Chanel No.5: абсолютната женственост ухае на цветя

Казват, че всяка минута някъде по света едно цвете разцъфва за Шанел.

Ваня Шекерова 16 April 2009

И това не е метафора – най-яркият, най-луксозният аромат, вечният символ на женственост и съблазън, създаденият по поръка на Мадмоазел Шанел преди около век Chanel No.5, дължи своя успех на цветния букет, който носи в сърцето си. Имах възможността да откъсна жасминов цвят от долината в Грас – специално за No.5. Да усетя магията в серия почти алхимични реакции, чрез които душата на милиони цветове се преселва накрая в бутилката на No.5, любим на милиони жени.

През далечната 1921 година легендарната законодателка на френската и световната мода поискала да й направят „женски парфюм, който мирише на жена”. Габриел Шанел, жънейки успехи със своите уникални облекла, била обладана от новаторска за времето си идея – да има парфюм с нейното име, който да бъде пуснат в масово производство. По традиция модните дизайнери и парфюмеристите по това време работели поотделно, независимо едни от други. Така че първият залп на поредната революция в модния свят бил даден в Монте Карло, когато Коко споделила с любимия си руски княз Дмитрий и още неколцина артистични приятели хрумването да направи парфюм на свое име. Преди още идеята да е „изстинала”, мадмоазел била представена на Ернест Бо – бивш придворен парфюмерист на руския цар, а след революцията направил своя парфюмерийна лаборатория близо до Грас. На него тя обяснила, че иска аромат, който да прилича на нея – с различни лица, с чувствена мощ, ярък и запомнящ се. С две думи, луксозен и съблазнителен, абсолютно различен от модните за времето монофлорални аромати, изкуствен, защото трябвало да бъде пуснат в масово производство.

Роденият в Русия, но от родители французи, Ернест Бо приел предизвикателството и скоро представил на Коко Шанел няколко мостри. Казват, че тя избрала петата поред, към която пожелала да бъде прибавен много жасмин от Грас, най-луксозната и скъпа суровина за парфюми в света. Така Бо сътворил уникален парфюм, а Шанел го направила неповторим. И уникалният No.5 – свързват го и с зодиакалния знак на Коко, Лъв, пети поред в зодиака - поставил началото на нова ера в парфюмерията, хармонично комбинирайки естествените съставки със синтетични субстанции. Шокирал още и с необикновеното си име и бутилката, изработена по дизайн на самата Коко Шанел – геометрична, изчистена, без каквито и да било заврънкулки.

Не само стъкленичката – образец на минималистична семплост – не се е променила оттогава досега, но и формулата на съдържанието й. В сърцето на No.5 са Роза сентифолиа от Грас, както и специалният, отглеждан само тук жасмин. Тук, сред хълмовете близо до Лазурния бряг, е възникнала съвременната парфюмерийна индустрия – районът е бил с производството на кожи и кожени изделия, които в един момент трябвало и да ухаят прекрасно. Така в малки работилнички започнали да се правят различни есенции от растящите наоколо и от специално внасяни за целта растения. Постепенно кожарството отстъпило водещите си позиции на парфюмерията, местните селяни се ориентирали към отглеждането на ароматни растения – лавандула, рози, жасмин...

Шестлистен жасмин = четирилистна детелина

Розите са обрани отдавна, още през май, затова ще берем жасмин за Chanel No.5. От специалната градина, осигуряваща нужното количество за уникалния аромат на компанията. Нейни стопани са наследниците на фамилия Мюл, които от 1921 година произвеждат жасминов цвят само за Chanel No.5 – много шик, нали, да си свързан само с един глобален луксозен бранд?

В 9 сутринта росата още не се е вдигнала, жасминовият аромат се стеле като фин облак над полето, пчелите и берачите още ги няма. Тук обаче е собственикът на градината – мосю Жозеф Мюл, изпечен от слънцето мъж на средна възраст, с груби ръце – сякаш от реклама на френско вино или сирене. Той обяснява, че специалният сорт жасмин е култивиран за региона на Грас и въпреки че климатът тук е мек, средиземноморски, през есента ниските храстчета се зариват, за да не измръзнат. През пролетта се разриват, окопават, плевят и през юли започват да цъфтят, та до края на октомври.

Всяка сутрин се разтварят хиляди нежни бели цветчета – казват, че ако сред тях срещнеш някое с шест вместо стандартните пет листенца, било на късмет, нещо като четирилистна детелина. Берачите обаче виждат късмета си в количеството набран цвят – до към пладне в градината не трябва да остане нито едно бяло петънце. Мосю Мюл им плаща по 19.50 евро за всеки набран килограм цвят, така че бързо, бързо, бързо се пълнят кошовете и кошниците, няма време да се търсят шестлистни цветове. Само за сведение: един килограм жасмин е от 7 до 10 хиляди цвята, а средно за час се събират около 500 г.

По-сръчните берачи – те са около 70-80 души, предимно емигранти, си докарват по 70-80 евро на ден. Собственикът на градината измерва набраното от всеки на старомоден кантар с топузи и го записва в тефтера. В помещението, където се случва това, ухае толкова силно, че след малко усещам как ми се замайва главата. Скоро обаче поемам заедно с жасминовия цвят към дестилерията съвсем наблизо. Цветовете не трябва да увяхват и да се спарват, затова се пристъпва към обработката им още същия ден.

Насипват ги в огромни автоклави – всеки събира по 200 кг. Там с помощта на разтворител, производно на петрола, загрят до температура от 25 градуса, се извлича ароматната им душа. Следват още няколко процеса, чрез които тя трябва да се пречисти и консервира – крайният продукт е растителен восък с неописуемо ярък и силен жасминов аромат, грам от който е с цена по-висока от тая на златото.

Абсолютният чист екстракт, който се добавя в No.5, се получава след допълнителна обработка на този восък. За добиването на един килограм абсолют са нужни 700 кг жасмин.

В брането на обработените днес 200 кг цвят за производството на някоя следваща партида Chanel No.5 има скромно участие и моя милост, убедена в думите на Мадмоазел: „Жена, която не използва парфюм, няма бъдеще.”

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР