Най-възрастният тийнейджър на планетата Айрис Апфел

Лилия Илиева 19 октомври 2011


Обличам се, за да се харесвам на мъжа ми и да не шокирам майка ми


Наричат я Кралицата на ексцентричността. Тя е една от най-елегантните жени в света. Муза-вдъхновителка за всички – от дизайнерите до модните редактори на списания. А самата Айрис твърди, че е „най-възрастният тийнейджър на планетата“. Преди месец навърши „само“ 90 г. и все още работи. Живее в Ню Йорк с мъжа си Карл, с когото са заедно от 64 години. Айрис е интериорен дизайнер, притежава мащабна колекция от дрехи и аксесоари и изключителен талант да ги съчетава, създателка е на една от най-престижните в света фирми за производство и реставрация на тъкани Old World Weavers. Заедно с Карл я основали през 50-те години и с продукцията от нея са участвали в реставрирането на Белия дом по време на управлението на осем президенти: Труман, Айзенхауер, Никсън, Кенеди, Джонсън, Картър, Рейгън и Клинтън. Сега Апфел работи като консултант към бившата си вече текстилна компания (през 1992 г. решава да я продаде) и действа по няколко благотворителни проекта. Освен това й предстои да лансира втората си колекция бижута след тези, които създаде през май за американския сайт Home Shopping Network. Междувременно режисьорът Албърт Майсълс (84 г.), когото мнозина определят като „бащата на документалното кино“, снима филм за тази уникална жена.

Рядката птица
В интервю за New York Times, попитан какво харесва в модната икона, Майсълс споделя: „Айрис е целеустремена, своеволна и решителна.“ “Модата за Айрис е като голяма кутия Lego” – твърди дизайнерът Дуро Олоу. Всички са единодушни, че Апфел е оригинална, талантлива, ярка и има разкошен талант да си играе с епохи, стилове и цветове. Името й се прочу в цял свят след изложбата на част от нейния гардероб в Института за костюми на музея Метрополитън преди 6 години. Експозицията, наречена „Рядката птица: избрано от колекцията на Айрис Барел Апфел“, включваше 82 костюма и около 300 аксесоара от цял свят. Подобна чест приживе музеят Метрополитън беше оказвал дотогава само на Ив Сен Лоран (през 1983 г.). И докато колекцията на Айрис обикаляше и други музеи, Ралф Лорън й предложи работа, фотографът Брус Вебер я снима за италианския Vogue, а Линдзи Лоън я покани да й бъде личен стилист. „Как може въобще да се стилизира някой? – коментира Айрис. - Това, че сега всички са се доверили в ръцете на неколцина стилисти, е много тъжно. Хората изглеждат еднакво и от двете страни на Атлантика. Престанали са да фантазират и мечтаят. Даже децата не мечтаят. Всичко им е предложено и наредено! Ярката агресивна реклама, бесният ритъм на живот, повърхностните знания... Преди време, когато пътувахме със съпруга ми, много обичахме да отгатваме, седнали в някое кафене в Париж или Неапол, откъде са дошли хората на съседната маса.“

Кутията на Пандора
Еклектичният стил на обличане на Айрис често съчетава висшата мода с уличната и находки от пазарите. Апфел се възхищава на шева на костюмите на Nina Ricci по същия начин, по който се радва на предложенията на Topshop. Има тоалети на Валентино, защото той винаги е шил за малките жени. Обича и Dior, Lanvin, Jean-Louis Sherrer. В същото време носи огърлици, изработени за слонове и коне, случва й се да се спазари за толкова евтини дрехи, че даже да не ги пробва. Спокойна е: „Ако не ми станат, ще ги направя на възглавници.“ Веднъж се появила с колие от играчка калкулатор, пластмасови фигурки и пакетче за дъвки. Едно от прекрасните й съчетания комбинира лъскав оранжев гащеризон на Джофри Бийн с пистолети от тюркоаз, превърнати в колан. Друга интересна нейна рокля е направена от преплетени сатенени ленти в цвят слонова кост. Айрис се забавлява да съчетава текстила на XIX век с модните тенденции на Dolce&Gabbana и Oscar de la Renta.
“Преди беше възможно да отидеш в Тунис и да си купиш дънки директно от хора, които ги правеха за Pierre Cardin. Намираха се наистина много интересни неща на тържищата и пазарите.” Опаковането на багажа й преди пътуване прилича на “батална” сцена зад кулисите на модно ревю. Апартаментът й е като хранилище на съкровища. От Института за костюми искали да наемат няколко от нейните аксесоари за тяхна изложба, после се замислили защо пък да не изложат някои от дрехите й. Питали я какво има. А тя отворила “Кутията на Пандора” и последвало дълго ходене из всичките й гардероби, охкане и ахкане. В момента колекцията с нейни дрехи е изложена в музея Пийбоди Есекс в град Салем, Масачузетс, и някои от съчетанията са толкова ексцентрични, че напомнят стила на Луис Бунюел.

Само за мама и Карл

“Никога не съм опитвала да шокирам или да разстройвам някого с облеклото си – коментира колоритната колекционерка. – Дрехите ми отразяват мен. Стремя се просто да се харесам на съпруга си и да не разстройвам майка ми.” Според Айрис законите и ограниченията в дамската мода са наложени от женската неувереност. Апфел никога не си е правила пластични операции. „Ако не ви е дадено да сте красива, сте длъжна сама да се направите привлекателна. Жалко е, когато красивите жени не се учат да бъдат интересни. Всичките ми хубави съученички на средна възраст се превърнаха в старомодно облечени жени, защото се задоволиха с красивите си лица и никога не развиха в себе си нещо повече.“
“Модата е освобождаването на жената по много начини – твърди Апфел. - И това не е свързано с пари, а с въображение. Аз правя всичко с инстинкт. Ако мисля много, няма да се получи.” Аксесоарите, станали запазен знак на Айрис, са големите й очила и гривни. В модните среди коментират на шега, че съчетаването на дрехи й се получава блестящо благодарение на големите очила, с които вижда по-добре. Айрис пък споделя, че понякога масивните гривни и особено огърлици й тежат. И си позволява по-едри аксесоари само за парти, за което знае, че ще е удобно да седне на 10-ата минута след пристигането си. Иначе е любим гост на светските партита в Ню Йорк.

Шопингманиачка от 12-годишна
Запитана как е изградила вкуса си, тя разказва, че отчасти го дължи на майка си: „Мама се обличаше и носеше много шик. Тя обичаше дрехите и направи магазинче, което впоследствие прерасна в малка верига бутици. Е, винаги имаше кой да се грижи за мен - като например баба, но от 12-годишна пазарувам дрехите си сама. Беше прекрасна тренировка.“ Айрис е отраснала в Лонг Айлънд в семейството на руски емигранти. Внучка е на руски майстор шивач, а баща й бил ексцентричен декоратор. Продавал стъкла и огледала и работел с най-добрите дизайнери на Ню Йорк. Така че той въвел дъщеря си в своя кръг. А тя пък създала с мъжа си Old World Weavers. Двамата с Карл били толкова заети в работа, пътувания, колекциониране и скоростно каране на мазерати, че не им останало време за деца. „Имахме късмет да видим края на стария свят. Според мен не можеш да отидеш в бъдещето, ако не си дошъл от миналото.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР