Преди 6 години Миглена Ангелова дойде от Русе в София с 4 деца от трима мъже, като с единия не е сключвала брак. Огнената дама направи бърза кариера в бТВ и потъна в поредица от дела за клевета, заведени срещу нея. Пикантен привкус на буйната й биография придаде и рязко отрицателното й отношение към поппевеца Крум, нарочен за гадже на голямата й дъщеря Дора.

Толкова безкомпромисна и себична ли е Миглена Ангелова? Смята ли да коригира поведението си, за да сложи в ред живота си? Водещата на "Искрено и лично" за себе си пред EVA.

Миглена, по великденските празници изчезна за няколко дни от София. Къде беше и какво прави?

Отидох с децата на отглеждане при майка ми в Русе. Спах, дишах чист въздух, гледах дърветата. Даже яйца не съм боядисвала.

Колко пъти в годината си позволяваш да се поглезиш при мама?

Не често, за да не ме изгони. Шегувам се. Аз вече и сама се глезя - отскоро например ходя на фитнес. Ще се постегна за лятото. И не само за него, а и за следващата си младост. Защото, както чета, това ме очаква.

Къде ги прочете тези неща?

В една книга, която съм чела като ученичка, "Животът на Кристина Онасис". Като гледам там как Джаки Кенеди на 40 г. се е омъжила за 68-годишния Онасис... Ами това, което ме чака, си е втора младост!

Ти на 40 години ли стана?

На всеки рожден ден синът ми ме пита на колко ставам и аз му повтарям, че от шест години съм на 35.

Защо се застопори на тази възраст?

Може би защото тогава започнах "Искрено и лично". И приключих много гаден етап от живота си. Не само заради трите ми неуспешни връзки в Русе, а и защото времето беше сложно за всички. Слава Богу, не съм се занимавала с такива неща, че да ме стрелят, но мизерията също не беше за предпочитане.

Обаче направи пътека до съда. Един адвокат се разсипа да те съди.

Защото всеки път, когато спомена името му в предаването, той много се обижда и завежда срещу мен дело за клевета. Между другото, в момента го разследват и е в Софийския затвор. Страшно се радвам за него, това е една моя сбъдната мечта. Обещала съм си да му занеса килограм портокали и ще го направя. Не знам обаче дали ще иска да ме види.

Зла си. Хората в такава ситуация казват: "Не му го пожелавам".

Много му го пожелавам, защото знам колко хора е разплакал. Остави ме мен. Не съм загубила от него примерно жилището си или нервите си като тях. Даже има нещо, за което съм му изключително благодарна. Научих как действа съдопроизводството в България.

Голямата ти дъщеря Дора беше ли с теб в Русе?

Не. Дора е на 22 години и вече има свой живот.

Години наред тя беше дясната ти ръка вкъщи. Как се примири, когато се отдели?

О, тя се отделя от 16-годишна! На 18 живя известно време на квартира до нас, сега пак е в отделно жилище. Разбирам я донякъде. Защо да крие желанията си в себе си?

Все пак как я пусна? Ти си човек, който обича да държи нещата под контрол.

Тя ме възпитава дълго. То бяха скандали, хвърляници, "Мразя те", аз се карах, защото имам съвсем друго възпитание и никога не съм се държала така... В един момент си казах, че когато обичаш един човек - а няма начин да не обичаш детето си, трябва да го приемаш, какъвто е. Това, което Дора знае със сигурност, както и другите ми деца, е, че ако има нужда от мен, винаги може да разчита. От всяка каша ще се опитам да я измъкна.

Четох, че Дора си е татуирала гърба.

Какво да направя? Да й смъкна кожата ли? Никога не бих си сложила татуировка и не ми е най-приятното нещо да гледам дъщеря си с тези неща по гърба, обаче той си е неин. Говорих, показах, правили сме предавания на тази тема... Тя и косата си боядисва от малка. Казах й: "Ще ти падне!" Тя отвърна: "И без това е гъста." Това е Дора.

