Само не искам да съм преживяла нейните ядове - драматичен развод, който с продължителността си й отнема възможността за втори брак, загуба на мъж, който е бил изцяло зад нея, тежко болни родители, за които никой друг освен нея не е пожелал да се грижи. И осем уволнения от телевизията - като се почне от времето на Тодор Живков, та до новото време съвсем неотдавна.

Гостувам на Маргарита в дома й - стар софийски апартамент, чист като аптека. Домакинята седи срещу мен на фотьойла с подвити крака. Видимо е посърнала, макар че движенията й са все така енергични и отривисти, мисълта - бърза, а думите - като водопад.

Марго, как минава денят ти сега, когато пак ти отнеха думата?

Ами ставам си рано както обикновено. Аз съм от работнически квартал, където всички ставаха рано, затова съм свикнала. Докато работех, на ден ми се обаждаха по 50 души и искаха да ги изслушвам или просто ми пожелаваха успех, а сега всички ме забравиха. Защо ли се чудя? Когато направих първото интервю с Тодор Живков след като падна от власт, той ми каза, че нито един от неговите съседи не се е обадил поне да попита жив ли е. Това е типично за балканските страни, макар че като се замисля, в Турция го няма. Като си на върха, ще ти спукат телефона, като паднеш, започват да те презират.

В България няма ясен критерий кой кой е и това е много тъжна и обидна работа. След осем такива изпълнения, вече не мога да се похваля със здрава психика. Осем пъти се повтаря едно и също действие с мен. Е, човек, за да продължи да работи, трябва да има и настроение! Дето се казва, сутрин като се събудиш, да има някаква усмивка, някаква позитивна настройка. Така че какво правя по цял ден - лекувам се от натрупаната у мен умора.
Ритъмът ми на живот не се е променил, само дето не мога да спя нощем. Когато работех, си лягах редовно към 3-4 часа всяка нощ, но знаех в името на какво го правя. Сега просто не мога да спя… Искам да излезе истината за моя случай, защото в противен случай няма да работя повече като журналистка в България.

Не те ли е страх - сама жена, обект на толкова заплахи и закани?

Страх ме е, разбира се, не съм безстрашна. Бойко Борисов ходи с десет души охрана, аз - сама. Но защо всички медии мълчат? И как може хора като Михайловски, Соколов и Костов да ме отстраняват по телефона. Да ми пращат бияч, който ще ме залива със сярна киселина! Няма значение дали ме мразиш или ме обичаш, това може да ти се случи и на теб!
Скандалното е, че в нашата гилдия няма никаква професионална солидарност. Първия път, когато ме уволниха в годините на демокрацията, от чужбина ми подадоха ръка, станах член на Интернешънъл Прес Институт, който е световноизвестна организация на журналистите. В българските средства за масова информация нямаше един ред за мен. Така беше и при третото уволнение, и при четвъртото, петото… Не може да свалиш от екран предаването с най-висок рейтинг под натиска на едно телефонно обаждане!

Не ти ли е тъжно вечер, когато няма с кого да размениш дума вкъщи?

Това моето не е живот. Удариха ме и продължават да ме удрят точно когато аз съм в силата си, с 30 години журналистически стаж зад гърба си. Не мога да плача, за жалост. Не мога да се утеша с цигара, не пия, не мога да се напия и да забравя. Гълтам, гълтам навътре горчилката… И се питам защо Господ взима душата ми на части, а не наведнъж. Нямам душа вече. Какво да направя повече в тази държава? А в чужбина, макар и да съм работила и пак да мога да замина, няма да бъда тази Маргарита Михнева. В България съм свикнала, хората ме познават, мога да правя своите разследвания. Впечатлявала съм Европа със свои материали за Балканите. Но от България в Европа почти не се интересуват.

Сигурно си обичана повече отколкото си мразена. Кои са хората, които никога няма да те предадат?

Като ме питаш така, се затруднявам да ти отговоря. И в професионален, и в личен план доскоро зад мен стоеше чужденец. Сега го няма и усещам колко страшно нещо е самотата. Аз никога не съм била сама в живота си. Мъжете винаги са ме ухажвали и настойчиво са се самопредлагали. Винаги обаче съм била много избирателна, защото не понасям слаби мъже.

Ти колко пъти в живота си се влюбвала до полуда?

Не мога да ти кажа. Аз не съм много емоционален човек. При мен взривовете на вълнения са кратки. Но няма много българи, които да са предизвикали интереса ми. Не се превземам.

Защо си разочарована от българските мъже?

Българският мъж не е възпитан да се грижи и да се държи кавалерски с жена. Не е внимателен, не е ларж, груб е. Не умее да прави жестове, подаръци. Когато бях студентка, си спомням, че големият проблем беше да те изпратят до вкъщи. Всички обожатели се криеха от родителите ми. Омъжих се, мъжът ми се навря да живее у дома.
Ами затова няма семейства в България, защото мъжът не е глава на семейството. Жените са глави на семейството. Трябва да ти кажа, че аз, с работата ми, с дъщеря ми, с всичките ми проблеми се чувствам много по-пълноценна като жена, отколкото да мъкна на гърба си някой мухльо. Навсякъде да се представя от мое име. И аз искам да се представя от нечие друго име в тоя живот.

Ти затова ли не си смени фамилията след развода?

Станах известна с нея, на мъжа ми викаха мъжа на Михнева, а не на мен - жената на Михнев.

С какво превъзхождаше мъжа ти, пък и българските мъже въобще австриецът, когото загуби наскоро? Разкажи ми повече за живота си с него.

Ох, трудно ми е. Той почина - първо преживя тежка катастрофа, после получи тежък инсулт. Срещнах го за първи път в България - солиден, възпитан мъж, завършил в Оксфорд, със сериозен бизнес. Той ме оцени, български мъж не можа да го направи. Чужденците не че им идва отвътре, но са възпитани да уважават, да ухажват, да се грижат за жената. Примерно в България е масово явление жените да плащат сметките. Аз имам приятелки, които издържат и мъж, и любовник.

Очакваш ли, че ще срещнеш човек, който да сподели твоя тревожен и напрегнат живот?

Всички по-известни жени в България имат проблеми с мъжете. До такава степен, че навремето Багряна и Габе един мъж са разделяли. В съвременния динамичен свят какво означава като кажат за някого той има стабилен брак. Не може 5-6 пъти да си сменяш професията, държавата, и да нямаш 3-4 близки мъже през живота си. Не може да прекараш с един мъж живота си - не защото не е модерно, просто не е функционално в съвременния свят.

Ако си активна личност, каквато съм аз например - сменяла съм държави, уволнявана съм, наказвана - представяш ли си как може да съм женена за един и същи мъж през цялото време? И той да изтърпи всичко това? Аз не виждам нищо лошо в това един човек да има няколко връзки. Виж Чарли Чаплин е със седем брака, но никой не се вглежда в това, а всички помнят ролите му в киното. В света обаче хората се обичат, женят се, мъжът си осигурява жената, а ако се разделят, то е без скандал. Колко развода има тук нормални? Както и нормални бракове.
Въпросът е контактите с мъжете да ги превръщаш в бракове. Аз най-не обичам името любовница. Това е обидно за самия мъж. Един мъж трябва да има жени, както една жена - мъже, а не любовници. Аз не съм имала много мъже, защото съм била затрупана с работа. А мъжете отнемат много време. Но на практика съм била женена за тези мъже. Не можах да се омъжа втори път, защото разводът ми трая осем години. Българската правосъдна система така ме разигра, че съсипа личния ми живот. Дъщеря ми навърши 18 и чак тогава приключи делото във Върховния съд за издръжката й.

Да не би баща й да е изплатил издръжката със задна дата?

Глупости! Заключението беше, че детето вече е пълнолетно и няма нужда от издръжка. Никой не ме пита как съм я гледала до тогава.

Какви са отношенията ви с бившия ти съпруг, бащата на Неда?

Не си говорим. Не искам да коментирам нищо във връзка с него. След като съм се разделила с него, какво да говоря? Аз съм го забравила, за мен той не съществува.

Добре де, сама ли ще остаряваш?

О, моето кредо е, че една жена трябва да има мъже и бракове - два и три, и четири… Пълноценно присъствие на мъже в живота й. Тия любовни истории - тая била гадже на тоя, пък живеела с оня, са глупости. Обаче разводите у нас са балкански трагедии. Причината е, че браковете се сключват така, че да се разтрогнат скоро. Има ли преди и по време на брака ясни ангажименти кой с какво участва? Няма. То оттам идва бързият развод. Примерно моят брак е съдържал в себе си моя развод.

Аз съм се надявала на гръб, на позиция, на човек да ми помага в трудни моменти. Надеждите ми не са станали реалност и аз се развеждам. В България много жени не искат да се разведат, защото са зависими. Много тежко живее сама жена в България. Непрекъснато любопитстват с кого си лягаш. А проблемът е кой ми плаща парното, а не кой ми спи в леглото. Мъж в леглото винаги можеш да си намериш. По-важно е да имаш гръб, на който да се опреш, нали? Не можеш сама на вечеря да отидеш, да се разходиш в парка дори. Обществото ни е много ориенталско. На сама жена гледа с подигравка, с ирония. Недай си боже пък да имаш извънбрачно дете!

Ти защо не роди още едно дете?

Късно се омъжих, късно родих дъщеря си Неда. Освен това съм с Rh отрицателно и имам медицински противопоказания за бременност. С Неда бременността ми беше много тежка. Но най-важният аргумент е, че не съм имала друг брак.

Как ще се издържаш оттук нататък, сама си, без работа? Въобще откъде имаш пари, когато нямаш постоянни доходи?

Мога да не работя и да живея. Това не е проблем, осигурена съм. Но е срамно, че журналист като мен в Германия е милионер, а тук ме уволняват. Държавата там финансира разследванията, след една-две години прикрива журналиста. Той инвестира в нещо друго, започва да пише книги и т.н. Аз ако събера всичките си касети, ще се съберат денонощия свидетелства на времето.

А не ти ли минава през ум да напишеш документална книга?

Не ми достига култура за писане. Аз не обичам да правя неща, които не мога да правя. Имам страшно силно вътрешно усещане за това какво мога и какво не. Високият рейтинг на предаванията ми го показа.

Как си обясняваш факта, че предаване, излъчвано веднъж в седмицата, е с по-висок рейтинг от това, което се върти всяка вечер? Вярно ли е, че този апартамент ти е подарък от СДС?

Абе кой говори такива глупости?! Купи ми го мъжът, с когото живях през последните години. Голям ми е сега този апартамент, дори и Неда да се омъжи и да дойдат да живеят при мен, което е изключително непедагогично, пак ми е голям. Много е трудна поддръжката на такова жилище. Само да го изчистя не ми стига цял ден. Пък и ме обираха четири пъти, сякаш могат да ми вземат кой знае какво. Затова се замислям дали да не го продам и да си взема нещо по-малко.

Правиш впечатление на скъпа жена, Марго. Какво инвестираш във външността си?

Много от нещата по мен съм си купувала в чужбина. И сега предпочитам да си купувам обувки от Италия, защото са по-евтини. Защо ще купувам от България скъпо и прескъпо?
Знаеш ли, в Германия бях една от най-скъпо облечените журналистки. Исках да не ме мислят за бедна. Там не избиват комплекси с външност като нас. Честно да ти кажа, в
Швейцария почувствах, че ме заглеждат неодобрително, когато ходех в скъпо визонено палто. Абе избивам си и аз комплексите! Важен е резултатът от това, което правиш, а не комплексите. А в България има страшно много комплекси у хората - че нямат пари, че са с лош произход, необразовани с претенции… Аз също имам комплекси, но имам и резултати. Това ме крепи и ме спасява.
…Една приятелка наскоро ме заведе в един магазин за дрехи втора употреба от Англия и няма да повярваш, че оттам си купих разкошни неща за без пари почти. И ми седят страхотно! Абе няма да повярваш, ако ти кажа, че с възрастта обожателите и тези, които ми предлагат брак, се увеличиха. Сега на 50 години имам повече ухажори отколкото когато бях на 20. Готови са веднага да се пренесат да живеят вкъщи и да се оженят за мен. Искат да се грижа за тях.

