Ева Херцигова: Най-после съм жена

Сара Фаилачи 03 March 2007

Това тяло, към което Ева Херцигова е толкова безразлична, бе причина за пътни произшествия, когато стоеше на билбордовете, рекламиращи сутиените Wonderbra с прословутия слоугън: „Гледай ме в очите! В очите казах!".

Оттогава минаха 13 години, време, през което Ева се промени от пищна моделка, дошла от Чехословакия, в икона на марки като Calvin Klein, Louis Vuitton, Chanel, в пратеник на бижутерийна къща Chopard, напоследък и на линията Just Cavalli.

Днес, на 33 години, Ева е бременна в шестия месец с първото си дете, очаква син от приятеля си Грегорио Марсиай, с когото живее от 5 години.

Доскоро за бременността на Ева са знаели само най-близките приятели на двойката и бъдещите баби и дядовци. На родителите на Грегорио новината е била поднесена по много специален начин. За да ни покаже, Ева донася своя лап топ. Пуска едно филмче от няколко минути, придружено от музика ню ейдж, озаглавено „Тайните на храмовете". То показва двойката по време на скорошно пътуване в Азия, последвано от един въпрос: „Кой е Буда?" Буда е едно дете, показано с ехография на бебето на Ева и Грег, направена в четвъртия месец на бременността й. Плодът мърда и се чуват ударите на сърцето му. Очите на Ева се наливат със сълзи...

Казахте, че се чувствате мъж, а сега се просълзявате...

Говорех за миналото: откакто съм бременна, се усещам нормална жена.

Нормална? В какъв смисъл?

Усещането на живота, който расте в мен, провокира моята женственост. Винаги съм носила панталони, сега имам желание да бъда глезена. Появи се един апетит, който никога не съм имала. Аз, която мразех сладкото, не мога да устоя на аромата на сладкишите. И трябва да се грижа се себе си както никога досега: кожата ми стана суха и за първи път се налага да използвам крем.

Как приемате трансформацията на тялото си?

В началото мисълта за това, че ще имам корем, ме смущаваше. Сега, когато го имам, не се притеснявам. Ям всичко, което искам, и се чувствам много добре. Не съм имала гадене и нито една миризма не ми пречи. Бих си живяла бременна следващите десет години.

Наистина ли не ви притеснява качването на килограми?

Така или иначе, не мога да направя нищо. Досега съм качила осем килограма и стрелката на кантара се премества нагоре всяка седмица. Не зная дали това е добре, дали не е много, както и дали не трябва да пазя диета.

Никога ли не се питате дали ще се върнете в предишната си форма?

Това не ме занимава. Първо, защото вече имам зад гърба си почти 20-годишна кариера. Второ, защото не смятам да спра дотук, бих искала да имам поне три деца и съм готова веднага да повторя. Не искам да бъда от жените, които веднага след раждането се втурват във фитнеса.

Отдавна ли имате желание за голямо семейство?

О, не. С децата не съм била никога много търпелива. С децата на сестра ми съм една досадна леля: казвам им да седят мирно, досаждам им. Когато усещам моя син да мърда в корема ми, се питам дали ще бъда добра майка. После обаче надделява задоволството от това, което мога да му дам: любов и сигурност. Едно нещо е сигурно: не бих искала да имам син без истински баща, имам предвид като присъствие. Мъж, който ще го гледа заедно с мен.

Никой ли от вашите предишни мъже не ви е давал такава увереност?

Всички, с изключение на първото ми гадже, когато бях на 16 години, съм ги напускала аз. Не мога да остана с мъж, който няма бъдеще. Аз съм твърд характер, обаче имам нужда от някого като мен. Мъжете, с които съм била в миналото, изглеждаха такива, но впоследствие се оказваха крехки.

А Грегорио?

Той е по-силен от мен. Затова с него се държа като приятелка, а не наставнически.

Как се запознахте?

В известен смисъл, благодарение на 11 септември 2001 г. Тогава живеех в Ню Йорк, но точно тогава, за щастие, бях в Милано по работа. Не можех да тръгна обратно, защото полетите бяха блокирани. А и бях ужасена от идеята да се кача на самолет. Накрая приех да замина за няколко дни на морето, в Лигурия, при една приятелка стилистка. Бях на плажа, по бански, когато той дойде: „Приятно ми е, Грегорио." Видях го само в контражур, но ми беше достатъчно: веднага ми стана лошо.

Защо лошо?

Почувствах, че стомахът ми се свива, беше като гръм от ясно небе. И тъй като не съм много добра в прикриване на чувствата, се прибрах вкъщи. След десетина минути той почука на вратата и ми предложи да изпием по един аперитив.

И накрая?

Онази вечер само се целувахме. Отдавна мислех да напусна Ню Йорк, така че след няколко месеца се преместих в Европа. Бях много влюбена, обаче Грег, който по това време следваше в Бокони, се правеше на труднодостъпен. Питаше ме какво работя, все едно никога не ме беше виждал. Очевидно се преструваше.

И така, вие бяхте покорена. Кога започнахте да мислите за семейство?

Когато бях сигурна, че не искам да имам дете от егоизъм, а защото обичам. Много семейства създават дете заради себе си. За да преодолеят моменти на кризи или да се измъкнат от рутината. Моят модел са родителите ми, които след 35 години брак още се обичат. Преди три години започнах да говоря на тази тема с Грегорио, за да го подгрея... Знаете какви са италианските мъже, нали?

Кажете ми вие.

Винаги малко се дърпат. Освен това Грег е с три години по-млад от мен, беше започнал работа в семейното предприятие (фамилната компания за пътни осигуровки Ла Сабелт - б.а.).

Означава ли това, че италианските мъже не са склонни да поемат отговорност?

Те винаги са малко мъгляви. Трябваше също така да свиквам с вашата култура. Всички вкупом, една камара народ, отиваме на ресторант. И в чужбина в заведенията навсякъде срещам италианци. В началото бях смутена също и от начина, по който водите разговор: в Италия се повишава тон, блъскат се врати, всичко е много театрално.

Мислех, че ще се оплаквате от явлението мамино синче.

Не, в това отношение съм късметлийка. Майката на Грегорио е германка и е отгледала трима сина, възпитани да бъдат независими.

Мислите ли да се ожените?

Не съвсем. Имам зад гърба си един неуспешен опит (две години брак с барабаниста на Бон Джоуви Тико Торес, сключен, когато тя е била на 22, а той на 42 години - б.а.), не съм ентусиазирана от идеята. За мен, която не съм вярваща, бракът олицетворява края на любовта, края на покоряването на другия. И аз не искам да затъвам в него.

Какво се случи с вашия първи брак?

Омъжих се, защото мислех, че това ще е завинаги: бях много млада.

Няма ли да се ожените заради детето?

Ако реша да го направя, то ще е наистина заради него.

Грегорио като вас ли мисли?

Той е пораснал в традиционно семейство, което мечтае за брак в църква. Но ние сме говорили, казвала съм му какво мисля и той е спокоен.

От света на голямата мода до висшето буржоазно общество в Торино, който е по-скоро един затворен град. Как се чувствате?

Торино е прекрасен, но наистина не е много отворен. Когато се случва да остана сама, защото Грег пътува по работа, си стоя вкъщи. Моите истински приятели са разпилени по света и базата ми не е тук, а в Лондон. Там вероятно ще раждам. Или в Париж, където е гинекологът ми.

Ще продължите ли да пътувате и с бебето?

Надявам се, да. Аз съм циганка по душа, не ми харесва идеята на живея на точно определено място. Освен това не искам да се обвързвам с правила отпреди 50 години: че детето не трябва да се мести и трябва да спи в едно и също легло. Днес мъжът и жената са взаимозаменяеми и нямам намерение да играя само майка.

Как виждате професионалното си бъдеще?

Ще продължа да работя в модата. Със сигурност и киното ме интересува.

След филма „Модилиани", където играхте жената на Пикасо, вашата кариера на актриса изглежда е в застой.

Да играя ме забавлява, но не ми е приоритет. Това е един свят, твърде подобен на този на модата: трябва да чакаш някой да те покани и не се разбира точно какви са критериите за избора. Вече пробвах, благодаря.

Вярно ли е, че сте отказали роля в „Широко затворени очи" на Кубрик и също в 007 като момиче на Бонд?

Бих била щастлива да работя с Кубрик, но ме поканиха за една сцена, където трябваше само да се покажа гола.

Имате проблеми със събличането?

Никога не съм страдала от излишен свян: когато бях малка, вкъщи се разхождахме без дрехи. Работата е в друго: от мен се очакваше да бъда актриса, но без нито една реплика, само модел. Днес разбрах, че трябва сама да си създавам професионални възможности: освен на своята линия за бански костюми, съм се посветила като режисьор на проекта за един филм за моя живот на модел, разказан чрез няколко специални епизода.

Как сте запомнили онези години?

Щури и изумителни: ритми, лукс, празници, личности, които всички познавате. За мен, идваща от комунистическа Чехословакия, всичко изглеждаше нереално.

Например?

Първите години бях изумена от цветовете, които не съществуваха в моята страна. Личности като Мерилин Монро и Тулуз-Лотрек, с които се запознах благодарение на историите, разказани в модните списания. Никога не бях чувала за тях.

Как ви се отрази това внезапно забогатяване?

Помислете за моето семейство от 5 човека, живеещи на 70 кв. м. Когато бях на 16 години, бързо свиквах с всичко. Печелех добре, но парите винаги са били за мен начин за по-добър живот на моето семейство. На родителите си купих парче земя и прекрасна къща. Светът на модата е пълен с клопки за едно младо момиче: трябва да се поддържат невъзможни мерки на границата с анорексията.

Вие самата допреди няколко месеца бяхте прекалено слаба.

Но не съм била никога анорексичка. Въпреки че преди четири години месец след месец пишеха за мен, че съм и също, че се друсам. Защото една вечер в Ню Йорк ми беше направена една снимка, на която изглеждах като зомби. Лошото е, че тя беше подправена.

Познавате ли ваша колежка, болна от анорексия?

Единствената анорексичка, която познавах, не беше модел, а момиче, което мечтаеше за физика като на показваните по списанията модели. Истина е обаче, че в света на модата се отнасят и шамари: на 16 години, когато още не си развита, не знаеш какво е тялото на жената, нямаш ясна идея коя си и какво искаш, ти се казва, че не ставаш, че не си подходяща, не си перфектна. Лесно е да изпаднеш в депресия. Тайната е в това, което направих аз: да си определиш точни цели. Когато бях по-пищна, кандидатствах не за ревюта на Армани, където търсеха андрогинни модели, а за ревюта на Версаче и Кавали.

Физиката ви много се промени от времето на вашия дебют.

Помислете как като момиче ми казваха „цигарета". На 16, когато започнах да работя като модел, започна един хормонален бум и теглото ми леко се покачи. После се върнах в предишните си размери.

Ама ядяхте ли?

Колкото трябва. Никога не съм се тъпкала, винаги съм била внимателна към това какво ям - биологично чисти храни. Но никога не съм отслабвала, за да се харесам на някой стилист. Нещо повече, работила съм и когато съм била по-сочна.

Никаква отговорност на стилистите и агенциите за моделите?

Отговорността е предимно на семейството: агентите не могат да заместят родителите. Въпреки това би било добре да се осигури психологическа помощ на младите модели. Би имало нужда също така от някого, който да им помага да управляват първите си печалби. От моята скромна позиция мога да им дам един съвет.

Моля.

Тази работа трябва да се приема като една прекрасна авантюра, която предлага пътуване, учене на езици, натрупване на опит. Нищо повече. Истинският живот започва след това. Истинският живот е нещо друго.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР