Галя Христова

някой ден ще направя шоу

Рослава Куманова 11 юни 2004

Снимка: калин руйчев
Галя Христова е едно от най-одумваните лица по медиите. Основна теми са колата, която кара, приятелят й - бившият финансов мениджър в MG Иво Христов, скъпите й дрехи или пък пътуванията й в чужбина. Факт е, че преди време Галя събра завистливи погледи с чисто новото си ауди A8, подарък от Иво, а отскоро кара джип мерцедес ML, вероятно придобит по същия начин. Едно обаче е сигурно. С каквото се захване, тя го докарва докрай и постига желаното. Преди пет години синеоката силистренка сформира своя балет "Сатен".

Формацията и шефката му станаха супер популярни, след като бяха част от Шоуто на Слави. Миналата година Галя заедно с част от момичетата напусна предаването и предизвика куп догадки за причините. Имаше дори предположение, че е бременна. Това обаче се оказа неверен слух, а междувременно Галя реши да стане певица и първият й хит не закъсня. С "Топъл сатен" тя спечели наградата за дебют на БГ радио и взе приза на публиката от наградите на телевизия ММ.


 

Галя е на 27 години, 20 от тях се занимава с танци.
Пристига на срещата ни по-рано. Облечена е с черно късо кожено яке, широк ленен панталон и няма никакъв грим. Оплаква се, че е завалял дъжд, който щял да развали изправената й с много усилия естествено къдрава коса.


Какво беше първото нещо, което си помисли, когато се събуди тази сутрин?

Чакай малко! Днес си помислих едно конкретно нещо, което обаче не е много удобно да коментирам. Иначе първата ми мисъл е къде е дистанционното за телевизора. Когато се събудя, си пускам музикалните канали. Ако по никой от тях не ми хареса музиката, си пускам Fashion TV.

После какво правиш?

Слизам долу (б.а.Галя живее в мезонет) и си правя кафе. Започвам да говоря по телефона. Всъщност май телефонът и дистанционното понякога си сменят ролите, защото когато се събудя, често се залепям за слушалката. След това влизам в банята, после започвам да си избирам какви дрехи ще обличам, междувременно може да включа пресата за коса. Поглеждам си графика за деня, променям го в движение, качвам се на колата и където ме отнесе...

В момента занимаваш ли се усилено с подготовката на албума си? Току-що пусна втория си сингъл.

Имам напълно готови вече четири песни, а за петата трябваше да вляза в студио, но се разболях и едвам говоря. Написала съм текстовете на три от песните. Графа ми написа една чудесна балада, а текстът към нея е мой. Когато сам си го написал, знаеш какво си вложил и го изпяваш по начина, който ти звучи на теб.

Трудно ли се научава да пее човек, който досега се е занимавал само с танци?

Ами, много добре си построи въпроса. По принцип човек цял живот се учи да прави някакви неща. Със сигурност и ти се учиш на много неща в професията и в личен план, както и аз, както и всеки нормален човек. Аз го възприемам като въпрос на добро желание и на развитие.

Взимаш ли уроци по пеене?

Не. Първо, имам много ценни приятели музиканти - Руши и Нина Николина. Тя е завършила музикално училище и после Консерваторията. Нейният съвет е ценен и си тежи на мястото. Те са първите хора, на които пускам парчетата, когато ги запиша, и ако нещо не им харесва, веднага ми го казват. Освен това работя с най-добрите музиканти и още в процеса на записване в студиото те самите заради себе си не биха допуснали нещата да не се получат добре. Затова е много важно да избереш правилния екип. Разчитам и на личната си преценка и усещане. Знам, че имам какво да кажа, и го казвам. И виждам, че хората го разбират.

Смяташ ли, че ще станеш добра в пеенето?

Така като ми задаваш въпроса, разбирам, че смяташ, че не съм добра. Когато само за секунда се съмнявам дали съм добра в това, което правя, ще се откажа на мига. Когато се впуснах в това нещо, си казах, че когато видя готовия продукт, ако има едно нещо, което не ми допада, няма да го покажа. Аз съм перфекционист с всичките му негативи.

От кога е идеята да смениш попрището?

Реално цял живот съм се занимавала с музика, защото танците са свързани с нея. Но тя ми е детска мечта. Винаги съм искала да пея, да танцувам, да правя шоу. Едно време гледах Мадона и Майкъл Джексън.

Мадона ли е твоят идол?

Самата дума идол не ми харесва. Аз често я споменавам, защото не мога да си представя шоубизнеса без нея. Просто той щеше да бъде различен.

Значи смяташ, че в днешно време освен пеене, на сцената трябва да се залага и на интересния имидж, както и на танците?

Ами затова се казва шоу, а не само бизнес или само музика. Това е шоубизнес. Той се получава тогава, когато са съчетани много неща, които имат актуалност.

Много са тези, които смятат, че твоят пробив се дължи не на пеенето, а на танците, клипа, на имиджовата работа.

Имиджът е много голяма част от това, което правя. Смятам, че всички изпълнители, дори и в световен мащаб, както и актьорите, залагат на него. А за тези, които мислят така, мога да кажа, че по принцип във взаимоотношенията в семейството, между приятелите или в любовта винаги има упреци, че това, което правиш, не го правиш добре.

 

Като каква се определяш - умерено амбициозна, много амбициозна или като човек, който се оставя да го отвее съдбата нанякъде?

Амбициозна съм и винаги обичам да контролирам нещата, но не постигам всичко с цената на компромис със себе си.

Когато напусна Шоуто на Слави, ти каза, че причината е в контузиите, които имаш, и трябва да намалиш темпото. Тогава имаше ли вече идеята да пропееш?

Единствената идея, която имах, е да знам, че ще имам време лично за себе си, което да оползотворявам по начина, по който намеря за добре. Ти не знаеш какво е да работиш всеки ден физически труд. Много хора не го знаят. В момента имам много травми, които не се чувствам длъжна да изброявам. Аз самата гледам да ги пренебрегвам, не им обръщам твърде много внимание. Трябва да съм в абсолютен покой заради тях. Сега аз решавам кога да имам репетиция, кога снимки, кога участие. Когато преценя, че изнемогвам, нямам необходимата физическа сила, спирам. Естеството на работата в шоуто не ми позволяваше да имам избор.

Кой е споменът от детството в Силистра, който е определящ за живота ти по-нататък?

Цялото ми детство беше много щастливо. Аз пътувах много на състезания по спортни танци. Постоянно бях на спортни лагери. Танцувам от 7-годишна. Иначе имам един спомен от много малка, когато трябваше да се кача на стол, за да погледна през терасата. Бях болна от бронхопневмония и идваха вкъщи да ми бият инжекции. Видях от терасата, че идва линейката и се скрих. Толкова ме беше страх от инжекциите и толкова много ме болеше, че се набутах под една маса и се вкопчих в крака й. Нашите ме намериха, но не можеха да ме отделят от там. Плачех и се молех повече да не ми слагат инжекции. Заради този стрес сега имам страх от игли.

Замисляш ли се вече за семейство, за деца?

Замислям се, че е близко времето, в което трябва да се замисля. В момента приоритет ми е работата, но съзнавам, че е въпрос на много малко време моментът, когато това няма да е на първо място. Нямам идея колко деца бих имала.
Привърженик съм на принципа нещата да се случват, когато дойде мигът. Знам, че е най-важно това да стане спонтанно.

Какво е за теб любовта?

Най-важното нещо. Тя е двигателят ми, вдъхновението ми да работя, моторът в живота ми.

Може ли да се каже, че си щастлива жена?

Да. И съм ужасно свободолюбива. Давам си сметка, че понякога дори съм агресивна, ако някой се опита да ме лиши от свободата ми.

Приятелят ти Иво оставя ли ти лично пространство?

Да, изхождайки от факта, че съм четири години с него!
Това е човек, който зачита твоите интереси, занимания, приятели? Не ми харесва идеята да коментирам личния си живот, защото той спира да бъде интимен.

Кое е най-ценното, което притежаваш?

Най-ценното, което притежавам, изобщо не може да се оцени с пари. За мен ценните неща не са свързани с материята. На първо място най-ценно ми е семейството. След това са приятелите. Дадох си наскоро сметка, че не бих могла да живея без тях. Зависима съм от тях.

Колко са те и колко са истинските?

Аз съм много интуитивна и не общувам със случайни хора. Може в ежедневието да се срещам с най-различни хора, но истински съм обградена само от най-близките си. Имам няколко приятелки от детството, с които съм израснала. Те наистина са ми много близки. Като семейство са ми. Някои от тях са в София, други не, а трети са в чужбина. До ден- днешен имам нуждата да си говоря с тях точно толкова, колкото докато бях ученичка. Това за мен е ценно и голям коректив. Много близка ми е и Нина Николина. Нали знаеш, че има хора, които са "ти" и ти си "тях". Абсолютно се допълвате във всяко отношение, без да е необходимо да се напасвате.

След като стана известна чрез Шоуто но Слави, не се ли сблъскваш със завист и злоба?

Да. Има хора, които някакви обстоятелства в живота им са ги накарали да изкарат злобата на по-високо ниво от положителните емоции, които притежават. Точно в това е причината да ограничавам кръга, в който се движа.

Ти как реагираш на такива хора?

По принцип това много ми въздейства, защото съм доста емоционална. Веднага започвам да си мисля с какво съм провокирала такава реакция. Вчера например с Нина бяхме в колата и спряхме на светофар. Едно абсолютно здраво, нормално момче, българин, дойде до нас и посегна да мие прозорците. Аз му казах: "Не, не ни притеснявай!" с абсолютно нормален тон.

Той започна да вика: "Това е Галя, това е Галя от балет "Сатен"! Отново го помолих да ни остави на мира. Но той започна да ни пръска колата с веро. Тогава избухнах, отворих вратата и му казах да се махне и че не съм му длъжна по никакъв начин. Той закрещя: "А, аз си мислех, че си друг човек!" Понякога реагирам по такъв начин, въпреки че има по-голям ефект, когато се усмихнеш. Не се натоварваш и обезоръжаваш човека отсреща. Колкото по-позитивно реагираш, толкова по-добре се чувстваш след това. Отсрещната страна пък няма да има тема на разговор за още един час.

Какво най-ценно са ти дали родителите?

Научиха ме да бъда самостоятелна от малка. Сама да взимам решенията в живота си. Баща ми още преди да дойде демокрацията говореше за демокрация. В смисъл за тип отношения между хората в семейството. Учеше ме, че трябва сама да решавам, че съм човек, който трябва да вземе живота си в свои ръце, защото аз ще го живея в крайна сметка.
Как реагират на твоята известност? Гордеят се с мен. Чуваме се често по телефона. Много ми е мъчно за тях. Ужасно ги обичам, имаме силна връзка. В интерес на истината обаче не съм ходила скоро в Силистра.

Коя е най-голямата глезотия, която си си позволявала?

Ужасно обичам, когато се сблъскам с някаква трудност или проблем във взаимоотношенията, да избягам, обикновено извън България. Не знам дали може да се определи като глезотия, но по принцип обичам да правя това, което ми харесва. Живея живота си така, както аз искам.

Успя ли да завършиш следването си по "Туризъм"?

Не, ха-ха-ха! В интерес на истината нищо не правя и много ме е срам. Чувствам се гузна. Дори срещнах директора на програма "Туризъм" в НБУ и не го познах, а той ме попита кога ще завърша. Тогава си обещах, че ще го направя, но все не ми остава време. Живея много интензивно.

Пътуванията ли са най-голямата ти страст?

Да. Ужасно, ужасно, ужасно много обичам да пътувам!

Когато отидеш в някоя държава, какво е първото, което правиш?

Обичам да се разхождам безцелно. Сядам до някой фонтан или с приятелите, с които сме заедно - те да пушат по цигара, а аз да изпия една вода. Това ме кара да се чувствам много свободен човек.

Когато ти се е случило нещо неприятно, компенсираш ли го с тур по магазините?

Не, но си давам сметка, че това подобрява настроението. Не обичам да обикалям магазините. Има няколко, в които обичам да ходя. Фен съм на Miss Sixty и Diesel. Дрехите им са неангажиращи и непретенциозни и се чувствам добре в тях. Обичам да ходя небрежно облечена. Купувам си освен кремове и много гримове, но не ги използвам. Приятелите ми дори се шегуват, че съм колекционер. Явно имам мания към козметиката. В момента съм с последния парфюм на Boss, но иначе любимият ми е един на Issey Myake.

Имам само една официална рокля на Dolce&Gabbana. Купих я, за да отида на сватба и после не съм я слагала. Вкъщи имам много обувки, чисто нови. Всички са с токчета. Аз не ходя на токчета, но май съм ги купила, защото са красиви. Тях и доста от дрехите, които не съм обличала, съм ги снимала. На фотосесии или пък например за новия ми клип. Там съм с едни обувки, които са направо произведение на изкуството. Когато ми хареса нещо, искам да го имам. Когато си го купувам, искам да го нося, но често остава в гардероба.

 

Твоето ауди А 8, което получи подарък, беше обширно спрягано в пресата. Ти срещала ли си особено отношение от хората, когато го спреш някъде и излезеш от него?

Не, но съм свикнала да ме оглеждат. В крайна сметка такава професия съм си избрала, че съм публична личност.

Ако решиш, че вече си постигнала успех в музиката, имаш ли идея за друго поприще, към което да се насочиш?

Да. Най-голямото нещо, което искам да направя, е един спектакъл, грандиозен като събитие. Вече имам в главата си половината сценарий. Идеята ми е да има и музика, и танци. Най-голямата ми мечта е световната сцена. Това е нормално, когато човек е амбициозен. Имаше едно шоу на Мадона, мисля, че през 1984 г., което много ме впечатли. Когато го гледах, крещях, плаках, смях се. Доста емоции породи в мен. Видях и как въздейства на публиката. От тогава знам, че и аз ще направя такова шоу. Просто съм с тази нагласа.

Коя е най-любимата ти вещ?

Имам една много красива тетрадка, оформена като книга със златисти корици и бели листа вътре. Записвам в нея не случки и събития, а емоционални състояния. Понякога, когато я отгърна, виждам как съм се чувствала преди време. Снощи например се чувствах тъжна, посегнах към тази тетрадка, но не написах нищо.

Като те гледа човек, не може да си представи, че можеш да бъдеш тъжна. Защо?

Нормално е. Аз много бързо сменям емоциите. Могат да ме натъжат малки неща. Например, ако видя възрастен човек, който иска да пресече и никой не го пуска. От това мога да се разплача. Могат да ме зарадват съвсем малки неща. Като една щастлива двойка по улицата, която върви ръка за ръка.

Ти дълго време отричаше, че си слагала силикон в устните си. После го призна като гост на Слави.

Не съм отричала, просто казвах, че не искам да коментирам. Никой не ме беше питал директно, а Слави го направи.

Тогава каза, че си искала да го махнеш, но не е възможно. Защо изобщо реши да прибегнеш до подобно нещо?

Ами не знам, така съм решила в онзи момент. Аз съм ужасно спонтанна. Наистина върша това, което искам. Сега не съжалявам. Не чувствам по никакъв начин това да ми помага или пречи.

Има ли нещо, за което съжаляваш, че си го направила?

Не, напротив! Мисля, че всички неща, които са се случвали или не в живота ми, са довели до настоящия момент и са ме направили по-силна, по-отговорна, по-многопластова и по-широко скроен човек.

Как се виждаш след 10 години?

Същата. Знаеш ли моят баща какво ми казва? "Галина, Галина! Никога няма да пораснеш, моето момиче!" Когато бях ученичка, си спомням предсказанията на Нострадамус, според които през 2000 г. ще има потоп и всички ще изчезнем. Тогава си казвах: Е, аз ще бъда на 24 години и ще съм се наживяла! Да му мислят по-младите! Моля?! Има хора, при които движещата сила е техният дух, а не възрастта, рутината и опитът. Явно и аз съм от тях. Просто знам, че ще бъда щастлива, защото правя нещата, които искам.

Пазиш ли диета?

Доскоро гледах да ям пилешко, риба и зеленчуци. Сега обаче още от есента съм се отпуснала и хапвам всичко. По едно време бях много отслабнала въпреки това, но така е с човек, когато води живот като моя. Не ям по цял ден и си лягам сутринта.

Наистина ли не можеш да готвиш нищо?

Да. Просто не ме влече. Случвало се е да свързвам например домашния си телефон или да сменям крушки. Определено предпочитам такива дейности, отколкото готвенето.

Провокация ли е думата, която те описва най-пълно?

Да, обичам провокацията, но май това не е думата, която ме характеризира. Те са няколко - любов, емоция и експанзивност.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР