"Щом си стеснителна, а много харесваш някой мъж, покажи му, че се притесняваш. Поглеждаш го. Достатъчно е веднъж да се засекат очите. После замечтано ги извърташ не към, а точно до него. Ако си с приятелки, докато си говорите, му покажи своята усмивка. Оттук-нататък той сам ще ти обърне внимание."

Невинните очи с уголемени сини ириси на Миглена Дерменджиева изведнъж се присвиват закачливо-заговорнически и тя се разсмива. Научила е триковете за съблазняване от френски хореограф, с когото работи през единадесетте години, в които менажира стриптизьори, организира шоу-програми и партита в Германия, а от миналия ноември разработва еротични барове в България.

"За да бъде привлечено мъжкото внимание, не е нужно да се играе роля, а да се прояви естествен артистичен талант!" 30-годишната Миглена кимва убедително и потъва в ъгъла на белия диван в просторния, полупразен хол, превърнат в офис на импресарската й агенция.
В единия му край се кипри наргиле ("когато за първи път пуших, усетих мъжа в себе си"), а в другия - урна с праха на кучето й. За ролите в света на шоу-бизнеса Миглена е мечтаела от малко момиче. Тогава тя измисля и псевдонима, с който иска да бъде популярна, а днес е - Меги Дерм.

Различното, самотно момиче

"На пет години като останех сама или преди да заспя, със затворени очи си представях, че съм актриса, певица и танцьорка. Усещах, че съм по-различна. Бях по-дива. По-силен характер показвах от децата, с които живеехме до Тополовград, на мина "Устрем", където работеха родителите ми. Майка разказва, че съм била луда за пет момчета. Щом я ядосам, ми правеше заклинания: "Дано ти се родят три като теб, да видиш тогава!"

Единствената милувка от нея ми беше да изстиска някое трънче от лицето ми. Понеже не получавах това, което очаквах и от което имах нужда, се чувствах самотна. Може би съм била по-буйна, за да направя впечатление, за да ми обърнат внимание. Живеех повече с животните, отколкото с хората. На тях можех да си споделям мъките, без да бъдат разнасяни. Като ученичка в Ямбол, където съм родена, дружах само с момчета. Имах една приятелка, Райна се казваше, с червена коса и лунички. Тя също беше по-различна от останалите. Само учението я интересуваше. Говореше няколко езика и ми казваше, че "колкото езика знае човек, толкова пъти е човек".

През лятната ваканция замина на лагер в Равда с баба си. Там се удавила в морето. Бях на погребението. Аз й носих венеца. Много трудно го преживях. Години наред имах чувството, че духът й е винаги при мен. Всеки път, като си ходя в Ямбол, нося на гроба й по 13 свещи и 13 рози, защото тя беше на 13 години и почина на 13 септември.

Лошото момиче с добри намерения

В училище организирах ходения до планинската местност край Ямбол - Бакаджика. Канех класа, група брейкаджии и един курс по-големи батковци и какички, за да стане интересно. В понеделник ме изкарва класната ръководителка пред съучениците и започват едни порицания, едно чудо. Как си позволявам да правя такива неща!? В последствие се беше опитвала да ме сприятелява с толкова скромни и задръстени момичета, че аз да стана като тях, но се случи обратното. Изправяше ме пред родителите. Даже започна да ги предупреждава да не позволяват на децата си да дружат с мен. Така през учебната година развалях дисциплината, а през летните ваканции мечтаех да замина на екскурзия в чужбина.

Майка ми и баща ми винаги казваха: "Като спечелиш пари сама, тогава ще ходиш по екскурзии. Сега няма да ти дадем." За мен това беше стимул. Работех на полето. Изкупувах сребърни монети, пафти за народни носии и ги продавах като сребро. Взимах стари книги и ги носех в антиквариата. На 16 години помолих майка ми да изтеглим кредит от банката. С получените 10.000 лева ходих до Турция три пъти. Купувах дрехи и си направих щанд на улицата в Ямбол. Понеже нямах възможност да съм по цял ден на сергията, защото трябваше да ходя на училище, направих едно момче партньор и му плащах процент от оборота. Бях го взела и да живее вкъщи, докато един ден не открих, че шепа златни пръстенчета, гривнички, обички е изчезнала от апартамента. Много се притесних какво да обясня на майка, когато една комшийка казала на баба ми: "Познавам ясновидка, която помага на полицията при кражби, убийства. Може да отидем да видим какво ще посъветва твоята внучка." И баба: "Айде да ходим!" Отидохме при тази жена и тя каза, че съм се доверила на чужд човек, който е имал нужда от помощ.

Аз съм му помогнала и съм го приютила в къщата си. Описа как изглежда и каза: "Тия злата ще си ги върнеш обратно. Виждам го! Но трябва да говориш с този човек." Поръча ми да не казвам, че бижутата са изчезнали, а да го ударя на чувства. Да викам: "Ох, ужас! Къде съм ги бутнала тия неща? Ще си имам неприятности! Колко ми е тежко!" По този начин ще го трогна и той ще остави златата някъде, ужким аз съм ги изтървала. Наистина така се случи! Но най-силно ме впечатли, когато на тръгване ясновидката ми каза: "О-о-о, момиченце, ти и семейството ти имате направена черна, турска магия, заровена в незнаен гроб. Къща да имате - радост да нямате!" Каза да отида отново, за да ми направи амулет. Аз обаче не се върнах.

"Като в приказка затворих очи и посочих на картата града на моите мечти"

Заминах за Източна Германия. На девети август 1992 година пристигнах в селцето Бухольц, където семейството ми беше на гурбет. Баща ми се занимаваше със строителство, но за мен, брат ми и майка ни нямаше работа. Голяма скука, а не исках да си губя времето. Говорих с брат ми. Викам: "Айде да ходим към голям град!" Той се съгласи. Но къде да ходим?

Дотогава Берлин, Мюнхен, Франкфурт за нас бяха просто имена. Чудехме се как да изберем за кой град да заминем, когато отворих картата на Германия, затворих си очите и посочих с пръст. Най-близкият град беше Хамбург. Викам: "Заминаваме за Хамбург!" Когато пристигнахме, беше студено. Валеше дъжд. Нямахме спестявания и не можехме да се настаним в хотел. Майка ми и баща ми се предадоха като емигранти. Аз и брат ми спяхме на един кораб, в стая с легла на два етажа, без чаршафи. Завивахме се с войнишки одеяла. После започнах да си търся работа. Тръгваш по улицата, влизаш от заведение в заведение и питаш на английски. Пет дни сервирах кафе и чай, а на шестия собственикът започна да ми прави предложения. Нямало смисъл да работя. Той щял да ми плаща квартирата, ще ме храни, ще ме пои.

Хвърлих си престилката и си заминах. Намерих работа в солариум, където развалях банкнотите на монети по пет дойче марки. Продавах, но исках да работя в шоу-бизнеса. И така се случи, че след време с майка ми и приятелки бяхме на купон в хамбургското кабаре с мъжки стриптийз "Crazy boys". Там присъстваше един американец, бивш бейзболист на име Ранди Ромеро. Той ме заглеждаше, аз го заглеждах. На другия ден се срещнахме на кафе. Дойде в работата ми да види какво правя. Разказа ми, че танцува през уикендите на рождени дни, момински партита, по барове с препоръки на приятели. Когато станахме гаджета, ме помоли аз да му осигурявам участията. Издирих адресите и телефонните номера на най-елитните стриптийз барове в Германия. Започнах да му уреждам ангажименти и постепенно се превърнах в негов мениджър. Работодателите бяха доволни от нас и започнах да получавам запитвания за други танцьори.

Тогава реших да регистрирам импресарска къща и да направя собствена мъжка стриптийз група. Дойдох си в България. Организирах кастинг. Избрах пет момчета, които заедно с Ранди събрах в стриптийз формация. Подготвих им хореография. Уших костюми. Направихме рекламни снимки и плакати. При откриването на програмата в хамбургския клуб "Paradise" дойдоха телевизии, гости от шоу-бизнеса, сред които и управителите на най-елитното заведение в Европа "Dollhouse". Понеже останаха доволни от видяното, те ми предложиха ангажименти в тяхната верига. Приех и заработих за "Dollhouse". Налагаше се да пътувам. Ранди също пътуваше. Объркаха се нещата и реших да прекратим двегодишната ни връзка.

Единственият мъж, в когото съм била поне малко влюбена

Малко след това една вечер в елитна дискотека при мен дойде Дитър Болен от световноизвестния дует "Modern Talking". Започна да ме ухажва. Разменихме си телефонните номера, след което ми звънеше постоянно. Излизахме в седмицата поне два-три пъти по ресторанти, дискотеки. Държим се за ръцете, но като влезем на публично място, аз дръпвам своята и той казва: "Добре, всички други жени са горди да бъдат до мен. Стават известни. Ти защо си такава луда, щура, дива, от джунглата?" Отговорих му: "Защото не искам да бъда обозначена като "новия матрак на Дитър Болен." Може би това му е направило впечатление, защото всички жени го използват като трамплин към света на красивите, богатите и популярните.

