Пол Смит няма нужда от представяне. Започнал като дизайнер на мъжки дрехи, той се превръща в една от иконите на британската мода и налага бранда си вече четири десетилетия. През 2000-а получава рицарски орден от Кралица Елизабет  II, а днес под името му съществуват 12 различни колекции: посветени изцяло на денима, на Лондон, има ексклузивно японска и... “мебели и неща”, включваща химикалки, килими, порцелан и какво ли още не.
Малко след представянето си на London Fashion Week специално за EVA сър Пол Смит разказа за новата си дамска колекция, Алекзандър Маккуин, една специална картина от негов фен и... къде може да го намерите всяка събота.

Какъв е основният сюжет във вашата колекция за пролет-лято 2011-а и какво ви вдъхнови най-силно?
Цялостното настроение на колекцията е вдъхновено от вземането на дрехи назаем - от брат ти, приятеля ти, съпруга ти. И от това как да ги съчетаеш. Колекцията включва много ризи и леко развлечени панталони, с които се опитах да пресъздам по-минималистична визия, защото смятам, че днес хората просто търсят да добавят нещо към вече съществуващия си гардероб. Не исках да има нищо, директно свързано със специфичен тренд или период, залагах основно на семплост и разнообразие. Средната част от колекцията е белязана най-вече от принта на рози, познат от порцелана, който се оказа доста популярен. Хората като цяло май си падат по моите принтове. Друг принт е вдъхновен от една картина, скрита ето там (посочва стена, специално аранжирана за шоуто и покрита от горе до долу с картини в най-различни размери – б. а.), която ми бе изпратена от мой фен и много ме впечатли. Цветовете, които използвах, са по-студени и притъпени, въпреки че е лятна колекция. Използвах много чаенозелено и бургунди, смятам, че ще стоят страхотно на красив загар и отново са нещо по-класическо, което може да се прибави към вече съществуващ гардероб. Обувките са вдъхновени от детски момчешки обувки, а косата е препратка към моята любов към рокендрола и е вдъхновена от британските теди бойс (младежка субкултура от 50-те, която се отличава с псевдоедуардов дрескод и любов към рокендрола – б. а.).
Момичетата на подиума действително много напомнят за 50-те.
Тъй като все пак е шоу и трябва да се прави нещо по-интересно и привличащо вниманието, гримът беше леко влажен, така че да изглежда сякаш моделите току-що излизат от клуб. Нарочно избрах момичета с по-момчешки вид, подбирах ги изцяло на база на визията им, без да се влияя от имена. Просто исках да изглеждат андрогинно, напомняйки на момчешкия стил, популярен в Лондон през 50-те и 60-те, но без да са капсулирани в тези десетилетия.
Шоуто ви беше в един и същ ден с мемориалната церемония за Алекзандър Маккуин. Какво си спомняте за него?
Познавах го още когато беше ученик в Central Saint Martins. Всъщност му дадох доста съвети в началото на кариерата му за бизнес аспектите на модата. Познавах Изабела (Блоу - известен стилист и журналист, близка приятелка на Маккуин – б. а.) доста добре и именно тя ме запозна с него, защото - сега малко се хваля, извинявай - бях един от хората, които Изабела уважаваше най-вече на база умението да се създават дрехи. Също и заради това, че все пак имам бизнес, доста солиден и добре организиран.
Какъв е приносът на Маккуин за модната индустрия според вас?
Той беше много добър крояч, много изпипан. Всички можем да кроим и режем, но някои от нас са изключителни. Той беше специален и макар да беше проблематична душа, смятам, че именно защото беше такава пламенна и крайна натура, работата му бе и е толкова специална. Като цяло той бе един от онези дизайнери, които силно наблягат на шоуелемента на подиума - абсолютна противоположност на начина, по който работя аз... Естествено, шоуто е важно, но най-важни са дрехите, изкуството да се създават красиво и да са готови навреме. Цялата ми работа е свързана с такива скучни технически детайли, но без тях никой днес не би могъл да купува дрехи. Не ме разбирай погрешно, не казвам, че това се отнася за Алекзандър.
Коя е любимата ви част от креативния процес?
Първоначалната идея за дрехата е вълнуваща. После - да видиш дали можеш да я превърнеш в реалност, да я видиш на подиума... След това - в магазина. И понеже всяка събота работя в магазина ми на Нотинг Хил Гейт - да видя някой да купува тази дреха е изключително приятно. Също когато видя някой да я носи.
Каква е най-голямата ви неосъществена мечта или надежда за бранда – нещо, което се надявате да постигнете?
Аз съм щастлив с това, което съм постигнал. Това, което се надявам да продължа да постигам, е да поддържам всичко на добро ниво.
Какво е уникално в модата и в начина, по който хората мислят за нея днес?
Модата се промени изключително през последните 10 или 15 години. Когато започнах в индустрията, нямаше бърза мода, нямаше непосредствен по-достъпен еквивалент в магазините. Докато сега, както знаете, шоутата се излъчват на живо и хората могат да имитират изключително бързо. Тази действителност промени начина, по който индустрията работи, и смятам, че промяната ще продължи. Времето ще покаже дали е позитивна.
Коя е любимата ви дреха или част от колекцията?
Предпочитам семплостта на първоначалните ансамбли, защото... хм, може би винаги съм харесвал този семпъл начин на обличане при момичетата. Смятам, че мистерията, която излъчва една дама, е нещо чудесно, тогава не е нужно да притежава тяло на модел. А мистерията в едно момиче е нещо много приятно и се надявам, че то е достатъчно интересно, интелигентно и харизматично само по себе си, без да се нуждае от дрехи, които да привличат твърде много вниманието.