Странен е Стефан Илчев. Докато говори, имаш чувството, че чуваш Мариана Попова (със същия тембър и особен изговор на «ч», «ш» и «щ»), когато запее - Лили Иванова, а излъчването му напомня на Драго Драганов от “Чай” (макар Стефан да не е съгласен с подобно сравнение).

Класиран за полуфиналите на Евровизия и издаващ третия си сингъл, той препълва един от софийските пиано-барове Camino, талантлив е и много сърдечен. На 26, бургазлия, завършил е Националната музикална академия с оперно пеене, а след това правил магистратура в Австрия. Има много спечелени музикални конкурси в актива си. И все повече ще се чува за него. Въпреки че е морски син, с баща моряк и майка зъболекарка, Стефан живее в София от 8 години, в собствен апартамент, купен от родителите му. Кара обаче кола, парите за която е спечелил сам. Сам се и продуцира.

Най-топлите му детски спомени са от град Дряново, където ходел с майка си и баща си през зимата при семейни приятели – за да видят сняг, какъвто около брега рядко вали. И се пързалял с шейна „Чук и Гек“, на която се накачулвали по четири-пет деца по стръмните улици. Често се разпилявали по завоите, а понякога почти увисвали на ръба на брега над реката. Един ден, бил малко по-голям и докато пеел вкъщи една песен на Лили Иванова, майка му влязла рязко в стаята и се огледала. Попитала: „Ти ли пееш?

 Или си пуснал касетофона?!“ И не могла да повярва, че е той. После, по купони, когато започнал да се отпуска да попява, предизвиквал фурор. Съучениците му се трупали да го слушат удивени. А той самият се чувствал странно, защото не можел да се чуе ясно отстрани. Затова един ден се записал на компютър и за първи път се чул. И сам се изненадал.

Има две големи мечти – едната е да направи дует с Лили Иванова, другата - с... Марая Кери. За последното тренира, шофирайки по софийските улици. Има записани всичките й песни и по разни задръствания й партнира с пълен глас. А шофьорите от съседните коли го гледат озадачено, но Стефан на странни погледи вече е свикнал. В неговия живот по принцип нещата не са като при другите. Заспива, когато почти всички се събуждат. И е в пика на работното си време, когато заспиват. Вечер, като излиза с приятели, те вечерят, а той закусва. Живее сам с един малък джакръсел териер, който е получил като подарък за Коледа от приятели, и не е самотен. И ме изненадва с думите, че не търси Голямата любов.

 До момента я е срещал веднъж – в училище, но пътищата им се разделили. Тя била дванайсeти клас, а той – десети. Казвала се Теодора. Разхождали се заедно в Морската градина, изпращал я до автобуса за Несебър, където живеела. За Свети Валентин й пратил букет от бели неразцъфнали рози. Тя обаче заминала да учи в Шумен. Ако някой ден има човек до себе си, иска любовта им да е “откриване на различния свят на другия” – така го формулира. Липсват му само две неща – повече време, за да се вижда с приятелите и с родителите си, и морето, което да е на 15 минути от вкъщи.