Хормоните, без които (не) можем

Една приятелка казва, че е на два часа от менопаузата и спешно трябва да реши дали да пие хормони

Ваня Шекерова 11 January 2012

Една приятелка казва, че е на два часа от менопаузата и спешно трябва да реши дали да пие хормони. Защото е убедена, че като й спре цикълът, ще погрознее рязко и напълно ще пощурее. Ама все не решава какво да прави и не пита когото трябва, т.е. гинеколога си. Преди да интервюирам по темата двама компетентни специалисти, ще дам думата пак на приятелка, чиято лична история ми даде насока за разговора.


Хормони по рецепта ми докараха рак на гърдата
разказ на една жена, която след 8 години прием на хормонален препарат мина през ада на лечението на рядък вид злокачествено заболяване


„Когато бях на 48 години, моята гинеколожка ми каза, че щом кръвотечението ми по време на месечния цикъл намалее, ще трябва да мина на синтетични хормони. Аз вече усещах стряскащи признаци на наближаващата критическа възраст – нощем се изпотявах обилно, изпитвах необяснимо чувство на страх, спях лошо, сънувах кошмари, а денем ме мъчеше главоболие. Когато споделих всичко това с нея, тя реши, че започвам. Изписа ми немски хормонален препарат – циклопрогинова, който бил много пречистен, много добър и трябвало да го купувам от точно определена аптека. Не беше скъп, една опаковка ми стигаше за месец. Лекарката ми не поиска да си направя каквито и да било предварителни изследвания и медицински тестове. Вярно, от обща култура знаех, че трябва да мина през мамолог. Той ми каза, че нямам никакви проблеми с гърдите. Започвайки да приемам хормони, споделих това с приятелки и колежки. Оказа се, че доста от тях на приблизително моята възраст, около 50-те, правят същото. На едната от тях даже терапията й беше назначена от личния лекар.
Още през първия месец, в който пиех хормоналния препарат, се почувствах значително по-добре. Притеснителните оплаквания изчезнаха. Всичките 7-8 години, докато го вземах, се чувствах прекрасно. Терапията се отразяваше и на психиката, и на външния ми вид. Не криех, че дължа спокойствието и дългата младост на хормоните. От Асоциацията по менопауза дори поискаха да им стана нещо като рекламно лице.
На всеки 6 месеца ходех на прегледи при мамолог, следях състоянието на гърдите си. И при един от поредните консултативни прегледи мамологът ме посъветва да спра хормоните, виждайки неясни уплътнения на тъканите в лявата ми гърда. След години точно тази гърда ме предаде.
Отначало забелязах промяна в цвета на ареолата и зърното на лявата си гърда. Нито мамологът, нито който и да е друг от специалистите, при които ходих на прегледи, не казаха, че това е класически случай на болестта на Пейджет, описана в медицинската литература. Никой не ме изпрати за консултация с онкодерматолог. Дори най-известният и най-авторитетен специалист, при когото също отидох за мнение, каза, че според него няма нужда да се прави биопсия и че за него това не е злокачествено заболяване. Осем месеца ме мота. Накрая сама отидох в Александровска болница и поисках да ми направят микробиологично изследване на тъканта, биопсия. Лекарката най-напред попита кой ме праща и остана изненадана, че е по мое желание. Когато резултатите потвърдиха, че е злокачествен рак на Пейджет, заключението на онколога, на когото ги показах, бе: „Е, всеки може да сбърка.“
Оперираха ме във Франция, запазвайки гърдата и махайки само зърното и тъканите около него. Лекарите там настояваха да не провеждам назначената ми лъчева терапия в България, както поисках. Направих я там в 15 процедури, като предварително много внимателно надълго и нашироко ми обясниха какво мога да очаквам от лъчелечението.
Когато се прибрах тук, първата ми работа беше да се срещна с гинеколожката, назначила ми хормоните. Тя сякаш беше подготвена да чуе точно тази история. Каза ми, че и тя самата е пиела хормони, които е спряла, и вече не е на същото мнение за ползата от тях като преди.
Замисляйки се сега, смятам, че не мога да виня единствено терапията с хормони за заболяването си. Възможно е то да е провокирано и от стреса, през който съм минала през живота си и в който продължавам да живея. Докато бях на лечение във Франция, научих, че там много жени приемат хормони, „цъфтят“ и се чувстват прекрасно. Даже в едно френско списание четох изповедта на една зряла дама, която в сравнение със своите съученички, изглеждащи като баби, се чувствала все едно е на 30 благодарение на хормоните. Франция е на едно от първите места в света по употреба на хормонални препарати, лекуващите ме лекари го потвърдиха. Бях и в една швейцарска клиника за подмладяване, където успоредно с всички козметични процедури и пластични корекции предлагат на пациентките и продължителна терапия с хормони. От нея се възползват повечето от холивудските звезди, започвайки доста рано, далеч преди да усетят първите признаци на пременопаузата. Защото от хормоните жените наистина изглеждат и се чувстват прекрасно, женствени, красиви, съблазнителни, секси, по себе си знам. Сигурно с тяхна помощ се спасяват от остеопорозата, което е доста по-важно от това да си хубава до дълбока старост. Но мисля, че рискът от рак на гърдата е достатъчно висок, за да насърча когото и да било да го увеличи, посягайки към хормонален препарат. “


