След като през 2010-а загуби една от най-ярките личности в новата модна история – Алекзандър Маккуин, сега е на ход да се прости с втора – Джон Галиано. И този път по своя собствена воля.

Делото
50-годишният дизайнер, артистичен директор на Christian Dior, бе внезапно уволнен след пиянска антисемитска тирада и полицейски арест в бар La Perle в Париж. Репликите „Обичам Хитлер“ и „Умри, еврейски боклук” бързо обиколиха света, записани от телефона на „малтретираните” посетители. Всеобщото възмущение не остави друга възможност за концерна LVMH, собственик на Dior, освен да вземе крайни мерки.
Въпреки публичното извинение на дизайнера скоро ще се наложи той да обяснява постъпката си и пред съда. Ако бъде признат за виновен, Галиано може да получи присъда от 6 месеца затвор и глоба от 20 000 евро. Негов защитник ще бъде известният адвокат Турел, нает от Кейт Мос за  „кокаиновия скандал“ през 2005-а.

Обвинителите
Според Александра Шулман, главен редактор на британския Vogue, „Галиано направи ужасна грешка и неговото оскърбително поведение не може да бъде игнорирано“. Лагерфелд също бе категоричен, но в друга посока: „Възмутен съм не толкова от случката. Това е ужасно за модата, защото сега всеки се пита що за хора са дизайнерите всъщност. Ние сме делови хора и трябва да бъдем изключително внимателни в епохата на интернет. Ако вие сте публична личност, не може да се напивате до безобразие на улицата.“
Галиано притежава неоспорим творчески гений, но със сигурност не е предприемчив бизнесмен. Задълбочен в размаха на идеите си, той слабо се интересува от деловата част на работата си дори когато става дума за собствения му лейбъл, също собственост на LVMH. Днешните перспективни имена, като например Рикардо Тиши (Givenchy) и Фрида Джанини (Gucci), са колкото дизайнери, толкова и трезво мислещи бизнесмени, които по-скоро ще броят стоката в склада, отколкото да обикалят баровете. Факт е още, че значимостта на моделиера става все по-нищожна и продажбите на модните брандове съвсем не зависят от естетиката на колекциите висша мода, чиито мащабни продукции всъщност носят повече загуби, отколкото печалби за фирмата. Дизайнерът трябва да е не само креативен, но и да разбира от маркетинг, внимателно да следи продажбите и всеки момент да е готов за промяна, атака и борба с пазара на „бързата мода“. Част от тази борба е и кристално чистият имидж.
Уволнението е логична реакция, още повече че Галиано живее и работи в бизнес, в който много от неговите директори, клиенти и приятели имат еврейска жилка - включително изпълнителният директор на Dior Сидни Толедано.

Защитниците
„В модната къща (Dior - б. р.) с легендарна история Галиано добави прикрито усещане за сексуалност, перверзия и дори нещо повече – пътуване до тъмната страна на женската същност – пише модният критик Сузи Менкес (IHT). - За тези 15 години той овладя до съвършенство баланса между изисканата елегантност и грубата реалност, създавайки образа на екзотична модерна жена... Уволнението му бележи края на една дивна модна ера, изпълнена с изящество, блясък и шок, издигнали отново консервативната парижка модна къща до една от най-влиятелните марки в света, и преминала бариерата от милиарди долари приходи годишно.“
Франка Содзани, главен редактор на Vogue Италия, дипломатично изказа подкрепата си: „Осъждам всички постъпки, демонстриращи неуважение към която и да е религия. Но тези хора, които са решили да се възползват от известността на Джон и да го снимат с хихикане, будят отвращение. Осъждам думите му, но мисля, че са казани в момент, когато е изгубил контрол над себе си. Страшно е колко бързо се прославиха тези младежи и получиха пари, разрушавайки образа на гения.“
Думите й дадоха повод мнозина да се запитат беше ли случката заговор за свалянето на Галиано? Не използваха ли LVMH твърде явно „нацисткия скандал“, за да се отърват от своето трудно дете, което отдавна се изплъзваше от контрола им? Ясно е, че модният концерн вече няма нужда от „креативни фойерверки“ и атракции за масмедиите. Галиано свърши добре работата си, за която бе назначен, давайки нов живот и ексклузивен стил на модната къща. Днес Dior има оборот от 826 млн. евро и заедно с Louis Vuitton е марката, която води по приходи в LVMH. През 2010-а, въпреки рецесията, годината й приключи с рекордно увеличение на печалбата от 19%. Така че защо, независимо от скандала, Галиано вече не е добър за Dior? Може би защото неговата стилистика и характерен подход към модата са влезли в сблъсък с новите стратегически нужди на групата LVMH и тяхното най-важно предизвикателство – да удвоят печалбата. Основната целева аудитория са пазарите, позволили на печалбите да скочат дори по време на криза – като Азия, Индия и Китай. Целта отдавна не е да се създават мечти или велики дизайнерски постижения, а да се ускори темпото на семплите продукти, задоволяващи естетическите нужди на огромна публика, готова да консумира лудо и безразборно луксозни стоки.
Предвид всичко това няма как да четем съжаление в коментара на самия Бернар Арно (оглавяващ LVMH): „Основната съставка за успеха на марката днес беше реалната близост на Галиано до таланта на Кристиан Диор. Мога да поканя който и да е талантлив дизайнер да работи за Dior, но няма да е същото...“ Няма наистина. Още повече че само 2 седмици след скандала г-н Арно „внезапно“ се изкачи до четвъртото място на най-богатите в света. А там вероятно няма място за сантименталности.

Присъдата
Натискът на бързото темпо на модата днес и лудата надпревара за печалби вземат своите жертви. Марк Джейкъбс лежа в психиатрична клиника. Калвин Клайн злоупотребяваше с наркотици, Стивън Робинсън – най-близкият сътрудник на Галиано, почина от сърдечен удар преди 4 години. Кристоф Декарнен преживя пореден нервен срив. А самоубийството на Алекзандър Маккуин е като призрак, кръжащ над модната индустрия.
За финал ще оставим коментара на модната редакторка на The Telegraph Хилари Алекзандър: „Какви демони са завладели в онзи момент Галиано никога няма да разберем. В какъв личен ад живее той можем само да гадаем. Но едно е ясно: той се нуждае от помощ. Нито за минута не оправдавам поведението му. Но точно сега той се нуждае от помощта и любовта на модната индустрия, на която отдаде живота си.“
Оставаме в очакване на следващата жертва.