Въпреки че за Дитър се говори, че е женкар, Дон Жуан, аз мисля, че е много естествен, готин човек и даже ревнив, поне спрямо мен. Когато седяхме в заведение и аз поздравявах познати мъже или се заглеждах нанякъде, ме мереше с бучки лед. Заради мен си подстрига косата. Съжалявам, че се държах толкова отвратително с него. Сега си мисля, че това е единственият мъж, в когото някога съм била поне малко влюбена. Страхувах се. Държах се два пъти по-отблъскващо към него, отколкото с останалите, за да не разбере какво изпитвам. Хората са го казали: "Когато си влюбен, каквото и да направиш, винаги е грешно!" В определен момент и на двамата ни писна. Той замина за Майорка, аз дойдох в България и отношенията ни приключиха. После имах сериозна връзка с голям немски бизнесмен. Възхищавах се от характера на този 42-годишен мъж. Казваше, че съм единствената жена, от която желае да има деца.

Искаше да спирам анти-бебе хапчетата, да забременявам. Държеше да се откажа от работата си, но това не е живот за мен. Аз съм свободолюбива, независима жена и не мога да си причиня глупостта "златна клетка". Искам сама да си печеля парите, по-сладко е! Понякога обаче си спомням думите на ясновидката от Ямбол: "Къща да имате - радост да нямате!" Наистина, няколко години след като бяхме в Германия, родителите ми се разведоха. Никой не можеше да повярва, но и брат ми се раздели с жена си. А пък за мен да не говорим! Всеки път, когато съм с някого, сякаш предварително знам, че на втората година нещо ще се случи, ще си отида от човека и ще ми остане работата.

М-м-м-меги

Не съм от жените, тръгнали да впечатляват мъжете с външния си вид, но съм "за" пластичната хирургия, стига да е в границите на нормалното. Човек като е в шоу-бизнеса, работи с хора и трябва да изглежда привлекателно. От друга страна е важно, като се погледне в огледалото, да бъде щастлив със себе си, да се харесва, за да бъде харесван и от останалите. Аз лично бях стигнала до момент, в който имах комплекси. Купувах си дрехи с размер за долу 34, а за горе 32, защото бях два пъти по-слаба от сега. Години наред мислех дали да си направя пластична операция на гърдите и за рисковете от нея. Много ми беше сложно, но в крайна сметка взех решението и го изпълних. Процедурата в Германия струваше 5 000 марки. По-трудно, защото има още по-голям риск, а и струваше седем пъти по-скъпо, се реших на смяна на зъбите, защото исках холивудска усмивка.

Махала съм си косми с лазер. Пиърсинг на пъпа и татуировка си направих като тийнейджърка. Не съжалявам, но ако измислят метод, с който сполучливо да се маха татуировка, без да остава белег, може би след време ще залича моята. За повече цвят имам перманентен грим на устните. Дупчат го като татуировка, но трае две години. Направих си удължение на косата. Господ се грижи за духа, не за тялото. Ти управляваш това тяло. То е в ръцете на твоя дух.

Мадам Меги

Поех ангажименти за едно от заведенията на "Dollhouse" във Винтеберг. После откриха бар в Хановер и отидох да го разработвам. Бях персонален мениджър на цялата верига "XL", след което реших, че съм създала достатъчно контакти, срокът за обучение е минал и мога сама. През септември 2001 се върнах в България. Една вечер отидох в пловдивската дискотека "Папараци". Програмата включваше женски стриптийз. В момичетата, измачканите им костюми, очуканите обувчици не видях нищо професионално. Викам си: "Ле-ле! Трябва аз да дойда да направя една група!" Тази вечер се замислих за първи път дали да не се върна в България, за да създам нещо свое и, според мен, качествено. Взех решението и преди две години, на 12 февруари пристигнах в София. На 28 се нанесох в жилището си и на 1 март успяха да ме ограбят. Злато, пари, всичко! Ядосах се, но приех случилото се като предизвикателство и останах.

Събрах танцьорки. Обучих ги и започнах да ги изпращам по клубовете. Направих първата смесена танцова еротична група в България от трима мъже и две жени. С някои собственици на заведения обаче се оказа, че трябва да работим по метода на проститутките: взимаш парите предварително, защото при нас се получаваше - правиш шоуто и чакаш за хонорара. През зимата пращах танцьорки и на Боровец. Една нощ ми се обаждат и казват, че са пребили едно от моите момчета, което пазеше момичетата. Мутрите му казали: "Твоята шефка трябва да иска разрешение от нас, за да танцуват мацките й тука!" Откачих. Адреналинът ми се вдигна. Не можех да спя. Говорих с мутрите и се събрахме в един ресторант на Боровец. Пристигнах с такси по анцунг, с маратонки, без грим. Някои ми подвикваха: "Какво искаш сега? Бой да ядеш." Бях сам-сама в ресторанта, а шефът им дойде с охрана, все едно най-големият враг е пристигнал. Първо трябваше да обясня, че моите танцьорки са танцьорки, а не проститутки. Главният първо се беше скрил до камината. Аз не знаех, че това е той и говорих с оня, дето му беше дясната ръка. Когато шефът му даде сигнал, той ни запозна и се разбрахме тотално.

В края на миналата есен пък пострада друго мое момче. Григор се казва. Всичко започна преди няколко години от ямболския бизнесмен Вальо Черепа. Той ми беше кандидат-гадже. Като не му върза, се опита да направи някакви глупости с мен. Беше ме закарал на връх Бакаджика. Искаше да ме пуска отгоре надолу. Имах цицина на главата си. Оказа се, че докато е свалял мен, свалял и друго момиче, което му стана съпруга, и сестрата на Григор, която беше счетоводителка на фирмата му. Ожени се за едната. Тя му роди момченце. Втората направи своя любовница. От нея има момиченце. Двете знаеха една за друга, но като че ли по-страшното, което се разбра скоро, беше, че той е пускал сестрата на Григор на бизнес-партньорите си. Тя милата трае, трае, трае. Накрая не могла повече да издържи, откачила и решила да го напусне. Аз бях до Григор в Хамбург, когато Валентин звънеше и го молеше за помощ, да се върне сестра му при него.

Григор дойде в България. Събрали се на вечеря в жилището на родителите му, за да обсъдят всичко. В някаква ситуация Валентин ги заплашил, че ще ги убие, извадил пистолета и стрелял. Григор му взел оръжието и в моментен яд изпразнил в него целия пълнител. Отиде в затвора. Всеки път в Хамбург като се събирахме на българско парти, аз взимах микрофона и казвах: "Всички с чаши в ръка!" Пусках една от любимите македонски песни на Григор и казвах: "Айде! Наздраве за Григор. Дано по-скоро излезе от затвора и да се върне при нас!" Сега го пуснаха под гаранция. Преживях и друга шантава работа. Баща ми, след като се разведе с майка ми, се влюби в едно момиче от много бедно ямболско семейство с девет деца. Отиде да живее при него във вилата ни в село Могила. След това момичето взе там снаха си с децата й и по-малкото си братче, което до 13-ата си годишнина не беше ходило на училище. Баща ми ме помоли по желание на приятелката му да я взема в Хамбург да поработи шест месеца при мен. Тя дойде. Заряза баща ми.

По Нова година ми донесе 80 марки да ги дам на другия й брат Иван, когато се върна за празниците в България. В Ямбол се срещнах с него и му дадох парите. Две седмици по-късно научих от българските новини по интернет, че двамата братя на бившата приятелка на баща ми са серийни убийци. Убивали таксиметрови шофьори в Ямбол. Някои от труповете били заровени не под пръстта, а под снега. Чакали ги разровили, яли ги и така били намерени. Сега двамата са в затвора в Бургас. А малките дечица на снаха й ги намерих в ямболския дом "Майка и дете", където ходих с благотворителна цел.

Меги и мечтите

Може би заради това мечтая да построя дом за сираци, освен че искам да си осиновя три деца, заедно с тези, които ще си родя. Щастливите детски сълзи могат да ме разплачат. Те са нещото, за което всичко давам. Другото хубаво, което бих желала да ми се случи, е да се влюбя. Не търся мъжа на мечтите си, но поне веднъж искам да обичам истински. Дори да боли, дори да го загубя, искам да усетя, че това е той. По отношение на работата ми не мога да си позволя да бъда слаба. Аз помагам на момичетата да осигурят добре живота си. Бих желала и да пътешествам. Отново да отида в Гана. Предишния път, когато ходих на почивка там, влизах в ниски помещения с влажни, дебели стени, където са държали робите. Постройките имат само по една дупка с решетки на тавана и от там са дишали всички вътре. Опитах се да усетя какво са чувствали. Изгубих чувство за време и си представих, че съм една от затворените жени. Ужасно е! След това отидох в малкото селце Princes Town до Тако Ради. Отделих се за две седмици от живота в къща с прозорци като стъклени щори, по които пълзят гейкота. Спях в стаята на капитана, в която имаше само легло и стол. Вадех вода с кофа от кладенец. Издирвах злато. Преработвах го с живак. С духало правех огън и го слагах в керемидена формичка, както хората в древността. Правих жертвоприношение, като виках крокодил с кока-кола. Сипваш във водата, той я помирисва и пристига да си вземе пилето. В джунглата ходех не по земята, а през въжени мостове, опънати между короните на дърветата.

Но най-много обичам при залез слънце да легна на надуваемия дюшек във водата и да гледам небето. Имам усещането, че ме покрива като одеяло. Чувствам се част от вселената. Така, останала сама, намирам пътя към себе си.