Май се е метнала на теб - упорита и върви по собствения си път.

Лошото е, че виждам липсата на амбицията на баща й. Макар че кой знае. До към 30 и няколко години определено не бях гордостта на майка. Е, аз не се татуирах. Развеждах се и се грижех сама за децата си. Мисля, че човек има свой път, който трябва да измине и който го учи постоянно. Учиш, докато се научиш. Ако не, ще повториш всичко отново... Ако аз бях самостоятелна малко по-рано и знаех, че отговарям за грешките си, нямаше да ги надробя.

Но понеже майка ми е активен човек, нещата стояха по друг начин. В нашия род сме силни жени. Някой трябва да се кротне. Имам надежда, защото близначките Тити и Ани, които вече са на 16 г., са меки като водата. Любознателни, амбициозни, трудолюбиви, с хъс да успеят. Ако са сърдити, не го изразяват шумно.

Не прие много възторжено и гаджето на Дора, поппевеца Крум.

Нямам нищо против нито едно нейно гадже, но Крум не й е гадже. Това, че излиза с нея да го видят с жена, е друго. Не обичам някой да служи за параван. Когато имаш обратна сексуална ориентация, покажи я. Или поне не се прави на какъвто не си. Иначе да е жив и здрав Крум и да продължава да пее.

Но по отношение на Дора той е просто пиявица. Знам примерно много добре, че когато беше с нея в Гърция, той е спал с едно момче, а тя е била в съседната стая с едно момиче, макар пред хората да са демонстрирали, че са хетеросексуални двойки. Между другото, Дора е съвсем наясно. Просто по отношение на Крум е мека Мара. Но не мога да й живея живота. Всичките ми деца вече са завършени личности.

А синът ти?

Той е на 11 г. и все още съм любимата жена на живота му.

Кажи сега какво става с мъжете на твоя живот. В последно време произведе серия от драми.

Ами, какво да става. Мъжете в България според мен са едно бедствие. Не знам дали е така по света, но у нас е трагично. Качествата не се делят на мъжки и женски, обаче сме свикнали да очакваме великодушие, вярност към думата и т. н. предимно от мъжете. Смятам, че имам от тези качества много повече, отколкото мъжете, които са минали през живота ми. Не мога да уважавам човек, когото го мързи, иска да живее удобно и само се оглежда за кого да се впие. Като катализатор съм. Бързо му проличава какъв е.

Защо тогава избираш все такъв тип мъже?

Защото са по-разпространеният тип. Около мен има обръч от популярност, колкото и да не му обръщам внимание. Истината е, че през него се опитват да минат най-вулгарните, най-наглите. Дали заради имидж, дали за да обновят гардероба си - винаги с конкретна цел. Единственото, което мога да направя, е да продължа да не подозирам хората, че са с мен само за някаква далавера.

Не мога да си представя, че последният ти съпруг - един военен, преживял съзнателния си живот в стерилна и затворена среда, може да бъде толкова безскрупулен.

За този мъж 15 години се е грижила държавата, след това започнах да се грижа аз. Между другото, до момента, в който застанахме при развода в съдебната зала, не знаех каква заплата получава. А се оказа, че той ни е издържал - така е говорел на приятелите си. Докато съм била на работа от сутрин до вечер, той се е срещал с тях на кафе. Нормално. От 3 г. познанство с мен той работи 9 месеца. И е факт, че не е давал вкъщи нито лев. Остави парите. Мога да си позволя да отглеждам още един човек освен четирите си деца... Онзи ден гледах снимки от сватбеното ни пътешествие. Даже леглата ни са раздалечени. Той така и не ги събра, защото му беше топло.

Защо гледа тези снимки?

Защото ми беше приятно, че това вече е в миналото. Сигурно ме е наскърбявало много. Сигурно три години съм изтърпяла този човек пряко сили. Не съм искала да си го призная. Защото ако го бях направила, щях да го изгоня по-рано.

А колко беше влюбена в този твой мъж!

Нормално е. Аз съм чувствителен човек.

Същевременно от връзката с него веднага влезе в следващата...

Така изглежда отстрани. Финалите ги отбелязва само личността. Краят на брака ми беше преди две години и половина. Доста дълго живях в хладилника. Освен това, ако бях на стана в един завод, сигурно нямаше да мога бързо да мина от началник цеха на механика или на шофьора. Но аз имам много контакти всеки ден.

И в последния си приятел Митко също беше влюбена...

Защото беше внимателен, свикнал е да слуша. А и говореше хубави неща. Беше правилен човек.

Обаче и с него се размина.

Разбрах, че срещу себе си имам човек, който като зомбиран повтаря глупостите на брат си - екстрасенса Жоро Бедников. Когато започнах да навлизам в живота им, видях неща, които не ми харесаха. И ги казвах на Митко. Мисля, че дълбоко в себе си той също не ги харесва. В един момент започна да се опитва да се защитава, да изисква от брат си. Но това е загубена работа. Сигурно, откакто се помни, т.е. от 40 години, го е слушал.

Освен това се оказа, че работят много добре заедно. Жоро Бедников не взема пари, защото има дарба от извънземните или от Господ - не знам точно откъде му беше, но ги взема брат му на изхода. Ако нямаш пари, ти взема златните пръстени. Казах на Митко, че за мен това е жив рекет.

В окончателното ти решение за раздяла са замесени и едни есемеси.

В продължение на месец получавах есемеси, в които ме заплашваха с изнасилване, с отвличане на децата ми, със заливане с киселина и т.н. Този човек не се размърда, за да си намери връзките във военна прокуратура и да види какво и що, а само ме успокояваше, че ще мине. Когато обаче се оказа, че съобщенията са от приятелка на брат му, чийто баща им е давал всеки месец пари в продължение на 6 г., за да я лекуват, тръгна да търси военни прокурори, за да я оневинява. Кажи ми какво е това чувство за справедливост? Предложих да дойде с мен в полицията и да разбере истината.

Той ми каза, че знаел всичко от информация от извънземните... Аз бих го завела на лекар. Между другото, преди това попитах Жоро кой ми праща тези есемеси. Наистина вярвах, че може да ми отговори.

Той какво ти отговори? ...

Мога само да кажа, че не е екстрасенс. В последствие разбрах, че прави грозни магии. Че ходи да пали свещи. Възможно е и на мен да ми пали. Но това, което мога да му гарантирам, е, че всичко ще му се върне. Защото Господ има за мен планове, не той.

Какви планове има за теб Господ?

Светли. Защото знае, че ми е светла душата.

Да, но след последните ти две връзки ти излезе име на мъжемелачка.

Нали колегите нещо трябва да кажат, някакво заглавие да напишат. От тези приказки нито ми се увеличават враговете, нито ми намаляват приятелите. Хората, които са около мен, знаят каква съм. Слава Богу, не са намалели и тези, които искат да бъдат "смлени".

Значи ти предстои търсене?

Ами, ловният сезон е открит.

Не може да не ти пука, че повтаряш връзки с еднакъв финал.

Е да, но финал няма. Аз не съм умряла. Има неща, които трябва да разбера. Някъде трябва да прогледна. Нещо трябва да видя. Но не става бързо. Затова се радвам на това, което ми се случва, и не се чувствам ощетена. Горчивина, естествено, има. Даже мисля, че последните двама идиоти в живота ми много ми го вгорчиха. Но със сигурност ще се отърся и скоро даже няма да си ги спомням.

Не се ли замисляш, че грешката може да е в теб?

Така си мислиш ти. Няма криви и няма прекрасни хора. Има такива, които са един за друг, и други, които не са. Когато не са един за друг, те се мъчат. Най-добре е да отидат там, където им е мястото. Моят втори съпруг например, когото в никакъв случай не бих могла да изтърпя и се радвам, че сме се развели, живее прекрасно повече от 10 г. с жената, с която се хвана след мен. Продължава да бъде същият котарак - ходи, маже, лиже, изневерява, мечтае, сънува.

Важното е, че двамата са в хармония. Всеки трябва да е с този, с когото може да създаде такава хармония... Бих могла някога да напиша учебник с мотото "Не повтаряйте тези грешки". Макар че не бих казала, че човек не трябва да греши. Напротив. Трябва активно да греши.

Обаче много боли.

Зависи от коя страна гледаш. Да, можеш да се тръшнеш и да викаш защо все на мен. След конфликта с Митко лежах вкъщи, гледах в тавана и не можех да си представя как един мъж може да се държи така абсурдно. Тогава синът ми донесе една мисъл от Интернет, че вместо да тъжим, че нещо е свършило, по-добре да се радваме, че изобщо се е случило. И аз се успокоих... Макар че бих хванала една тояга и бих го била с голямо удоволствие. Може би мислено съм го направила. Но със сигурност ще се справя.

С кого ще се справиш?

Със себе си. Трябва да спра да се оглеждам къде е поредният душевен клошар, за да му разбия душевността. Лошото е, че сигурно ще си умра сама, защото достойните хора са малко.

Може би просто това е твоята карма.

Както каза една моя гостенка в студиото, кармата е, каквото си накармиш сам. Не изкупувам нищо. Просто трябва да науча някои неща. Хубавото е, че ставам все по-спокойна и това се отразява на децата. Това, което сега мога да говоря с тях, или да ги съветвам, идва от една много по-мъдра майка, отколкото бях преди 5 или преди 3 г.

Не те ли притеснява, че водиш при децата си мъж след мъж?

Първо, тези деца са в моя дом. Освен това имат желание да ме виждат щастлива. А и - слава Богу, нямат чувството, че бащите им са онеправдани. Децата ми имат своите стаи, своя живот. В моя те имат своето място завинаги, но имам и лична територия, в която мога да заведа всеки. Живея с този, с когото реша и с когото вярвам, че може нещо да се получи. По-добре, отколкото децата ми да познават само баща си и да знаят, че родителите им си изневеряват и след това си лягат да се правят на щастливо семейство. За мен лицемерието е най-пагубно за душата.

Не ти ли става всеки път по-трудно да повярваш в следващия мъж?

Не. А и те не се дублират. Плюс това съм доста отворен човек. Даже ако се притворя малко, няма да се усети. Това, което мога да направя, за да отмъстя на всички говеда в живота ми, е да остана себе си. Иначе би ми било трудно да живея. Ако приема, че животът е борба, а не забавление, няма да съм аз. Ще умра в този момент.

Като погледнеш живота си в цяло - личен план и работа, как се преценяваш: като успял човек, или не?

Като щастлив и радостен човек, който е взел правилните за себе си решения. Имала съм много възможности да се захвана с по-успял мъж или с такъв, който да ми реши въпросите, да ми уреди децата, но не съм го правила. Така съм си избрала. В този смисъл надеждите ми не са били излъгани. Всеки път съм получавала това, което съм искала.

А какво точно си искала?

Добра работа, да си гледам децата сама, те да имат майка, която да бъде достатъчно популярна и устата, за да не си позволи никой да им подмята каквото и да било. Искала съм да сме достатъчно активни, сплотени, да си вярваме, да не си играем етюди и да се лъжем. Това го имам. Смятам, че животът е бил благосклонен към мен и че ще продължава да бъде.

Не можеш да ме убедиш, че животът е бил благосклонен към теб по отношение на мъжете.

Бил е. Защото всичко, което ми се е случвало с мъжете, е сплотявало семейството ми. Било е част от останалото. Един друг начин да опознаваш хората и да докажеш, че не си кривиш душата само защото съседката може да те коментира. Или жълтите вестници - едно и също е, само мащабът е различен.

Като си легнеш вечер сама, пак ли мислиш така?

В момента, в който престанеш да искаш да бъдеш сама, спираш да бъдеш сама.

Много си твърда.

Защо твърда? Просто съм приятел с живота. На човек му се случва това, което може да понесе.