Не те ли канят да се пренесеш при тях?

А, не. И са нещастни, когато ги изоставя. Абе щом съм изоставила един мъж, значи той не е имал качества, не е ли така? Защо не вземе да придобие качества вместо да реве! Когато двама души са заедно, се предполага, че се разбират. Но често раздялата е неминуема. Често партньорът ти не се развива. Аз на 50 години като се сравня с мъжете, които съм имала, си давам сметка колко повече от тях съм се борила, колко повече съм преживяла.

Марго, мъжете трудно понасят по-умна от тях жена, с мъжки характер и темперамент. Това не те ли прави нещастна?

Не само че ме прави, а това е личната ми драма. При толкова много мъже край мен, аз съм сама. Всички бягат от почтени и открити хора. А аз не мога да приема нещо наполовина - полуистина, полулюбов, полуприятелство…

Знам, че майка ти е болна. Ти единствена дъщеря ли си, че само върху теб се сипят обвинения, че си я дала в старчески дом?

Не съм, имам сестра, но нали знаеш, че има един в семейството, орисан да тегли. Гледах баща си болен на легло. Сега майка ми е много зле и трябваше да се грижа за нея в продължение на 15 години. Боледува от тиреотоксикоза и както каза лекуващият й лекар, тази болест поразява интелигентните хора. Много е тежко, направо съсипващо. Освен това няма никаква съвместимост между нея и дъщеря ми. Майка вече е на легло, трябва денонощно да има човек край нея.

Питах се дали е добре и за крехката психика на детето ми да гледа как един негов близък си отива по толкова нечовешки, жалък и тъжен начин. Взимах няколко жени, които освен че ми искаха много пари, ме и обраха. Финансово не мога да издържам. Добре че попаднах на тази жена, която я прие в къщата си в Божурище и се грижи изцяло за нея. Това не е старчески дом, а частен приют, хоспис за възрастни хора. Там за майка ми полагат образцови грижи, не само я хранят и сменят памперсите, а я извеждат в градината, четат й… Пак ми струва скъпо, но поне можех работата да си върша както трябва. Документалната телевизионна журналистика е много труден жанр и трябва да й се отдадеш изцяло.

Не се ли замисляш дали един ден и на Неда няма да се наложи съвсем сама да поеме грижите за теб?

Мен не ме е страх от старостта. Всяка възраст си има своите характеристики. Страхувам се само да не се разболея като мама. Активни жени като мен са изложени на страхотни рискове. И толкова съм гледала болни родители, че не бих искала и един ден да тежа на дъщеря си. Искам да напусна този свят с човешко лице. Сигурна съм, че ще се самоубия, ако легна като майка си.

Как се грижиш за себе си?

Въобще не се грижа за себе си. Нито кремове употребявам, нито…Онзи ден дъщеря ми и едни приятели ми купили някакъв шампоан и балсам. И аз да взема да се измия с балсама! Още не зная какъв крем за лице да мажа. Отвреме-навреме се мажа със зехтин. Имам обаче добро наследство. Моята баба беше голяма красавица, ще ти я покажа на снимка. Наследила съм нейната снага и кожа.
Даже съм по-сбръчкана в лице от нея. Иначе никога не съм спортувала в живота си, нито съм ходила на някакви процедури, масажи…Сега само, че имам някакви шипове във врата и ми е нарушено оросяването, трябва да ходя на физиотерапия. Иначе каквото е на мен, е наследство. Не мога на 50 години да се правя на прелъстителка и сексуалница.

Коя е най-голямата гадост, която си чувала за себе си?

Много са. Но искам да откроя изявлението на Светлана Василева, че с репортажите си съм нарушавала законните интереси на гражданите. Ако е законен интересът да крадеш…