През горещия август на 1980 година се ражда момче, наречено Захари. Когато в детската градина изиграва първата си роля на петле с дунапренено гребенче и хокеен стик, обвит в лъскаво фолио, никой не подозира, че само след двадесетина години Захари ще побърка българите с магнетичното си изпълнение на Молеца от най-касовия роден филм от новото време „Дзифт", а известен френски театрален режисьор ще каже за него, че е изключителен и страшно талантлив. („Балът на крадците", Народен театър, премиера - октомври, т.г.) При ръст 193 см и килограми 87, Бахаров стои на непоклатимата позиция, че трябва да го познават чрез ролите, а не с етикетите, които му лепят очарованите от него женски списания. Добре, но ние искаме да го познаваме не само чрез ролите му, нали?

Ами добре, питай ме, ще ти кажа всичко.

Хубаво. Тогава първо се представи.

На 28 години съм, софиянец, зодия Лъв. Имам брат Явор, по-малък от мен, който в момента учи в театралната академия. Израснах в старата част на Овча купел. Сега и нея застроиха, но преди беше пълна с дворове и ходехме с колелета да берем джанки и други неща. Имаше изоставени къщи, където можеше да се намери всичко. От разни джунджурии до въшки.

Хващал си въшки?

Е, ако си имал достатъчно активно детство като мен, би трябвало да си минал един-два пъти през въшките.

В момента къде живееш?

В същия квартал, в същия апартамент, но без родителите си... Имали сме къща там, съборили са я и са ни дали този апартамент...

Късметлии сте с брат ти. Няма да плащате кредити за жилища.

Късметлии сме не само за това. Имахме класическо перфектно детство и това се дължи и на родителите ни.

С какво се занимават тези прекрасни хора?

Майка ми е журналистка, баща ми е финансист. Освен това е мореплавател... Добре де, не мореплавател, а яхтсмен.

И ти ли си яхтсмен?

Сега се уча да карам сърф. Но и аз имам съприкосновение с вятъра и водата. И мисля да се увеличава.

Разкажи някой ярък спомен от яхтата на баща ти.

Като бях на 17 г., в Дунав щяхме да се ударим в един шлеп. Обърнахме се и за малко да се удавим. Обаче дойдоха и ни извадиха. Беше втора новина по телевизията в 8 ч.

И сега вероятно имаш страх от водата.

Не, не. Просто започнах да мисля за нея като за стихия. Уважавам я. Всъщност баща ми още тогава каза, че рано или късно плаването ще дойде в живота ми. И то започна да идва. Сега съм го насочил към сърфа, после - ще видим. Може би ще си купя яхта... Макар че артистите нямат яхти, нито бентлита, уверяват те. Ама все някой ден може пък да си купя някаква мъничка на старо. В Амстердам може да намериш свястна за 10 000 евро.

Казваш го, като че ли става дума за 10 лева.

Е, ще трябва да спестявам. Млад съм, имам време. Макар че не съм пестелив. По-скоро съм оптимист. Все ще ми паднат пари отнякъде.
Как така и двамата с брат ти сте артисти, при положение че никой от родителите ви не е?
При мен беше случайно... Всъщност майка ми разказва, че в кукления театър веднъж съм бил брезичка - викали деца от публиката и не си спомням как съм се озовал на сцената. После в детската градина играх петле. Имах си хокеен стик, увит във фолио - не знам за какво ми е бил. Имах си и човчица от дунапрен. Майка ми я беше направила. Чак в 10 клас отидох в студията на Бончо Урумов и започнах да се занимавам с театър по-сериозно. А брат ми - трябва да си го питате, когато му дойде времето. Не съм убеден, че е гледал от батко си. Той е много самостоятелна личност.

Има ли конкуренция между двама ви?

Не, все пак съм по-голям с пет години. Според мен това е една елегантна разлика. Баща ми обаче казва, че когато съм разбрал, че ще се ражда, съм казал: Ама той сега ще си играе с играчките ми... Май и досега се дразня, като си играе с играчките ми.

Какви са ти играчките сега?

Възрастните сме като децата. Играчките, които имаме, не са ни интересни и постоянно ни трябват нови. Моята следваща играчка ще е на четири колела - трябва да си купувам нова кола. И нова дъска за сноуборд за този сезон. Ще ходя за 10 дни в Алпите. Така че ще ми трябва нова играчка „да не се излагам пред чужденците". Ако е живот и здраве, де. Чукам на дърво, да не се прецака нещо.

Не ти ли се играе примерно на народен представител?

Политиката е сериозна игра и ако на момчетата в един момент им се доиграва, нямам нищо против. На мен не вярвам да ми се доиграе. Не си купувам вестници, досега съм гласувал само два пъти. Може да е кофти, но не виждам смисъл да си губя времето.

Разбрах, че си се запалил по компютърни игри.

По една игра, ама няма да й кажа името. Защото е много стара и вече не е сериозно да играеш на нея. Но аз сега се уча и трябва да започна от класиката. Избивам лошите, обаче и те си ме стрелят. Не ме разпитвай повече за тази игра.

През лятото къде почива?

Карах сърф на един турски остров. После бях малко на нашето море в караваната на един приятел.

С голяма компания ли ходиш на почивка?

Харесват ми средно големите компании, в които може да се вземат някакви общи решения. В по-големите нещата излизат извън контрол.

Ти ли си лидерът?

По-скоро насочвам отстрани решенията в една или в друга посока... Глупости. Сега си го измислих това!

Значи се вписваш добре в колектив?

Отборните неща ме кефят. Няма нищо по-вдъхновяващо от колективните постижения. Разбира се, егото и суетата от време на време си правят и те мръсните номера.

Какво правиш във времето, когато не си в отпуска, не репетираш, не снимаш и не си на сцена?

През деня се занимавам с дребни, битови нещица. След представление вечерям с приятели. Пием по две напитки, говорим си някакви интересни работи и планираме нещо по-различно за времето, когато ще сме по-свободни.

Обичаш да правиш планове?

О да, планирането ми е втора природа. Не че трябва, идва ми отвътре. Гледай какъв тефтер имам - Молескин. Най-хубавите тефтери на света, на 200 години са, Хемингуей е имал такъв. Записвам чинно в него какво трябва да свърша ден по ден, минута по минута. Иначе забравям. Може да запиша и нещо за лятото... Проблемът е как след това ще го намеря. Понякога не успявам да изпълня всичко запланувано за деня. Познавам хора, които това много ги потиска. Аз просто прехвърлям задачките за следващия ден. Копи - пейст. А, ето и последните неща, които съм планирал - пътуването до Алпите и да купя нови тапети.

Долавям руски корен във фамилията ти.

Родът ми идва от Одрин, или Адрианопол. Построил го е император Адриан и там е настанил ветераните си. Така че - ако трябва да бъдем точни, аз съм римлянин 42-о поколение. Шегувам се. Пра-прадядо ми е избягал от Одрин, защото е трябвало да служи в турската войска, пък не е искал. С пра-прабаба ми са се запознали в Бургас.

Много знаеш за родословното си дърво.

Това много ли е? Дядо ми до последно искаше да ми разкаже историята на рода ни, а аз - тъпият пубертет, седях и пушех по кафетата. Нещо, за което ужасно съжалявам.

Пушиш. Други пороци?

Бях спрял цигарите за 10 месеца и после с целия си акъл пак пропуших. Пороци да искаш. Но всичко е умерено. Не съм ги оставил да ме контролират.

Примерно алкохолът. Какво пиеш?

Имам топ 10 питиета от маргарита до сливенска перла. Според случая пия някое от тях.

Сигурно си пропушил отново, защото си напълнял.

Напълнях малко, но тренирах и се оправих. По-скоро пропуших от нерви.

Ама какви нерви? На теб всичко ти е на шест! Успешни роли, суперлативи...

Обаче докато станат нещата на шест, си има нерви. Но те пък не са чак толкова лошо нещо, защото те мобилизират.

Защо се подстригваш късо?

Защото друго вече не ми отива. Би било смешно някак си. Човек трябва да има огледало, да се оглежда внимателно в него и да не се излага.

Толкова ли държиш да не се излагаш пред хората?

Държа да се чувствам добре в кожата си. Тогава и хората те възприемат по-добре. Иначе те са на втори план.

От кого наследи този секси глас?

Може би от дядо ми. Освен това в академията имах чудесна преподавателка - Диана Борисова. Научи ни на упражнения, които и досега използвам.

Жените те намират за мускулест и строен. Чувстваш ли се секс символ?

Моля те, стига с този въпрос. Не мога повече да отговарям на него. Въобще не се чувствам секс символ, това е пълна тъпотия. Хората, от които зависи работата и живота ми, не мислят в понятия като секс символ и не секс символ. И слава богу. Това е измислено понятие, което даже не знам за какво служи.

Ами примерно да получаваш писма от фенки.

Всяка вечер в театъра хората идват, купуват си билет, сядат и ми дават два часа от личното си време, вниманието си, аплодисментите си (евентуално)... Това е твърде щедро. Какво друго да искам да получавам?

Уверяваш ме, че не си лошо момче. Как тогава успя да изиграеш толкова убедително в „Дзифт" едно много лошо момче?

Първо, трябва да се отнасяме внимателно към понятието „лошо момче". От друга страна, аз това съм учил и това работя - да изигравам разни неща, които не съм. Но ако трябва да бъда съвсем точен, между мен и персонажа има много допирни точки. Работата е да запазиш нещата, които ти лепват, и да направиш така, че останалите да ти лепнат. Не бих се забъркал по никакъв начин в това, в което се забърква героят. И бих се уплашил от стечението на обстоятелствата много по-рано, отколкото той. Вътре в себе си героят усеща какво ще се случи, но стига до края. Аз не бих стигнал. Бих постъпил много по-логично, по-страхливо, по-умно и самосъхранително.... Молеца не е жив човек и постъпва, както е решил авторът и както повеляват законите на жанра. Моята работа е да направя така, че на екрана това да изглежда истинско.

Покрай „Дзифт" се запозна с хора, които са били в затвора. Как ти се сториха?

Спомням си един пич - много колоритен и интересен. Каза, че е лежал 13, а е избил 21. Зачудих се за какво ли са му дали толкова години, но реших, че е по-добре да не го питам. Мисля, че не е деликатно да разпитваш бивш затворник защо е лежал в затвора.

Тебе какво би те накарало да побеснееш?

Всякакви селски тарикатлъци. Те ме изкарват извън нерви.

Не беше ли разочарован, че не взе награда за мъжка роля на кинофестивала „Златната роза"?

Мислех да отида до Варна, защото ми е любим град, обаче имах работа в театъра. После видях в интернет, че сме получили някакви награди, и с това горе-долу се изчерпват нещата. Смятам, че те са и за мен.

Как се чувстваше на премиерата?

Два часа преди премиерата се сетих, че не съм си запазил билет. Защото не съм свикнал да имам място в залата. Седнах и ми беше особено - нищо не мога да променя, в театъра съм свикнал нещата да са ми в ръцете. Освен това след представление съм уморен, взел съм си душ и ми е леко. А там ми беше нервно и някак странно.

В театъра имаш ли сценична треска?

Да. То е хубаво да имаш. Когато спреш да имаш, става опасно. Препоръчвам си я и се надявам да я имам още дълго. Защото зарежда.

Като говорим за зареждане, не мога да не те попитам и за любовта.

С любовта всичко е наред. Вярвам в любовта... Както се казва в „Старицата от Калкута" (пиеса на Ханох Левин, театър 199, реж. Я.Гърдев): "когато се говори за любов, човек непременно трябва да се сеща да взима и мен предвид." Нека с това да приключим този въпрос.

Пак си супер дискретен и не даваш информация на хората.

Какво ги интересува хората? Един актьор го определят единствено ролите му. И нищо не бива да пречи на това възприятие.

Все пак ти трябва популярност, за да продаваш труда си по-добре.

Ще се изразя малко грубо, дано не ми се разсърди някой. Ако съм фолк певица, ще ми се налага да си показвам циците в интернет, за да може да идват повече хора на концертите ми и да ме канят да пея на повече места. При моята професия такава връзка не съществува. Не смятам примерно, че колкото повече интервюта давам, толкова повече работа ще получавам. Дори напротив. Не ме тормози, де!

Добре, няма. Да се върнем примерно към апартамента ти. В момента правиш ремонт. Ползваш ли дизайнер?

Не мога да си го позволя. Ремонтирам с приятели.

Т.е. боядисвате, шпакловате, лепите плочки...

Не, не, не. Не мога да сменя дори един бушон. Просто се съветвам с тях.

В какви тонове е обзавеждането?

В топли, мекички и ненатрапчиви като бежово и кафяво. При мебелите преобладава дървото. Харесва ми в стаите да няма много предмети, да ми е по-широчко.

Какво ти предстои да работиш?

Започнах репетиции за нова постановка в театъра. Наскоро приключих снимки във филма „Фалшива самоличност". Играя малка роля, но е приятно. А и падат някакви пари.

Подсещаш ме да те питам как изкарваш толкова пари, че да можеш да ходиш примерно в Алпите?

В Алпите сме намерили такова място, че ще ни излезе по-евтино от Банско! Но ако ме питаш как съм с парите, нормално, всичко е наред.