Не ти ли натежава да бъдеш отговорна за всичко в къщата си?

Отговорността е дресирано развита у мен. Осъзнавам, че трябва да се отърва от този свой навик. За да мога да пусна някои задължения на друг. Засега почти не мога да го правя.

Сигурно и в работата си така властна.

В работата има установени и ясни роли, правила и образи. Обикновено тя изпреварва личния живот. Защото в него има повече страхове и нещата са по-размити. Когато се научиш да разпределяш отговорностите в работата, ще можеш да го правиш и вкъщи.

Остана и ти да го направиш.

Да. Ама, както се казва, още съм много млада... Все пак съм го разбрала на теория. Което е хубаво. Иначе си загубен.

Забелязвам, че видимо си отслабнала. Как го постигна?

С развод. В края на семейния си живот бях 60 и няколко килограма, сега съм 54. Между другото, на 24 април стана една година, откакто не живея със съпруга си. Така че имах годишнина.

Значи от тормоз си се стопила.

От чувство за самота. (Смее се.)

Добре де, признай си, човешко е!

Чувствала съм се самотна няколко пъти през живота си, когато до мен в леглото е имало едно спящо на другата страна чудовище, влюбено в себе си. Най-пресни са впечатленията от последния ми съпруг. Колкото самотна съм се чувствала с него, не е истина!

Оказа се, че и ти си човек, и ти страдаш.

Страдам, разбира се. Но когато разбера за какво става дума, спира да ме боли. Имали сме дълги разговори, за които никой не е разбирал. Те в пресата не бяха отразени. Т.е. аз говорех, той мълчеше. После казваше: "Абе така, като се замисля, все пак те обичам." Може, но за мен това беше като връх в блато. Не Еверест, от който имам нужда. Година преди да се разделим, му казах: "Толкова ми е скучно с теб, толкова ми е зле, че си фантазирам с кого да ти изневеря. Като го направя, да ти кажа ли, или да те лъжа?" Той отговори: "Леле, ти ме уби!" Но нищо не се промени.

Наистина ли щеше да му изневериш, или само така му каза?

Казвам всичко, което мисля, за да може човекът да е наясно. Ако не го устройва или нещо не съм разбрала, да вземе мерки. За мен така е коректно. Друг е въпросът, че от мен любовница не става. Не обичам да се крия, да отида някъде с някого за един ден или за една нощ. Това не е моят тип поведение. От друга страна, не упреквам жените, които го правят. След като го могат, хубаво. Аз просто не го мога.

Жените, които могат да се глезят, вземат всичко от мъжете.

Не мисля обаче, че са щастливи. Виждала съм жени, вкопчени в мъжете си, които им повтарят от сутрин до вечер как без него тя не може да живее и да диша. Да си в постоянно напрежение да не те изоставят и ти да паднеш от борда и да си разбиеш главата, е голям тормоз.

Имам предвид онези жени, които като се глезят, всъщност манипулират мъжете...

Това не го мога и не искам да го уча. Не си представям да живея с мъж, когото водя за носа. Това е отвратително. Не бих могла да издържа. По-добре да не виждам мъж цял живот. Мъжът трябва да има характер, за да го уважавам. Иначе е загинал. Ще го унищожа.

Това не трябваше да го казваш. Как сега ще завъртиш около себе си нов мъж?

Едно от характерните качества на мъжете е да надценяват себе си и възможностите си. Така че винаги има желаещи.

Пожелавам да намериш достойния.

Трудно е. Нямат табели и не им личи веднага.

Е, тогава разбивай си пак сърцето!

Ами нека. Така сърцето се образова... Може би не съм вземала толкова навътре връзките си с мъжете. Защото познавам хора, които много страдат от разделите. Може би за мен работата винаги е била изключително важна. И част от мен се е страхувала, че ако имам до себе си истински мъж, ще пожелая да остана вкъщи. Някаква неосъзната част от мен се притеснява от човек, който ще е отговор на всичките ми желания... Честно казано, не знам какви са ми желанията. Така че, имаме много работа.