Очите ми - зелени, баща ми - известен (част 1)

Потърсихме наследниците на известни интелектуалци, бизнесмени, политици, които вече имат свои мечти, идеи и цели

Ваня Шекерова 21 April 2013

Невена Шопова

Знаете ли кои са синовете на писателя Георги Мишев? Писателят Михаил Вешим и журналистът Цветан Гемишев. Никога не са се срамували от известния си баща, но заявили желанието си да са извън неговата сянка, модифицирайки фамилията му в артистичен псевдоним. Други такива хора не познавам. Но винаги ми е било интересно да разбера дали децата на известните личности следват пътя им, дали яхват вълната на тяхната популярност, или се гмурват под нея. За да излязат на собствен път, понякога драматично различен от този на родителите им. („С тези физически данни иска да става лекарка!“ - Ернестина Шинова за дъщеря си Йоанна Слабакова.)
С тази идея потърсихме наследниците на известни интелектуалци, бизнесмени, политици. Оказа се, общо взето, че те са родители на поколение, връстник на демократичните промени в България. И децата им вече имат не само избирателни права, но и свои мечти, идеи и цели, някои реализирани, повечето – все още не. Мнозина от тях по стара традиция са получили или смятат да получат образованието си в чужбина. Но забележително – извън инерцията на убеждението, че у нас няма бъдеще за младите, всички деца на известни българи, с които EVA се запозна в рамките на този проект, свързват живота и реализацията си с България, дори и да не живеят тук в момента.


Невена Шопова
дъщеря на Христо Шопов, внучка на Наум Шопов
години: 24
град: Берлин
мечта: да докара артфестивала Stroke в София
любима фраза: Винаги слушай сърцето си
описва се като: прецизна, малко нетърпелива и винаги учтива
баща й за нея: Аз мога да се определя с 3 думи - но при баща ми ще е трудно... той много рядко дава интервюта, а семейството и личния живот не коментира с никого. (Това ни написа самата Невена.)

Невена се озовава в Берлин на 3 години и оттогава живее там. Така че с доста по-голямо основание от Кенеди може да каже: Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“). Майка й – балерината Александра Георгиева, се явява на кастинг в прочутия танцов театър с най-голямата сцена в света – „Фридрихщатпалас“ и печели мястото сред 100 конкурентки. Година по-късно се разделя окончателно с Христо. Александра танцува близо 20 г., много от тях като солист, след това става – и до днес, художествен директор на театъра. Невена идва всяко лято в България за по 2-3 седмици. Стои в Пловдив – при баба и дядо по майчина линия, и в София – при новото семейство на баща си Христо Шопов. Тогава се вижда и с по-малкия си брат, Наум, син на Христо и актрисата Мариана Станишева, който сега е първи курс медицина. Невена учи в балетно училище до 17 г., когато травма слага край на мечтата за кариера като на мама. Сега следва икономика и комуникации в Берлинския университет, работи във фирма, която организира партита и различни събития, и си има приятел – Марко. Марко заедно с брат си Райко Швайбе държи галерия за модерно изкуство в Берлин и организира фестивала Stroke в Мюнхен и Берлин (http://www.stroke-artfair.com), където представя новата вълна в изобразителното изкуство. Невена му помага и смята, че от баща си е наследила куража да се изявява пред публика, а от майка си – амбицията. От дядо си Наум е запомнила: „Винаги слушай какво ти казва сърцето.“


Теодор Спасов
син на Бойка Велкова и Теодосий Спасов

години: 18
град: София
мечта:
да опознае света
любима фраза: „Делата ни приживе ще отекнат във вековете“, цитирам Максимус от филма „Гладиатор“
описва се като: верен, честен, справедлив
майка му за него: с чувство за хумор, общителен, джентълмен

Тази година е абитуриент в Американския колеж в София. Замислил е да кандидатства във Великобритания право, история или международни отношения.
Макар че е свирил доста дълго на пиано, че се е снимал и дори и в момента работи върху свой документален филм за Американския колеж в България, не е изкушен да продължи по пътя на родителите си. Вижда бъдещето си тук в среда, свързана с културния живот, загрижен и отговорен за подобряването й. Без да бърза – Теодор е спокоен и овладян. Смята, че има пред себе си цял един живот, за да постигне целите си. И мечтите си – една от тях е да обиколи и да опознае света. От пътуванията си до момента е решил, че Ню Йорк е неговият град, въпреки че блясъкът му се е позахабил. А ще продължи образованието си в добрата стара Англия, защото там просто „няма лошо училище“.


Таня Токмакчиева
дъщеря на Тончо Токмакчиев

години: 25
град: Гибралтар
мечта: да върне на пиара истинския му смисъл
баща й за нея: красива, очарователна, непредсказуема

Да, това е същото момиче, което преди няколко години се явяваше като репортер по БНТ1. И не е същото, защото вече е дипломиран магистър по бизнес администрация, а журналистиката смята за хоби. В момента е на стаж в офшорна компания на Гибралтар и пътува всеки ден до Малага, където е придобила магистърската си степен и където продължава да плаща квартира на брега на морето. Таня е родена в Бургас и пораснала повече в София, където усещала липсата на морето от лято до лято. Така че в Малага си го намерила отново и за по-дълго му се радва „очи в очи“. Заедно с възможността да прибави към образованието си по пиар и комуникации от Софийския университет умения по публично говорене и още пиар, такъв, какъвто го изучават по американски и руски учебници.


Йоанна Слабакова
дъщеря на Ернестина Шинова и Андрей Слабаков

години: 18
град: София
мечта: да стане неврохирург
любима фраза: няма
описва се като: искам да стана като мама
майка й за нея: сладка, мързелива и амбициозна

Първата изненада потомствено артистичното семейство Слабакови преживя преди няколко години, когато дъщеря им Йоанна избра Националната природо-математическа гимназия, за да учи задълбочено биология и химия и после да кандидатства медицина. Тази година тя завършва и освен вълненията около абитуриентския бал, сервира на родителите си решението да специализира неврохирургия, а защо не и патоанатомия. „Тихо, спокойно, ще слушам музика и ще ям сандвичи, докато правя аутопсии“ – казва с усмивка Йоанна, която ако по черното чувство за хумор не прилича на баща си, по външност го докарва едно към едно. Дори и по мустаците, смее се девойката и разказва как във фейсбук станала обект на присмех заради своя снимка със сянка над горната устна.
С ръст от 182 г-ца Слабакова никога не е и помисляла за кариера на модел – няма самочувствие на красавица, а и не я влече. Обяснява дистанцирането си от арт средите със сценичната треска, която се проявява и сега при изпити. А ръстът й продължава да е пречка при намиране на гадже – баскетболистите и волейболистите са ощетени откъм акъл, а интелектуалците – откъм ръст. Накрая била принудена да се примири с няколко сантиметра по-малко, но много държи приятелят й да е умник.
Странно е твърдението й, че фамилията й е носила повече минуси, отколкото плюсове – още първия ден в НПМГ, където влязла, преминавайки успешно входящите изпити, й подхвърлили, че техните сигурно са платили тя да е там. Но не пожелала да се премести, за да гони мечтата си за медицина. Как къде? В България, разбира се. „Дори и при пълната забрана на тютюнопушенето това си е моята страна.“   


Йосиф Камбарев
син на Деси Тенекеджиева и Стоян Камбарев

години: 19
град: София
мечта: да проектира сгради и след това да ги продава
любима фраза: По-добре да действаш, отколкото да говориш!
описва се като: напорист, амбициозен, състезателен тип
майка му за него: уравновесен, креативен, самоуверен

Тази година Йосиф завършва английската гимназия. Започнал в Еврейското, откъдето го изключили в първи клас. Последвали две софийски, едно варненско и една езикова гимназия.
Снимал се е в 5-6 филма. Най-мащабната продукция, в която е играл до момента, е българо-френският сериал „Последният господар на Балканите“. Харесва му да се занимава с актьорство, но избира да учи архитектура в Париж и икономика във Виена. 
На 10 години става трети по тенис на корт на държавно първенство. Интересува се от политика, обича класическа музика и джаз. Страстен скиор е, язди кон, кара сърф, запален е по билярд и снукър. „По природа съм човек, който иска да се състезава. Искам винаги да съм пръв. Може би съм повече индивидуалист, отколкото екипен играч. И съм човек, който преследва целта си“.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР