Тенерифе е достатъчно популярно туристическо направление, но все пак не всички веднага ще се сетят, че това е един от Kанарските острови, разположени в Атлантическия океан на нивото приблизително на южната част на Мароко...
Тенерифе е изключително популярен и според мен лидира в рейтинга на мечтите на средната европейска класа. И с основание – хем е близо, около 4 часа полет от Мадрид, хем е винаги топло, но не прекалено, хем е екзотично, но с мярка, хем е в Европа, защото е Испания, пък има достатъчно много английски персонал, за да не се напрягаш прекалено с испанския... Ето ги основните причини, поради които Тенерифе има едно доста плътно бетонирано крайбрежие, гъсто населено с туриcти по всяко време на годината.

На тенерифските плажове - предимно изкуствено създадени на мястото на вулканичните скали, се разстила доволна, преуспяла и прехранена плът като символ на социалното и материалното благополучие на Западна Европа. Усещането е толкова шокиращо, че те тласка към кардинални резолюции и ти просто моментално решаваш да не вечеряш до края на живота си и да броиш коремните преси. Да спреш да ядеш обаче на Тенерифе се оказва ужасно сложно просто защото там се яде много вкусно. Рибата е свежа, сосовете - благоуханни. Как да решиш какво да си поискаш? Много просто - гледаш в чиниите на местните, виждаш на коя тераса ядат спасителите, морските патрули, рибарите, сядаш там. Минавайки покрай ярко почервенелите на почти африканското слънце европейци, си затваряш очите, за да не виждаш огромните сандвичи тип «биг мак», полети с патологично количество майонеза. И спокойно да вкусваш после днешния улов, на скара или по канарски, т.е. сготвен в ароматен сос, напомнящ нашите яхнии в най-добрия им домашен, немазен и благоуханен вариант. Трябва да пробваш, разбира се, и октоподите, мариновани в салата, или пържени с пипер и зехтин, и сардините, и печените зелени чушки, и супата, просто канарска супа. А накрая непременно си вземи специалното кафе баракито - името му е производно от думата «пропаст» - в тънка стъклена чашка са подредени отдолу нагоре сгъстено мляко, ликьор 43, еспресо, мляко на пяна и всичко е посипано с канела, а в пяната се крие малка, свежа лимонена коричка. Прекрасно, много свежо и близко до природата, но встрани от масовите туристически интереси и вкусове. Южното крайбрежие на Тенерифе, където безброй чартъри денонощно изсипват зажаднели за слънце бледи туристи, създава впечатление, че хората живеят, за да лежат, ядат и пият. А през свободното време да ходят по магазините.
Но Тенерифе не е изконно място за мързеливци, въпреки че тук хората масово обичат да си седят до хотелските басейни заради формулата ол инклузив.

Освен този тип масов турист на Тенерифе могат да се срещнат и възрастни, активни пенсионери, яркокафяви, изправени, с гордо вдигната глава, с тъмни очила и спортна шапка. Рано сутрин ходят бързо по плажа, дишат йодни изпарения, карат колело. А тези, които имат нужда, не използват бастун, а скиорски щеки, за да изглеждат още по-спортни и активни. Възрастните хора са със спокойни, щастливи и по своему красиви лица, ходят по двойки и се държат за ръце или пък оживено общуват на малки групи. И всеки спазва своите «континентални» навици - италианците пият късо кафе в италианската сладкарница, англичаните гледат мачовете в пъб, а чай пият в английски чаен салон.
Всъщност на Тенерифе е достатъчно съвсем малко - малко фантазия и малко енергия, - за да се окажеш не само на друг континент, а и в друг свят и на друга планета. На вулкана Ел Тейде (3718 м) например. По оживеното и тясно шосе е лесно да стигнеш до националния парк. Пейзажът е лунен или във всеки случай извънземен, около теб понякога е яркочервено, пясъчнокаменно или пък сивочерно. И слънцето ярко напича тази вкоравена лава и пепел, движиш се като в печка, топлото идва отдолу и отгоре, прахът лепне по лицето ти и влиза през носа и устата, а очите болят от извънземните ефекти на слънчевото отражение, въздухът пред теб трепти като в класически уестърн.

За мен лично, както и за много други любители на красивите пътеки, най-живописно, най-ярко, самобитно и незабравимо е трасето от селото Маска до океанския бряг. Първото, което ни учудва, е, че обикновено тръгваме нагоре, а се връщаме надолу. Тук обаче е обратното, тръгваме надолу, стремително, рязко, отвесно почти, по тясна пътека. Преди да тръгнем, от горната стартова точка се вижда целта ни: морето. Пейзажът надолу ще се променя безспир - ту пустинно скалист, ту бурнозелен като в някакви джунгли, скалите, които ни заобикалят, понякога стават много високи, а ние като Алиса в страната на чудеса ставаме съвсем малки. И по отвесните стени наоколо ни има следи – от движението на лавата например, нали сме на вулкан. Понеже, както вече споменах, Тенерифе е място за хора, обичащи лежането, туристите по пътя на Маска са настроени някак заговорнически, все едно, без да подозирате, сте станали член на сектата на избраните ентусиасти. Сред тях са и група младежи, които носеха на ръце свой приятел. Стори ми се отначало, че той се е контузил. Но се оказа, че това момче никога не е можело да ходи като другите и приятелите му решили да не го лишават от изумителното преживяване - слизането през скалите, по пътя на лавата може би или пък по пътя на Алиса. Момчетата бяха млади, весели и когато се засякохме, бяха вече в края на слизането, изморени, но доволни. Приятелят им изглеждаше истински щастлив, та той също бе в сектата на хората на Маска. Помахаха ми за кураж от малката моторница, която ги връщаше към цивилизацията. Успях да се изкатеря обратно на шосето с последните лъчи на слънцето, после седях на асфалта с крака, провесени в нищото, докато не стана напълно тъмно. Тази вечер Маска бе подарила всекиму по нещо, което отнасяхме в сърцата си.
Действително Тенерифе може да подари много, стига да можеш да отвориш очи, за да го видиш, стига да успееш да отвориш сърцето си, за да го почувстваш.