Село Еленка знаете ли къде е? Може да не го намерите и на картата. Но не е със затихващи функции, а е живо, свежо и младо. Най-малкото защото там са много веселите и много влюбени Анна и Любо. Анна е сменила пъпа на София – ако районът на хотел „Плиска“ може да бъде смятан за пъп, за родопските баири в района на Неделино. Заради Любо, който е оттам.

С каменна физиономия Любомир Славейков съобщава, че 32 години е крил произхода си, а сега, благодарение на Анна, която написала писмото до „Шоуто на Слави“, цяла България разбрала, че е селянин. И че живее и смята да живее с Анна в село, докъдето се стига по незаконен път без всякакви табели.

Макар да е можел да си намери и работа, и жилище в София. И много други жени...

Любо има самочувствието и славата на женкар. Нарича го черно минало. Разказва, че животът му е разделен на три периода. Първият е до седми клас, когато бил скромен, ученолюбив и много болнав. Наложило се да повтаря 8-и клас не заради слаб успех, а заради туберкулоза. След това се отключило едно желание за оздравяване и за заякване, та започнал да тренира джудо и карате в Смолян, където от 4-и клас живеел по общежития и квартири. Излекуването обаче довело до разюздан живот – така в 10-и клас приключила спортната кариера на Любо и започнал етапът на пиенето и жените.
„В казармата си починах и от двете“, когато се шегува, Любо не се смее, смеят се само очите му. „Влязох с три жени и трите ме зарязаха, обаче после като се уволних и започна студентският ми живот, беше много хубаво.“

Тъй като точно студентството е косвената причина пътят на момчето от Еленка да се пресече с този на софиянката Анна, ред е да ви запознаем с нейното развитие до този сюблимен момент.

Набеждаваната дори за мутреса девойка имала велико детство. Ако Трекляно не ви говори нищо, то в това село до западната ни граница отишли да работят родителите й, привлечени от някакво постановление за съживяване на пустеещите гранични райони. Живеели в бунгало, а Анчето беснеела на воля. Така до 11-и клас все била дете във всеки един смисъл на думата.

Записала икономика задочно в Университета в Благоевград, работила да се издържа и в един момент се осмелила да завърти самостоятелен бизнес. Взела под наем помещение до хотел „Плиска“ и направила кафене. Потръгнало й, взела две момичета на работа. И така 7 години била независима – купила си кола, сменяла мъжете, защото все не попадала на подходящия или по-скоро те се страхували от нея. Откриването на мол близо до заведението й намалило клиентите, бизнесът й тръгнал надолу. Две години се измъчвала и в един момент трябвало да реши – да го поддържа ли с цената на неистови усилия или да го затвори. По същото време се разсъхвала и поредната й връзка.

Анна си вдигнала чуковете и на Семково - да покара ски, да си проветри главата и да решава как да подрежда нататък живота си.

Вече трябва да се сещате кого й пратила съдбата в рилския ски курорт. Да, Любо. Оказало се, че най-добрият му приятел ходи с най-добрата й приятелка и че ги били запознавали по-рано в някаква пицария. И двамата обаче не помнели това. За тях всичко било ново начало – както казва Любомир, Анна „се натресла“ на едно прощално парти в почивната база на ВИАС. И после някак си станало така, че трябвало да спят в една стая с приятелите, дето ги били запознавали някога, ама и двамата не помнели. Комуналният живот траял само 3 дни, след толкова Любо се изнесъл, защото „като човек с богато досие не можех да спя в една стая със светица“. За тези три дни обаче всеки си бил разказал къде го стяга чепикът, били като големи деца – спортували, търкаляли се в снега, вечеряли, спели, умирали от смях.

Приятелството им продължило и в София.

Любо бил ангажиран в странна афера с жена, която по едно време го оставила, защото се влюбила в германец и заминала в Германия, но като се връщала, пак при добрия Любо спяла. При поредното си завръщане поискала от него да си смени квартирата, ревнувала го от приходящите в нейно отсъствие временни партньорки. Искала да започнат начисто или да продължат връзката си, забравяйки всичко досега. Добрият Телец (какъвто е Любомир) склонил пред молбите и обещанията й. Скоро обаче видял, че няма да я бъде и предложил тихо и кротко да се разделят. Този път завинаги. Защото бил толкова навътре в тая история, че дори правил официално предложение за женитба и бил отхвърлен. Та сега помолил докато си намери нова квартира, да остане в старата, в общата. И уж се уговорили, пък един ден бившата викнала: „Изнасяй се!“ Преместил се да живее при приятел, пак докато си уреди подслон под наем. 

Анчето, която също се била прибрала при техните, приключила връзката с бившия си, му идвала често на гости. За Великден, когато се събирали няколко почивни дни, Любо поел към Пампорово да кара ски. Звъннал на Анна и тя много бързо си събрала багажа. Първо се набили на един купон до сутринта, прибрали се и решили да поспят преди да излязат на пистата. Така, както се изразява Любо, за първи път консумирали връзката си. Тръпката я имало, но сякаш никой не искал да си я признае. Правели се на интересни, все едно, че това не ги интересува.

В края на кратката ски ваканция Любо решил да отскочи до родното си село Еленка, да “преобуе” колата с летни гуми. Така запознал Анчето с родителите си. Не я представил като гадже. Не защото не бил сигурен. А защото преди нея майка му и баща му били шашардисани от непрекъснатия поток приятелки, които синът им водел, понякога и по три накуп, бивша, настояща и бъдеща.

Разходил Анна до Златоград и околностите. Колкото да й завърти главата с приказната хубост на родопския край. Изглежда успял от раз, защото по-късно не срещнал никаква съпротива към идеята да заживеят заедно в Еленка. Където всички са братовчеди. Където хлябът излиза от тютюневите и картофените ниви по стръмните южни склонове. Където няма църква, нито джамия. Където погребват мъртвите голи и жените не присъстват на това. 

Още като се прибрали в София, знаците за тяхната все по-голяма близост ставали все по-ярки. Ходели заедно на фитнес, излизали по кръчми, а като се преместил Любомир в новата квартира, Анна не само му помагала в пренасянето, че колата й била по-голяма от неговата, ами и оставила там първо една малка чантичка със свои вещи. „После си донесе четката за зъби и накрая довлече големия сак и започна тормозът“, казва Любо.

Родителите й вече го познавали, но не били очаровани от идеята дъщеря им да хлътва толкова дълбоко. „Мама настояваше да си дам време след провала на предишната ми връзка. Като че ли имах кой знае колко време за губене, бях на 31“, анализира сега Анна. Тогава обаче Любо я държал на тръни и тя продължавала да пази открехната вратичка за връщане. Не искала да се разочарова, да пострада отново от любов. „Да, защото аз пък обичам да ме зарязват, любимо ми е“, репликира Любо.

Така от дума на дума, от песен на песен – защото съдбата е събрала страхотни купонджии в лицето на рака Анна и телеца Любо, пренесли купона на село. На Любо му било лесно – има си къща там, а бизнеса може да си върти отвсякъде – той има проектантска фирма и е доста напред с материала. Обаче за Анна било предизвикателство – трябвало да смени изцяло начина си на живот. Към селската работа не изпитвала никакво влечение, досега не може да се начуди как хората там блъскат по нивите да изкарат тонове картофи, след като им трябват доста по-малко. За животни и дума да не става – кой щял да им дои козите, ако ги завъдят, пък после хукнат по гости и почивки? Не, Анна категорично не е селски тип домакиня, която да се върти на пета пред гостите и да не сяда на масата с тях.

Приятелят й я научил да чертае и започнала да му помага в проектирането. Даже й станало интересно и има идея да запише ВИАС, нейната специалност администрация не е влязла в употреба досега. „А, защо, практикува я, като ми харчи парите“, подмята Любо с присъщия си фин хумор. Въоръжен с него, той уредил на Анчето приятелка в близкия град Неделино, където той самият работи в общината. Учудващо им вързало приятелството, но само докато съученичката на Любо била там през лятната ваканция. В почивките между чертането столичанката си почивала, като копаела из градината. Голям смях паднал веднъж, когато Любо се прибрал с приятел да пият по едно и тайно снимал гаджето си как премята пръстта с лопата. Но тя и във ваденето на картофите участвала, и в сеенето на ръж по стръмните ниви.

 Всичките познати на Любомир се обзалагали, че след един месец на село Анна ще го зареже. Обаче загубили баса. С пътувания до село (т.е. до София) през уикендите съжителството на родопчанина и столичанката се развива в посока сватба. Вече са измислили, че ще я направят през лятото на мегдана в Еленка и ще трае 2-3 дни. Само родата на Любо е към 1000 души, като прибавят и тази на булката, като си поканят и приятелите, сигурно ще трябва да посрещнат към 2000. „Затова трябва да е през лятото, защото ще се спи на палатки и ще се живее като на пикник няколко дни“, смеят се.

Къщата им в Еленка е пълна и щедра – Любо има брат и сестра със семейства, но най-много гости на село кани той, най-малкият, с когото са свързани надеждите на родителите му. Защото брат му е в София, а сестра му – в Смолян. И леля Славка и чичо Стефан Славейкови все правят сметки, в които влиза и Любо, а отскоро – и Анчето.    

Дали ще ги жени Слави и дали ще им свири на сватбата Куку бенд, не е важно. И без тях двамата ще си отупат празника. Имат няколко предложения от оркестри и групи за озвучаването. Дълбоката изба на един чичо на Любо ще осигури градуса, а за броя на чеверметата още се спори. Възможно е знаменателното събитие да се състои на 18 юли – рождения ден на Анна. Таман, както казва Любо, ще минем с един подарък.

А малка поредна репетиция за сватбата направихме на 7 декември в Еленка. Предния ден, Никулден, Любомир беше приел християнството в църквата на Пампорово, където попът се чудил дълго откъде да му отреже кичур коса според обичая на покръстването. Та на следващия ден, в навечерието на Курбан Байряма в Еленка на бърза ръка се събраха роднини и приятели, съседи от няколко махали и околни села и посрещнаха слънцето с „Руфинка болна легнала“.