Поставената ми от ЕVA задача за размисъл е следната: “Победихме, еманципирахме се. И какво от това?”
Първото, което ми идва наум, е, че еманципацията е власт. Но властта винаги е капан.
И все пак -
Владея.
Съм.
Мога.
Имам.
Ще бъда.



Съществувам независимо от прилив ите и отливите на мъжките настроения, защото те са си техни, а моите са други и влизат в синхрон с техните, когато чувствам, че мъжете са ми равни. Не съм нито по-голяма, нито по-малка от тях. По-малка в никакъв случай! Въпреки че не би трябвало да имам подобен страх, ако съм наистина еманципирана, имам го. Той е резултат от многовековния атавистичен и горчив опит на човек втора ръка. Наследен е от прабабите ни и техните прабаби и едва сега започва да изчезва. Жените в носиите от черно-белите снимки не се усмихват, гледат право в обектива, еднакво скръстили ръце върху престилките. Те са съществата, от които постепенно сме мутирали в засмени като кинозвезди красавици, способни да прегазят всяка пречка за свободата им.

Така са се родили сестрите ни, в чиито бунтовни глави се е запалила искрата на гнева, че са държани изкъсо като мили пудели. Тези сестри също са правени от мъж, не са се появили с непорочно зачатие. Еманципацията не мрази мъжете, нито е вредна за света. Тя детронира господаря, подавайки му ръка. Помага му да разбере смисъла на живота, насочва го нежно, а понякога и грубо, ако бившият господар упорства в нежеланието си да се адаптира. Научава го, че няма власт, която да не е временна. Урок, който никога не бива да бъде забравян.
Вероятно и еманципацията ще е временна и ще се появи нещо все още непознато, все още мокър сън на мъж, желаещ жена, която ражда дете от него. И това дете се оказва момиче с бунтовна мисъл, което променя света със смелостта си, защото колективната памет на човечеството съхранява прекалено много данни за векове горене на жени на клада, нелегализирано домашно робство и подчинено мълчание.

С неприязън си спомням, че третата жена на баща ми, с която също се разведе, му връзваше връзките на обувките. Не, не беше нито болен, нито възрастен, просто това е било начин да му докаже каква предана съпруга си е намерил. Този път. За съжаление всяка жена, държаща се по този начин, е лъжкиня и рано или късно това излиза наяве. А ако не е лъжкиня, има нужда от психиатър. Нямам симпатии към бившата съпруга на баща ми, но нямам симпатии и към него. Въпреки че го обичам, винаги ще знам за какво се боря, защото съм свидетел на твърде често срещано, макар и замаскирано, господарско отношение на мъже към жените им. И, да, мъжете с основание се чувстват застрашени. Движат се с подвити опашки, потиснат гняв в очите и козина, загубила лъскавина. Еманципацията не пречи на обичта ми към тях независимо дали са приятели или любовници. Напротив - дълбоко им благодаря за съвършенството, което може да бъде сътворено с благородното им съдействие - възможността да имаш дете. Но ако някой мисли, че може да поиска да му бъдат “връзвани връзките на обувките”, по-добре да емигрира в Тайланд. Там би могъл да си осигури и секс, и слугиня срещу заплащане. Моята лична цена е твърде висока дори за най-богатия мъж в света. 

Еманципацията не е враг на топлия спазъм в корема при специфичния аромат на мъж, чиято миризма се съчетава добре с твоята. Въпреки че е интелигентна, носът й не спира да души. Тя е съвършеното женско животно, идеалният аватар на праисторическата венера с гигантския ханш и огромни бедра. Обича секса толкова, колкото и разума и успява да ги съчетае. Само липсата на баланс в едната или другата посока създава страдание. В идеалния си вид еманципацията е балансирано състояние на любов и лична отговорност и не прави мъжа и жената слаби, а силни, спокойни и мъдри един с друг.

Агресията и господарското отношение не виреят около нея. Страхът не я обича, дори не иска тя да съществува, обаче е твърде слаб, за да я елиминира. Тя е всичко, което желаеш с пълно съзнание за последиците. Дава безброй възможности, тренира те да вземаш осведомени решения, избистря погледа, избелва ти зъбите, опъва раменете, изправя гръбнака, разрешава и филъри, защото няма предразсъдъци. Ако искаш някой ден да си с бяла коса и дълбоки бръчки, твое право е да изглеждаш така. Ако искаш пък винаги да си с маникюр и поддържан вид, без да изглеждаш като фигура на мадам Тюсо, това също е твое право. Дори да се харесваш като восъчна фигура не е проблем. И нищо не е по-голямо от другото и никой не бива да бъде съден. Единственото изискване е да си почтена към себе си, а оттам и към околните, без значение дали са мъже или жени. Еманципацията никога няма да те лиши от женственост, ако я имаш. Ако я нямаш, това няма нищо общо с кода на поведение. Затова отговорът ми на въпроса на ЕVA „И сега какво?” е: “И сега, и утре - всичко!”

Това са простите сметки на еманципацията. Без излишни разсъждения тя се движи като Мис Себе Си. Кралицата на всички конкурси за красота на женския дух. Коронована майка, сестра и любовница, Мис Себе Си е завинаги и никога не може да бъде заменена с друга. Погледни се в огледалото и я познай - това си ти, тази, която четеш тези редове.