Тя е родена в Русия, живяла е в Париж и Лондон, работила е в почти всички големи европейски столици, но най-дълго в Лос Анжелис, САЩ.
Менажирана от италианската агенция Н2О, тя печели по 7 хиляди долара на снимачен ден. Казва, че душата й е там, в Лос Анжелис, затова нарича именно този град свой дом.
Но домът на красавицата сега е в София. В ролята на отличника е бизнесменътДенис Ершов, гонен и приеман постоянно в България, който я пази като съкровище или по-скоро като опасно оръжие – никъде сама без шофьор-бодигард. Два пъти в месеца Елена лети до Лос Анжелис на фризьор. Най-скъпите бутици на Фере й изпращат дрехи, които смятат подходящи за нея – знаят мерките й: ръст 178, гръдна обиколка 88, талия 60, ханш 89, както и номерата на кредитните й карти.

На живо Елена сякаш излъчва сияние, което не се дължи само на физиката. Лишена е от всякаква предвзетост, надутост и глезеност, държи се непринудено, говори интересно и образно. За доста повече неща, различни от какво си е купила за последен път и колко ябълки е изяла днес, за да поддържа форма.

На 14 години е станала Мис Самара, по-късно – и Мис Русия. През 1999 г. е коронясана за Мис Европа. Три години по-късно среща Денис в Лондон и след поредица срещи и раздели той й предлага брак на специална среща във Виена. Подписват само със свидетели във Вилнюс, Латвия. Заради семейството Елена е пожертвала кариерата си на високоплатен модел в Лос Анжелис. Ето и още подробности от живота на тази руска красавица – от А до днес.

Винаги би могла да чуеш, че си се омъжила по сметка, Елена. Приеми го като въпрос.

Да, чувала съм го, макар никой директно да не ми го е казвал. Но истината е, че имахме дълга и драматична връзка с Денис, преди да се оженим. И аз наистина съм луда по този мъж и искам деца от него.

Защо не направихте сватба с Денис? Не ти ли се искаше да си булка?

О, аз толкова често съм била в сватбени рокли по конкурсите, на снимки, че съм загубила интерес към булчинските одежди. На подписването бяха само моите кръстници.

А сватбено пътешествие имаше ли?

Целият ми живот е сватбено пътешествие. За мен най-яркият спомен е от срещата, на която Денис ми предложи да стана негова жена. Познавахме се от две години, виждахме се, но нещата не потръгнаха гладко. Бяхме разделени четири месеца и изведнъж той ми се обади в САЩ, където работех и се опитвах да го забравя.

Оказа се, че моята мениджърка Марина, която го ненавижда, му изпратила снимки от последната ми сесия, за да му покаже какво е загубил. Той и досега не е убеден, че именно тя, а не аз, го е направила. В този много драматичен телефонен разговор Денис каза, че му липсвам и иска отново да ме види, за да ми предложи брак. Срещата ни беше във Виена, двамата бяхме абсолютно превъзбудени, усещахме някакъв дискомфорт от дългата раздяла, не знаехме как да се държим. Имаше някакво неразбираемо вълнение!
Когато все пак седнахме и започнахме да говорим, аз не издържах и заплаках. Той ме прегърна и когато вдигнах очи, видях и в неговите очи сълзи. Беше изключително силен момент. Благодарение на Марина, която изигра ролята на съдбата.

Ти убедена ли си, че си се омъжила завинаги?

Денис е имал два брака преди и двете му съпруги са се казвали Елена, нали... И ако отново се появи край него някоя по-млада и по-красива от теб Елена, какво ще се случи? Трети път, последен. Ако се случи, то значи така е трябвало да стане. И не можеш да се бориш срещу това. Ако го правех, ако се противях на събитията, които ми се случват, отдавна да съм се прекършила.
Аз се отнасям към живота спокойно, не преживявам излишно, приемам нещата философски. Но с Денис мога да си представя как остарявам, мога да си представя децата и внуците ни. И искам за мен това да е първи и последен брак. Смятам, че мъжът и жената винаги могат да се разберат, да намерят компромис, да останат заедно.

Не подписахте ли предбрачен договор?

Смятам, че предбрачните договори унижават достойнството. Желанието за брак е за живот заедно в радости и скърби. Когато подписваш някакъв предварителен контракт, ти вече заявяваш на човека, че не го обичаш.

Ти лесно ли се разделяш с мъжете?

Рязко и изведнъж. В Лос Анжелис се влюбих в един актьор, Джоуи. Живяхме заедно осем месеца и когато се разделихме, аз пак тотално промених своя кръг и своя начин на живот. Заминах за Франция. Тоя път поне знаех френски, учила го бях в училище. Въобще всеки път, когато се устроя за по-дълго някъде и с някого, изведнъж нещата се променят на 180 градуса.
Това е нещо като да играеш ва банк, да заложиш всичките си пари на един цвят. Радвам се, че заминах за Америка все пак. Там моделският труд се възприема сериозно, високо се цени и се заплаща много добре. За разлика от Европа, Русия, да не говорим за България...

В каква ситуация би си тръгнала от Денис?

Когато не остане доверие и уважение между нас. Или ако почувствам, че не ми отделя достатъчно внимание. Аз съм двоен Лъв, нужно ми е много внимание и ако се почувствам изоставена, пренебрегната, лишена от грижи, ако някой друг занимава мислите му...

Как те ухажва мъжът ти?

Това се чувства, не е необходимо да се демонстрира. Когато се върне от работа, сме постоянно в обятия. Аз трябва да докосвам човека, за да установя контакт. Дори като сме навън, постоянно се целуваме, докосваме...
Кой първи те откри за моделството, кой първи забеляза, че имаш данни? Мама. Каза, че е важно да опитам. Аз никога не бях мислила сериозно за това. Майка ми ме поощри, защото бях висока, но никога не ми е казвала, че съм красива. И досега не съм чула подобно нещо от нея, тя е скъпа на комплименти.

И смятам, че това е било добре, за да имам възможност да раста и да ставам по-добра. Чак след конкурса за Мис Европа, когато й казах, че имам комплекс от мълчанието й по въпроса дали съм хубава и умна, тя отвърна: “Каква си ми глупавичка! Естествено, че за мен ти си най-красивата и най-умната. Не съм ти го казвала, за да ти вдигна летвата още по-високо и да се стремиш винаги да си по- и по-...” Сега прави същото с брат ми и аз го намирам за правилно. Всичко, което съм правила в живота си досега, е било, за да докажа на мама, че съм добра, красива, умна.

В детството си мечтаеше да бъдеш...?

Стюардеса. По онова време те бяха най-красивите момичета, летяха по света, на плакатите на Аерофлот изглеждаха прекрасни. Когато в началото на 90-те се появиха в Русия световните красавици, ми се прииска да ходя по подиумите. На 10 години нареждах табуретки в кухнята срещу огледалото, обличах мамините рокли и ходех като по подиум. В онези години изглеждах страшно, бях грозно патенце.

Като беше грозно патенце, как стояха нещата с любовта?

А, постоянно се влюбвах. При това не само в мъже, аз се влюбвам в хората и после страдам от разочарования. Харесвам си някого и си го доизмислям като идеален образ. И когато се сближа с него и разбера какъв е в действителност, става ми болно. Но въпреки това продължавам да съм влюбчива натура. Ако обаче говорим за сериозни отношения, случи ми се, когато бях на 16.
Той беше от Самара и беше по-голям с 15 години от мен. Въобще аз винаги съм се влюбвала в доста по-възрастни от мен мъже, с Денис разликата ни пак е 15 години. Обяснявам си го с това, че съм израснала без баща – мама и татко се разделиха, когато бях много малка, а когато бях на 14, татко почина.
Та с този първи мъж в живота ми бяхме заедно три години. Малко преди да стана на 19, реших, че искам да замина за Америка и да работя там. Благодарна съм на този мъж, че не ме спря, каза да, помогна ми с всичко, което можеше. Беше ми повече от любим, беше ми наставник, добър съветник, коректив на поведението ми. Ако тогава ми беше казал да не отивам, щях да го послушам. И нямаше да имам тази кариера, която имам сега, този опит, всичко.

Сега срещате ли се с него?

Да, имаме прекрасни приятелски отношения. Звъним си по телефона, и двамата имаме свои семейства.

Елена, зная, че вярваш в астрологичните прогнози. Беше ли подготвена за срещата и за брака си с Ершов?

Не. Започнах да се интересувам от астрология, когато моята кръстница ме заведе при астроложка да ми направи хороскоп, за да определи най-добрата дата за женитбата ни. Тази жена ми каза, че сме се запознали с Денис преди две години и това ме накара да застана нащрек. Разказа ми за смъртта на татко. Последният хороскоп, който ми направи, беше за дете. Излезе, че не бива да зачевам тази година, защото после ще имам лоши отношения с детето. Започваме да работим по въпроса в края на януари догодина, тогава спирам и цигарите. Денис е съгласен и готов.

Освен цигарите други пороци признаваш ли си?

Не съм непорочна. Ала да лъжа не мога, личи ми, пък и не съм така възпитана. С течение на времето разбрах, че е по-добре да не правиш неща, които да те принуждават да лъжеш. Също така и че е по-добре да замълчиш, отколкото да излъжеш... Алкохол не обичам, много рядко, по чаша червено вино с приятели. Но организмът ми е слаб и не мога да пия. Мисля си за хазарта... хазартна натура съм, но в казино не съм стъпвала. Просто мога да взема решение без много-много да се замислям и да го осъществя.

Не искаш ли да продължиш образованието си?

Изкушават ме твърде много неща, за да мога да определя категорично къде да насоча усилията си. Обичам философията, психологията, търся ключовете към по-добрия живот, към щастието. Интересува ме историята, литературата, напоследък чета руските класици, които, когато съм чела в училище по задължение, не съм разбирала, тъй като съм била твърде млада и незряла. Луда съм по импресионистите – обожавам Мане, Ван Гог...
Големият ми пропуск е музиката, чувствам се ощетена и моите деца ще учат музика. Като забременея, дай Боже, непрекъснато ще слушам класика, тази, дето все съм оставяла за после.

Как минава един твой ден?

Събуждам се към 10. Не се глезя, но не мога да заспивам рано, до късно чета. По принцип смятам, че когато се събудя към обяд, денят е загубен, свикнала съм да ставам рано. Но наистина не мога да се наспя и ставам късно. Пия кафе, после плувам. След това обяснявам на домашните помощници какво искам за обяд и какво да приготвят за вечеря. Обичам да излизам с тях на пазар, тръпка ми е да пазарувам всички онези дребни неща за дома, които му придават топлота и уют.
Вечер сервирам масата, поне това мога да направя сама за съпруга си. Обичам и да готвя, храната, приготвена с любов и от душа, има друг вкус. Така... Към обяд се чувам с познати, излизам с някои от тях на чаша кафе или чай, може и на шопинг. Минавам през офиса на Денис за едно кафе. След обяд обикновено съм вкъщи. Бъбря си с мама с часове, не минава ден без да й звънна, това е ритуал. Ако не го сторя, тя би помислила, че нещо се е случило.

Майка ти ли е най-добрата ти приятелка? Други нямаш ли?

Да, най-скъпия ми и близък човек. А приятели нямам. Имам познати, с които обичам да прекарвам времето си. Така се получи, че не ми е нужно да се сближавам прекалено много с хора. Научих се на това в Америка – там приятели в истинския смисъл на думата, който ние, славяните, влагаме, няма. И може би така е правилно. Общувам с познатите на Денис, с техните съпруги или приятелки.

Харесваш ли къщата, в която живеете сега и кое е любимото ти място в нея?

Наели сме голяма къща в полите на Витоша, с двор, с камина, напълно обзаведена от собствениците. Нищо не бих променила в нея освен диваните – от кожената им тапицерия навява студ. И кучето ми не ги харесва – то е много нагло псе, което Денис ми подари, защото приличало на мен. А най-много обичам да бъда в спалнята си с огромен будоар и в басейна.

От какво плачеш?

От всичко. Мога да плача, когато слушам някаква красива мелодия. На филм. Глупаво е да се мисли, че плачат слабите хора. Напротив, силните плачат, те не се страхуват да покажат чувствата си. Е, има моменти, в които трябва да хапеш възглавницата и после да се появяваш засмян и със сухи очи...

Не е ли същото като да си гладен и да играеш сит? Как се справяш с хранителните ограничения?

Храня се според кръвната група. Убедих се, че тази диета е резултатна, когато я изпробва мама. Тя също е висока като мен, с огромен красив бюст, широки рамене и тесни бедра. Не че е била пълна, но започна да се храни според кръвната си група. Почувства се чудесно. Това ме накара да поддържам формата си по същия начин. Обожавам и японската кухня, вероятно от тази храна японците живеят до дълбока старост и изглеждат добре...

Как поддържаш тялото си, как му избираш опаковката?

За мен е много важно най-напред да имам добра маникюристка и педикюристка. Ако ръцете и краката ми не са изрядни, това ми разваля настроението, каквото и да съм облякла. Вярно, че е подробност, но важна. Както и косата. Тук не можах да си намеря фризьор и затова се доверявам на стилиста си в Лос Анжелис. Денис ми казва, че съм луда, но аз наистина имам нужда от някой, който знае точно какво е нужно, за да съм доволна от вида си.

Колкото до дрехите, трудно ми е с тази нестандартна фигура – ако ръкавите или крачолите не са ми къси, то всичко останало ми е голямо. Сигурно съм смешна като отворя гардероба си и като кажа, че няма какво да облека. Ако денят е хубав, веднага хуквам нещо да си купя, ако ли не – настроението ми е скапано. Но проблемът винаги е един и същ – няма какво да облека. Обичам много вечерните рокли на Валентино, там той е бог, знае как да ме облече.
Харесват ми още някои от дрехите на Фере. Има няколко бутика в света, от които ми звънят, когато има нещо подходящо за мен от Джанфранко и просто ми ги изпращат. Гучи правят дълги панталони, които не се налага да ми отпускат, за да закриват токовете на обувките ми. Аз, макар да съм 178, обичам високи токове, походката става по-различна... Спортни облекла пазарувам в Лос Анжелис.
Там няма култура да се обличат модно и красиво, а култ към удобството. Затова от там си купувам и джинси, и потници, и чехли, но много особени. Енергетиката на този град ми допада. Когато се появя там, не е нужно да съм облечена в Кавали, за да разберат, че съм европейка.

Взаимоотношенията ти с козметиката?

Много спокойни. Докато работех, имаше толкова много... Ползвам спиралите за мигли на Буржоа, никога не слагам червило, само блясък. В чантата винаги имам пудра, блясък, два телефона, очила, портмоне, визитни картички и никога – писалка.

Не мога да различа парфюма, с който си в момента...

Аз ги смесвам, любимо ми е да слагам по няколко. Сега съм с три различни – на Шопар, на Маккуин и на Готие. Предпочитам сладките, силни ухания – например на Жан Пол Готие, Кашмир на Шопар, Вери Валентино, новия на Аликзандър Маккуин, Елиън на Тиери Мюглер... Когато ги смесвам, се получават невероятни ухания, незабравими. Чисти слагам само Вери Валентино и Кашмир.

С кои от известните имена в модния бизнес си се срещала на живо?

С всичките. Но с никого не поддържам специални отношения. Много приличащи си мисли, еднакво светоусещане, нищо ново не можем да си кажем един на друг. Има доста завист. И тъй като аз по природа съм независтлив човек, не мога да общувам на очакваното ниво.

Какво подаряваш на близките и познатите си?

За моето семейство и за хората, с които общуваме, е много трудно да се избират подаръци. Да вземем например Денис, да не отиваме по-далеч. За рождения му ден половин година търсих една японска гравюра от 18 век с еротичен сюжет. Шест месеца я преследвах и наистина си струваше – толкова грациозна, даже без оглед на това, че е порнография, безумно красива е. Денис се посмя над нея, оцени я, зарадва й се.
Сега тя виси в спалнята ни и смятам, че е един от най-удачно избраните от мен подаръци. Както и една моя фотография, на която изглеждам като 14-годишно момиченце. Специално поисках от Клаус Рьотлисбергер да ми я направи, както само той умее – с една-единствена лампа отгоре, без никакъв грим, само с леко разрошени коси. Но друга подобна няма да има – да не развие Денис култ към мен.

Не ти ли е хрумвало да се пробваш в модната фотография, както направиха доста твои колежки?

Някак не се получава. Купих си една книга с фотографии, направени от Джина Лолобриджида. И с Денис непрекъснато спорим по темата. Аз смятам, че нищо кой знае колко интересно в смисъл на изкуство в нея няма. Интересен кадър – може би има не повече от два. И толкова.
Нещо се смята за гениално, когато го направиш ти първи. Като черния квадрат на Малевич – аз също мога да го направя, но той е бил първи.

Работила съм с най-известните модни фотографи - обожавам Марио Тестино, Питър Линдберг, уникален човек. Артър Елгорт е от тази школа, Жил Бенсимон, не всичко, но много от неговата работа уважавам. Работила съм с Андре Рау, човека, който направи Линда Еванджелиста това, което е сега.
Той знае много за фотографията, имал е шанса в зората на кариерата си да работи с Хелмут Нютон. С него е толкова весело, страхотен приятел и съвършено луд човек. Очарователен. Ако само месец не се видим, когато го направим, той ми стоварва толкова много нова информация, че започва да ме боли главата. Когато работя с него, влизат и излизат непрекъснато разни хора в студиото, пие се шампанско, умираме от смях.

И накрая фотографиите са невероятни. От опита, който имам, мога да твърдя, че най-великото на съвременните големи фотографи са техните асистенти – хората, които композират кадъра, нагласяват осветлението, всичко. И за него остава само да натисне спусъка. Независимо от това в какво настроение или състояние си, ако имаш добра асистенция, то нещата се получават перфектно.
В Ню Йорк работи Стивън Майзел – огромно студио и всички са там, и Ел, и Вог, и най-известните лица от моделските агенции. Повечето от моите познати там са гейове, но този е най-ексцентричният. Крясъци, вой, нереално количество осветление, за което плаща клиентът, и накрая на полароида излиза нещо, заради което той крещи на асистентите си. Не смятам, че е талантлив във фотографията, а в правенето на пари, за което използва своята ексцентричност.

Неговите цени са най-високи и това подвежда – значи той е най-талантливият, най-добрият. Ето това не мога да разбера. Както и защо Ермес е толкова скъп бренд – не им обичам нито чантите, нито аксесоарите. Цените им не покриват качеството.

Липсва ли ти нещо в този свят, Елена?

Романтика. Има нещо прекрасно в това да пишеш писма например. Аз непрекъснато пиша на Денис мили послания и му ги оставям на разни места. Малко е романтиката в наше време и от това ми е някак тъжно. Особено когато чета класиците, непрекъснато въздишам по миналото... Ти чела ли си Акунин? Да? Боже мой, как пише този човек, невероятно, каква красота струи от романите му...

Ти каза, че харесваш България. Намираш ли нещо романтично тук?

Хората в София не са развратени от тези бясно въртящи се пари, каквито има в Москва. Тя е прекрасен пример за това как хората полудяват, как когато не са свикнали, се чудят какво да правят и как да се отнасят с парите в ръцете си. Вие сте с десет години след Русия и затова животът тук е поносим.