Кар(из)мата на миро

Миро идва на срещата ни гол до кръста, почернял от изобилното пролетно слънце.

Ваня Шекерова 26 May 2007

 

снимка студио МЕМ

Чак сега виждам отблизо на гърба му татуирани криле - лично негови, завинаги, сигурно си вярва. Над ангелски сините му очи е спусната козирката на бейзболна шапка, но въпреки нея и въпреки ранния час на срещата ни - за човек като Миро 11,30 е ранно утро - те греят с любопитството на дете. Предлага да пием по бира - какво пък, може би не е лошо начало на един разговор, който Миро нарече спаринг.

Както вече стана ясно, Каризма не се разпада, макар мнозина да побързаха да опеят дуета. Въпреки това продължавам да се дразня, когато наричат Миро „половинката на Галя" и обратното. Защото за мен половинки хора няма - има цялостни личности, било то и в най - успешния български вокален дует.

Затова искам да представя Мирослав Димов Костадинов тъкмо така - като едно цяло със своите дълбини, пластове, сенки, да разбера дали наистина има някакво основание за него и Галка да се говори като за скачени съдове. Той ме предупреждава, че няма да е лесно. Да видим...


Миро, и ти ли си от музикалната школа в Добрич, от която са три от финалистките в Мюзик айдъл?

Да, от Добрич нея са и Силвия Кацарова, и Румънеца и Енчев, и фолкпевицата Преслава. Бяхме златно поколение. Георги Сарандев - вече не е между живите - ни даваше и техника, и ни подкрепяше, сега има школа и конкурс на неговото име. Този мъж виждаше в бъдещето - бях само на 10 години, когато ми каза, че от мен ще излезе невероятен артист. Не знам доколко е бил прав, но вярвам, че се радва за мен от небето. Даде ми насоката и тласъка още като дете. Няма такъв човек.

Вярно ли е, че като малък си пил спирт за горене? Да, ти откъде знаеш?

Резистентен съм към вредните вещества. Вкъщи не се завърташе кибрит - на всички клечки изяждах барута. А със спирта се случи, защото обичах още от съвсем малък да пия бира и само дебнех да е останала някъде недопита бутилка. Докато налетях на една, в която не беше бира за моя изненада... Странно, че нищо не ми стана, не се повредих.

Кога пропи алкохол?

На 14 години. И не става въпрос за бира. Бях общ работник във Винпром и част от касите с алкохол изчезваха зад оградата, после пиехме с приятели.

Пробвал ли си наркотици?

Да, марихуаната не ми харесва. Скъпите парти стимуланти в един момент ме изкушиха. Но „лекарството на инките" вече не е за мен.

Към нищо не си пристрастен, нали, включвам и алкохола?

А, те всички така казват, професионалисти се преструват на любители. Но скоро си правих кръвни изследвания и се оказа, че на 31 години съм по-здрав от повечето хора на моята възраст.

И по-умен, и по-хубав... Колко огледала има у вас?

Две, в банята и в хола. Говоря за къщата си в Княжево. В апартамента в града цялата ми спалня е в огледала, но не живея вече в него, на село ми е по-интересно.

А с Галя интересно ли ти е?

Хайде пак да почнем от момента, в който се събрахте в дует Каризма. Много добри приятели бяхме с Галя - можехме да си говорим всичко и бяхме буквално всичко един за друг. Прибирайки се вкъщи след като се разделяхме, хващахме телефона, за да продължим разговора си оттам, където бяхме прекъснали. Много рядко се случва в живота да намериш някого, с когото да се чувстваш толкова близък. Не зная колко такива приятелства си имала ти, но това беше едно съмишленичество, което вече прекрачваше границата на обикновеното приятелство. Това беше дълга духовна връзка...

Беше?

Да, беше. В онзи период ние бяхме почти един и същи човек. Малките неща, които ни разделяха, ни правеха още по-интересни един за друг. По едно време усетихме, че губим своята идентичност, затова се разделихме и се огледахме за други хора около нас... След голяма любов и голям интерес следва затишие. Приятелството ни прерасна в бизнес партньорство - имаме своя продуцентска компания.

Миро, напоследък си мисля, че успешните дуети в изкуството и спорта се получават, когато между двамата има страст. Ти сещаш ли се за успешен дует, в който двамата не са влюбени един в друг?

Да, братя Аргирови. Шегувам се, разбира се. Харесвам дует Каравел, те са майка и баща на мой приятел, които и сега, след толкова години, страхотно се обичат и са толкова сладки. В тяхната къща цари абсолютна хармония.

Дърпам те за езика да кажеш има ли между вас с Галя още страст, как се случват нещата в Каризма. Не знам как се случват...

Да, имаше между нас страст и както винаги, единият обичаше повече.

Пак говориш в минало време.

Да, някак си не си представям да сме като дует Ритон, с цялата ми симпатия към Здравко и Катя. Малък съм още за сериозна връзка, пък било то и с Галя, с която сме заедно седем години вече. Седем години приятелство, шест години Каризма не е малко.

Имаш ли сериозна връзка в момента, честно?

Имам една несериозна. Случват ми се хубави неща, забавлявам се, смешно ми е.

От това произлизат и сериозни неща, не само смях и веселие, нали? Какви например?

Ами ако говорим за Деси Танекеджиева, записахте заедно песен. Не, не говорим за Деси, а за другата няма да ти кажа коя е.

Добре де, с Деси се появявате заедно като двойка, демонстрирате близост, по-голяма от приятелска...

Появявахме се. Какво сме имали с Деси, си остава между нас. Имам нова връзка, хубаво ми е. Аз се притеснявам от това, че хората очакват от мен да поема отговорност.

Чакай сега - кои хора каква отговорност очакват от теб да поемеш? Караш ме да питам като Коритаров!

В сериозните връзки човек започва с пламък и страст, с физическо привличане. Постепенно любовта бива изместена от делнични грижи. И започваш да опознаваш човека и да си даваш сметка, че не е това, което си търсил. Нашето поколение започва любовта отзад напред - от секса към опознаването.

Миро, карай направо - искат ли от теб жените да имат деца?

Да, искат. Имам следния случай - идва у дома една мила дама от моето минало и казва - идвам с мисия, искам дете. Съжалявам, момичета, нямам намерение да ставам донор в скоро време!

Защо смяташ, че едно дете убива романтиката в една връзка?

Невероятна отговорност е. Още не съм решил да я поема. Сигурно ще се случи след като прехвърля 40 години. Харесва ми това, че младите не са 20-годишните, те са незрелите, младите са 30-40-годишните.

О, аз написах вече за това, че според СЗО младостта трае до 48-та година.

Супер, значи ми се отпускат още 8 години! След 48 ще започна да се размножавам.

Ревнува ли те Галя от другите?

В началото имаше ревност и тя беше взаимна. Сега - не мисля. Сега има просто заедност.

Ти беше ли поканен да участваш във VIP Brother и ако да, защо не влезе?

Да, и в първия ме каниха, и сега пак. Но категорично нямам намерение да влизам в някаква игра на господар и роби. Роби на един глас, който дори не е техния вътрешен, мазохистично е някак си. Как така някой ще ми управлява живота? Ти представяш ли си някой да ми каже „Говори Биг Брадър, направи това и това!" Аз съм номад и не мога да живея в някакъв аквариум. Освен това на мен хората там ще са ми интересни 5 дни, по-нататък ще ми доскучае, ще загубя интерес.

А огорчи ли се от представянето на Галя в Къщата? Защо да се огорчавам?

Тя сама взе това решение, голям човек е, зрял и разумен. Имаше своите мотиви да го направи. Просто никога не бих участвал в тази игра.

Азис го каза много хубаво - гасете телевизорите, сваляме грима, затова ли?

Ясно, че свалят грима. Но ако човек се представя за един пред общественото мнение, ако изгражда фалшив образ, различен от това, което е в действителност, би трябвало да има опасения от развенчаването на мита. Аз нямам такива, защото не играя роля. Просто не ми е там мястото. Не мисля, че на някого ще му е интересно да види как сутринта ставам, ям, къпя се...

Ти често ли променяш оценките и мнението си, за чувствата вече разбрах, че не си постоянен...

Мисля за себе си като за празен съд - просто давам форма на това, което наливат в него. Структурата на съда не се променя, затова в тоя смисъл смятам, че съм устойчив в позициите си, преценките и настроенията. За чувствата си права - бързо прегарям. Обичам силните емоции - сигурно е останала нещо от спирта и барута в мен.

Колко пъти си се влюбвал досега?

Един път много яко, но няма да кажа на колко години, защото всички ще се сетят в кого. Малък съм още, искам да запазя детето у себе си, да не пораствам...

Не се ли боиш, че ще изглеждаш инфантилен?

Инфантилността е защита - океанът си има дълбочина, под привидно спокойната повърхност има течения, чудовища, водовъртежи... Мъртвото вълнение се образува всъщност под спокойната повърхност. Казваш си какво хубаво море, влизаш и те засмуква.

Миро, правил ли си зло, за което не си получил прошка?

Много книги, събрани на едно място и наречени Библия, дават следното проникновение: Всяко нещо, което човек е направил, ще му бъде простено. Хулата срещу Светия Дух няма да бъде простена никога. Така че сигурно има нещо, което не ми е простено, затова, че аз не съм отишъл да поискам прошка.

Какво може да те обиди?

Вече нищо. Малко неща, все по-малко неща. Пораствам. Вече съм обръгнал и съм станал нечувствителен. Помията, която някой излива върху теб, е негов проблем, не е твой.

Кога ходиш на театър?

Почти не ходя. Като ме поканят, отивам и си тръгвам, което може и да обиди някого. Не издържам повече от половин час някой да ми ангажира вниманието. Не обичам да ми поднасят чужд поглед върху нещата. Обичам да чета, освен ако не става въпрос за Шекспир, ама на английска сцена. Мисля си, че ние нямаме усещане за неговата драматургия така както американците не можаха да направят Соларис както руснаците например.

Просто Станислав Лем е по-близо до тях, славянин е. Представяш ли си американците да направят Анна Каренина - тя сигурно ще има силикон.

Имаш нещо против силикона ли?

Само позитивно отношение. Повечето мъже предпочитат жени с големи бюстове. Дори и да са от силикон. Ние, хората, обичаме с ушите и с ума си, сексът се случва в главата ни.

Е, ако обичаш с ума си, тогава знаеш, че те лъжат - това, което виждаш, не е истинско.

Всички лъжем повече или по-малко. Прикриваме истинската си миризма с парфюми, сменяме цвета на косата си, изправяме я или я къдрим, слагаме вакса, гел, лак за коса, грим и то не само артистите. И аз съм различен от същността си, гримът я скрива...

Ама не си лягаш с грим, нали?

Абе като ме домързи...

Какви са отношенията ви с Христина Ванчева, която беше вашият пръв мениджър?

Обичам я и искам да сме заедно и в доброто, и в лошото. Същото мога да кажа и за Мария Станева. В нея се влюбих от пръв поглед, от първо виждане на рожден ден на Ивайла Бакалова, може би около година преди покушението над нея. Всичко в тази жена е очи, сила и позитивизъм. И не се е променила, все е толкова хубава.

Близък ли си със семейството си? Каза, че много рано си извоювал своята самостоятелност.

Аз раснах като второто, много по-малко дете. Имам доста по-голяма сестра, с която много се обичаме. Аз съм рус и висок, тя е тъмнокоса и дребничка. Излизахме заедно и никой не вярваше, че сме брат и сестра, възприемаха ни като двойка, което не вършеше добра работа на никого от нас. Сега тя има семейство и син, поне по един час на ден си говорим по телефона, иначе рядко ходя в Добрич.

Ти повече от времето си сам ли си прекарвал или си го споделял с някого?

Не съм оставал задълго сам, макар отвреме-навреме да ми се иска...

...което май не е характерно за представителите на зодия Риби...

Подариха ми звезда в съзвездие Риби!

Не смяташ ли, че като на истинска Риба ти е слаб ангелът?

Ако това означава да съм емоционален и податлив на манипулация, то отчасти да. Също така по природа ми е много висок прагът на търпение, но напоследък все повече се снижава. Честно, аз не вярвам в зодиите. Не мога да приема, че всички хора по света могат да бъдат подредени в 12 кутийки. Аз зная какво харесвам и какво не харесвам у себе си. И как да променя това, което не харесвам.

Като каза, че ти е паднал прагът на търпението, можеш ли да избухваш?

Ти нали имаш претенции, че познаваш добре рибите! Твоята Риба не побеснява ли, не се ли люшка от едната крайност в другата, от гальовност в ярост?

Добре, добре, разбрах! Какво може да те извади от равновесие?

Може би лъжата...

Ти самият не лъжеш ли?

Лъжа и то много. По-точно спестявам част от информацията. Но то е от благородни подбуди, от добро възпитание, не от корист.

Може би си чел „Възвисяващата лъжа" на Андрей Кончаловски.

Да, тази автобиография много ме издразни. Типично славянско подценяване. Артистът не трябва да обяснява себе си, той има други изразни средства, има своето изкуство. На мен ми е много трудно да се оправям с думите, търкалят ми се като зарчета в главата. Аз мисля по-лесно с образи и звуци.

Ако трябва да се охарактеризираш само с една дума, каква би била тя?

Аз се определям като хедонист. Толкова много обичам да ми е добре, да ми е забавно, че понякога имам чувството, че някъде се случва нещо, което е по-интересно и аз трябва да съм там, да не го изпусна, да участвам. Случвало ми се е в четири сутринта да стана и да тръгна някъде, където зная, че става нещо.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР