Дона и Николо - като Майстора и Маргарита

Поводът да се видим с Дона и Николо са предстоящите концерти на рок групата на Николо “Брейзън Абът” (Brazen Abbot – “похотливият свещеник” в прев. от английски) във Варна, Пловдив и София в средата на септември, но има и друго. А то е, че ни е любопитно да разберем как живее една от най-интересните двойки в българския шоубизнес пет години след началото на тяхната любов.

Лилия Илиева 28 September 2010

Поводът да се видим с Дона и Николо са предстоящите концерти на рок групата на Николо “Брейзън Абът” (Brazen Abbot – “похотливият свещеник” в прев. от английски) във Варна, Пловдив и София в средата на септември, но има и друго. А то е, че ни е любопитно да разберем как живее една от най-интересните двойки в българския шоубизнес пет години след началото на тяхната любов.



Нека ви припомня, Дона беше лице на светското предаване “Елит” по БНТ. Тя е журналист и астролог. A Николо е цигулар, китарист, текстописец, доктор на музикалните науки, автор на една класическа и една рок опера, музикален директор на групата на Робин Гиб (екс “Би Джийс“). Заедно с него му предстои пътуване до Германия, Белгия, Холандия, а малко по-късно – Нова Зеландия, Австралия, през декември - в Южна Америка, а през януари – в Азия. Николо е вдъхновител и основен двигател на своята собствена група “Брейзън Абът”.
Дона и Николо са изключително приятни. Около тях има спокойствие, любов и взаимно разбиране. Допълват взаимно разказите си, понякога даже казват едновременно едно и също.



Николо, списъкът на известни изпълнители в твоята група е дълъг: Глен Хюз (екс-Deep Purple и Black Sabbath), Джо Лин Търнър (Rainbow и Deep Purple), Джон Левeн, Мик Микаели и Иън Хаугланд от Europe. В какъв състав ще бъдете на българска сцена?
Н: Вокал ни е Джо Лин Търнър, на пианото и синтезаторите е Нелко Коларов, бас и вокал е Уейн Банкс и Дейв Найт – на ударни. Необичайното е, че този път аз ще свиря и на цигулка. Ще изпълним в инструментал за първи път пред публика части от недовършената ми рок опера “Дракония”.

За какво става въпрос в тази опера?
Н: За младо момиче и младо момче, живеещи на една планина, докато Земята е  жертва на нашествие от фентъзи герои от друга планета. А историята между главните герои – момчето и момичето, е вдъхновена от една българска “Приказка за най-щастливия човек”, която пък ми разказа Нелко Коларов веднъж на корабче, с което пътувахме към остров в Лаго ди Маджоре. Визията на главната героиня е заимствана от снимка на Дона.

Да не си и ти сред героите?
Н: Е, би било нарцистично! Но Дона е моята муза и... Когато започнах да пиша, съм споделял с нея сюжета, искал съм й съвети. Дона първа чу новия материал.
Д: Още преди да започне да пише, Николо ме предупреди, че ще разпръсне листчета и химикалки навсякъде из къщата. Да не му ги прибирам. Случвало се е да стане нощно време като сомнамбул, защото му е дошла идея насън. В началото се стрясках. После свикнах, докато седим с приятели, гледаме филм или му говоря нещо, той да изключи и да започне да пише.

Колко време прекарвате с Дона в България и колко във Финландия?
Н: Делим годината на две, половината сме на остров Оланд, а другата - в България. Но си предпочитаме София, защото тук имаме повече приятели. Тук е по-интересно всичко.
Д: Така е, обаче в общи линии започне ли да застудява, се споглеждаме и си казваме, че е време да отидем на топло на острова. Там климатът е по-мек, не духа вятър и студеният сезон е прекрасен. Вали сух сняг като стиропор и даже на минус 15 градуса карам колело навън. По-меко е и някак си уютно. Навсякъде е чисто бяло, хората са съхранили природата. Строителството е ниско. Въздухът не е замърсен. Украсяват в средата на ноември и въпреки късите дни е приказно.

С какво се занимавате на двете места?
Н: Официални представители сме на немската фирма “Сонотон”, която поддържа най-голямата музикална библиотека в света. И това е музика, която всяка компания – радио- и филмови компании, заведения, хотели, та дори и магазини, които пускат музика за фон, може да си купи. Попълваме фонда на тази музикална библиотека в БГ и общуваме с клиенти.

А какво правите в свободното си време?

Д: Много обичаме да ходим пеша, да плуваме. Да гледаме филми е нашата голяма страст. Споделяме интереса си към здравословно хранене. Не че е някаква мания, но...
Н: Специално аз мисля, че ако един мъж успее да запази фигурата и косата си, той остава вечно млад. И двамата сме съгласни, че е важно човек да изглежда добре, без да плаща със страдание за това. Примерно хапваме си добре, но после ходим час-час и половина, за да компенсираме.
Д: Запалени сме по тайландска кухня. Николо е страхотен готвач. В първите години от връзката ни изобщо не ме допускаше до печката.
Д: Освен това обичаме да се занимаваме с неща, свързани с дома. Николо има таланта да прави неща с ръцете си.
Н: Да, сръчен съм и ремонтирам.

Какво си направил например?
Д: Кухнята и в София, и на Оланд. Той монтира джакузито ни и сауната във Финландия. Там често сядаме през зимата с по чаша червено вино. А имаме и изход към градината, където можеш след сауната да излезеш на снега.
Н: Само трябва да е навалял скоро, защото иначе направо реже.
Д: Николо разбира и от дърводелство. Прави етажерки, кове. Но обикновено седмица преди да свири, спира работата вкъщи.
Н: Защото въпреки че работя с ръкавици, в повечето случаи ръцете ми загрубяват.

Вие откога сте заедно?
Д: От 5 години. Правих му интервю около 26 февруари, след моя рожден ден. И след месеци му пратих погрешен есемес и така се почна безконечна кореспонденция с есемеси и имейли. После се “гонихме” по летищата година и половина и след това се преместих при Николо.

Ти провери ли хороскопа му, когато се запознахте, Дона?
Д: Веднага. И се уплаших, защото се оказа човек с толкова таланти.
Н: Бил съм стар дух. И съм се прераждал много.
Д: И установих, че имаме поне няколко срещи в предишни животи.
Н: В различните прераждания сме били съпрузи, после любовници и тя ми е била дъщеря.

А сега мислите ли за сватба?
Д: Да, но не сме привърженици на сватбата в гражданското. По-скоро харесваме идеята за църковен брак. Николо не се е женил досега в църква.
Н: Иначе съм се женил.
Д: Даже два пъти, но административно, а в това няма романтика.
Н: И съм се развеждал. Имам три деца.

Е, ти си истински рокаджия!
Н: Със стаж. Първородният ми син Божидар е на 28. Роди се, когато бях на 21 и служех в казармата. А сега е кипърски гражданин, защото майка му се омъжи за кипърец, след като се разведохме. Та синът ми сега преподава корпоративно счетоводство в университета в Никозия. Много е талантлив, много умен. Имам и две дъщери с финландско гражданство - Кристин и Изабел. Голямата е на 21, малката – на 17. И малко ми е странно, но Дона е първа приятелка с бившата ми съпруга. Не знам как става тоя номер.
Д: Вярно е, че се разбираме чудесно. Тя е много специална жена. А момичетата са големи красавици и често ни гостуват.

А вие мислите ли за деца?
Н: Тия теми не са ни чужди.
Д: Но както се казва, не е на дневен ред. Както и сватбата. Би било страхотно все пак.
Н: Не виждам проблем, защото ние сме заедно пред Бог. И това, че ще направим една красива церемония, нищо няма да промени.
Д: Опитваме се да се наслаждаваме на живота всеки ден, да не отлагаме щастието и романтиката. И когато се събудим заедно, да се целунем, да се прегърнем и да си кажем, че сме си скъпи един на друг.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР