Ив Сен Лоран я нарича „момичето на 70-те години”. Тя е била любимката на Ричърд Аведън, Ървин Пен, Дейвид Бейли, Хелмут Нютън. Култов модел и актриса, център на всеки купон, внучка на знаменитата съперница на Шанел - Елза Скиапарели. Какво е скрито зад прожекторите и блясъка на модния свят Беренсон разкрива в книга за живота си.


За съдбата и случайностите
Ако зависеше от Айлин Форд, Мариса никога не би стъпила на подиума. Експерт по моделите, основателката на “Форд моделс” е наблюдавала внимателно 16-годишната Мариса на своя кастинг за модели. Момичето с чипо носле и невинни очи, малко невзрачно и кльощаво никак не приличало на породистите, с високи скули модели от 60-те. „Вие никога няма да бъдете модел!”, отсякла Айлин Форд.
Обляна в сълзи, Мариса се връща вкъщи. Баба й, великата Елза Скиапарели, е доволна. Тя не иска момичето да стане жертва на онзи свят, който тя така ненавижда - света на модата с неговите безкрайни преструвки и купони, дрога и похотливи фотографи. Те впрочем вече се усукват около внучката й - и Аведън, и Бейли са я снимали в Лондон, когато Мариса е едва на 15. За щастие баща й, дипломат от кариерата, не споделя страховете на Скиапарели. На един прием в Ню Йорк той сякаш случайно хваща под ръка Даяна Вриланд, легендарната главна редакторка на “Вог”, и я завежда да представи дъщеря си. „Но ние трябва задължително да ви снимаме!”, възкликва Вриланд и ето Мариса вече е на пробни снимки, а след седмица лети с Бейли към Седмицата на модата в Париж. „Така започна моята кариера”, пише 65-годишната сега Мариса, благодарение на една смела жена като Даяна Вриланд. Да, съдбата обича смелите. Макар и на възрастта, когато някои жени купуват първия си бастун, Мариса Бeренсон е способна да изтръгне овации на подиума, както когато се яви на ревюто на Том Форд пролет-лято 2011. В коктейлна рокля в кралскосиньо в компанията на Бионсе и Джулиан Мур. „Харесвам отношението на Том Форд към жените. Той цени индивидуалността, а не възрастта, както повечето дизайнери”, казва Беренсон.

Мариса, десет години по-рано
11 септември 2001 г. Зрителите на най-големите телевизионни канали от цял свят станаха свидетели на драмата в семейството й – Мариса загуби единствената си сестра Бери в самолета, врязал се в кулите близнаци в Ню Йорк. На 11 септември 2001 и двете пътували в самолети, но този на Мариса се приземил по принуда в Канада. Защото в небето над Манхатън самолетът от Бостън за Лос Анджелис вече бил разбит от терористите. И докато крещяла в слушалката на дъщеря си, че е добре, че с нея всичко е наред, Мариса чула: „А при нас не е наред, мамо... Бери е била в първия самолет... никой не е оцелял.“
Мариса виела. Струвало й се, че на стадиона, където били събрани пътниците от няколко самолета от цял свят, само тя има отношение към трагедията, загубвайки сестра си. По-късно, когато на гигантски екран пуснали запис от терористичния акт, Мариса със собствените си очи видяла гибелта на Бери... Оказало се, че тя в последния момент е променила плановете си и билета си за връщане, за да се озове точно в този самолет...
…Те били много, много близки, макар и крайно различни. Бери била образец за спокойствие и разум според думите на Мариса. Докато самата тя била кълбо от нерви, емоционално нестабилна. Като дете Бери била пухкава и къдрокоса като модел на Реноар, непоправима оптимистка. Мариса – бледа и слаба, светлоока и печална, сякаш излязла от платно на Модилиани. Криела се по ъглите, когато вкъщи имало гости, докато сестра й не чакала покана да имитира популярния по това време комик Джери Люис.

На двете никога не им било скучно заедно. Като съвсем малки се обличали еднакво, по-късно Бери избрала ниските обувки и напълно изхвърлила грима. Мариса, обратното, умирала за козметика и високи токове, за специални дизайнерски дрехи.
Най-яркият спомен на двете сестри е как баща им се приземява с малкия си червен самолет на пясъка, до самата вода, пред къщата им в Лонг Айланд. Постоянно в движение, в спомените на Мариса той е все на вратата на дома, сбогуващ се със семейството. Нещо повече, двете със сестра й били все по интернати в различни краища на света и нямали време да завържат дори елементарно приятелство. Италия, Англия, Швейцария, Франция са като калейдоскоп в главата на Мариса, съпроводени от откъслечни спомени за редки семейни ваканции. Тогава ходели на гости на Аристотел Онасис, с когото баща й бил приятел. Гръцкият олигарх станал кръстник на Бери. Били щастливи момичета по Коледа, когато родителите им ги водели в Швейцария и се събирали да празнуват със Стенли Донан, Дирк Богард, Джин Кели... Тогава Мариса и за миг дори не помисляла, че един ден някои от тях ще й бъдат партньори на екрана – в „Смърт във Венеция“ тя снима с Дирк Богард, а в сериала „Грехове“ - с Джин Кели.
Когато навършила 16, изглеждало, че непрекъснатите прелитания от континент на континент са в миналото – родителите й я настанили на квартира у една улегнала възрастна дама в Лондон, където започнала да учи в архитектурно-дизайнерски колеж. И докато девойката се наслаждавала на тази непозната уседналост и се чудела какво да прави със свободата си, баща й си отишъл. Този път завинаги. И то така внезапно, че тя не успяла да се прости с него.
Завършвайки колеж в Швейцария, Бери се отдала на фотографията, а Мариса, след като учила история на изкуството във Флоренция, се заела да моделства.

Баба ми, Елза Скиапарели
Мариса никога няма да забрави дните, прекарани в жилището на баба й на Рю Бери, близо до Шан-з-Елизе. Пететажна сграда, някога подарена от Наполеон ІІІ на принцеса Матилд, в която имало място и за любимия голям черен кадилак на Скиапарели, и за пазача Мосю Икс, боксер, който винаги седял на първата седалка до шофьора и бил със същата шофьорска фуражка като него. На задната седалка Елза в тюрбан и с диамантена брошка притискала в прегръдка малкото си бяло кученце Гуру-Гуру. Излизането на баба им по този начин винаги предизвиквало взрив от смях у Бери и Мариса. Без значение било това, че тя обличала Марлене Дитрих, Катрин Хепбърн, Мей Уест. Че създадените от нея аксесоари като вратовръзката от пера на черна чапла или слънчевите очила с мигли били легендарни.

Любимото място на Мариса в къщата на баба й била банята с огромен прозорец към градината. Очаровали я гигантските шкафове с бутилчици, флакони с парфюми, пудриери и безброй червила. Мариса обичала да се търкаля и в леглото на баба си, докато тя, изтегната и облечена в старинно китайско кимоно от ХVІІІ век, закусва в него.
Баба й била винаги елегантна, дори и когато била неглиже. Мариса се възхищавала от нейната премерена екстравагантност в облеклото – сложна шапка или черен тюрбан, палто от кожа на пантера, огромна златна брошка с диаманти във формата на слънце. Предпочитала строги цветове, макар още през 40-те да носела нейното шокиращо розово, станало запазена марка и фирмен знак. При Елза Скиапарели работили като стажанти и Ив Сен Лоран, и Живанши. Сред приятелите й били Пикасо, братята Джакомети, Жан Кокто, Салвадор Дали. В разцвета на кариерата й на модистка мъжът й жестоко й изневерявал. Скандалният му романс с Айседора Дънкан станал причина за развод. Скиапарели се посветила на работата си, на единствената си дъщеря и на внучките. Мариса носи ДНК-то на баба си, нейното неподражаемо чувство за стил и екстравагантно въображение.

Светът на Вог, 40 години по-рано
Даяна Вриланд отделяла много време на новото си протеже. Веднъж седмично Мариса вечеряла с нея и съпруга й, а често към тях се присъединявала и Бери. Даяна присъствала на снимките и давала указания на фотографите: „Приберете й косата назад. Тя има най-красивия череп, който съм виждала.” „Искам шията й да изглежда безкрайна, каквато е.” Не само Даяна виждала изумителната красота на това младо момиче. Още на 13 Мариса попада в компанията на Салвадор Дали. Ексцентрик и сюрреа-лист също като прочутата й баба, Дали е поискал да я рисува гола. „Костите на това момиче са като костилки от вишна”, казвал той. Елза и майката на Мариса изпаднали в ярост: „Долен старчок”, крещели те, без да се съобразяват, че са на гости на Дали в Испания. Днес 65-годишната Мариса през смях казва: „Жалко, бих дала всичко, за да имам гол портрет от Дали.” Тя тайно го посещава години по-късно в нюйоркското му убежище в един луксозен хотел, където лудият гений развъжда оцелоти (едра дива котка от Латинска Америка, която подлежи на опитомяване) и дори й предлага коте от „бъдещата реколта”. Мариса отказва, защото квартирата й е твърде малка.
Междувременно модната й харизма набира скорост не само в Америка, но и отвъд океана. Луксозните списания се надпреварват да я снимат и да я разпитват какво облича, какво яде, с кого се среща. Тя има удивителен усет за трендовете и модата. „Баба ми нямаше да е доволна да ме види в прозрачен тоалет на среща с фамилията Ротшилд. Но истината е, че изобщо не ми пукаше да разголя гърдите си. Винаги съм била много свободна.” Както казахме, съдбата обича смелите, а смелите обичат да печелят. Мариса печели все повече пари и става един от най-скъпо платените модели през 70-те.

Дай ютията да изгладим косите си!
В книгата си Мариса разказва през смях как двете с Даян Фюрстенберг, тогава още Халфин, асистенка на фотограф в Париж, са гладили къдравите си коси с ютия направо върху дъска за гладене преди един купон на остров Капри. А на Капри двете заминават само след две разменени изречения. „Да отидем на Капри”, казала Мариса. „Нямам пари”, отговорила Даян. Тогава Мариса вади пачка пари и й я връчва. Двете стават неразделни.
Правят си кратки купони в Сен Мориц и Сардиния. „Бяхме отрупани с украшения дори когато влизахме в морето - гривни до лактите, тежки колиета, обици - чудно е как не потънахме”, казва Даян фон Фюрстенберг. Мариса става най-желаната жена за партита и балове - от черно-белия бал на Труман Капоти през 1966-а до бала на Елен де Ротшилд в семейния замък Фериер, наречен балът на Пруст. Мариса се явява в образа на маркиз Казати - черна пелерина, черна тиара и черно червило. Дейвид Ротшилд, най-младият син на барон Ротшилд, се влюбва безумно в нея. Двамата пътуват и са двойка на партита, но Мариса мълчи по въпроса дали са имали връзка. Малко хора притежават като нея истинско чувство за стил и уникалност, свобода и енергия, умение да превръща жестовете си в символи, начина си на живот – в легенда. А 70-те е времето на индивидуалистите, на откривателите, на хората на изкуството, когато мода, музика и кино взаимно се вдъхновяват.

1972. Кабаре
През тази година Мариса Беренсон се снима в отличения с “Оскари” „Кабаре” на Боб Фос, за ролята си получава номинация “Златен глобус”. Година преди това е играла в „Смърт във Венеция” на Лукино Висконти, а три години по-късно я избират за роля в „Бари Линдън” на Стенли Кубрик. Мариса играе в куп още филми - не главни роли, но характерни, които изискват публиката да запомни едно интересно лице.
Неопитна и много емоционална, в първия снимачен ден на „Кабаре” Мариса не успяла да се справи с ролята на немската еврейка Наталия. Тресяла се от нерви, а режисьорът Боб Фос правел дубъл след дубъл. Докато в един момент се разярил, спрял снимките и наредил на Беренсон да се качи в хотелската му стая, за да поработят заедно над сценария. Мариса разказва как, почуквайки на вратата му, се озовала лице в лице с готов за друга работа Боб Фос, който незабавно пристъпил към действие - хванал я и се опитал да я повали на леглото. Тя намерила сили да се изскубне, удряйки го.
На другия ден на снимачната площадка ситуацията била повече от конфузна – режисьорът все едно не забелязвал актрисата, но използвал всяка възможност да се притисне плътно до нея, шепнейки в ухото й мръсотии. „Наежвах се, пламвах, но се заставях да не реагирам... Помня сцената, в която моята героиня, прибирайки се вкъщи, намира мъртво любимото си куче. Боб беше наредил на асистентите си да сложат на пода окървавени животински вътрешности, взети от пазара. Аз, разбира се, изпитах смъртен ужас при вида на тези съсиреци, черва и парчета кожа, но успях да се овладея. Така Фос ме унижи за моя отказ...“

Филмът „Кабаре” става повод за раздялата й с първата й голяма любов - актьора Хелмут Бергер. Ето историята.
Приятелите й Даян фон Фюрстенберг, Шарлот Рамплинг, Дирк Богард и Рено Верле я поканили на премиерата на „Залезът на боговете“. Само на 22 години, тя била очарована от изпълнителя на главната роля – австриеца Хелмут Бергер. На вечерята се озовала редом с него. И така започнал страстният им романс. Тя в Ню Йорк, той – в Рим, прелитали хиляди километри, за да се срещат. Докато един ден Хелмут я поканил да живее с него не другаде, а във вилата на Висконти на Виа Салариа. Мариса полетяла към щастието си. Двамата с Хелмут се превърнали в най-обсъжданата светска двойка. Прекарали лятото на остров Иския, пак във вила на Висконти, замък от 1900 година – идеално гнездо за любовта им. Италианският режисьор правел шумни светски партита с много шампанско и музика. Веднъж пуснал на гостите си Пета симфония на Густав Малер. И кой слушал, кой не, Мариса плачела от величествената и печална музика, превърнала се за нея в откровение. Усещала се малко нелепо и неуместно заради реакцията си, но именно тя станала повратна точка в съдбата й. Висконти просто дошъл при нея и казал, че ще играе жената на Малер във филма „Смърт във Венеция“. Ей така, без никакъв, ама никакъв опит в киното, малката Беренсон поела към главна роля.
Да се подготви за нея й помогнали както самият Висконти, така и Хелмут Бергер. Който впрочем също бил откритие на гениалния режисьор. Благодарение на трите главни роли във филми на Висконти Бергер си спечелва славата на най-красивия мъж в света. А Мариса, която пристъпва неуверено до него, с благословията на Висконти остава в киното завинаги. Което пък я кара най-напред да откаже предложението за брак на Хелмут, а по-късно полека-лека я отдалечава от него.

След смъртта на Висконти Бергер спира да се снима, животът му пропада в бездната на алкохола и наркотиците. Веднъж се опитва да се самоубие, не можейки да понесе залеза на кариерата си. А Мариса прави първия си брак – с фабриканта Джим Рендал, с когото се запознава след снимките на „Кабаре“.
Виждайки снимка на актрисата Беренсон на корицата на Newsweek, плейбоят Джим Рендал заявил, че ще се ожени за нея.

Халката на Лайза Минели не спасява брака
И успял. Прескачайки от купон на купон, пийвайки любимата си водка, Джим се хвърлил да ухажва красавицата, която била убедена вегетарианка. Извадил я от убежището на философските книги и медитацията, за да я води по ресторанти, където с отвращение споделял диетичните й вкусове. Покорно я съпровождал на групови молитви и медитации, а личният му шофьор разтоварвал всяка сутрин пред дома й в Лос Анджелис тонове цветя.
Сватбата през 1976-а била едно от събитията в Холивуд. Малко след това се родила дъщерята Старлайт, но Мариса така и не успяла да се усети щастлива с Джим. По-късно се омъжила още веднъж – за Ричард Голъб. За първия е била женена две години, за втория - пет. И дори това, че старата й приятелка Лайза Минели й подарила за късмет своята венчална халка, не направило браковете й щастливи и дълготрайни.

Мариса казва, че и красотата не е успяла да й помогне в намирането на точния човек за семейство. Имала след развода и страстни романси, и кратки увлечения, но в края на краищата все била сама. Виж, в киното шансът я следвал по петите. Без да се натиска, тя получавала роли в емблематични продукции, работила с най-големите имена на световното кино.
Днес тя живее в луксозен дом в златно, червено и леопардови шарки с прислуга в Ню Йорк, желан гост е на най-изисканите светски събития. Отрича ботокса и пластичната хирургия, твърди, че остарява естествено, но лицето й е гладко, защото експериментира върху себе си със собствената си козметична линия. Стените на жилището й едва побират снимките, които са й правени като модел. Гардеробът й е огромен, но изключително прецизно подбран. Макар и на 65, тя е все така стройна, а вечерните рокли от шифон и коприна й стоят изумително. Блестящата й червеникава й коса пада свободно по раменете, а ангелски сините й очи са все така пълни със сдържан смях и деликатност.