Милена Славова: В България ударих тавана, сега ще опитам в Лондон

На прием в българското посолство в Лондон по случай 125-години от установяването на дипломатически отношения между Обединеното кралство и България като паун сред ято пуйки се открояваше певицата Милена.

Ваня Шекерова 28 December 2004

Вярна на своя стил, тя сияеше в розово с многобройните си сякаш детски украшения по косата, врата и ръцете. Всички я поздравяваха, оказа се, че по-голямата част от българската общност в столицата на Великобритания се състои от нейни фенове. Оказа се също така, че Милена не е там инцидентно, а от няколко месеца живее и работи в Лондон. На чаша червено вино певицата отговори на въпросите на EVA.
 
Вярно ли е, че си написала музиката за филм на Гай Ричи?
 
Нали знаеш вица за човек с волгата? Не я бил спечелил от лотарията, а го била блъснала. Моята история е нещо подобно, защото нямам нищо общо с Гай Ричи. Просто директорът на филма, за който направих три парчета, е работил с него. Филмът с моите песни се казва Those without Shadow и от януари тръгва по фестивали да представя Англия. Стилът му е модерна готика, а моите парчета са си в моя стил, на английски.
 
Къде живееш тук, Милена?
 
След безкрайно местене из цял Лондон сега имам малко студио на Ланкастър гейт до Хайд Парк. Пада се от другата страна на българското посолство. Зоната е много централна и тиха. Няма цветнокожи наоколо.
 
Как минава един твой ден?
 
До обяд въртя телефони, пускам CV-та, организирам нещата. След това ходя по срещи, уча песни или се готвя за нещо друго. Зависи от къде има проявен интерес и колко бързо трябва да се реагира. Вечер репетирам или пея някъде или ходя по гости или по ресторанти с приятели. Никога няма точна програма в нашия бизнес. Това му е лошото и трудното. Няма правила.
 
Какво очакваш да се случи скоро или в по-далечно бъдеще?
 
Да се стабилизирам професионално и финансово и след това един слънчев ден да се прибера в България завинаги, преди да съм хванала ревматизъм или да съм влязла в психиатрията от стреса в тази страна. Животът е много напрегнат. Страшно трудно е да живееш при висок стандарт. Да си купиш нормална къща, да я поддържаш и да си здрав в същото време. Както и да намериш място за паркиране, да дадеш нещо на ремонт, да идеш на качествен доктор и т.н. Системата е направена да ти взима всичките пари, които си изработил. Освен ако не си роден богаташ. Има огромно класово деление и възпитанието е на ниво само при възрастните хора или при богатите, които са плащали децата им да учат в скъпи колежи. Това, което ме кара да стоя тук, е, че ако има нещо ново да ми се случва, ще ми се случи тук, защото в България направих всичко и ударих тавана. За там нямам никакви музикални планове, всичките ми мечти се сбъднаха. Държавата е малка, както и пазарът. Познават ме даже и кучетата по улиците. Просто искам нещо различно. Все още имам идеи и енергия да създавам. Ще постоя да пробвам тук, имам десетина свободни години.
 
Все пак има ли нещо, което ти дава надежда, че ще успееш?
 
Да. Например когато пях на сбирка на Ротари клуб в замъка Уиндзор, кметът на Уиндзор четири пъти дойде да ме хвали и да ми благодари за хубавата музика. Сега ще ми пращат благодарствено писмо, което ще ми отвори някакви врати в бъдеще. Ще пише за мен и във вестника на Уиндзор, за който е абонирана кралицата. Така че и тя ще е информирана за събитието на клуба.
 
Ти си общителен и непосредствен човек. Имаш ли тук свой приятелски кръг?
 
Имам приятели, но не се виждаме толкова често, защото разстоянията са огромни и всеки е зает повечето време. Оставям ги за уикендите. Човек трябва да свикне да бъде сам и да разчита на себе си. Това докато го науча, ми се късаше душата. Аз съм социален тип и самотата ме убива. Все още се боря с това. Приятелите ми са българи. Другите са познати или са само за по дринк. С българите има някаква връзка, която не може да се осъществи с англичаните. При тях контактите са поставени на друга ценностна основа - проблем на новото поколение. Англичаните животът ги е направил големи двуличници, много лъжат и се представят за такива, каквито не са или им се иска да бъдат. Номер едно е Аз и Моите пари! Душата е мъртва, няма индивидуалност. Представи си филма "Матрицата" в зародиш. Е, има и изключения, но говоря като за 90%.
 
Все пак какво цениш у тях?
 
Отне ми време, докато отсея наистина ценното. Тези, които познавам, са от по-висока класа с добри обноски и аристократично поведение, с умение да бъдат над нещата, недосегаеми. Лишени са от излишните движения, с които ние сме изпълнени. Дори когато водим непринуден разговор. Всъщност не знам дали това е хубаво, но ми е интересно. А иначе нормалните англичани с нищо не ни превъзхождат, даже има в какво да ни догонват. Ние сме по-работливи, недоверчиви и потиснати. Това е лошото наследство от социализма. Хубавото е, че сме организирани, бързо мислещи и като прибавим и таланта, става вече нещо сериозно.
 
Виждаш ли се с бившия си съпруг Робърт?
 
Не. Всичко между нас приключи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР