Дъщеря на военен съдия и психиатърка, Джули Ан Смит установява, че собственото й име вече е регистрирано в актьорската гилдия, затова взима едно от презимената на баща си.

Заради неговата работа живее по цял свят и дори завършва средното си образование в Германия. В Щатите се дипломира във факултета по изкуства в Бостън. Започва работа в театъра и телевизията. През 2003 г. получава две номинации за Оскар в едно и също издание – за главна и второстепенна роля. Общо е номинирана четири пъти, но досега не си е тръгвала със статуетката. Въпрос само на време!

Джулиан е родена на 3 декември 1960 г. Освен с филмите си е известна и с обществената си ангажираност. Член е на организация за защита правата на семейството. Бори се и за правата на жените, които искат да абортират. Занимава се с асоциация за почти непознатата болест туберсклероза и дори е авторка на детска книга. Омъжвала се е три пъти. С настоящия си съпруг, кинорежисьора Барт Фрюндлих, имат син на 11 г. и дъщеря на 6 г.

Филмът Savage Grace, който актрисата представя в Мадрид, е по реален случай в богаташко семейство. Мур играе Барбара Бекланд, жена със скромен произход, която влиза във висшето общество след брака си с наследник на индустриалци и която има сексуални отношения със собствения си син.

Кръвосмешение, лудост, дрога и изневери са главните съставки на тази позната в Щатите история, където обаче пуританизмът на продуцентите не позволява филмът да бъде заснет и затова се снима в Испания. Следващите два проекта на Джулиан Мур също са предизвикателство и за публиката, и за критиката - “Няма ме” на Тод Хейнс и “Слепота” на Фернанду Мейрелеш, който откри тазгодишния фестивал в Кан.

Какво ви привлече към този толкова турбулентен персонаж?

Играя жена с две лица. Веднъж е много атрактивна, приятна и симпатична. Всички я харесват. Но в същото време е психически болна. Тази екстремна двойственост ми се стори най-интересното. Всички знаят, че става нещо, но никой не прави нищо, за да предотврати събитията, които завършат с трагедия. Сценарият веднага ме привлече. За мен и като човек, и като актриса е много интересно да задълбая, да разбера има ли граници за човешкото поведение.

Притесняваха ли ви секс сцените?

Никога не е лесно да снимаш секс сцени. За радост в този филм не трябваше да съм гола. И все пак сексът във филма е много важен за историята, не е самоцелен, просто за да скандализира.

А повлия ли ви фактът, че трябва да играете толкова крайна героиня?

Работата ми като актриса е да се справям с всяка ситуация на екрана, независимо каква е тя. Моите морални мерилки в никакъв случай не могат да влияят на работата ми. Аз не съм там да съдя никого, още по-малко собствената си героиня. Това е класическа трагедия за едно семейство, което се саморазрушава. Богати хора, на които не им се налага да работят, които нямат някакви цели или мотивация. Имат всичко, но не се обичат и това ги съсипва. И тогава трябва да търсят стимули в секса или дрогата.

Изключвайки този филм, доколко атрактивните секс сцени в киното се покриват с реалността?

У дома сексът никога не е като на кино. Всичко е много по-нормално, без толкова зрелищност, без цял арсенал от пози на какви ли не места и разкъсани дрехи. Представяте ли си някой да вземе да ми къса дрехите преди секс. Убивам го!

За вас казват, че имате перфектно око за избор на роли.

Обичам истинските сценарии, които за пореден път ни дават да разберем, че в реалния живот се случват неща, които и най-развинтеното въображение не може да роди. Ако този филм не беше базиран на реални събития, би бил заклеймен за перверзна и тотално изчанчена фантазия. Но е истина!

По какви критерии избирате в кой филм да играете – мегапродукция, независимо кино, в Щатите или в Европа?

Зависи кой и как направи един филм. Има чудесни и ужасни филми и в Щатите, и в Европа. Нямам представа каква е пропорцията. Но крайно време е да разберат всички, че киното е като всеки друг бизнес. Целта е да се направят най-много пари срещу най-малко разходи. Затова има толкова много лоши филми. Просто качеството е на заден план.

Каква е разликата, когато ви режисира съпругът ви?

Ами все ми дава второстепенни роли, хубави наистина, но все пак второстепенни.(смях)

Как се чувствате, когато ви определят за късноизгряла звезда?

Аз започнах на 22 и никога не съм оставала без работа. Моята кариера се оказа постепенна – преминавах от едно стъпало на друго бавно, но мога да твърдя - сигурно. Да не се заблуждаваме – всички тръгват отнякъде. Когато си млад актьор, да не приемеш каквато и да било роля е в повечето случаи абсурдно. Но никога не съм се чувствала неудобно, нито съм била неудовлетворена. Вярвала съм, че просто трябва да правя нещата добре, да бъда добра с хората и толкова.

Имате ли някаква мания в работата си?

Да се приближа максимално до реалността. Все едно това, което правя във филма, да става абсолютно така, както в живота. Това е едно от най-трудните неща в нашата професия. Но когато го постигнеш, е нещо наистина завладяващо. Защо някои филми грабват огромен брой зрители? Защото е постигната тази убедителна връзка с реалността.

Активистка сте в борбата за различни каузи.

Признавам, че това е едно от малкото наистина положителни приложения на славата. Истината е, че все повече медиите и обществото като цяло обръщат внимание на събития, единствено когато е замесен някой известен. Жалко е, но е факт. И щом е така, ще използвам тази страна на славата, за да защитавам идеите си.

Героините ви „на ръба“ отразяват ли се по някакъв начин на личния ви живот?

Не, става точно обратното. Аз имам стабилен личен живот извън професията си. Когато се прибера вкъщи, започват да ме интересуват само близките ми, киното остава за другия ден. У дома съм много нормална и това ме прави щастлива. Тази опора ми дава възможност да експериментирам и да бъда дори необуздана в работата си, когато се наложи.