Най-голямата звезда на фестивала в Кан тази година безспорно беше Брад Пит. Той се появи в компанията на Куентин Тарантино и Даян Крюгер за прожекцията на филма “Безславни копелета”, който веднага спечели сърцата на феновете и най-вече на фенките. От срещата ми с тази „света троица” на фестивала се сдобих с няколко синини по ръцете от напористи колеги и с една цицина на главата като резултат от удар с възтежък фотоапарат. Дори чернокожите гардове, облечени естествено в черно, не успяха да удържат стотиците пишещи и снимащи, които пометоха преградите и тръгнаха към Брад...

Сюжетът на лентата е за група еврейски и американски военни, които сформират отряд за бързо реагиране, за да отмъстят  за жертвите на нацистите. Брад Пит е лейтенант Алдо Рейн, който организира войниците и насочва атаките им. Даян Крюгер е другата звезда в лентата на холивудския режисьор.
Филмът на Тарантино обаче преля чашата на критиците край Лазурния бряг, които възроптаха, че червеният килим тази година е по-червен отвсякога заради кървавите сюжети. Повече от половината от 20-те филма в официалната селекция бълват кървави сцени. Това въобще не притесни Тарантино, който отсече, че щом така е написал сценария, значи така е почувствал нещата. И в типичния си стил отговори на многобройните въпроси (в интервюто са използвани и въпроси на журналисти от пресконференцията). В разговора се включи и Даян Крюгер.

Миналата година на фестивала обявихте, че пишете сценария на „Безславни копелета”, а сега филмът вече е факт. Не стана ли всичко бързо, даже прекалено бързо?
Тарантино: Когато си режисьор в моето положение, нещата се случват малко по-лесно. Разполагаш със значително повече време, за да заснемеш дадена сцена, а всеки режисьор мечтае за това. Темпото, с което снимахме, е, така да се каже, не се ебавай с мен. Това не означава, че филмът се основава изцяло на екшъна, а  че се поддържа сравнително добро темпо. Когато правиш нещата по този начин, във филма се вкарва повече енергия. 
Правейки го по този начин, добавяте обаче и елемента на стреса, нали?
Тарантино: В края на деня, карайки от студиото към хотела, си мислиш, че е добре, че си заснел сцената навреме. Но не можеш да си отдъхнеш, защото същото се повтаря и на следващия ден, и на по-следващия и това представлява животът ти за месеци напред. Ще бъда честен – насладата от правенето на филма стана по-малка именно заради този факт.
Даян, какво си спомняте от първата среща с Куентин Тарантино, наистина ли е толкова строг на кастинга?
Даян Крюгер: Трябваше да се боря, за да стигна дотук. Куентин отказваше да се срещне с мен. Търсеше германска актриса и смяташе, че аз не съм, тъй като години наред бях полагала усилия да изчистя акцента си. Успях да си уредя участие на кастинга и трябваше да отида на мои разноски от Берлин до Ню Йорк. По пътя трябваше да науча трийсет страници сценарий на немски и на английски. Четейки, знаех, че ролята е писана за мен.  Не си представях как би могъл да вземе друга актриса! Когато Куентин ме видя, бях сигурна, че вече си мисли как да вземе холивудска звезда. Казах му само: „можем да започваме.” Той започна да чете репликите на Брад, а аз отвръщах. Беше много изненадан и веднага разбрах, че съм  на една и съща вълна с него. Изживях този момент по-скоро като репетиция, отколкото като прослушване. След седмица ме покани на вечеря в Берлин. И тогава научих, че съм ангажирана.
Военните филми, особено филмите за Втората световна война, са много актуални през последните години и затова някои казаха: за какво ни е още един такъв филм. Какво бихте им отвърнали?
Тарантино: През последните 20 години видяхме много филми с антивоенна насоченост, представящи гледната точка на нещастието и мизерията. Не искам да прозвучи сякаш съм с провоенна ориентация, защото не съм. Но през 40-те и 50-те години са правели вълнуващи и завладяващи филми. Не е задължително военните филми да представят гледната точка на жертвата. Дори не са наистина за самата война. Отнасям се към Втората световна война както Доктороу се е отнасял към „Рагтайм”. Вземам момент от историята и вмъквам в него собствени идеи и персонажи.
Вярно ли е, че филмът ви е вдъхновен от италианския филм със същото заглавие на Енцо Кастелари от 30-те години?
Тарантино: Това обаче не е римейк. Не ме разбирайте погрешно, харесвам филма, но купих правата именно заради заглавието. Освен него двата филма нямат нищо общо.
Даян, кой снимачен ден никога няма да забравите?
Даян Крюгер: Ооо, със сигурност първия ми снимачен ден. Обикновено се започва с някаква по-спокойна сцена от типа на ходене по улицата. Вместо това в „Безславни копелета” се виждам легнала върху работната маса на ветеринарен лекар, с ранен крак, крещя и вия и трябва да изиграя седем страници диалог с Брад Пит! Взискателността на Куентин е потресаваща. Той държи да се спазват сроковете, за да не се загуби енергията до края на снимките. В един ъгъл на съзнанието ми се беше загнездила мисълта, че мога всеки момент да бъда отстранена. Но въпреки страха дадох всичко от себе си, още повече че Куентин преживяваше сцените заедно с мен. Той тичаше и изникваше отвся-
къде. Държеше сам да ме напръска с водния пулверизатор, за да изглеждам на екрана изпотена.
Чувствахте ли се звезда по време на снимките?
Даян Крюгер: На снимачната площадка Куентин не прави разлика между звездите и останалите. Не позволяваше да се промени планът на работа, за да може Брад Пит да си тръгне по-рано. Нямаше никаква йерархия. А любимата ми част от преживяванията с Куентин беше, че всеки четвъртък той организираше прожекция на своите любими филми с похапване на хотдог и хамбургери. Така видях „Имало едно време на Запад” и „Добрият, лошият и злият”.
Куентин, случвало ли се е да се влюбите в главната актриса на снимачната площадка?
Тарантино: Ума Търман ли имате предвид (смее се)?
Може и Даян Крюгер?
Тарантино: Каква любов, аз дори не исках тя да играе главната роля, просто не си я представях в този филм, но ето че Даян ме опроверга, за което й благодаря.
Мислите ли, че след този експлозивен екшън ще свалите нивото, като направите нещо по-малко или по-интимно.
Тарантино: Изобщо нямам идея какво ще правя в бъдеще. След като завърша филм, добре е да се върна към живота си, да изчакам  и да видя какво може да изскочи. Когато започнах да пиша този сценарий, това беше единственият връх, който виждах, и трябваше да го изкача, за да видя и други върхове.