Снимка: Калин Руйчев
Стоян Янкулов - Стунджи би трябвало да го познавате всички и отдавна - той направи от тъпана световен инструмент, извлече от него не само ритъм, а страхотна, направо космическа музика.
За Елица Тодорова не съм сигурна дали знаете, но твърдя, че оттук насетне името й ще се чува покрай гласа и таланта й на перкусионист, който не отстъпва на този на Стунджи. Двамата заедно правят една перфектна хармония в музиката и в живота. Веднага ще ви кажа, че живеят заедно и така се обичат, че това се вижда от непосветени във връзката им с най-просто око. Албумът им Дръмбой се граби като топъл хляб, макар че официалната му промоция ще е тия дни. При това и в чужбина. Стунджи твърди, че още доста преди да започнат да записват, го е знаел. Като идеи за съчетаване на фолклорно пеене с голям процент ударни инструменти, в това число и дръмбоя, бръмбъзъка, както му казват, Стоян ги носел отдавна. Сам казва: "Чувал съм си ги вътре в мен и вече съм знаел как ще звучи всичко това. И бях убеден, че когато се появи албумът на бял свят, ще се харесва на хората. Така си мислех." Добавя, че е извадил късмет, че точно с Елица са го направили.
Запознали се в Канада - Стоян твърди, че е било преди две години, Елица го поправя - преди повече от четири. Били там на един български фестивал в Торонто, където Стоян участвал с трио "Приказка"- с Теодосий Спасов и Анатоли Вапиров в самостоятелен концерт, а Елица пеела в хор "Космически гласове".
Тя съвсем непринудено проявявала интерес към техните инструменти и към тях самите. Оказало се, че е завършила музикалното училище във Варна с ударни, а паралелно с това учела народно пеене в средното музикално училище в Котел. Когато се срещнали със Стоян, тя вече била студентка в музикалната академия със специалност ударни инструменти. Стоян: "Заприказвахме се, знаех, че тя е народна певица, но много неочаквано ми дойде, че следва и в академията ударни. Рекох си: а, какво става, у нас няма друг такъв човек. И си казах, ето това е интересно и може да се получи. Идеите, които исках да реализирам първоначално сам, откакто се запознах с Елица, започнаха да се оформят по друг начин - още по-перфектно. Аз бях и леко зашеметен от това много красиво момиче. А това не се случва често с мен. Така се комбинираха много неща в едно…" Елица възприела първия си контакт на живо с големите имена от "Приказка" като "нова врата в моите възприятия. Видях едни музиканти, които счупват изцяло границите на всеки стил в музиката, свободни. През целия концерт непрекъснато променях мястото си, настъпвах все по-близо и по-близо до тях. Имах усещането, че едва ли не мога да се кача и да засвиря с тях. Мина ми през ума какво би станало, ако съм с тях и пея, и свиря. Енергията беше изключителна." Сега не само по време на концертно изпълнение, между Стоян и Елица протича енергия, която, повярвайте ми, се усеща от околните. От първия импулс у Елица се родила мечта. Тя казва, че обича да мечтае и вярва в чудеса. Затова те се случват. "Аз съм най-голямата щастливка, защото мечтата на Стоян да запише албум, като покани Теодосий Спасов, Петър Ралчев, Иво Папазов - легендите от фолклора, се сбъдна и с мое участие." За албума им помогнал много Иво Христов от Кукер мюзик, който им станал продуцент и издател, сами едва ли щели да се справят със схемата, по която се правят тези неща. В резултат според Стоян албумът станал красив. "Когато си се заровил в четири такта, малко трудно можеш да прецениш нещата отстрани. Затова по-реалният поглед е отстрани и този човек, който подреди парчетата и албумът придоби перфектно завършен вид, бе Иво." Докато го правили, забавлението било повече от усилието. Елица не трябвало да гони Стоян, тя просто се стараела да влиза в ритъма - според нея тя прави това и когато говори, и когато работи, и когато просто мълчи. Двамата са зодия Дева и сигурно и това се разбират от половин дума, само от поглед понякога. В албума има едно парче "Еуфория".
Така те характеризират състоянието си по време на записването му - еуфория. Е, не е минало без моменти, в които е трябвало няколко такта да бъдат мислени по три дни да речем. Много им помага и това, че живеят заедно - вкъщи се занимават предимно с музика - свирене и пеене, търсят и намират нови звуци и идеи, които ги вдъхновяват. И много обичат да стоят на тишина. При пътуване за концерти на живо, винаги се стремят след сцената да останат по около 7 часа в пълна тишина. Стоян: "Много от идеите са ни дошли в тишина, в пълна тишина. Дори мога да кажа, че чуваме тишината. Обичаме да стоим на тотална, пълна тишина. Случва се отвреме-навреме, макар че в днешно време е много трудно да я намериш. Вечерно време например, когато няма вятър. Ние не живеем в София, а в Елин Пелин и там това е постижимо. В момента, в който ми дойде някаква идея, мога веднага да я пробвам с Елица и да проверя дали ще стане, дали ще звучи добре. Постоянно правим експерименти." От всичко най-много Елица обича да слуша естествените звуци на природата. Като легне на земята, казва, че усеща пулса й. И не случайно албумът им започва с природни звуци и завършва пак там, в гората. Между тях е магията на барабаните и гласа. Умишлено и там има един фрагмент, в който Елица пее в гората, това е най-истинското пеене, лишено от всякаква суета и от внимание към това дали някой те слуша или не.
Елица: "Щастливи сме заради екипа, който се събра. Пожелавам на всичките си колеги да имат шанса да срещнат хората, които мислят и усещат нещата като тях. На мен диск ми звучи някак странно. Работата беше като докосване до нашата душа. В момента, в който чуеш и последния тон, ти става ясно, че вътре няма никакъв компромис - вътре е точно това, което искаме да кажем в този момент." Веднага щом приключили записите на албума, Стоян и Елица заминали за Гърция, където имали участия по време на Олимпиадата. Поканил ги известен гръцки музикант Йотис Кьорцоглу. Заедно с него имали три концерта на открито под Акропола и хората слушали така притихнали, сякаш са в зала, онемели от това, което се случвало на сцената. В Гърция според Стоян много се цени нестандартната некомерсиална музика, благоговеят пред нея. На пръв поглед човек трудно може да си представи пеене без съпровод на пиано, китари или друг инструмент, освен тъпана. Но когато чуят, вярват, че само с ударни инструменти може да има пълната картина на мелодия, на ритъм, на хармония, всичко необходимо в музиката. "Няма да забравя на един клубен концерт в Гърция като запя една песен Елица, как изключиха и хладилниците да не бръмчат. Получи се пълна тишина." Елица: "Тая тишина, за която един гръцки музикант Костас Теодору, с когото Стоян свири в проекта "Балкански ветрове", казва: Когато ти подарят тишината, все едно са ти подарили бялото платно. Използвай момента и рисувай!" Елица е родена във Варна. Майка й е народна певица и преподавателка по народно пеене, баба й пее, прабабата също. Всички от рода на майка й са музиканти. От много малка тя обикаля селата във варненска област и записва автентичен фолклор. До ден днешен има песни неоткрити, а макар че някои от бабите вече са си отишли, Елица има записани песните им в своята фонотека. Слабост й е родопската и откакто е със Стоян - шопската музика. Интересно е това, което той прави с дръмбоя - една нищо и никаква бамбукова пластинка. Преди година и половина е свирел само откъслечни тонове с него, но сега го е развил до ниво да може да изпълни цели хора. Може да свири с него по 15-20 минути само акапелно. Стоян твърди, че с удоволствие развива всичко, което попадне в ръцете му - било инструмент, било жив човек. Има малко ученици, но след всеки негов концерт и у нас, и в чужбина, го причакват с ясно изявено желание да се научат да свирят точно на тъпан. Преди години мнозина мислели, че изкуството да владееш тъпана е усвоимо само с гледане. Сега много млади хора искат Стоян да им дава уроци. Парчето "Джунджурия" от албума Дръмбой е сочено за фаворит от младата аудитория, защото е с клубен ритъм и става за танцуване. То е изпълнено изцяло на дръмбой, барабани и глас. Елица: "Когато го изпълняваме на живо, хората започват да заничат дали няма някакви електронни инструменти и някакви хитрини. Дръмбоят е много интересен, защото наподобява звученето на електронни инструменти. Стоян, когато свири с него, понякога излиза извън микрофона, за да се види, че няма измама. Така ни дойде идеята да направим един албум с ремикси, има и интерес от диджеите - затова, чакайте ни в клубовете!" Питам и двамата с какво може да се сравни свиренето на ударни инструменти. И не очаквам различни отговори - невероятно е единомислието им. Оказва се, че често говорят за това. Отговорът им е: с практикуването на източни бойни изкуства. Не става въпрос за същите движения или същия начин на движение, по-скоро в начина на дишане, концентрацията, медитацията. Нито един от двамата не е пробвал, но са чели доста. Стоян казва, че преди да открие, че има нещо общо, е правил и постигал и концентрацията, и медитацията. После осъзнал, че са близки нещата и то повече на ниво дух. А всичко това, което са постигнали, взимало ли е някакви жертви? Пак Стоян, защото е по-опитен може би, обяснява, че ако може да се нарече жертва това да се налага да сяда и да се упражнява, когато е уморен и съвсем не му е до тъпана, да, случвало се е и често се случва. "Но когато го направим, лично аз след това се чувствам зареден, освободен от напрежение, направо като новороден. Разликата между фитнеса и музикалния инструмент е, че в първия случай се натоварваш само физически, а във втория произвеждаш музика, която те лекува и разтоварва. Обменът на любов между нас също ни зарежда." |
ТВОЯТ КОМЕНТАР