Хелена е може би единствената актриса, която никога не е играла в училищни пиеси. Един ден майка й повдига брадичката й с ръка и я поглежда в очите. „Мама има пронизващи очи. Каза ми: какво си ти? Не си жена, не си дете, не си момиче, не си момче. Трябва да станеш актриса! Не можеш да контролираш съдбата, но можеш да избягаш в свой собствен свят, който да контролираш.“ И Хелена става актриса. Първата, както и десетте й следващи роли, са в исторически филми, където госпожица Бонам Картър е стегната в зловещите корсети на своето време, тоест на времето на своите героини. Намразва ги страшно тези корсети – те й развалят храносмилането. Освен това медиите моментално й лепват прозвището „английската роза“. За сметка на това става звезда още с първата си главна роля в корсет. Филмът се нарича „Лейди Джейн“ и разказва историята на тийнейджърката кралица, която управлява Англия за девет дни в средата на XVI век. Хелена е обявена за „най-красивото нещо, което се случва в английското кино“, и всички критици отбелязват колко много й отива да носи корсети. След това я засипват с предложения за такива роли: „Стая с изглед“, „Имението Хауърдс Енд“ (там се среща с Ема Томпсън и дори стават приятелки, а защо отбелязваме това ще разберете после). В един момент актрисата вече доста е уморена от имиджа си на английска роза и се чуди дали да не приключи с актьорството и да запише да учи в Кеймбридж. Допитва се до баща си, въпреки че е убедена, че той ще я насочи към Кеймбридж. „Гледах те в „Стая с изглед“ - казва й той. - Трябва да избереш актьорството.“ И Хелена избира актьорството.

През 20-те й години любовният й живот е изключително „мършав“ по собствените й думи. Влюбва се или в мъже, два пъти по-възрастни от нея, или в гейове. Така и не се научава да разпознава гейовете. Връзките й са изключително кратки. Истината е, че до 30-ата си година Хелена Бонъм Картър живее с родителите си. Нещата се променят, когато през 1994 г. по време на снимките на филма „Франкенщайн“ тя среща Кенет Брана. Нещата се случват светкавично. Всъщност първоначално ролята, дадена на Хелена, е отредена за Ема Томпсън, съпругата на Брана и една от звездите на английското кино. Томпсън обаче предпочита да се снима в „Разум и чувства“ (роля, която й носи втората „Оскар“ статуетка) и образно казано, освобождава място във филма на мъжа си. Същото се случва и в живота обаче.

Така и не е ясно дали Ема Томпсън първа се влюбва в партньора си от „Разум и чувства“ Грег Уайз или Кенет Брана – в Хелена Бонам Картър. Медиите обаче тиражират упорито версията, че „английската роза“ е забила бодлите си в едно от най-стабилните артистични семейства. Брана и Томпсън се развеждат, а Хелена най-после напуска бащиния си дом и заживява с мъж. Таблоидите на Острова не пропускат да отбележат този факт със саркастични заглавия от типа: „О, чудо! Хелена се изнася! И вече почти прилича на жена!“

Хелена преживява трудно раздялата с родителите си, тъй като се чувства почти женена за тях. Двамата с Кенет Брана не остават дълго време заедно, около пет години. „Той също ме искаше в корсетчетата...“ е единствената реплика, с която тя коментира раздялата им.

Когато й предлагат роля в „Планетата на маймуните“, тя крещи от радост. Първо, вече е гледала всички филми на шантавия американец Тим Бъртън и е луда по тях. И второ, той я печели с предложението, че ще играе... маймуна. „Сериозно – казва той, – ще си с маска, само очите ти ще се виждат.“ Хелена приема ролята и – какво да се прави, така е рекла съдбата – още на първия си снимачен ден на по цигара се сприятелява с гаджето на режисьора, моделката Лиса Мари.