Глория Естефан: Пяла съм в цял свят, но не и в родината си

"90 мили" e заглавието на новия албум на Глория Естефан - толкова е разстоянието от Куба до Маями.

Ивайло Харалампиев 22 декември 2007

За първи път от 7 г. звездата пее изцяло на испански. Вероятно затова е решила да представи албума си вместо в дискотека, на арената за корида Вентас в Мадрид. Вместо обявените 45 минути концертът продължи два часа. В черна пола и бяла блуза кубинката не спря да благодари на феновете си. (Продала е повече от 70 млн. диска, но се нарича антидива.) Няколко дни преди това Глория празнува рождения си ден с шумна хипи фиеста в Маями. Всички се шашнаха от вида й - огромна афро перука и шарен тоалет в стил 60-те. На 50 г. една от най-известните кубинки в света започна да чества значими юбилеи.

Глория, признаваш, че този кубински албум е специален за теб.

Когато композирам и пиша, обикновено го правя едновременно. Този път беше различно - първо дойде музиката. Емилио и други хора от екипа бяха работили много върху нея. Започнах да я слушам, защото търсех връзка между текста и емоциите, които ме връхлитаха с нея. Моята музика винаги е идвала от сърцето ми. С Емилио не сме направили и един комерсиален албум. Създаваме само това, което искаме реално да направим. И ето че сега се получи една експлозия от ритми и звуци, много автентични, много кубински.

Наскоро стана на 50 и за разлика от повечето звезди не криеш годините си.

Страхотен купон заформихме. Всички изглеждахме толкова смешни, бяхме като някакви антики. Само като си помисля, че хипарският имидж беше съвсем актуален преди години! Не само че не ме притеснява да казвам възрастта си, ами напротив - нямам какво да крия. Когато бях на 33, за малко да умра в катастрофа и оттогава празнувам всяка година с огромна радост. А и обичам да виждам как изминалото време се отразява върху лицето. Трябва обаче да съм благодарна на майка ми и на баща ми - и двамата остаряха „младежки".

Явно идва моментът за големите професионални и лични юбилеи.

Догодина с Емилио празнуваме 30 години заедно, а имам чувството, че са минали в едно премигване. Радостна съм, че мога да споделям всичко с него. Оженихме се влюбени и продължаваме да сме влюбени. Емилио ме кара да се смея - това е фундаментално за мен. Не разбирам как никога не е в лошо настроение. В нашата връзка сме си създали собствени правила, които спазваме и които с годините все повече ни сплотяват.

Малко артистични тандеми успяват да останат сплотени толкова години.

Много сме различни като хора, но по отношение на музиката почти никога не се разминаваме. Въпреки че ако нещо не му харесва, критиката му може да е брутална, но пък точна.

Не го ли ревнуваш? Той е обграден от всички латино диви.

А-а-а, разбира се, вижте само Шакира и Джей Ло. Но не го ревнувам от тях. Моята философия за човешките взаимоотношения е следната - никой не ти отнема партньора. Той си отива, защото иска. И колкото повече се опитваш да се вкопчиш в него, толкова по-убедено ще си отиде, защото когато е взел това решение, той иска именно свобода. Не искам да страдам за подобни неща.

Как се оправяш с децата и кариерата?

Сега са по-големи и грижите около тях са други, но като малки съм ги водила много с мен. Случвало се е да съм на концерт и докато пея, да се притеснявам, защото дъщеря ми е с температура. Свършва песента, аз тичам зад сцената да я наглеждам. Случвало се е и да кърмя между песните. Сега тичам по други задачи. Имаме ресторанти, хотели, пиша сценарии, издадох детска книжка. Занимавам се и с дъщеря си. Тя е мое копие и като физика, и като характер. Вече виждам, че е артистична натура, макар да настоява, че иска да стане пластичен хирург.

Говори се, че редовно чатиш в интернет, и то с името Глория Естефан, на което никой не вярва.

(Смях). В началото никого не можех да убедя, че това съм аз. Направо ме отписваха с нещо от сорта на „ Да бе, ти си Глория Естефан, а аз съм Мадона!". Като се научих да боравя с разните чатове, направо се пристрастих, но сега съм се поуспокоила малко. Дори майка ми се научи да работи с Интернет, не иска да пропуска нищо ново.

Не си напълно съгласна с начина, по който дискографските компании искат да се справят с пиратството.

Нека бъдем реалисти. Не можеш да кажеш на един човек, който има достъп до безплатна музика, ела си я купи. Не защитавам пиратството, разбира се, просто смятам, че трябва да се намерят начини всички да вървим заедно с новите техники.

А защо твърдиш, че си антидива?

Обичам да се смятам за антидива. Повярвайте ми, обожавам феновете, които ме следват през годините. Подкрепят ме, а огромната част от тези хора не ме познават лично.

Никога не си крила силната си критика към режима на Кастро.

Но рядко съм си позволявала в песен да покажа политическите си идеи. За мен липсата на Куба е нещо лично и болезнено. Водена съм от носталгията, когато пея. Усещам Куба чрез спомените в семейството ми. Ние, кубинците, се пристрастяваме към всичко наше, независимо къде се намираме. Родителите ми тръгнали за Маями с идеята, че ще останат шест месеца, тогава съм била само на две години. Знам прекрасно, че няма да се върнат, но също така знам, че Куба, която един ден ще мога да видя, ще е много различна от тази в момента. Къде ли не съм пяла, само не в родината ми. Мечтата ми е да пея в една свободна Куба. Не се радвам, когато някой е болен, но съм доволна, че след 48 г. диктатура промените в Куба приближават. Искам да пея „Ми тиерра" (Моята земя") на моята земя. Не знам как ще се справя с толкова емоция, но очаквам с огромно вълнение този момент.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР