Отборът През смях Хриси настоява, че „тати вече не може да се справи с нас“. Не успял да промени и решението на дъщеря си, когато миналата година била на път да направи съдбоносна грешка в отсъствието на майка си.
„Това никога не съм го споделяла, но през март 2015 просто напуснах лагера във Варна и си хванах самолета за София. Беше ми дошло до гуша, не издържах нито физически, нито психически. Всички от ансамбъла ме умоляваха да остана, Ина също опита, но тя ме познава и ме остави да си троша главата. Момичетата бяха обидени от този мой избор, не можеха да повярват, че ги оставям. Послушах само Илиана. Сигурно седях около два часа и половина в кабинета й, даже по средата на разговора станах да си ходя, защото се навивах, че каквото и да ми каже, няма да си променя решението. Но когато стигнах до вратата, тя ме задържа. А аз стискам дръжката и ту да си тръгна, ту да остана. Илиана ме подхвана – отборът разчита на мен, ние сме едно цяло и нищо няма да бъде същото без мен. Аз се разплаках, седнах си на столчето и й се извиних. На следващия ден се върнах.“

Хриси е запазила силната си връзка с Цвети Стоянова. „Месецът преди инцидента беше много труден за Цвети, тя не намираше смисъл в нищо, не се усмихваше, не чуваше, не виждаше. Няма да забравя как след двата ни златни медала на Световната купа в София отидох при нея: „Цуце, не почувства ли поне малко топлинка, когато бяхме на стълбичката, пеехме химна и цялата зала ни пляскаше?“ Тя вдигна рамене: „Ми не“.

Петя също била смазана от последвалия инцидент, който приела сякаш се е случил с нейно дете. „Алекс ми каза по телефона какво е станало и само след минути получих есемес от Хриси с една-едничка дума „Мамо...“ Разбрах, че вече знае. Хукнах към „Пирогов“.

В следващите месеци тя всеки ден се обаждала в болницата и се стараела да помогне с каквото може. „Много съм благодарна на Илиана, че вдигна отбора. Тя е строга, но справедлива, никога не ги е обиждала, напротив – уважаваше ги и затова те имаха респект към нея. Ина го каза най-добре: „Не можеш да ги наричаш мишки и после те да излизат като лъвове на терена.“

За приятелката си Хриси е обнадеждена: „Сега Цвети е много по-добре, ходи на кино, разхожда се в мола, смее се. Имам прякор, с който ме нарича само когато е в настроение. Щом го използва, когато си пишем, значи всичко е наред.“

Сестрите „Едното ми дете го нямаше 18 години вкъщи, сега замина и другото“, въздъхва Петя, имайки предвид, че 19-годишната Александра вече е студентка в Лондон по маркетинг и комуникации. Тя тренирала тенис, но заради бързото израстване (висока е 178 см, а Хриси – 175) развила сколиоза и на 14 се наложило да спре. Родителите й виждали, че й липсва и спортен хъс. „Докато аз съм голям инат. Каже ли ми някой, че не мога да направя нещо, стискам зъби и го правя“ – твърди Хриси.

Колкото до 12-годишната Анастасия, тя също поела по стъпките на Християна в гимнастиката. „Тренира само четири години – обяснява Петя. – Майка ми ме предупреди да не се зарибявам по същия начин, защото това не е спорт за обща култура, или го правиш, или не. И аз си помислих: „Къде тръгвам аз, да оставам пак без дете, да го мъча и тормозя? Освен това Анастасия също много плачеше, а и аз се промених, с нея съм най-осъзната, либерална и спокойна.“ Самата Християна е категорична, че ако има дъщеря, никога, ама никога не би я направила гимнастичка.

Приятелят Приятелят й Вили е на 23, има фирма за пропърти мениджмънт заедно с единия от тримата си братя, учи бизнес администрация. Приема връзката си с Хриси като една от най-големите победи в живота си: „Тя беше много трудно достъпна, но много бързо си допаднахме.“

Вили забелязва Християна на 17-ия й рожден ден, който тя празнува в дискотека. Без изобщо да предполага, че красавицата току-що е станала световна шампионка в Монпелие, той е толкова е впечатлен от нея, че успява да измъкне от Цвети Стоянова името и номера й. „Започна да ми звъни, но аз го режех, така правех с мъжете. Единствена от целия ансамбъл си нямах приятел, в главата ми беше само спортът, предстоеше ми олимпиада. После отидохме да посрещнем Нова година на Боровец и кой беше там с приятели – Вили!

Изпращаше ми в залата букети от сто червени рози с изписано „Х“ в бяло, трогвах се, но не му го показвах. Когато ме питаше дали ще се видим, му обещавах да го направим след два месеца. Реших се, защото той е много красиво момче, а и не се отказа толкова време. Обикнах го много, той си ми е първият приятел. Цели пет години издържа на моя график.“

„Освен с нея, Вили се пребори и с нас – отчита Петя. – Наско е доста ревнив и на Вили му трябваха две години да спечели доверието му. Дори бяхме заедно в Бразилия, където за първи път се събрахме всичките. Но не и в залата. След игрите в Лондон, когато момичетата се разминаха с медалите, аз реших, че не издържам да гледам Хриси на живо. Докато тя играеше в Рио, се разхождах из града, дори тичах по Копакабана. После по усмивката й разбрах какво е станало.“

В момента Хриси заляга над италианския, учи треньорски профил в НСА, планира магистратура по спортна журналистика и се надява на кариера в телевизията. „Ще си остане свързана с гимнастиката – смята майка й. – Даже е решила да запише курс за съдийка. Знам, че отгледах изключително дете. Може би ще прозвучи като хвалба, но не съм срещала човек като нея, който никога и за никого не е казал лоша дума. Вижда само доброто у хората. Вярвам, че всичко хубаво тепърва й предстои.“