобретения и в Москва го ценят толкова, че го правят научен ръководител на специален научен център за екоразработки О2. Последното му пътуване до руската столица е свързано с продажбата на патент за революционен детайл, наречен на сина на Оля „Ники“, който се поставя в ауспуха на колата и превръща 70% от отровните газове в кислород.

 Детайлът ще се внедрява в московския градски транспорт, а към него интерес са проявили и от BMW. Никой в България досега не се е наел да внедри изобретенията на Гаджиев, но това не означава, че трудът му не е признат. Той получава лично от столичния кмет Бойко Борисов наградата „Човек на XXI век“, която му е връчена за иновативния му ум.

Въпреки международната научна дейност на Емин, Оля е категорична, че няма да напуска България. Освен с каузата на блондинките, тя е ангажирана и с първата Ферма за пеперуди у нас. Докато любимият й мъж изобретява летящи чинии, тя се захваща с летящи насекоми. Преди около 2 години превръща апартамента си в пеперуден рай – отглежда над 20 вида в специални шкафове с точно определена температура и влажност. Храни ги като развива хоботчетата им с клечка за зъби или карфица и ги топи в чинийка с разтворени във вода захар или мед. „По-лесно е, отколкото да се грижиш за мъж“, обобщава Оля. Всъщност пеперудите сами дошли при нея.

 Олга си спомня как в апартамента им на 18-ия етаж няколко поредни дни имало истинско нашествие от пърхащи крила. Първата й мисъл тогава била дали това не е знак, че мъжът й има любовница. Втората й мисъл приличала на бизнес план. Спомнила си как в Москва на рождения си ден Алла Пугачова получила кутия, от която излетели 300 живи “цветя”. Премиерата на пеперуденото шоу в България била миналата година на Бала на цветята. А за президент на пеперудите назначила сина си – уважаемия Никита Георгиев.

Кодът на богатите

Оля е и “блондинка за свръзка” между софийския и московския елит. Тя редовно отскача до Москва, където държи правата за конкурса “Мисис Глоуб – Русия”, организира представяне на български дизайнери и участва в светски партита. Добре познава нравите на Рубльовка – това е нарицателно за кръга на най-богатите мъже и най-шикарните жени, които живеят в едноименния квартал малко извън Москва, наричан още “руския Бевърли Хилс”. Те плащат с малкия пръст на ръката си куверти от 1000 евро за светски събития и никой от тях не би си помислил да пита организаторите за отстъпки от цената. Дрескодът се спазва задължително и ако някой не успее да премине дресконтрола на партито, се сърди на самия себе си.

 Това са все неща, които липсват на светския живот в София, смята Оля, но се надява да се наложат. Например в поканите за организирания от Асоциацията на блондинките бал в “Шератон” имаше изрично посочен дрескод: бяло, розово, червено и златно. Познайте дали нямаше хора в черно?

Но Оля не се е родила блондинка, за да се отчайва. Тя разполага с диплома по право (за кратко е работила като помощник-прокурор, а официалната й длъжност сега е юрисконсулт във Външнотърговското представителство на Флорида), сертификат за международен съдия по аеробика и изобилие от каузи, които я държат във форма. Иска да наложи 31 май като Международен ден на блондинките, признат от ЮНЕСКО, и смята да организира по този повод улично шествие. Иска да организира Бал на блондинките във Виена. И казва, че една блондинка никога не може да падне съвсем, защото докато пада, ще се изгуби по пътя.