Как се отглежда звезда
Разказват родителите на най-младия участник в Х фактор Богомил Бонев – Магдалена и Влади от Горна Оряховица
Ваня Шекерова 28 December 2011
Разказват родителите на най-младия участник в Х фактор Богомил Бонев – Магдалена и Влади от Горна Оряховица
Пием с фотографа кафе в центъра на Горна Оряховица, чакаме среща с родителите на най-младия участник в Х фактор, 14-годишния Богомил Бонев, който през ноември навърши 15 на сцената на риалитито. Като на парад край нас минават майки с колички, влюбени двойки и хванати под ръка възрастни дами. Изведнъж настъпва раздвижване – появява се победителката в „Гласът на България“ – Стелияна. Подвикват й, целуват я, разглеждат я. Малко по-късно ще научим, че от Горна Оряховица е и момчето, избрано да представи България на детската Евровизия - Иван Иванов. Но сега сме в центъра на люпилнята за музикални таланти, за да поговорим с майката и бащата на една от тях, да научим повече за това как се отглежда звезда.
Магдалена и Влади Боневи ни канят в дома си – малък апартамент в тих квартал близо до центъра. Майката току-що е излязла от аптеката си, Влади се е върнал от ВиК Йовковци, където работи като електроинженер. В малкия хол, където сядаме с тях и бабата на Боги, се намъква и приказно красива чисто бяла котка – Лайза, представят я, турска ангорка.
Поредното издание на музикалния формат по Нова още не е започнало, затова телевизорът мълчи. Иначе, откакто синът им е в София, само по телевизията го виждат, макар че се чуват всеки ден. Нито Маги, нито Влади са можели да оставят дори и за седмица работата си, за да го придружават. Вече са наясно обаче, че той може да се справя сам. С участията на голяма сцена, с пеенето, със стреса, с ученето.
Кога разбрахте, че детето ви има музикален талант?
Маги: Нямаме опит с други деца, Боги ни е единствен. Затова не зная дали това, че още преди да навърши една годинка, реагираше на песничката на куклата Барби, е проява на музикалността му. После, докато растеше много палав, единственият начин да се укроти беше да му пуснем касета с музика. Това му беше играта, никога не се е залисвал с колички или пистолети като другите момчета. Забавляваше го един свирещ микрофон.
Кога за първи път оценихте гласа му като хубав?
Маги: Май като беше Боги на 4 години, една братовчедка отбеляза, че пее много вярно. Тогава в детската градина го караха да пее сам. Изпя химна на Горна Оряховица и тогава го забеляза организаторката на конкурса „Мини Мистър“... На този конкурс видяхме, че на детето ни му е интересно да се представя пред публика, да се състезава. Затова го избра за музикалната формация „Патиланци“ и Аделина Колева, тя и досега работи с него в състава „Нова музика“.
Има ли в рода на някого от двама ви музиканти?
Влади: Това, което синът ни показва, не е от моя род, макар той да носи имената на моите родители – дядо Бончо и баба Гинка. Дължи се на майка му – тя е свирила 7 години на пиано. Само че не са я насърчили да продължи с музиката, насочили са амбициите й в друга посока. А Богомил, освен че сам пожела да пее, по едно време си поиска и акордеон.
Вие подкрепяте ли сега Боги да превърне музиката в своя професия?
Маги: Аз да, категорично. Може би защото така ще видя изпълнена своята мечта. Докато баща му смята, че Богомил трябва да има друга, сериозна професия, затова го записахме в техникума по електротехника. По едно време искаше да става юрист, сега май му мина този мерак. И тъй като помага на свои съученици в музикален състав, започна да пита дали не може да учи нещо, свързано с обработката на музика – тонрежисура например.
Важно ли е на дете като него да се създава самочувствие?
Маги: Важно е да го насърчаваме да се развива в посоката, в която е тръгнал. Самочувствие той трупа от участията си, от наградите, които печели. (Сем. Боневи с гордост показват стаята на Богомил, където са подредени грамоти, медали, статуетки, спечелени в различни музикални конкурси – б. а.) Имали сме материални затруднения, но никога не сме лишавали детето си от възможността да се готви и да се изявява. Пеенето изисква средства и за уроци, и за участия, и за спане по хотели, и за пътувания. Случвало се е да пренебрегваме свои разходи, за да му осигурим някакъв нужен аксесоар например, знаете как е – сценичен костюм, шапка... Не сме амбициозни родители, в смисъл, че не държим детето ни на всяка цена да стане звезда. Но не сме го спирали и не сме настоявали на нещо свое, той е вземал решения, ние сме го подкрепяли.
Влади: Като тръгна за кастинг на Х фактор, беше много неуверен, въпреки че не му е за първи път да участва в музикални конкурси. Беше чел за формата в интернет, даваше си сметка колко е престижен и че самият той е малък за него, макар гласът му да беше вече мутирал и да беше се стабилизирал. Дори не се надяваше, че ще стигне до участие, искаше само да опита. И сега го виждаме как от ден на ден става все по-уверен в себе си, по-устойчив психически. Много благодарен е на Васко Василев, неговия ментор в Х фактор, който явно умее да работи с деца. Впрочем Богомил никога не е имал сценична треска, спокоен е по природа.
Маги: Виж, това не е наследил от мен, аз винаги съм се вълнувала много, когато трябва да излизам пред хора... направо не мога. А той е освободен, не се стеснява и да танцува, на събирания не седи на стола както повечето си връстници момчета. По едно време се записа да танцува хип-хоп, после спря, не му допадали такъв тип танци.
Когато в едно семейство има дете с ярко изразен талант, има ли нужда някой специално да се посвети на възпитанието му?
Влади: Ние сме го правили според възможностите си. От съвсем малък, тъй като всички ние работехме, Боги го пое да го отглежда една пенсионирана учителка, леля Елка. Тя му създаде основните навици, подготви го за много неща от живота. Трансформира енергията му в доста полезни посоки – от нея той научи да се изразява правилно, да се отнася учтиво с по-възрастните, да се труди.
Влияли ли сте по някакъв начин върху музикалния му вкус?
Маги: Сигурно, макар да не е било целенасочено. Покрай това, което сме пускали вкъщи, като съвсем малък се беше запалил по Пирин фолк. Имаше време, в което слушаше и чалга, дори се опитваше да подражава на Сашка Васева, а още не можеше добре да говори. Сега е на поп вълна – слуша Бионсе, Риана, Марун 5, Бруно Марс.
Богомил по-емоционален ли е от връстниците си?
Влади: Не смятам, или по-скоро нямам наблюдения. Но си има лично пространство, в което ни допуска само ако сметне за необходимо нещо да сподели.
Маги: С мен споделя емоциите си. Виждам как сега, когато го друса пубертетът, понякога е по-остър, но винаги се усеща и се извинява, ако прехвърли мярката. Става все по-отговорен.
Пием с фотографа кафе в центъра на Горна Оряховица, чакаме среща с родителите на най-младия участник в Х фактор, 14-годишния Богомил Бонев, който през ноември навърши 15 на сцената на риалитито. Като на парад край нас минават майки с колички, влюбени двойки и хванати под ръка възрастни дами. Изведнъж настъпва раздвижване – появява се победителката в „Гласът на България“ – Стелияна. Подвикват й, целуват я, разглеждат я. Малко по-късно ще научим, че от Горна Оряховица е и момчето, избрано да представи България на детската Евровизия - Иван Иванов. Но сега сме в центъра на люпилнята за музикални таланти, за да поговорим с майката и бащата на една от тях, да научим повече за това как се отглежда звезда.
Магдалена и Влади Боневи ни канят в дома си – малък апартамент в тих квартал близо до центъра. Майката току-що е излязла от аптеката си, Влади се е върнал от ВиК Йовковци, където работи като електроинженер. В малкия хол, където сядаме с тях и бабата на Боги, се намъква и приказно красива чисто бяла котка – Лайза, представят я, турска ангорка.
Поредното издание на музикалния формат по Нова още не е започнало, затова телевизорът мълчи. Иначе, откакто синът им е в София, само по телевизията го виждат, макар че се чуват всеки ден. Нито Маги, нито Влади са можели да оставят дори и за седмица работата си, за да го придружават. Вече са наясно обаче, че той може да се справя сам. С участията на голяма сцена, с пеенето, със стреса, с ученето.
Кога разбрахте, че детето ви има музикален талант?
Маги: Нямаме опит с други деца, Боги ни е единствен. Затова не зная дали това, че още преди да навърши една годинка, реагираше на песничката на куклата Барби, е проява на музикалността му. После, докато растеше много палав, единственият начин да се укроти беше да му пуснем касета с музика. Това му беше играта, никога не се е залисвал с колички или пистолети като другите момчета. Забавляваше го един свирещ микрофон.
Кога за първи път оценихте гласа му като хубав?
Маги: Май като беше Боги на 4 години, една братовчедка отбеляза, че пее много вярно. Тогава в детската градина го караха да пее сам. Изпя химна на Горна Оряховица и тогава го забеляза организаторката на конкурса „Мини Мистър“... На този конкурс видяхме, че на детето ни му е интересно да се представя пред публика, да се състезава. Затова го избра за музикалната формация „Патиланци“ и Аделина Колева, тя и досега работи с него в състава „Нова музика“.
Има ли в рода на някого от двама ви музиканти?
Влади: Това, което синът ни показва, не е от моя род, макар той да носи имената на моите родители – дядо Бончо и баба Гинка. Дължи се на майка му – тя е свирила 7 години на пиано. Само че не са я насърчили да продължи с музиката, насочили са амбициите й в друга посока. А Богомил, освен че сам пожела да пее, по едно време си поиска и акордеон.
Вие подкрепяте ли сега Боги да превърне музиката в своя професия?
Маги: Аз да, категорично. Може би защото така ще видя изпълнена своята мечта. Докато баща му смята, че Богомил трябва да има друга, сериозна професия, затова го записахме в техникума по електротехника. По едно време искаше да става юрист, сега май му мина този мерак. И тъй като помага на свои съученици в музикален състав, започна да пита дали не може да учи нещо, свързано с обработката на музика – тонрежисура например.
Важно ли е на дете като него да се създава самочувствие?
Маги: Важно е да го насърчаваме да се развива в посоката, в която е тръгнал. Самочувствие той трупа от участията си, от наградите, които печели. (Сем. Боневи с гордост показват стаята на Богомил, където са подредени грамоти, медали, статуетки, спечелени в различни музикални конкурси – б. а.) Имали сме материални затруднения, но никога не сме лишавали детето си от възможността да се готви и да се изявява. Пеенето изисква средства и за уроци, и за участия, и за спане по хотели, и за пътувания. Случвало се е да пренебрегваме свои разходи, за да му осигурим някакъв нужен аксесоар например, знаете как е – сценичен костюм, шапка... Не сме амбициозни родители, в смисъл, че не държим детето ни на всяка цена да стане звезда. Но не сме го спирали и не сме настоявали на нещо свое, той е вземал решения, ние сме го подкрепяли.
Влади: Като тръгна за кастинг на Х фактор, беше много неуверен, въпреки че не му е за първи път да участва в музикални конкурси. Беше чел за формата в интернет, даваше си сметка колко е престижен и че самият той е малък за него, макар гласът му да беше вече мутирал и да беше се стабилизирал. Дори не се надяваше, че ще стигне до участие, искаше само да опита. И сега го виждаме как от ден на ден става все по-уверен в себе си, по-устойчив психически. Много благодарен е на Васко Василев, неговия ментор в Х фактор, който явно умее да работи с деца. Впрочем Богомил никога не е имал сценична треска, спокоен е по природа.
Маги: Виж, това не е наследил от мен, аз винаги съм се вълнувала много, когато трябва да излизам пред хора... направо не мога. А той е освободен, не се стеснява и да танцува, на събирания не седи на стола както повечето си връстници момчета. По едно време се записа да танцува хип-хоп, после спря, не му допадали такъв тип танци.
Когато в едно семейство има дете с ярко изразен талант, има ли нужда някой специално да се посвети на възпитанието му?
Влади: Ние сме го правили според възможностите си. От съвсем малък, тъй като всички ние работехме, Боги го пое да го отглежда една пенсионирана учителка, леля Елка. Тя му създаде основните навици, подготви го за много неща от живота. Трансформира енергията му в доста полезни посоки – от нея той научи да се изразява правилно, да се отнася учтиво с по-възрастните, да се труди.
Влияли ли сте по някакъв начин върху музикалния му вкус?
Маги: Сигурно, макар да не е било целенасочено. Покрай това, което сме пускали вкъщи, като съвсем малък се беше запалил по Пирин фолк. Имаше време, в което слушаше и чалга, дори се опитваше да подражава на Сашка Васева, а още не можеше добре да говори. Сега е на поп вълна – слуша Бионсе, Риана, Марун 5, Бруно Марс.
Богомил по-емоционален ли е от връстниците си?
Влади: Не смятам, или по-скоро нямам наблюдения. Но си има лично пространство, в което ни допуска само ако сметне за необходимо нещо да сподели.
Маги: С мен споделя емоциите си. Виждам как сега, когато го друса пубертетът, понякога е по-остър, но винаги се усеща и се извинява, ако прехвърли мярката. Става все по-отговорен.
ТВОЯТ КОМЕНТАР