Вежди и Снежа

Тя е на 42 години, а той на 52. Тя е вечно усмихната, а той - вечно сериозен. Тя е спокойна и уравновесена. Той е емоционален мъж, у него времето не е туширало страстите. Тя е руса, със сини очи, а той - брадат, мургав балканец.

Рослава Куманова 29 January 2003

Фотография Калин Руйчев
Става дума за една от най-атрактивните светски двойки от последните 6 години - лекарката Снежа Бахарова и скулпторът Вежди Рашидов. Тя е кардиолог в "Пирогов", а той няма нужда от представяне. "Докторката", както я нарича Вежди, е родена в Кърджали, но родителите й се връщат в София още когато била бебе.

Баща й бил дипломиран цигулар, но после завършил медицина. Братът на Снежа наследил първата професия и станал музикант. Тя пък избрала втората. Сега е кардиолог в "Пирогов", консултант в травматологията. Занимава се с подготовката на болните преди, по време и след операциите. Разведена е от 1993 г. Била е омъжена за ученическата си любов, с която изкарала 15 години. От брака има дъщеря на 18 години.
Вежди Рашидов също има 20-годишен брак зад гърба си и син на име Вадим.

Къде се намерихте?
 
Снежа: Запознахме се през 97-ма по най-тривиалния начин - на купон. Уж всичко беше на шега и така 6 години.
Вежди: Стоях на маса с мои приятели и си разказвахме вицове. Ставаше въпрос за жени и в един момент някой каза: Я гледай, една хубава жена минава. Погледнах и съвсем на шега станах и я поканих да седне при нас. Тя и без това нямаше къде да седне, защото останалите маси бяха заети. Снежа доста се изчерви, но ловко-неловко дойде. Аз й се представих, тя каза, че знае кой съм. На масата ни бяха все известни хора. След това всички по-близки приятели на рожденика слязохме в нощния клуб на хотела, където беше коктейлът. Не си говорихме почти нищо сериозно. Когато си тръгваше, й казах, че ми е било много приятно да общувам с нея и я попитах дали може да се видим пак. Тя отговори " с удоволствие".

Имаше ли флирт, игра на котка и мишка?
 
Снежа: На нашите години е по-различно отколкото на 18. Не вървят тези неща. Притесняващото бе, че Вежди беше доста тъжен. Аз пък бях сама и трябваше някъде да седна. На неговата маса имаше свободно място и така се озовах до него. Той беше много интересен с чувството си за хумор, което е изненадващо, защото, когато го видиш, оставаш с впечатлението, че е доста затворен и груб човек. Всъщност той е много нежен, много раним. Прилича на едно пораснало дете с нежна душа. Аз съм по-прагматична, сигурно заради професията си.
Вежди: На следващия ден, след като поизтрезнях от празника, ми стана любопитно и й се обадих. Казах си, че е била много симпатична тази жена цялата вечер. Общуването ни беше приятно и нормално без никой никакви набези да прави - като хора, които са заедно на един коктейл. Поканих я на питие след 2-3 дни. Видяхме се, после направихме случайна среща във Варна, където аз бях поканен на рожден ден, а тя пътуваше на следващия ден от там за Русия. Отидохме заедно на купона и едва от тази среща нататък започна истинският интерес. Имаше една хубава закачка, присъствието й ми беше приятно. Просто насреща имах доста уравновесен, интелигентен, зрял човек.

Какво ви очарова в другия? Първото впечатление?
 
Снежа: На първо място талантът му. Много впечатляващо е, когато влезеш в ателието му или когато видиш неговите скулптури. Като си представиш, че това е излязло изпод двете му ръце, респектиращо е. Той е един безкрайно образован човек с невероятно богата култура. Винаги ми е интересно, когато той ми обяснява и разказва. Покрай Вежди научих страшно много за историята, за изкуството въобще. Привлича ме и това, че той е просто много готин, много добър човек. Той получава купища писма -от най-различни места хората му пишат и искат пари за дарения. В неговото положение, от позицията на неговата слава сигурно е по-различно, но аз ако бях, нямаше да се вживявам като него. Но той сяда, отговаря им, звъни по телефона и търси начин да помогне. Така прави с всяко едно писмо. Аз не бих могла да го направя. Когато се запознахме, бях на 36, в много деликатен момент от живота си - на 34 години разведох, гледах сама дете. Обществото не гледаше с добро око на такива като мен. Аз бях в пълна изолация след развода си, преживях го тежко. Тогава се появи Вежди. Той беше един от хората, които ми помогнаха да изплувам.
Вежди: Първото впечатление, разбира се, е физиологията - една хубост. Минавайки между много хора, виждаш красива жена, която се откроява. После от третата - четвъртата среща започнах да виждам и другите й качества, за които споменах. Тя има деликатно женско присъствие.

Как човекът на изкуството намира общ език с лекаря?
 
Снежа: Може би се нагаждаме един към друг. Той никога не ми е пречил, нито ме е спирал, уважавал е моята професия, както и аз неговата. Взаимната толерантност успява да ни задържи толкова време заедно. Правят се отстъпки и от едната страна, и от другата.
Вежди: Мисля, че двете противоположности на един магнит се привличат.

Вие ли сте най-добрият пример за модерните двама души с кариера зад гърба си, с деца и разводи?
 
Снежа: Може би - да. Не живеем заедно, но се виждаме почти всеки ден. Мислили сме много пъти по този въпрос, но когато се запознахме, дъщеря ми бе на 14 години. Той живее в Драгалевци, пътуването за детето е трудно, ходи на училище, уроци. Вежди никога не ми е и поставял условие да отида да живея при него. Аз, разбира се, оставам при него 2-3 пъти в седмицата. Събота и неделя са дните за приятелите и семейството. Той има внучка, синът му се ожени преди година. Правим си семейни обеди или вечери. Много е приятно, много е хубаво. Дъщеря ми е много деликатно дете. Тя много го хареса още от самото начало, може би, защото няма много близък контакт с баща си. Понякога тя и Вежди правят страшна коалиция срещу мен, но пък и аз се съюзявам със сина му срещу него. Той е много разумно момче, художник. Съпругата му е икономист. Значи ето още един случай, когато човек на изкуството се съвместява с такъв с по-прагматична професия, както е и при нас.
Вежди: Не сме мислили какви сме. Аз пък най-малкото, че съм човек, който е много модерен. Имам съвсем традиционни разбирания за семейството, дома, жената. Нищо модерно няма. При нас има един луфт. Аз съм с 20 години брак зад гърба си, а тя с 10. Това е момент на взимане на някакъв въздух. Не се е породил разговор за сключване на някакъв вид договор. Сключването на брак е договор между двама души да се търпят, когато станат нетърпими. И най-вече юридически да могат да си поделят всичко, което имат като имоти. Имах развод и знам какво значи договор между двама. Не виждам засега никаква логика, която да ме кара да мисля за сватба.

Защо не живеете заедно? Всеки си държи на независимостта?
 
Снежа: Ние всъщност не сме говорили да живеем заедно. А в края на краищата, има ли значение кой къде живее? При съвременните комуникации, коли, телефони. През седмицата излизаме често заедно. Вежди казва, че откакто се познаваме, почти никъде не ходи без мен като изключим т.нар. мъжки партита.
Вежди: Въпрос на време е. Не е малко времето, когато сме заедно. Това са повече от 6 години.

Какво би могло да ви раздели?
 
Снежа: Лъжата. Мисля, че сега сме откровени един към друг.
Вежди: Много неща могат да разделят хората. Малък скандал, разминаване в нещо, една грешна стъпка, една лоша дума. Причините за разделите са много.

Той има слава на бонвиван, любител на красивите жени, вие ревнувате ли го?
 
Снежа: Естествено, може ли да обичаш някого и да не го ревнуваш? Това е нормално. Не знам какъв е бил преди това, но за тези 6 години, откакто го познавам, не ми е дал никакъв повод, нито с поведението си, нито с присъствието си някъде, да се съмнявам или да кажа, че е сваляч. Ние се шегуваме, че когато се загледа след някоя жена, както и ние го правим между впрочем, това са неговите персонажи. Поне аз така си мисля, но всичко опира до самочувствието на двама души, които са заедно. Аз много късно осъзнах, че не трябва да имам комплекси, няма за какво. На 40 години съм и като се върна назад, виждам, че всичко съм постигнала сама, била съм борбена, амбициозна. Сигурно много жени са минали през ръцете му в миналото, но определено мисля, че той ме цени.

Снежа е много красива жена. Ти ревнуваш ли я?
 
Вежди: Какво значи ревността? Ако не е болестно състояние, тя е нормална, когато човек има отношение към някого. Кой не ревнува? Този, на когото му е безразличен партньорът. Нормално е да има някаква ревност. Иначе няма връзка.

Говорите ли си за служебни проблеми?
 
Снежа: Споделяме си проблемите, нали затова сме заедно. Аз се стремя много да не разказвам за моята работа, защото там са драми. Мога единствено да недоволствам, когато гледам новините или чета вестниците, за здравната реформа, за заплатите на медицинските работници. Неговите проблеми за мен са по-интересни. Аз какво да му разкажа- днес блъснаха еди-кого си, размазаха го на шосето - тези неща не са подходящи за човек, който се занимава с изкуство.
Вежди: В началото тя се дразнеше, защото аз съм мълчалив вкъщи. Докато съм в ателието, не обичам да говоря. Тя е по-приказлива и се ядосваше, че няма с кого да си говори. С течение на времето разбра, че и тишината е начин да говориш. Вече виждам, че мълчанието ми не е проблем за нея. Даже с насмешка гледа на сигурно тъпото ми понякога изражение.

Вежди, ти имаше една фраза - най-много обичам малката водка и малката жена. Като гледам Снежа, втората част от изречението отпада, висока е 1,73 см.
 
Вежди: Често съм уточнявал, че една малка водка, но по много. Малките водки могат да са и 50. Големината се измерва в качеството и съдържанието. Няма големи жени. Има просто балансирани, нормални, уравновесени хора и друга категория, които често не стават. Тя е нормален, реализиран човек в професията си, в една от най-добрите болници. А и Снежа не е много едра. Зависи кое смяташ за малко. Значи нека приемем, че моят калибър за малка жена е това.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР