Инвитро - поверително и лично

Какви са предимствата на малките лаборатории за инвитро, имат ли равни шансове при зачеване свежите и замразените ембриони – съветва д-р Валентин Лачев, акушер ендокринолог в АГ болница „Св. Лазар“

Мариана Антонова 06 December 2013

Д-р Лачев, у нас има около 40 лаборатории за инвитро. Как да изберем подходящата?

 В големите лаборатории се работи на конвейер. В нашата aз преценявам всеки ден дозировката на лекарствата спрямо това, което виждам на ултразвук и спрямо хормоналните, доплеровите и други изследвания, които също се правят всеки ден. Това обаче може да стане, когато имам по 4-5 семейства на ден, а не по 30-40. Когато започнахме с нашата лаборатория в „Св.Лазар“ преди 8 години, средната възраст на жените, които идваха, беше 32 години. Сега е 38. В момента имаме две на 44 и 45 години, които са забременели. Успеваемостта ни е 32,5% при трансферирани жени.
Някои лаборатории казват, че имат 70% успеваемост. Това е статистическа еквилибристика. Когато една жена забременява по естествен начин, процентът това да се случи е под 30. Е, как при инвитро може да има успеваемост 70%?

Какво правите за жените с намален яйчников резерв, за да очаквате положителен резултат?

Въвели сме някои методики в тази посока. Примерно физиотерапевтични и лазерни процедури върху яйчниците няколко месеца преди да започнем манипулациите за инвитро. След това правим доплерови, хормонални, ултразвукови и други изследвания, за да видим дали е имало ефект. Накрая прилагаме по-сложни, по-скъпи и по-трудни за изпълнение схеми за манипулация. И макар че това затруднява работата ни финансово, не си позволяваме да повишим цената на инвитро оплождането.

В световен план в областта на инвитро постоянно се въвеждат нови методики. Как преценявате коя точно да въведете при вас?

Практиката показва, че от 10 въведени методики в световен мащаб работят само 2-3. Така че нашата цел е бързо да приложим дадена методика само когато тя се е наложила във водещи световни лаборатории. Защото за хората е важен резултатът. Когато преди 7 години започнахме да замразяваме ембриони, закупихме скъп замразител, но скоро се установи, че е много по-добре да се прилага ветрификация – бързо замразяване, което не изисква апаратура, а резултатите са с пъти по-добри. Сега използваме замразителя при замразяването на стволови клетки, където се оказа необходим. Разбира се, прилагаме не от вчера и методологията за т.нар. залепване на яйцеклетки към стените на матката, както и тази, при която се отглежда ембрион в ендометриално гнездо, създадено от клетки от ендометриума на жената.

Чела съм, че да замразиш яйцеклетка и ембрион така, че да останат живи след размразяване, е голяма тънкост. Какви са вашите резултати в тази посока?

Това е световен проблем, тъй като яйцеклетките съдържат над 90% вода и след като се размразят, не всички преживяват. Същото е и с ембрионите. Ние имаме почти 100% преживяемост на ембрионите, защото замразяваме само качествени, при които сме постигнали отличен резултат при предварителното им отглеждане. С яйцеклетките имаме над 50% успеваемост. Скоро ще закупим и апаратура, която следи параметрите във всеки един момент в инкубатора, където „спят“ ембрионите и яйцеклетките. За да знаем дали има промяна и ако има, да реагираме навреме.

Дайте няколко примера, при които хората замразяват генетичен материал.

Когато примерно жената знае, че трябва да й отстранят яйчниците, или на даден мъж предстои лъчетерапия и да загуби репродуктивната си способност. Друг пример. Жени на 30 години с все още много добра репродуктивна функция, които поради активна работа не могат да си позволят да раждат в момента. В процес сме на създаване на банка за дарителски яйцеклетки и сперматозоиди. Тя пък ще бъде от полза на жените, при които яйчниковият запас е изчерпан.

Не е ли по-малък шансът за сполучливо инвитро при замразен генетичен материал?

При нас шансът да се получи бременност с размразени ембриони е почти равен с този на свежите. Първо, защото имаме ембриони, които след размразяване почти не се различават от свежите, второ – защото можем да трансферираме размразените малко по-късно, отколкото свежите. Установили сме, че това е по-добрият вариант.

Казвате, че колкото е по-висока възрастта на жената, толкова по-често се стига до инвитро на спонтанен цикъл.

Разбира се, има и по-млади жени, които го предпочитат. Спонтанният цикъл има плюсове и минуси. Плюсът е, че жената не се стимулира с лекарства и затова когато получим качествен ембрион, шансът да се задържи е по-голям. От друга страна обаче, може да се извади само една яйцеклетка. Затова някои жени си замразяват 2-3 яйцеклетки и ги използват на естествен цикъл заедно със свежата.

Винаги ли при стерилитет трябва да се прибягва до инвитро?

 Често проблемите на дадена семейна двойка са ендокринологични, включително и при мъжа, и те се решават по други начини. За съжаление в момента гинеколозите ендокринолози у нас се броят на пръстите на двете ръце.

За контакти:
02/ 9622005, 0882471069, 0888511492
АГ болница „Св. Лазар“, София,
бул. Симеоновско шосе №4а

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР