Лили Червенякова

Има една прекрасна световна награда за достоен жест. Нарича се WORLD AWARD OF DIGNITY, мотото й е „По делата ще ги познаете“. Носител на тази награда например е италианският дизайнер Чезаре Пачоти заради изключителния му принос в световната мода

Мариана Антонова 24 януари 2009

 Жената, която сбъдва мечти

Има една прекрасна световна награда за достоен жест. Нарича се WORLD AWARD OF DIGNITY, мотото й е „По делата ще ги познаете“. Носител на тази награда например е италианският дизайнер Чезаре Пачоти заради изключителния му принос в световната мода. Сред номинираните тази година са граф Андрей Толстой, лорд Сейнт Джон ъф Блетсо и госпожа Лили Червенякова.

На 13 февруари в Лондон, където ще бъде връчена наградата, за първи път ще прозвучи българско име. Новината естествено погъделичка патриотичната ми гордост и реших да науча коя е тази дама и с какво е заслужила светът да я забележи. Когато разбрах, че е заради благотворителност и меценатство, застанах нащрек. Много са тези, които отварят портмонетата си, когато дойде празник, и се сещат да го направят отново, когато дойде следващият.

Лили Червенякова обаче ме накара да повярвам, че благотворителността може да не бъде PR акция. И понеже с читателите на ЕВА сме заедно вече 10 години, искам така, съвсем по приятелски, да разкажа за тази специална жена, за да преживеем отново заедно моето страхопочитание и възхищение. Суперлативите са излишни. По делата ще я познаете.

Коя е Лили Червенякова

Една от богатите българки. Заедно с двамата си сина притежава няколко престижни столични ресторанта. Във фирмата им работят над 470 души, доста от служителите са при тях от самото начало. Преди да стане бизнес дама, госпожа Червенякова е била главен редактор в издателството на Икономическия университет. „Имах прекрасен колектив, чувствах се комфортно и че мястото ми е там.“ Във фирмата влязла след смъртта на съпруга си Тодор Червеняков. „Сега се занимавам малко с финансите, основно – с благотворителна дейност. Майче, казват ми Камен и Орлин, прави, колкото смяташ, че е необходимо, и колкото можеш. Без тяхната подкрепа това просто нямаше как да се случи.“ 

Лили и децата

Преди 10 години попаднала на предаване по националната телевизия за момче без родители, осиновено и отглеждано от възрастната си баба инвалид. Това бил Миро от Враца, в 5-и или в 6-и клас. Бил спечелил с едно есе екскурзия до Дисниленд в САЩ. Направило й впечатление, че е много одухотворено дете, отворено към света. Свързала се с него, поговорили и започнала да му изпраща месечна стипендия в размер на една минимална заплата, докато завърши средното си образование. Миро вече е голям мъж, завършил е висше образование и когато е в София, винаги се обажда на своята благодетелка.

Около две години след това Лили видяла в „Искрено и лично“ две сестрички и едно братче в 7-и, 6-и и 5-и клас от село Мурсалиево, Плевенско, които имали само баща и едвам свързвали двата края. Изпратила им пари. Отговорили й с писмо, което още пази: „Скъпа госпожо Червенякова, много ви обичаме, ще се постараем да не се разочаровате от нас и ще завършим годината с отличие.“ Започнала да им изпраща месечни стипендии, а когато голямата сестра Афродита завършила 8-и клас, й наела квартира в София, за да продължи образованието си в големия град. На следващата година в София дошла по-малката сестра, на по-следващата – братчето. „Нямаше как да оставим таткото в Мурсалиево, на всичкото отгоре - болен. Уважавам го, защото е успял да възпита у децата си чувство за отговорност.“ Така семейството се събрало в столицата и понеже станали много, Лили им наела апартамент, чиито наем плаща и в момента. 

Тази година Афродита била абитуриентка. Лили се постарала да бъде най-хубавата на бала. Между другото, тя харесала друга рокля, но нищо не казала. Защото „никога не съм смятала, че като помагам, трябва да налагам мнението си. Повтарям на децата, че ако направят нещо само за да ми угодят, много ще ме разочароват.“ Показва ми снимка на Афродита от бала. Носи я в портмонето си до друга, на която е със синовете си. Афродита е нейната гордост. Вече е студентка в Икономическия университет. Лили направила всичко възможно това да се случи. Изпратила я на  кандидатстудентски курсове, после на частни уроци... Тази година госпожа Червенякова ще има три абитуриентки. Разбира се, вече ги е записала на курсове, а от този месец тръгват и на частни уроци.

Има и една абсолвентка, която завършва английска филология с пълно отличие. За нея Лили научила от едната си сестра, когато момичето било завършило английската гимназия с отличен. Бащата бил починал, отглеждала го баба му. На първата среща Розалия дошла много притеснена. „Отпусни се, моето момиче, започнала да я успокоява Лили. Трябва с достойнство да гледаш на живота, има защо.“ И й съобщила, че ще получава стипендия всеки месец.

В своята благотворителна дейност досега госпожа Червенякова има само едно разочарование, и то не е от дете, а от директорка на столичен дом за деца в неравностойно положение, на който помагала доста години. В един момент обаче директорката я помолила любезно да не го прави. Може би защото богатата госпожа не давала пари на ръка, а купувала винаги за Коледа, Великден и първи юни по нещо за всяко дете. А те били от 90 до 110. След скандал с директорката за нераздадени на децата одеяла, купени от Лили, тя получила от дома официално писмо.  Благодарели й, че толкова години е подпомагала, и й съобщавали, че... вече не се нуждаят от спонсорство. Госпожа Червенякова пази и това писмо. Историята обаче е с добър край. Лошата директорка била уволнена, преди около месец служителите на дома отново потърсили Лили и тя веднага приготвила коледните пакети. Щастлива е, че спонсорството е възобновено. 

Именно в този дом тя открила още едно от нейните деца – Констансия. „Преди 5 години, беше в 8-и клас, разбрах, че са я върнали вкъщи по определени програми за извеждане на децата от дома.“ Открила момичето само в квартира, наета от майка му, и постъпила по обичайния начин – определила му месечна стипендия. Щом Констансия започнала да получава пари, майката я прибрала при себе си, но и тя, и приятелят й имали проблем с алкохола. Лили знаела, но изчакала девойката да й го сподели. Случило се след една година. Госпожа Червенякова веднага й наела квартира и въздъхнала облекчено - проблемът с Констансия бил разрешен. Втория срок на 11-и клас обаче момичето се влюбило и напуснало училище. „Започнахме жестока борба. Аз я търся, тя не ми вдига телефона. Намирам я, карам й се.

Тя ми вика - защо не ме оставите, не заслужавам да ми помагате, нали си имате Афродита и другите, занимавайте се с тях. Ти нямаш никого на този свят, казвам й, искам да ти дам средното образование. Ще се явиш като частна ученичка.“ Но по закон Констансия нямала право да се яви на изпити в годината, когато е напуснала училище. Три пъти Лили ходила при зам.-министъра на образованието, докато не я свързал с една дама от столичния инспекторат на образованието, която можела да свърши работа. От нейния кабинет се обадили на директорката на училището, в което учела Констансия. Госпожа Червенякова била толкова настоятелна, че жената се съгласила да направи изключение. „И се започна. Сутрин в 8 ч. звъня да проверя дали Констансия е станала, за да не закъснее за изпит...“

Благодарение на благодетелката си девойката завършила едновременно 11-и и 12-и клас като частна ученичка и пак благодарение на нея започнала да работи това, което искала -  готвачка в „Чевермето“, едно от заведенията на фамилия Червенякови. Лили обаче я накарала да изкара курс за готвачи, за да може да работи тази професия навсякъде. Смята това средно образование за най-голямата си победа. Тази година на рождения ден на Лили Констансия й написала писмо: „Госпожо, искам да имате много такива щастливи дни като днес и да помагате на всички като мен.“

В момента госпожа Червенякова се грижи за осем деца в неравностойно положение. 

Лили, защо решихте да помагате на деца в нужда?

Имам 3 сестри и 1 брат.  Майка ни е починала, когато сме били малки, и татко ни е отглеждал самичък. Не се е оженил. И когато сега тези мои деца ми кажат: Ама, Лили, ние как ще ти се отблагодарим, отговарям, че това не искам да го чувам.  Човек прави нещо, защото го чувства в душата си. Ще съм щастлива, казвам им, един ден да ви видя на моето място, защото аз съм била на вашето.  

Не давате ли лъжливо самочувствие на тези деца, че могат да надскочат чергата си?

Наскоро Афродита ме попита: Лили, ти даваш ли си сметка какво щеше да стане с нас, ако не бяхме дошли в София? Е, отговорих, пак щях да ви дам стипендиите и щяхте, примерно, да учите в Плевен. Но тати нямаше да може да плаща наем и всичко останало. Приемете, казах, че ако не съм била аз, е щял да бъде някой друг. Така се е случило, че аз съм се явила на вашия път. Всеки трябва да има шанса да преодолее съдбата си... Много хора казват: няма такива като тебе. Вероятно има. Надявам се. Защото ще има повече ощастливени. Да видиш радостта в очите на тези деца, е велико нещо.

Доста хора, като спечелиха пари, се промениха към лошо. Очевидно, парите не понасят на всеки.

В живота ми има няколко колоса, върху които мога да стъпя стабилно, без нищо да може да ме отмести. Включително и парите. Реализирала съм се в професия, която обичам. Реализирала съм се и като жена - имах прекрасен съпруг и имам двама прекрасни синове. Няма какво повече да искам, освен да помагам, и то в най-чистия духовен смисъл на думата.

Лили и творците

„Преди две години отиваме със Стефка Берова в Бургас на фестивала „Бургас и морето“. Знаех, че гвоздеят на събитието е Тончо Русев, защото има 75-годишнина. Толкова много исках да го зарадвам, защото е направил прекрасни песни! А беше  труден момент за фирмата, имахме тежки плащания. Живея с малкия си син и му споделям, че въпреки ситуацията искам да зарадвам Тончо Русев. Той само ме погледна и каза: Направи го, ще се справим. В този момент като че ли ми поникнаха криле, мислех, че мога да повдигна цяла къща.“

Подобен труден момент Лили имала и тази година. Ники Априлов правел нещо за децата в НДК и имал нужда от помощ. А тя била затруднена, защото е поела сериозен ангажимент във връзка с концерта на Лили Иванова през януари в зала “Олимпия” в Париж. В същото време Евтим Евтимов издал първата си книга в проза и госпожа Червенякова много искала да го зарадва. И ето че една приятелка й върнала стар дълг. „Помислих си, Господ ми помогна за Евтим!“ Докато се чудела как да се справи с проблема на Ники Априлов, големият й син казал: Майче, искам от моята сметка да извадиш еди-каква си сума и да я дадеш за благотворителност, където ти прецениш. „Винаги съм смятала, че когато човек е с позитивно мислене, нещата се получават.“

Списъкът на творците, на които Лили е помагала и продължава да помага, е огромен – Мими Иванова, Росица Кирилова, Хайгашот Агасян, Васил Найденов, Борис Годжунов, Елица Тодорова... Когато говори за тях, тя винаги прави едно уточнение: „Всичките съм ги потърсила аз, а не те мен.“ И никога не споменава думата пари. Тя просто иска да зарадва някого.

Емил Димитров например потърсила веднага, като излязъл от болницата след преживения инсулт. „Дадох му една сума, после втора, трета, след това направихме клипа на песента „Моя страна, моя България“ и започнах ежемесечно да му помагам, защото беше изоставен от всички. Емил наричаше тези пари „пенсията на Лили“. 

След смъртта на Дамян Дамянов госпожа Червенякова решила да помогне на съпругата му Надежда Захариева, защото била без работа и се грижела за трите им деца. По желание на Надежда издала една книга на Дамян. Приходите от разпространението оставила на семейството. След това издала книга и на Надежда Захариева. А по повод 70 години от рождението на големия поет и 5 години от смъртта му издала двутомник с най-доброто от неговата проза и лирика. И помолила Лили Иванова да направи клип на нейна песен по стихове на Дамян. Лили избрала песента „Хазарт“. На следващата година се появил клипът на „Камино“... Така започнала серията от клипове на песни на Лили Иванова, издадени от Лили Червенякова. Както и голямото им приятелство. „За мен е истинско удоволствие, че съм се докоснала до Лили Иванова. Защото тя е явление в предишното столетие, а и в това смятам, че няма да се повтори.“ 

Тази година госпожа Червенякова е много горда, защото е убедила Стефка Берова да направи концерт в зала 1 на НДК. „Около три месеца я убеждавах, докато тя започна да мисли за концерта.“ След това цели 6 месеца всяка вечер се чували по телефона. „Няма да го направя този концерт“, жалвала се Стефка. „Не, ще го направиш – упорствала Лили. - Днес този те е върнал, утре ще отидеш при друг.“ Разбира се, тя била един от спонсорите. Получил се прекрасен концерт.

„Ако мога, бих правила само това. Да помагам. Доставя ми неизмеримо удовлетворение. Чувството да даваш радост на другия е велико. Когато можеш да подариш едно щастие, за теб щастието е двойно.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР