подай ми ритъма, колега

Или как ЕВА сплоти редиците с барабанна сесия в Института за съвременно изкуство и терапия „Либера"...

Ваня Шекерова 24 април 2009

Или как ЕВА сплоти редиците с барабанна сесия в Института за съвременно изкуство и терапия „Либера"...


Къде ще ходим, какво ще правим точно, питаха колегите, когато вървях с тефтер по стаите и записвах имената на желаещите да се включат в drum circle – една от многото практики на отскоро съществуващия институт „Либера”. За него научих от интернет и вниманието ми бе приковано от предложенията за арт терапии - много модерни на Запад, а в България повече от непознати. Поне доскоро. Защото както твърди директорът на „Либера” Мартин Иванов, вече има желаещи да се включат в групите за тенсегрети, работят добре семейните констелации, нараства интересът към дзен дисциплините... Ако за някого тези думи звучат непознато и странно, то сме длъжни да поясним – тенсегрети са специални магически практики, обаче за хора, запознати с учението на Дон Хуан и Карлос Кастанеда, а семейните констелации са вид психотерапия, може би с елементи на театър, чрез която се разрешават конкретни житейски проблеми, след като се изрови техният корен. И макар екипът на ЕВА да е нещо като голямо (циганско) семейство със своите радости и конфликти, възходи и падения, предпочетохме да се включим не в семейна констелация, а в барабанна терапия. Хем по-забавно, хем по-интересно като сюжет за илюстрация.

И така – група от 10 човека представлява екипа на ЕВА. Изненада е, че в нея се вклини Алекс Раева – добре че се появи в този момент, тъй като се оказа, че някои колеги така са се заиграли с текстове за броя, че пропускат тийм билдинга.


Сядаме в кръг, като всеки разполага с по два музикални инструмента. Ударни, разбира се. В нозете ни са тарамбуки, в ръцете – дребни играчки като маракаси, дайрета, музикален триъгълник и какви ли не още чесалки на дремещия музикален талант. В центъра на кръга застава Мартин, който ще води джем сешъна. Леко притеснение пълзи у всеки – ще се справим ли, какво точно се очаква от нас... Инструкциите са оскъдни – Мартин ще подава ритъма или чрез някаква дрънкалка или чрез невербални сигнали – знаци с очи, с ръце, с цялото тяло. Трябва само да го гледаме и да импровизираме.


Аз се чувствам подготвена, защото съм гледала на видеозапис как системата работи с група затворници – само след пет минути постигат такъв синхрон, като че ли цял живот са били някакъв самодеен бенд. Мисля си обаче, че тъй като повечето от тях видимо са роми, чувството за ритъм е в кръвта им. А да видим сега ние ставаме ли!


Ставаме прави. Раздвижваме ръцете си, разтриваме длани и веднага след това започваме да пляскаме в подаден от водача ритъм. Сядаме, продължаваме с малките инструменти. Раз-два-три-четири, да видим кой е внимавал в часовете по пеене! Обкрачваме големите ударни инструменти – дизайнерката Диана не смее, тъй като си е избрала най-секси мини за сесията. До модната редакторка Лили се е намърдал непознат младеж и само той е удостоен с барабан с истински палки. О-о, това е музикант от група „Булгаро”, Орлин, той помага на „диригента” да овладее темпераментите на групата.


Оп-па, освен че трябва да гледам какво ми подсказва да правя Мартин, трябва и да слушам тези до мен и тези срещу мен какво правят, как го правят. Така е, приятели, това е тайната на синхрона във всичко – и в плуването, и в тропането, и в правенето на общ продукт, какъвто в случая е нашето списание. Дум-дум-ду-дум! Ду-дум, дум!


Идва ред на игра, в която всеки трябва да изрази с ритъм настроението си в момента. Сега забелязвам, че Ирина, нашата супер авторка на женски четива, нито веднъж не посегна към тарамбуката, изразява се с музикален триъгълник, деликатно и не особено категорично. Същото се случва с Вальо, ненадминатия ни спец по обработката на илюстрацията. Тарамбуката му е в краката, но той предпочита като изразно средство малък дървен инструмент, на който почуква деликатно. Ами така е и в редакцията, мисля си, който си кряка и се налага, няма нужда от голям тъпан за целта, който си върши работата тихо и кротко, пак не се натрапва, избрал малък музикален инструмент.


Колеги, знам много за вас, вие също – за мен, но научавате ли днес, в този миг повече за себе си? Сега сте истински, никой не се преструва, но нито за миг не забравя, че не е сам. Вътрешният диалог е спрял макар и за малко, светът е спрял, поне аз така се усещам. Има само тук и сега в уцелен ритъм с този отляво, с този отдясно, със засиялото лице на Биляна, с поруменелите бузи на Ади, с топлите очи на Владо и рошавия перчем на Стефан. Отвън е депресиращо мъгливо и болнаво сиво, няма значение.


Прегърнете по една тарамбука и хич да не ви пука!


Следващия път ще противодействаме на стреса с денс или психодрама – в листата на „Либера” вървят предложения за индивидуални и групови занимания в студиото и дори по домовете с йога, изобразително изкуство, балет. Повече подробности: на www.libera-institute.com.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР