Педро Алмодовар

Брилянтна изповед от Алмодовар, специално за читателите на ЕВА.

Ивайло Харалампиев 03 май 2009

Една жена без късмет – в ролята Пенелопе Крус, и един режисьор с огромен талант – Педро Алмодовар! Резултатът от поредната среща на музата и покровителя е Los Abrazos Rotos (Скършени прегръдки) - 17-и филм в кариерата на един от най-култовите световни кинорежисьори, когото мнозина вече предпочитат да наричат Педро Велики. Филмът прилича на трилър от 50-те, в който както винаги се преплитат любов, щастие и драма. На български екран филмът ще се появи през есента, а сега – брилянтна изповед от Алмодовар, специално за читателите на ЕВА.

 


 

С какво ще ни изненадате в новия си филм?
През 80-те години и животът ми, и филмите ми бяха по-забавни. Постоянно бях заобиколен от хора, докато в новия век усещам как се превръщам все повече във възрастен човек, в най-добрия случай мога да мина за „интересен възрастен”. „Скършени прегръдки” е смесица от мелодрама и ноар, един жанр копеле, в който започвам да се специализирам. Има няколко пресичащи се любовни истории, но това е най-вече моето лично обяснение в любов към киното. 

 

И всичко тръгва от една снимка?
Направих снимката, от която започва историята, по време на едно пътуване до канарския остров Лансароте. Случи се в специален момент от живота ми. Майка ми беше починала преди няколко месеца и моята душа, все още в траур, намери  успокоение сред чернотата на острова. Тогава си дадох сметка, че смъртта на майка ми ме беше превърнала във възрастен. Насред необятността на вулканичния пейзаж открих, че на плажа има една прегърната двойка. Професионалното изкривяване ме накара да си представя, че онази бегла прегръдка крие някаква тайна. Опитах се да открия двойката, но не успях. Реших да си представя тяхната история, но тя ми се изплъзваше. После написах този сценарий.


Отново пишете роля за Пенелопе Крус.
На Пенелопе всеки следващ път поставям по-големи предизвикателства. И винаги съм сигурен, че тя няма да престане да работи, докато не се убеди, че съм доволен от резултата. Този път много време ни отне да открием дрехите за трите различни имиджа на Пенелопе. В момента светът е залят с нейни снимки, защото е в кулминацията на кариерата си. А аз исках да я представим напълно нова, неиздавана и непубликувана.


За вас казват, че сте безкрайно прецизен. Кое ви беше най-трудното?
Най-трудни бяха сцените със секс и насилие. Но пък точно тези сцени се получават от раз. Естествено, че във всичките ми филми има неща, които после бих поправил, но да мисля за това е много невротично. Трябва да сложиш край и да приемеш резултата.


Един влюбен мъж е готов на всичко за жената, която обича. Дори да й продуцира филм?
В историята има много примери за мъже, които от любов са продуцирали филми за любимите си и дори са строили зали за жените си, които искат да пеят, но нямат талант. Това е класически пример - мъж с власт, който продуцира филм, за да позволи на жена си да играе в него. Но това, което най-много ме интересува от героя, са емоциите - страстта към собствената му жена и страхът, че му се изплъзва, каквото и да направи. 


На вас като режисьор случвало ли ви се е нещо подобно?
Когато снимах един от филмите си за друг продуцент, той се опита да го съсипе. Преди монтажа дойде при мен със списък от 18 точки, които трябвало да променя. Отказах. Каза, че филмът бил негов и можел да изгори негативите. Аз го заплаших, че законът е на моя страна. В интерес на истината бях толкова брутален, колкото и той, макар че имах доста по-малко пари. Отстоявах позицията си два месеца с надеждата ситуацията да се реши от само себе си, накрая и дистрибуторите се намесиха, защото филмът трябваше да започне да се разпространява. Не отстъпих и той тръгна без нито една от исканите от продуцента корекции. И беше голям успех.


Майстор сте на неочакваните детайли – като например прибягването до четец на устни.
Това ми хрумна след сватбата на престолонаследника Фелипе и принцеса Летисия. В най-интимния и интензивен момент, макар и да бяха наобиколени от стотици камери, устните на доня Летисия помръдват дискретно и после на един телевизионен канал му хрумна да разчете какво казва на Фелипе: „Всичко е толкова прекрасно.” Реших веднага да ползвам четец на устни в някой филм. 


Сега какво ви предстои?

Световната промоция на филма ще е някъде до ноември. С годините все по-трудно понасям пътуванията и макар че не съм вярващ, не ми остава нищо друго, освен да се моля най-вече да не ме сполети все по-честото силно главоболие, защото тогава съм напълно извън строя. Така че сега се тъпча с витамини и гледам да спя всеки ден. 


Стимулира ли ви все още така силно животът на улицата?
Животът ми в Мадрид е пообеднял – като съпрузи, които са заедно 40 години и вече не се понасят. Няма да се оплаквам, но е така. Не мога да ходя навсякъде, защото бих привличал вниманието, а на мен ми харесва да съм незабелязан. В момента, в който се превърнеш в обект за околните, вече не е забавно. Много хора не мислят така и искат да бъдат известни. За мен едно от най-ужасните послания на модерното общество е, че ставаш важен и животът ти има смисъл, когато започнеш да се появяваш по телевизията. Това е заблуждение! Вдъхновявах се от живота на улицата много повече преди 20 години. И въпреки всичко има някаква мистерия. Животът е навсякъде наоколо, ако човек го търси. Много съм благодарен на хората в Мадрид, че се отнасят с мен като с роднина, а не като с известен, говорят ми на ти. Бих дал 1000 евро на четири жени на улицата, може и четири мъже, но все пак жените говорят повече и са по-интересни, които да ме оставят да слушам разговорите им в продължение на пет часа. Сериозно говоря! Когато работех в телефонната компания и пътувах в автобуса, най-голямата ми школа беше да слушам. И понеже не чувам с едното ухо, често ме улавяха, че се завъртам и почти се присламчвам към някой разговор.


Кои от звездите, които лично познавате, прекалено са си повярвали?
Това е просто стил на живот, особено в Америка. Преди години организирах една вечеря в чест на Мадона, но тя не ни каза, че ни снима за филм, малко крадла се оказа. После тръгна мълвата, че искала да спи с Антонио Бандерас, но аз вече го знаех, защото ми го беше казала. Всяка сутрин Мадона ми звънеше да ми иска телефона на Антонио, а аз й отговарях, че няма да й го дам. Та тя ходеше на джогинг с ескорт от шест силни и агресивни левента и остана особено учудена, че аз излизам на улицата без бодигардове: „Е, ти нямаш ли охрана?” Не знам за какво биха ми служили, освен да ги изчукам. (Смях.) Казах й: Мадона, моето момиче, за какво ти е тази охрана? Тук никой няма да те застреля, защото си Мадона. Никой нищо няма да ти направи. Дори като отидохме да вечеряме, станах свидетел на доста агресивно поведение от страна на бодигардовете й, не се стърпях и избухнах. Но американците са така. И Принс беше тук скоро след нея и също направи лошо впечатление именно заради тази демонстрация на охрана в страна, в която това е напълно ненужно. Но все пак не познавам по-безумен начин на живот от този на Майкъл Джексън като тотален връх на модерната идея за знаменитост.


ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР