Поканена в дома на интериорната дизайнерка Илиана Йонкова, неочаквано си открадвам час само за себе си по средата на натоварена седмица. Тук, над града, времето сякаш е спряло. „Потънала“ в огромното синьо канапе или седнала в безкрайно удобното кресло, позволявам на погледа си да се зарее отвъд софийските покриви чак до блестящата снежна шапка на Витоша. Съзнанието ми си почива. Не ми се тръгва. „Илиана, може ли да поостана още малко?“…

Винаги ми е интересно да надниквам в домовете на интериорните дизайнери. Там откривам истинския им стил и чувствителност извън рамките и ограниченията, които неминуемо съпътстват останалите им проекти. Вълнувам се какво ще видя – дали, че „обущарят ходи бос“, дали чудна тайна градина, достъпна само за най-близките им, или пък техния шедьовър, витрина на таланта им? Така с радост откликвам на поканата да гостувам в дома на Илиана Йонкова. 

Познавам интериорната дизайнерка отдавна, най-вече с нейната прекрасна усмивка и отличаваща се елегантност. Следя и проектите ѝ – съвременни, безкомпромисни по отношение на стил и качество, със сдържана цветова гама, излъчващи усещане за изисканост. Гостувала съм и в офиса на студиото ѝ, пространство, изпълнено с произведения на любимите ѝ автори.

Апартаментът се намира в центъра на София в сграда, строена в началото на миналия век. На четвъртия етаж ме посреща отворено пространство, обляно в естествена светлина. Привлечена съм от гледката през прозорците. Често минавам през оживеното малко кръстовище отдолу и сега с интерес променям гледната точка. 

Минавайки по покривите на съседните сгради, погледът ми стига чак до силуета на Витоша. Илиана споделя, че именно тази гледка ѝ е помогнала да види потенциала на бъдещото си жилище. Когато за първи път влязла тук, то изглеждало неугледно, остаряло, с лошо разпределение и доста тъмно. Но от друга страна – и много чаровно с оригиналните греди,  сводове, арки, корнизи.

„Бях абсолютно сигурна, че искам да запазя спомена за отминалото време, духа на сградата и архитектурните елементи на интериора – разказва Илиана. – Въпреки това апартаментът претърпя пълна реконструкция – от разпределението до финалния щрих. Сериозен анализ на светлината, посоките и гледката обуслови новия план. Пътят на слънцето през деня беше нещото, с което се съобразявах през целия творчески процес. Сутрин то озарява спалнята, после лъчите му преминават през кухнята, където се подготвя сутрешното кафе, следобед обхожда дневната. Така през целия ден светлината осветява зоните, без да оставя неприятни сенки.“

Вижте снимки в галерията ни.

Водена от Илиана, преминавам от зона в зона, докосвам мебелите, повърхностите с безапелационно качество. Чувствам се добре, някак извън времето и пространството. С този подход към дизайна, създаващ хармония между естетиките на минало и настояще, апартаментът би могъл да се намира в Париж, в Лондон, в Ню Йорк.