Какво те е наранявало най-силно?
Знам, че ще прозвучи претенциозно, но най-много ме дразни лицемерието. Не смятам, че всички трябва да ме харесват, но предпочитам, ако някой не ме харесва, да сме на чисто. Ще го уважавам повече, ако има доблестта и ми каже: Не си ми симпатична!

А какво може да те вбеси?
Общо взето, като артист съм доста емоционална и лесно се ядосвам. Правя го заради лицемерието, лъжата, непрофесионализма. Не става дума за това да дойдеш точно навреме на работа, а да си отговорен и да я вършиш с желание.

Има ли нещо, което хората си мислят за теб, а то въобще не отговаря на истината?
Не знам какво си мислят, но знам какво бих искала да си мислят. Че съм обикновен човек като всички тях и че се показвам по телевизията, защото работата ми е такава. Това не ме прави по-различна или по-добра или по-хубава. Не се изживявам като звезда, поне на този етап. Ако подмина някого на улицата, то няма да е, защото ми е пораснала работата и вече не го виждам. Най-вероятно ще съм забила поглед надолу, бързайки за някъде. Ако пък съм седнала някъде на маса и не говоря с никого, то това се дължи само на характера ми. Често съм затворена и необщителна, въпреки че след старта на предаването непрекъснато се стремя да не съм такава. Трудно правя първата крачка към някой човек, трудно откривам разговора. Притеснявам се и започва да ми личи. Затварям се и се получават конфузни ситуации. В "Жените на Джейк" играем заедно с едно малко момиченце - Калица. Веднъж си говорехме в гримьорната и аз казах "звезда" по някакъв повод. Малката ме погледна много сериозно и каза: Звезди има само по небето! Много ми хареса това, много е вярно.

А ти какво дете беше?
Най-обикновено. Тичах и играех около блока като всички. Известно време ме мъчеха да свиря на цигулка, но всъщност най-много се мъчеше майка ми, докато се упражнявах вкъщи. Дълго време бягах тайно от уроците по солфеж, но ме заловиха. Обикновено тръгвах малко преди баща ми да излезе за работа, обикалях няколко пъти блока и се прибирах. Но един ден той се забави и се срещнахме на вратата. Признах си, а после казах и на мама, че не желая повече да ходя на цигулка. Тя, общо взето, се успокои. Явно е виждала, че нищо няма да излезе. Никога не са ме насилвали за каквото и да било. Винаги изборът е бил мой. По собствено желание ходех и на художествено слово, и на рисуване, и на модерен балет. Баща ми съжаляваше единствено, че съм се отказала от рисуването. Преподавателят беше казал, че имам страхотен усет за цветовете. Захващала съм и съм зарязвала най-различни спортове - волейбол, тенис на маса, баскетбол. Като дете бях безумен инат. Когато са ме наказвали, винаги е било заслужено. Майка ми ме е била на улицата например, защото не искам да си сложа шапката. Яла съм голям бой от нея и защото не искам да изляза от морето. Наказвали са ме и защото не спазвах вечерния час, когато като по-голяма започнах да излизам по дискотеки.

Познават ли те хората по улиците?
Приятелите ми твърдят, че да, но аз повечето пъти не забелязвам. А и изобщо не държа хората да ме познават. Нямам нужда от това.

В България има ли елит?
Винаги ми е много трудно да отговарям на този въпрос. Елит не са само хората, които се показват по телевизията или са известни по друг начин. За мен елит е интелигенцията на една държава. Така че не съм сигурна дали т.нар. елит в България е такъв в истинския смисъл.

Много често в "Елит" показвате манекенки. Те ли са елитът?
Х-м-м. Сега. Сигурна съм, че показваме и хора, които не са съвсем от елита на България. Но показваме и много обикновени хора, които сме срещнали на улицата и сме снимали. Вярно е, че "Елит" звучи малко претенциозно и предполага да се показват само определени личности. Но името на предаването е такова, защото ние показваме неща от живота на по-популярните, по-известните лица, които обикновените хора биха нарекли елит.

Кои са най-лошите ти черти?
На първо място инатът, който мисля, че започвам да овладявам с годините. След това…може би съм малко повече егоист.

А кое в себе си определяш като слабост?
Вдетинявам се, когато се притеснявам, даже по-скоро се видиотявам.

Определяш се като тъжна, което няма нищо общо с твоята усмивка на екрана.
Да, във всекидневието не съм толкова весела, а съм по-сериозна, по-често изпадам в тъжни състояния. Може би се дължи на самокритичността ми. Може би искам прекалено много или все повече и повече и това ме кара да съм все недоволна.

Кои са плюсовете ти?
Смея да твърдя, че не съм злобна. Бих могла да бъда, знам как, но гледам да не съм. Вярвам в принципа, че каквото повикало, такова се обадило. Държа се с хората така, както бих искала те да се отнасят с мен. Гледам да съм максимално откровена, пряма, искрена. Мразя фамилиарното държание, въпреки че понякога е нужно.