Фотография Калин Руйчев

Забрави театралната сцена, където преди десетина години след завършването на ВИТИЗ игра - първо в Търговище, после в трупата на "Сълза и смях". През 1997 приключи журналистическата му кариера в радио Свободна Европа, раздели се с радио Витоша... Името му напоследък се спряга единствено във връзка с аукционите в Шератон.

Срещаме се с Игор в галерията "Аполон и Меркурий", окопал се е сред картините и изглежда обладан от песимизъм. Криза на възрастта - все пак е вече на 39? Може би, казва Игор. Изброява истинските стойности в живота си досега - 10-годишен брак с прекрасна бивша манекенка Соня, дъщеря-първокласничка и планувано за май второ дете. Не пропуска да отбележи обаче: "след всички удари на съдбата"! Впуска се в разсъждения, цитирайки Стефан Цанев "да оставиш следа в снега" и Павел Вежинов "да оставиш следа на пясъка и вълната да я прибере". "Може би моите следи са такива - незабележими", продължава Игор песимистично и носталгично, с което ми дава знак, че трябва да се опитам да хвана юздите на разговора.

Защо те няма вече във "Всяка неделя"?

Защото са ми слаби ангелите. Получих сърдечна криза в студиото. Прекалено много напрежение и прекалено голям натиск от страна на продуцента. Събрах двете граници на кръвното. Изведнъж осъзнах, че животът не е това, което си мисля, че е. Жена ми абсолютно правилно твърди, че живея в измислен свят. Да, ама това е свят на доброто. Анета Сотирова ми беше казала, че се чувства емигрант в собствената си страна. Осъзнах, че се чувствам по същия начин, като чужденец.

Лесно ли се раздели с "Всяка неделя"?

Мислех си, че водя "Всяка неделя". Кеворк успя да ме омае за втори и последен път. Сбърках, че казах неговото име. Повярвах в една илюзия за втори път и бях разочарован от неговото човешко отношение. Обиди ме лично, прекалено дълбоко. Не искам да се връщам в миналото, макар че сигурно е неизбежно. Той беше голям приятел с баща ми и дядо ми и беше редовно на вилата му в Банкя. Още тогава с брат ми правехме записи на "Всяка неделя" на аудиокасети. Първия път като отидох, "Всяка неделя" беше "Всяка неделя". Втория път шест месеца говорихме с продуцента какво и как и той даде много обещания. И не ги спази. А защо съм напуснал "Всяка неделя" питай Тодор Колев. Може би така трябва да се измъкна от въпроса. Или питай продуцента...Появиха се тук-там из публичното пространство твърдения, че ме бил махнал, свалил от екрана. Ами хубаво. И какво от това? Каквото иска, такова да бъде. Човек има достойнство. С Янчо Таков, с когото сме приятели, можем веднага да започнем отново. Той е човекът, измислил "Всяка неделя", притежава и шапката. Той може да е продуцент, аз да съм водещ. Имахме такова предложение от една телевизия. Но за какво да го правим? Да се конкурираме със себе си ли? Няма смисъл.

Като се случиха някои събития вътре във "Всяка неделя", (не мога да ги нарека кал, защото калта звучи благородно, тя все пак има и лечебни свойства, а там беше по-лошо) усетих, че няма смисъл да си губя времето и здравето и така спрях. Нито съм чувал повече продуцента, нито съм го виждал. Подарих му една картина, такава няма никой в България. Все пак съм му благодарен, че за известно време се опита да ми бъде като баща. Но съм дълбоко убеден, че бащата не бива да се държи с децата си по този начин. Ако кажа думите, които ми е казал... Вече се чувствам омерзен от всичко. От 12 ноември не съм чел нито един вестник. Тогава напуснах ЦСКА.

А с ЦСКА защо се раздели?

Бях решил да напусна след края на първенството през май, исках ЦСКА да стане шампион. Но и без да станат шампиони, времето беше подходящо - имаха 13 победи, никакви загуби. Най-добре е да се оттеглиш, когато си на някакъв връх. Останахме приятели - и с Васил Божков, и с много от футболистите. В качеството си на пиар, винаги съм следвал правилото да имам различно мнение от шефа си - зная от книгите, аз освен ВИТИЗ съм завършил и икономика в УНСС. В началото ми беше трудно да обяснявам на играчите и на треньорите защо не трябва да говорят наляво и надясно. Направих прес-клуб на стадиона за журналистите с безплатни напитки и сандвичи, направих постоянни акредитации, направих интернет-страница, която за една година спечели две международни награди. Направих отначало един вестник, който не тръгна добре, но пък списанието е страхотно. Винаги съм бил в услуга на отбора и винаги ще бъда. Последното нещо, което направих и на никого не съм го казвал, е, че в един склад намерих картини, купувани от дружеството ЦСКА през 80-те години. Имаше и доста хубави неща. Занесох ги при моя реставратор, сложих ги в рамки и украсих стените на клуба с тях. И без мен вече прес-службата върви.

Излизането ти от телевизията и от ЦСКА как се отрази на бюджета ти?

Парите за мен никога не са били важни. Но аз съм наследник на една добра колекция от произведения на изкуството и отвреме-навреме продавам по нещо. И живея добре. В смисъл, че не се оплаквам. Жена ми работи все още в Мобиком. Но ще ти призная, че за първи път миналата година не пътувах никъде за Коледа. От 12 години винаги съм празнувал някъде със семейството си - в Париж, в Рим, в Америка...Човек се простира според чергата си.

Бил ли си изкушен от политиката?

Не, винаги съм бил аполитичен. Държа на брат ми, който се бил кандидатирал за кмет на София, представяш ли си! Въобще живея с близките си и това ми стига. Имам три-четири идеи, които искам да развия докрай. И сигурно ще си отида от тоя свят без да оставя истинска следа. Само такава, която вълната ще прибере.

Пак изпадна в тежката си депресия. Нали имаш толкова много приятели?

Да бе, имам. Имам такива, с които се чуваме веднъж на две години, но пак сме си приятели. От тях никога нищо не съм искал. Някои от тях са вече на много високо в обществото. Вземи един Мони Паси. Като стана министър, го видях и му казах: "Мони, нищо не искам от теб!" Същото и с Лидия Шулева, с която се познаваме отдавна. Обадих й се като стана вицепремиер и предадох да й кажат кой съм и че нищо не искам. Тя веднага звънна и попита какво ми трябва, какво да помага. И страшно се изненада, когато й казах, че нищо не искам.

Правиш впечатление на стилен мъж. Робуваш ли на модата?

Имам си любими марки, на които трудно бих изневерил. Пазарувам си облекло на Paul&Shark от чужбина, Red&Green има вече магазин в София. Фен съм на Pal Zilleri, Banana Republic, Gap. Обичам италианските обувки, Longines часовници. Не всичко от това имам, защото нас ни обраха. Харесвам нещата, в които има философия, като Nokia например. Както напитката в света е кока кола, друга няма. Аз не пия и не пуша, сигурно пия не повече от 20 кафета за една година. Но страшно обичам кола. Както и една минерална вода - Evian. Карам опел, защото това е един среден клас кола, незабележима в България. Обичам зеленото - дори и като мастилото в писалката ми Mont Blanc.