От екстравагантния й стил до нейната пословична категоричност и лаконичност. Тя е жена, която не се вмества в стандартните ни представи. Умна, с бърза реакция и шокиращо откровена, точно защото е умна, Адриана Тюркмен избра списание EVA за своето първо интервю, в което разказва истината за живота си.

Не се съмнявам, че това интервю ще предизвика гневни реакции в част от читателите на EVA. «Праведните» първи ще хвърлят не просто камък в нашия мейл и интернет страница, а цялата скала на своето недоволство и гняв, калена в дългия период на българския преход, когато си изяснявахме понятия като мафия и истински предприемачи, мутри и жертви, богати и бедни, черна икономика и «светли» празнини в закона. Някои ще хвърлят камък дори без да прочетат интервюто, а само като чуят името й - Адриана Тюркмен, съпруга на убития Филип Найденов –Фатих, коронясан от медиите като «баща на мафията».

Известно е, че неговият баща Исмет Тюркмен Шабан е дошъл от Турция през 60-те години на миналия век в България и станал много близък до Тодор Живков. Един от създателите на държавната фирма за търговия с оръжие «Кинтекс», която е била със специален статут като част от кръга на висшите разузнавачи. Участвал е като посредник при сделки с оръжие в Близкия Изток .

Непотвърдени слухове му приписват създаването на нелегалното производство у нас на каптагон, синтетичен наркотик. Факт е, че е награден с орден «Кирил и Методий» заради подарени на социалистическото правителство антики.

Животът на сина му, Фатих, също е обвит в мистика и легенди за възможностите му, връзките му с подземния свят, бохемството и безразсъдството му. Той наследява многопосочния бизнес на баща си, както и връзките. Приема фамилията Найденов от уважение към Илия Павлов. Убит е в мерцедеса си преди пет години.

Впрочем, всеки може да набере името Фатих(неправилно изписвано на кирилица Фатик) в google и да бъде затрупан с писания - къде лъжа, къде истина. Зад всичко това обаче стои една реална жена, която е била част от този свят, но която днес сама гледа двете си дъщери, търси отговорите на много въпроси, опитва се да продължи напред. И най-вероятно сънува кошмари, а после се събужда самотна и объркана. Както много от нас. Но колко от нас се осмеляват да го признаят на глас?

Виенската сладкарница на хотел «Кемпински-Зографски», ранен следобед.

Срещаме се с Адриана Тюркмен тук, защото в хотела е нейният моден магазин.

Опитвам се да установя параметрите на това интервю. Задавам директни въпроси и очаквам да чуя «Хайде да не говорим за това». Адриана ме гледа право в очите. Маниерът й на отговаряне е малко рязък и отсечен. Но твърд и ясен: «Нямам какво да крия. Нямам от какво да се срамувам в моя живот.» Очевидно не обича увъртанията. «Тя е най-мъжкото момиче, което познавам», каза ми една нейна далечна позната.

Добре, да караме директно.

Да започнем с най-обикновните факти за живота Ви: къде сте родена, какво сте завършила, с какво се занимавате в момента?

Родена съм в Алжир. Завърших Френската гимназия и после – българска филология в Софийския университет. Сега се занимавам с мода.

(В хотел Кемпински е магазинът й за луксозни мъжки и дамски дрехи. Тя е облечена в една от марките, които внася - Марите и Франсоа Жирбо, френски лейбъл, изискан и рафиниран, с дискретен шик, а и слабо познат у нас. Определено не е от жените, които обичат показния шик, натрапващото се лого и общоприетия начин да се демонстрира лукс. Дрехите, които носи Адриана в момента, много точно отговарят на характера й – с ясно изрязана линия и много сложен детайл. Черен жакет по тялото с подчертани рамене от обемни плетени еполети. Елегантно полюшваща се черна пола под коляното. Когато сяда, виждам, че е с черни кашмирени чорапи над коляното, които завършват с дантела и тънка сатенена панделка, оставяйки ивица гола плът. Не е вулгарно, нито предизвикателно - просто детайл от един рафиниран сексапил.)

Защо сте родена в Алжир? Колко време живяхте там?

Родителите ми бяха на работа в тази страна. Майка ми работеше в посолството, тя е филолог, завършила Сорбоната, и беше една от най-добрите преводачки в симултантните преводи. Баща ми беше зъболекар и дълги години шеф на швейцарска фирма за лекарства.

Тоест, Вие сте взели нейната професия - като образование имам предвид. Това ли искахте да учите?

Не, исках да уча право, но не ме приеха. Записах литература, защото тя ме влечеше. А преди това исках да стана актриса – говоря за ранна детска възраст.

А какво си представяхте, че ще работите с това образование?

Нямах ясна идея. Аз се омъжих в четвърти курс, а след като завърших, се роди дъщеря ми и повече не съм работила.

Разкажете ми как се запознахте, влюбихте и оженихте с Фатих.

Ние се познавахме години преди това – около седем. Бяхме добри приятели, но не сме имали връзка. Оженихме се внезапно, спонтанно, не сме имали период на ухажване и преход от приятелство към… връзка.

Каква беше разликата във възрастта ви?

Четири години. Аз бях на 23.

Колко време Ви трябваше да решите, че искате да се омъжите?

Пет минути. Както Ви казах, стана много спонтанно.

Какво е обяснението Ви сега, след толкова години, за това спонтанно решение?

Нямам обяснение и до ден днешен. Явно – карма.

Вярвате ли в кармата и съдбата?

Вярвам, абсолютно вярвам. Не съм си представяла, нито съм предвиждала този брак. Но след това дълги годни бяхме заедно. Живяхме 12 години, до смъртта му. Явно това е искала съдбата.

(Адриана налива нова чаша чай и пали нова цигара. Очевидно пуши много. Ръцете й са изключително изящни. Разказва ми през смях, че начинът, по който взема решения, е наистина малко хазартен и причината за това е може би фактът, че майка й е хвърлила пъпа й в… едно казино в Ница. Просто й харесала сградата с всичките светлини, бляскавия свят и оживлението… Смехът оцветява лицето й с детско очарование.)

Щастлив ли беше бракът ви?

Понятието щастие е много относително. И да, и не, разбира се. И да, и не... Имаше и хубави, и лоши моменти. Общо взето, беше странно, както всичко, което ми се е случвало.

Сигурна съм, че сте чели всички книги, които наизлезнаха, посветени на «босовете на престъпността», сред които е описван и Фатих…

Първите книги – да, последните не съм ги чела. Спрях да чета, просто се уморих. Уморих се от глупости, дезинформация, от абсолютно нагласени неща. Някои неща, описани в книгите, никога не са се случвали. В някои книги например Фатих е наричан арабин. А той е турчин. В тези книги има много художествена измислица, авторска, но нали трябва да се впечатли читателят.

Много от тези книги не се различават като информация от това, което циркулира в Интернет. Там до името на съпруга Ви, мир на праха му, се появява и определението «баща на българската мафия».

Всичко това съм го чела. И ми е много смешно, защото няма никакъв смисъл. Да, да, «баща на мафията» и всякакви други глупости, които се уморих да следя. Защо се свързва с мафията, защо баща на мафията, не знам. Може би, защото те (има предвид бащата на Фатих и семейството му — б.а.) са били малко повече толерирани по времето на Живков. Наистина баща му е бил шеф в «Кинтекс», което не е някаква тайна. Те още от тогава разполагаха с по-големи възможности, отколкото другите хора. Това ги отличаваше от масата. Тези възможности бяха на показ. И те са доста подробно описани къде лъжа, къде истина. Но те, семейството, правеха впечатление. И създаваха един митичен образ за себе си.

Аз не казвам, че той не е имал контакти с някои хора от подземния свят, както ги определят сега, но той нямаше нищо общо с тях като бизнес. Никога не е бил в нито една групировка, а какво се визира под мафия – на мен не ми е ясно. У нас доста лесно се използва думата мафия. Ако някой има повече пари и възможности, вече е мафиот, а парите са нечисти. Веднага се измисля нещо суперкриминално за него.

Какъв човек беше той?

Много противоречива личност. Живееше на бързи обороти. Искаше да вземе всичко от живота за десет минути, ако може. Може би от една страна така е било по-добре за него, защото рано си отиде. Сложна личност, тежък характер, но понеже и аз съм тежък характер, нямам право да съдя. Ако трябва да бъда обективна, имахме много общо помежду си. Като характери, имам предвид.

Как коментирате съдебното дело за имот между Вас и жената, от която съпругът Ви има дете?

Сега е моментът да кажа на всички, че прекратихме това дело. Мисля, че казусът е ясен. Аз съм в правото си да искам този имот, тъй като е придобит по време на брака и е продаден без мое съгласие. Когато разбрах за съществуването му и че е продаден с декларация, подписана от съпруга ми, че е разведен, аз си поговорих с моята адвокатка и заведох дело. Всички може да казват, че това е дело срещу неговата приятелка, но не е така. Защото след първоначалната продажба този имот попада в ръцете на съвсем други хора. За мен няма значение на кого е продаден, де юре имотът е семейна собственост.

Това дело събуди публичното любопитство към факта, че Фатих е имал любовница и незаконно дете.

Да, това е по-интересното около случая. Това нездраво любопитство направи нашето семейство още по-интересно в очите на хората. Но нещо извънредно не се случи. Да, той има извънбрачно дете, признато. Това не е нещо, което никога не се случва, или по-скоро не се случва на никого. Дори на президенти се случва – вижте Франсоа Митеран.

Вие кога разбрахте за това дете?

Три дни след като родих моето дете - втората си дъщеря. По ирония на съдбата неговото дете се роди два месеца преди нашето.

(Усещам, че не й е лесно да го каже така просто. След кратка пауза намира точната дума: «За мен това е предателство». Но тя не е свикнала да бяга от отговорите. Което означава, че е жена, която умее да си задава въпроси. И отново няма: «Хайде да не говорим за това, прекалено е болезнено за мен.» А нима не е болезнено? Мисля си за този парадокс: сантименталните хора често е оказват жестоки и студени, а овладяни и сдържани като нея – дълбоко чувствителни. Къде е истината?)

Защо не се разведохте? Как една жена може да прости такова нещо?

Такова нещо не се прощава. Никога. Много е сложно да Ви отговоря защо не съм се развела. Една от причините е, че мъжът ми беше много властен човек и един развод щеше да се окаже доста сложен процес. Той не искаше развод, нямаше да ме остави дори да си отида. А и не исках децата да са потърпевши.

Вие как реагирахте на това предателство?

Заминах за Америка за четири месеца. Оставих всичко тук, … не знаех какво да правя. Една приятелка ме посъветва: «Не може да продължава така. Просто се върни и се разберете като хората.» Така и направих. Той не даваше да се издума за развод. Но все пак с разговорите доста се промениха нещата.

Как мислите, може ли човек да започне живота си отначало в такава ситуация? Вие самата бихте ли могла?

Зависи какво оставяш в предишния живот и защо го правиш. Не съм човек, който с лека ръка може да направи подобно нещо. Аз съм научена да стъпвам на сигурно. При положение, че имаш нормален статус в обществото и две деца, кръг от приятели, материална стабилност, е много трудно да пренебрегнеш всичко това. Поне за мен е така. Явно не съм толкова силен човек. Аз тогава съм била на 33 години. Но да започна всичко отначало… Не е по силите ми. Няма какво да лъжа.

Това ли беше най-тежкият момент в живота Ви?

Не, несъмнено най-тежкият момент беше загубата на Фатих. Това е и най-преломният момент в живота ми. Защото Фатих не е любовта на живота ми, но определено е мъжът на живота ми.

Каква е разликата?

Ами разликата е, че човек може да се влюби безумно, но тази любов да не е силата, която да поведе живота му в определена посока. Можеш да се влюбиш в слаб човек, в човек, който те наранява. Докато Фатих беше фактор, който определяше живота ми. Не съм срещала друг като него.

В кой момент се счупиха нещата между вас? В момента, в който разбрахте, че мъжът ви има връзка и извънбрачно дете ли?

Ох, какво да ви кажа! Пак трябва да повторя, че бракът ни не е бил най-нормалния брак, който хората могат да си представят. Ние живеехме по-свободно, да го наречем по-приятелски. Но… може би настъпи някакъв крах, когато… Ние имахме едно дете, момченце, което се роди между двете дъщери. И почина на третия ден.Може би няколко месеца след това започна отчуждаването, по-скоро началото на този процес. Но наистина проблемите събират и разделят хората. Когато се роди неговото дете и аз разбрах, ние стигнахме до дъното на отчуждението. Но странно, след това отново възстановихме донякъде синхрона си, някаква част от връзката.

Носят се легенди колко Ви е обожавал Фатих.

Да, пак подчертавам, че не сме имали обичайния тип влюбване, но той много ме обичаше и държеше на мен. Бяхме в странни отношения за другите хора, но в интерес на истината, имахме много силна връзка.

А имаше ли от Ваша страна борба за надмощие?

През цялото време. За съжаление. Уморих се накрая. Както ви казах, ние много си приличахме като характери, а два остри камъка много-много брашно не мелят.

Разкажете ми повече за дъщерите си и за Вашата връзка с тях.

Не мисля, че съм била идеалната майка. Когато бяха малки, много пътувахме. Имах жена, която ми помагаше, Бог да я прости. През цялото време беше с децата и аз разчитах на нея. Дължа й страшно много. Често ходех до Съединените щати в този период. Там са родени и двете ми дъщери.

Предполагам, че не е случайно раждането им там. Страхувахте се от ситуацията в България или от нещо друго?

Не мога да кажа, че перспективите в България са ме плашили. Но все пак съм живяла и в друго време - аз съм на 40 - когато пътуването беше трудно постижимо. Мислех си, че американските паспорти, които сега имат дъщерите ми, ще им осигурят свобода поне по отношение на пътуването. Обстановката в България беше доста несигурна, на моменти – кризисна. А и няма какво да се лъжем, медицината у нас е на отчайващо ниво.

Колко големи са дъщерите Ви?

Едната е на 16, другата – почти на 11. Коренно различни деца от едни и същи родители. Голямата учи в Американския колеж, малката – в Училището по култура в Горна баня. Деца – растат нормално, слава Богу, няма нищо особено.

Вие изглеждате доста контролираща положението жена.

Доста властна майка съм. Те биха се оплакали, особено голямата. Изисквам винаги много от тях. И затова съществува между нас някакъв антагонизъм. Но смятам, че така трябва да ги възпитавам, строго. Аз съм и баща, и майка.

Но Вие и по принцип обичате да контролирате нещата, така изглеждате…

Да, но особено по отношение на децата съм много амбициозна. Трябва да има дисциплина. Да се знае думата мярка. И да се знаят отговорностите. Аз много често говоря с тях на тези теми.

Същото възпитание, предполагам, е прилагано и към Вас?

О, да, така е. Определено. Държа много на точността, на точните отношения между хората, на образванието, на мярката.

(На всичките ни срещи Адриана беше точна до секунда. Беше изключително точна и във всяка уговорка, всеки детайл. Наистина, рядко срещано мъжко момиче, в най-женския смисъл на това понятие.)

Имате ли неща, които мислите, че Ви закрилят, пазят, нещо като амулети?

Не, по-скоро имам особено отношение към часовниците. Много обичам часовниците. За мен спрял часовник е спрял живот. Там има една символика. Най-странното нещо, свързано с тази символика, в която вярвам, ми се случи на един 9 август. Аз съм родена на 9 август. На същия ден преди пет години часовникът ми спря следобяд. Аз бях поканила гости вкъщи, пиех кафе и като видях този безпогрешен механизъм спрял, казах на майка ми: «Мамо, аз ще умра.» «Стига глупости!», отговори тя. «Няма причина, настоявах, той не е с батерия, нов е»…

Десет дни по-късно убиха Фатих. Часовникът може да няма нищо общо, но аз все пак си мисля, че има някаква мистична връзка между човека и часовете, които му отброява часовникът. Нещо подобно се случи с моята приятелка. Бяхме във Франция, нейният часовник се разпадна. И малко по-късно се случи трагедия и с нейния мъж. По-късно тя ми каза: «Така ме сугестира, че само да видя спрял часовник, изпадам в истерия.» Аз пък не мога без часовниик, имам чувството, че ръката ми е отрязана.

Нещо подобно се случи и с мен, когато на 19 години се разделих с първата си любов. Носех на ръката си часовник, гравиран с «от Е. на М. с любов» и когато се разделихме, той внезапно спря. Също беше без батерия, механичен. Оттогава не нося часовник.

Подарък ли ви беше?

Да.

Не знаете ли, че не е хубаво да се подарява часовник без да се плати? Един лев символично да се даде, но да се плати.

Кой Ви е казвал това?

Моя близка, която да кажем се занимва с окултни неща. И откъде го знам - четири дни преди да се омъжа, сънувах часовник. Тя ми изтълкува съня и каза, че ме чака нов живот, вероятно ще се омъжа. Затова имам такова отношение към часовниците.

Вие вярвате ли, че нашият живот има друга, невидима мистична страна?

Има, разбира се, много хора не вярват. Независимо дали вярваш, или не, се случват неща, които са в сферата на мистиката.

Представяте ли си една нова връзка, мислите ли за бъдещ брак?

Сега ми е много трудно да си представя, че ще се омъжа и ще имам синхрон във връзката, аз вече съм изграден характер, с изградени навици. Докато, като се ожениш млад, с другия човек порастваш, затова не ги усещаш нещата така, както би ги усетил в по-зряла възраст. Катаклизмите по-лесно се преживяват.

Мисля, че за Вас е трудно да изградите нова връзка и заради това, че излъчвате сила. Определено сте силна жена.

Да, така е. Малко мъже обичат силни жени. По-точно обичат силни жени, ако не са техните.

Не Ви ли се иска да напишете книга за живота си, все пак тя ще се превърне в бестселър?

Да, странни неща са ми се случвали, като за два живота. При това до 39-тата ми годишнина. И слава Богу, че животът ми все пак беше и е интересен.

А какво искате от бъдещето си?

Много ми е сложно. Няма да почвам с децата, защото всеки иска бъдещето да е хубаво за децата му. Така че това е ясно - поставям го първо. Но какво друго искам? Да съм спокойна. Поне малко да се успокоя. Много емоционално галопирах в този живот и вече се чувствам доста уморена. Ако трябва да съм точна – емоционално изхабена.

А какви са начините да се спасите от тези емоции?

Ами аз съм много нервен тип, просто не се спасявам. Задържам чувствата в себе си, не ги показвам и нямам начин да ги забравя. Дори за кратък период от седмица, две. Много си мечтая за такова нещо, но не знам дали ще се чувствам щастлива през този период. До сега това не ми се е случвало. Но това е до характер.

Свързвате ли бъдещето си с България?

О, да, определено. Ако живея в друга държава, с други проблеми, сигурно ще загубя връзката си с моите приятели от детството. Да, от чужбина можеш да вдигнеш телефона по всяко време, но не можеш да бъдеш по всяко време с близките и приятелите си. Нямам желание да изграждам нови приятелства, пък и в чужбина те са по стечение на обстоятелствата.

Какви са вашите приятели? От детството или от Вашия социален кръг?

Имам няколко приятелки от детството ми, с които сме преминали през всякакви етапи. Те не ме възприемат като част от нещо, да речем като жена, която принадлежи на света на лукса, а като мен. Те знаят какво се случва с мен. Щастието е в това да имаш такива хора, а не в парите, които наистина са важни, но не са всичко.

Какви проекти имате за бизнес?

Надявам се да се разрастна, не че много съм се разрастнала – имам само два магазина, но просто казано, да увелича дейността си, да внасям и други дизайнери, френски имам предвид.

Френската мода е доста скъпа.

Да, така е, но все повече хора имат стил, възможности, претенции. Не е вече белег за стил да си облечен в най-известните италиански фирми и да носиш лого по дрехите или чантите. Има млади, интересни, непознати у нас дизайнери.

Откъде черпите информация за модата?

Не съм от тези, които гледат само фешън тв, даже не знам на кой канал е. Чета френски списания, които си купувам като пътувам до любимия си град - Париж.

Като вярвате в кармата, каква мислите, че сте била в предишния си живот?

Понякога, като мисля за съдбата си, си казвам, че в предишния си живот сигурно съм яла детски сърца (засмива се). Възможно ли е да ми се случват чак такива неща?! Не съм се замисляла много за предишния си живот, а и честно казано, не вярвам в прераждането. Има нещо, което свързва световете на живите и мъртвите, но ако го открия, вероятно ще стана лауреат на Нобелова награда.

Като говорим за лошите събития, съжалявам, че пак към това Ви връщам, писаха, че са Ви слагали бомба в колата.

На мен ли? Никога! Няма такова нещо. Един-единствен път имаше акция на застрахователните фирми и запалиха пет-шест коли, включително моята, но бомба не е имало.

Страхувала ли сте се за живота си някога?

Никога, както и никога не съм се страхувала за живота на Фатих. И той не се страхуваше за живота си, което е публично известно. Била съм във всякакви ситуации, срещала съм всякакви хора, но никога не съм и представяла такова нещо.

Знаете ли неговия майчин език – турския?

Не. По едно време доста разбирах, но сега съвсем съм го забравила. А турският е хубав език, нежен. Голямата ми дъщеря много иска да учи турски.

Имате ли отношение към политиката, към това, което се случва в момента?

<p style="text-align: just