д-р Иво Гергов,
специалист по образна диагностика в националната специализирана болница по онкология и МЦ „Геримед“
Само при строго обективни причини

Д-р Гергов, вие като лекар, който работи и в Националния център по онкология, поощрявате ли приема на хормони?
Моята гледна точка е, че преди изписване на хормони задължително трябва да бъдат прегледани млечните жлези и заедно с мнението на мамолога да бъде прецизирана терапията. Тя винаги трябва да е строго индивидуална и при строго обективни причини, което е отговорност на гинеколозите. Всъщност отговорността е на три страни – на жената, която иска, на гинеколога, който изписва, и на мамолога. Без крайности. Нито тотално отхвърляне, нито продължаване много години над необходимото.
Убеден ли сте, че приемането на хормони вдига риска от злокачествени заболявания на млечната жлеза?
Премереното и нормално изписване на хормонозаместителни терапии в срокове, съобразени с обективните оплаквания на пациентките, не мисля, че влияе върху появата на рак на млечната жлеза. Съвременната контрацепция и хормонозаместителна терапия е много по-изчистена и лично аз не съм имал случай, в който да се докаже, че приемът на синтетични хормони е довел до злокачествено новообразувание в млечната жлеза.
Не питате ли пациентките си дали приемат или не хормони, когато имате съмнения, че нещо в гърдата не е наред? Съветвали ли сте пациентка, която приема хормони, да ги спре в такъв случай?
Съветите, които давам на жени, нуждаещи се от хормонозаместителна терапия, са свързани с типа млечни жлези, които имат. Ако са по-мастопатични, ако има съмнителни и неясни групирани зони, кистозно устройство, препоръчвам по-прецизирано приемане на хормони, по-внимателно.
Вие може ли категорично да сте против хормонална терапия с оглед на това, което виждате в гърдите на една жена?
Да, имал съм случай на активна, паренхимна, трудна за диагностика млечна жлеза, при която и без хормонозаместителна терапия нещата са сложни. А ако при една жена има наследствена обремененост с рак на гърдата, съм категоричен, че рискът е много голям.
Говорих с жена, която след продължителен прием на хормони смята, че те са отключили рядко срещания рак на Пейджет.
Аз не бих го свързал с хормоните. Не зная този вид рак да е хормонално обусловен. Не вярвам и някой лекар да е направил подобна връзка.
В какви други случаи освен тези, които казахте, не може да се посяга към хормоните?
Мастопатичните гърди по принцип са трудни за ранно откриване на рак на млечната жлеза. От моя гледна точка тогава не трябва да се пият хормони. Или ако трябва да обобщя, прецизиране на необходимостта и прецизиране на времетраенето.
Четох, че след като в Австралия са били забранени синтетичните хормони, рязко е спаднала заболеваемостта от рак на гърдата.
Не мога да коментирам нещо, което не съм чел в автентично медицинско списание. Нашата роля, на лекарите, е да предпазваме хората от заболявания, да ги лекуваме и да им създаваме комфорт на живот. Безумие е да се лишава една жена от комфорт на живот и да бъде подлагана на изразените климактерични симптоми само с презумпцията, че хормонозаместителната терапия би могла да бъде причина за заболяване на млечната жлеза. Може би някога преди с по-старите еднокомпонентни хормонални терапии да е била, но доколкото съм запознат, днес хормоните така са балансирани и циклични, че все едно жената си има нормален мензис.
С каква периодичност една жена трябва да преглежда гърдите си, когато е на хормонална терапия?
Ако препоръката е веднъж годишно преглед на млечната жлеза във възрастта над 45 години, при прием на хормони е редно тези прегледи да бъдат примерно на 6 месеца, дори на по-чести интервали.
Ако една жена е приемала дълго време хормони и ги спре, какво се случва с гърдите й, дали не увисват изведнъж?
Стандартното обратно развитие на жлезната тъкан в млечната жлеза невинаги е свързано или по-скоро не е във връзка с нивото на половите хормони. Има тип млади жени, при които жлезната тъкан на много млада възраст е в много малък процент. А нима при тях няма активни полови хормони? При нормален мензис, нормално раждане, кърмене... Има жени на 70, чиято млечна жлеза е с плътна структура и запазена. 


д-р Динчо Георгиев,
акушер-гинеколог
Терапията с тях отлага остеопорозата


Д-р Георгиев, при какви симптоми една жена трябва да мине на хормонална терапия?
Първото условие за това е изрично заявеното желание на жената, която навлиза в пременопаузата. Съвременната гинекология казва, че женският организъм трябва да бъде подпомогнат при първите признаци на пременопаузата. Още повече че те все по-често настъпват дори и преди 40 години.
Да смятаме ли, че менопаузата се води някакво заболяване, на което трябва да се лекуват симптомите?
Менопаузата не е заболяване, а естествено състояние на женския организъм. Основният проблем е, че след спиране на цикъла се активира процесът на разграждане на костното вещество, известен като остеопороза. От нея не се умира, макар че я наричат „тихия убиец“, но се страда много. Може да няма видими признаци дори и след настъпването на менопаузата, но в един момент от едно подхлъзване през зимата можете да се изпотрошите като паднала от петия етаж. Едно счупване на шийката на бедрената кост ви прави инвалид за цял живот. И досега не е открит никакъв начин за забавянето на процеса на разграждане на костното вещество освен с хормонална терапия.
Интересно, много жени смятат, че хормоните ще отдалечат остаряването на кожата, както и че ще подпомогнат сексуалния им живот.
Да, хормоналната терапия е показана не само заради остеопорозата, а и заради ред други промени в женския организъм след настъпването на менопаузата: отпускане на съединителната тъкан с последствия като смъкване на органи на пикочно-половата система (в резултат изпускане на урина), увреждане на маточната шийка, сухота във влагалището, причиняваща дискомфорт в сексуалния живот. Не говорим за психическото състояние на жената – все повече са представителките на нежния пол, които не се примиряват с това да спрат да бъдат жени. Има случаи, все пак живеем на Балканите, когато мъже зарязват жените си, когато им спре мензисът. Лично аз познавам 3-4, стигнали до психиатър. Не става въпрос за нервност и раздразнимост, а за сериозно психическо разстройство, предизвикано от менопаузата.
Значи като започна да се усещам безпричинно нервна, ще трябва да пия хормони, така ли?
Гинеколозите не се доверяват на субективните усещания на пациентките, а ги диагностицират категорично с изследвания на нивата на два хормона – лутеинизиращ (LH) и фоликулостимулиращ (FSH). Ако изследванията доказват понижено ниво на синтез на тези два хормона, се смята, че е налице пременопауза. И женският организъм може да бъде подпомогнат с медикаменти. Както вече казах, първото условие това да се случи е изричното желание на жената. На второ място е консултация с квалифициран мамолог, за да се установи дали няма противопоказания от гърдите. Трето, се изисква изследване на чернодробната функция с кръвни тестове, може да ги направи и личният лекар. И последно – жената не трябва да има флебити и тромбофлебити. Ако тези условия са спазени, гинекологът може да подбере подходящи медикаменти, които жената да приема между 5 и 10 години.
Не е ли много скъпо това хормонално лечение?
В сравнение със страните от Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където 60-70% от жените ползват хормонозаместващи препарати, в България те са 8-10%. И причината за това едва ли е икономическа – един добър препарат струва не повече от 15 лв. месечно. По-скоро става въпрос за неинформираност и за неадекватно обучение на лекарите. По мое време ни учеха, че пиенето на хормони било прищявка на американските баби, които искали и на 70 години да имат млади любовници.
А сега не е ли същото: дами във възрастта да имат внуци, но с фейслифтинг и на хормони да „заграждат“ млади момчета?
Съвременното виждане е, че жената не трябва да се запуска, дори и да е на 100 години. И част от грижата за нейната женственост е редовната профилактика: цитонамазка веднъж годишно, мамография пак със същата честота, а при приемане на хормони и по-начесто.
Ако попитаме онколог за хормоналната терапия, сигурно ще каже, че по-добре стари и грозни, със сухота във влагалището и смъкнати органи, но без рак на гърдата.
Факт е наистина, че при пиещите хормони рискът от рак на гърдата е по-висок. Но вместо да се чувства зле, една жена със симптоми на менопауза е по-добре да приема хормони и да ходи редовно на прегледи при висококвалифициран мамолог.






ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР